Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1880 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 365 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.04.2010 г. между него като
изпълнител и ответника като възложител бил сключен договор за изработка,
доставка и монтаж на БКТП за обект „Хипермаркет с офиси, подземни гаражи и
паркинг м. „Задградова артерия“ гр. София № 386/14.04.2010 г. Посочва, че въз
основа на договора доставил оборудване и извършил строително монтажни работи,
за които са издадени фактури, както следва: фактура № 3560/08.09.2010 г. на
обща стойност 63 554,40 лева, по която ответникът извършил частично
плащане и фактура № 4580/19.01.2012 г. на обща стойност 25 090,80 лева.
Твърди, че с кредитно известие № 4585/23.01.2012 г. общото задължение на „Г.И.“
ЕООД било намалено с 600 лева и същото се равнява на 42 150,70 лева. На
29.07.2015 г. страните постигнали споразумение, с което уреждат отношенията си
във връзка с незаплатените вземания по горепосочените 2 броя фактури.
Ответникът се задължил да заплати сумата 42 150,70 лева в срок до
20.10.2015 г., но към настоящия момент вземането не е погасено. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
заплати на ищеца сумата 42 150,70 лева за доставени, но незаплатени
продажби на стоки и услуги, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Г.И.“ ЕООД не
подава отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК
за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:
Установява
се, че препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, като в срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба. Представител на ответника не се явява в първото по делото
заседание, за което е редовно призован, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложената по делото
призовка, на ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
При
съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
и приети писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 365 ЗЗД се явява
вероятно основателен.
Предвид
изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки
за това.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
С оглед изхода на спора, право на
разноски има ищецът, на когото следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 934,45
лева, от които 1 686,03 лева за държавна такса, 5 лева за такса за получаване
на обезпечителна заповед, 90 лева разноски по образуване на изпълнителното дело
и 2 153,42 лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми с IBAN: ***.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 365 ЗЗД „Г.И.“
ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***,
да заплати на „М.“ ООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сумата от 42 150,70 лева /четиридесет и две
хиляди сто и петдесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща дължима
сума по споразумение, сключено на 29.07.2015 г. за доставени, но незаплатени
продажби на стоки и услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 01.10.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Г.И.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, да заплати на „М.“ ООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сумата
в размер на 3 934,45 лева /три хиляди деветстотин тридесет и четири
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
е окончателното и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: