Решение по дело №1137/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1404
Дата: 24 март 2023 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20231110201137
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1404
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110201137 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, ***, чрез адв. П. К., против наказателно постановление № ЗППР-00117/26.11.2021 г.,
издадено от член на Комисията за защита на потребителите, оправомощен със заповед №
1011/14.11.2016 г. на Председателя на КЗП, за извършени нарушения на разпоредбите на чл.
192а, ал. 1, т. 1 ЗЗП и чл. 192а, ал. 1, т. 2 ЗЗП, за които на основание чл. 230д вр. чл. 192а, ал.
1, т. 1 ЗПП и чл. 230д вр. чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗПП са му наложени две имуществени санкции в
размер на по 1 000 /хиляда/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока допуснати при издаване на
наказателното постановление нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че е налице неяснота по отношение
описанието на нарушението, доколкото с едно и също поведение се вменява извършването
на две нарушения, за всяко от които е наложена отделна имуществена санкция, както и че
датата на твърдяното нарушение е опредена неправилно. Оспорва се и фактът на получаване
от страна на дружеството на изпратеното от КЗП съобщение, предвид което се поддържа, че
нарушение изобщо не е извършено. Релевирани са и доводи в насока маловажност на
случая. По изложените съображения в съвкупност е направено искане НП да бъде отменено.
За проведеното на 28.02.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззиваемата страна се представлява от адв. К., а жалбоподателят - от адв. К..
В дадения ход по същество адв. К. поддържа доводите, обективирани в жалбата, и
моли НП да бъде отменено. Претендира присъждане на направените в производството от
страна на доверителя му разноски.
Адв. К. оспорва тезата за допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила. Моли НП да бъде
потвърдено и в полза на КЗП да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната
страна разноски и моли, в случай на уважаване на жалбата, да бъдат присъдени разноски в
минимален размер.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
В КЗП постъпила жалба с вх. № Ц-03-6656/12.08.2021 г. от потребител, в която било
посочено, че от интернет сайт *** закупил лаптоп с посочени на сайта съответни функции,
които обаче се оказало, че продуктът не притежава.
С оглед изложените оплаквания свид. М. М., на длъжност главен експерт в Дирекция
„Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в КЗП, предприела извършването
на проверка, във връзка с която и за изясняване на обстоятелствата по случая изискала от
търговеца „***“ ООД да представи в КЗП, гр. София, писмено становище и допълнителна
информация в срок до 14.09.2021 г.
За целта свид. М. изготвила писмо изх. № Ц-03-6656/31.08.2021 г. със съответните
указания, което предала за оформление и изпращане на свой колега от друга дирекция, в
чиито задължения било вменено изпращането на изходящата кореспонденция към
съответните адресати. Писмото било изпратено по пощата на адреса - седалище и
управление на дружеството, както и на електронната поща, фигурираща в Търговския
регистър по партидата на „***“. На 14.10.2022 г. изпратеното чрез „Български пощи“ ЕАД
писмо се върнало като неполучено със статус на пратката „Непотърсена“, а относно
изпратеното по електронен път съобщение не се установило дали било получено от
адресата.
Доколкото в срок до 14.09.2021 г. включително от страна на дружеството не постъпил
отговор с изисканата информация, свид. М., без да извърши проверка и да установи дали
писмо изх. № Ц-03-6656/31.08.2021 г. било получено от „***“ ООД /по пощата или по
имейл/, приела, че дружеството е извършило нарушения по чл. 192а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗП, а
именно, че с бездействието си възпрепятствало правото на длъжностните лица от КЗП на
достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на ЗЗП, независимо
от формата на документа, и че непредоставянето от страна на търговеца на изисканата
информация представлява възпрепятстване на правото на длъжностните лица от КЗП да
разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на КЗП, които са му
известни.
Предвид това до „***“ ООД била изпратена покана за съставяне на АУАН, и на
04.10.2021 г., в присъствието на свидетел и на управителя на дружеството, свид. М.
съставила АУАН № ЗППР-00117/04.10.2021 г., в който описала констатираните
обстоятелства, квалифицирайки ги като нарушения по чл. 192а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗП,
извършени на 14.09.2021 г. в гр. София. АУАН бил предявен и връчен на управителя на
дружеството, който го подписал без възражения. В законоустановения срок постъпило
писмено възражение.
След запознаване със съставения АУАН и материалите по преписката, на 26.11.2021 г.
Константин Димитров Райков, член на Комисията за защита на потребителите, оправомощен
със заповед № 1011/14.11.2016 г. на Председателя на КЗП, издал срещу „***“ ООД
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 230д вр. чл. 192а, ал. 1, т.
1 ЗПП и чл. 230д вр. чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗПП му наложил две имуществени санкции в размер
2
на по 1 000 /хиляда/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелката М. М., и писмени - жалба с вх. № Ц-03-
6656/12.08.2021 г.; фактура № **********/10.08.2021 г.; извлечение от интернет сайт ***;
извлечение от ТР относно актуално състояние на „***“ ООД; известие за доставяне № ИД
PS 1040 08XG0M T; писмо изх. № Ц-03-6656/31.08.2021 г.; покана за съставяне на АУАН
изх. № Ц-03-6656/21.09.2021 г.; заповед № 410 ЛС/22.04.2015 г.; заповед № 1011/14.11.2016
г.
Съдът кредитира депозираните от свид. М. показания, преценявайки ги като относими,
достоверни и в корелация с писмените доказателства, като въз основа на тях прие за
установен факта на изпращане на писмо изх. № Ц-03-6656/31.08.2021 г. от КЗП по
посочените начини, но не и факта, респективно момента на получаването му от страна на
адресата „***“ ООД.
Материалната компетентност на свид. М. по съставяне на АУАН следва от
длъжностното й качество и правомощията, предоставени й по силата на заповед №№ 410
ЛС/22.04.2015 г., а компетентността на наказващия орган е изводима от заповед №
1011/14.11.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал.
1 и 3 ЗАНН, и са редовно връчени на представител на дружеството-жалбоподател. И двата
акта съдържат ясно описание на нарушенията, твърдените дата и място на извършването им,
с достатъчна и надлежна конкретизация на обективните им белези. Неоснователно е
възражението, че не става ясно за едно или две нарушения е ангажирана отговорността на
дружеството, доколкото всяко от претендираните нарушения - съответно по чл. 192а, ал. 1,
т. 1 ЗЗП и по чл. 192а, ал. 1, т. 2 ЗЗП, е описано отделно, с конкретно посочване на
изпълнителното му деяние.
Предвид това съдебният състав прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални
основания за отмяната на санкционния акт.
Същевременно съдът констатира неправилно приложение на материалния закон, както
следва:
На първо място, от приобщения в хода на производството доказателствен материал се
установява единствено фактът на изготвяне от страна на свид. М. на писмо изх. № Ц-03-
6656/31.08.2021 г. и неговото изпращане по поща и имейл, но не се доказва категорично
фактът на получаването му от страна на „***“ ООД, респективно на узнаването за
породеното задължение за предоставяне на изисканата информация. Предвид това и съдът
не намери за доказан от обективна страна факта на извършване на твърдените нарушения по
чл. 192а, ал. 1, т. 1 ЗЗП и по чл. 192а, ал. 1, т. 2 ЗЗП, което обуславя извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление, налагащ отмяната му.
Отделно от това, датата на извършване на административните нарушения, в случай
че се приеме, че такива са извършени от обективна страна, е неправилно определена от
актосъставителя и наказващия орган. По-конкретно, посочена като дата на извършване на
нарушенията е 14.09.2021 г., но на тази дата нарушения все още не са били извършени, тъй
като до 14.09.2021 г. включително е бил определеният от свид. М. срок, в който
жалбоподателят е бил задължен да предостави информация и становище по посочените от
потребителя в жалбата доводи. Тоест, дата на нарушенията, ако се приеме, че са извършени,
се явява денят след изтичането на указания от контролните органи срок, а именно 15.09.2021
3
г. Неправилното определяне на последната се явява самостоятелно основание за отмяна на
санкционния акт, доколкото моментът на извършване на нарушението, като негов
съществен обективен елемент, следва да бъде правилно и коректно посочен в АУАН и НП, с
оглед „обвинителната“ им функция. Погрешно формираните от актосъставителя, а
впоследствие и от наказващия орган фактически констатации досежно този обективен
елемент не биха могли да бъдат санирани с упражняване на правомощието на съда по
изменение на наказателното постановление, доколкото последното би довело до съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, което е недопустимо.
По изложените съображения в съвкупност настоящият съдебен състав прие, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Подадената жалба
е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН.
Същевременно е основателно и направеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност, предвид невисоката фактическа и правна сложност на
казуса и разглеждането му в едно съдебно заседание. Поради това разноските за
възнаграждение, изплатени на адв. К., следва да бъдат присъдени в минимално предвидения
съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 500
/петстотин/ лв.
Претенцията за присъждане на държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лв. не следва
да бъде уважена, доколкото такава държавна такса за разглеждане на делото не е дължима.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1и
чл. 63д, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ЗППР-00117/26.11.2021 г., издадено от член
на Комисията за защита на потребителите, оправомощен със заповед № 1011/14.11.2016 г. на
Председателя на КЗП, срещу „***“ ООД за извършени нарушения на разпоредбите на чл.
192а, ал. 1, т. 1 ЗЗП и чл. 192а, ал. 1, т. 2 ЗЗП, за които на основание чл. 230д вр. чл. 192а, ал.
1, т. 1 ЗПП и чл. 230д вр. чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗПП са му наложени две имуществени санкции в
размер на по 1 000 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите /КЗП// ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ***, сума в размер на 500 /петстотин/
лв. - направени по делото разноски за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4