№ 155
гр. Ихтиман, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20211840100931 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана М. К. Н.,
ЕГН **********, с адрес: град к, ж.к. „о“ бл. 3, ап. 3, ет. 1 на основание чл. 45
ЗЗД ответницата ЦВ. П. С., ЕГН **********, с адрес: град с, ж. к, „л” № 543,
вх.Б, ет.1, ап.34, да бъде осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да заплати
обезщетение в размер на 1 500 лева за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващо се в обидни и клеветнически думи,
изречени на 07.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането
07.02.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 07.02.2017 г., около 11.00 часа, при изпълнение на
служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт, в
качеството на младши инспектор в РУ – к, извършил проверка на ответника, в
качеството й на водач на лек автомобил марка „р“, модел „к” с peг. № .... По
време на проверката, в присъствието на други полицейски служители,
ответницата нарекла ищеца „пияница“, заявила пред всички, че е във видимо
нетрезво състояние и е съставил АУАН под въздействието на алкохол. С
исковата молба се поддържа, че ищецът не е бил под въздействието на
алкохол и същият ден бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта, като в
издишания въздух с техническо средство дрегер и кръвна проба показали
резултат 0.00 %. Отправените от ответника изрази, че е пияница, че е във
1
видимо нетрезво състояние и е съставил акта под въздействието на алкохол,
засегнали много ищеца, защото бил злепоставен пред колегите си, на
публично място, накърнена била честта, достойнството му и авторитетът му
бил уронен. Въз основа на това, счита че е претърпял неимуществени вреди,
които оценява на 1 500 лв.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на
предявения иск. Излагат се пространни съображения за неоснователност на
същия, поради недоказаност и липса на противоправност на деянието.
Като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
При цялостния задълбочен анализ на инкорпорираните доказателствени
източници и изведените, въз основа на тях фактически положения,
настоящият съдебен състав, намира за установено от фактическа страна, че на
07.02.2017 г. около 11:30 ч. в гр. дб, ул. „т“ ищецът М.Н. и свид. Н. при
изпълнение на задълженията си по контрол на автомобилния транспорт, в
качеството на полицейски служители при РУ – к, осъществявали проверка на
ответницата Ц.С. в качеството й на водач на лек автомобил в присъствието на
мл.полицейски инспектор д и свид. м – майка на ответницата, която се
намирала в управлявания от последната автомобил. Двамата проверяващи
полицейски служители констатирали нарушения, поради което всеки от тях
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу
ответницата. По време на проверката отв. С. се държала арогантно с ищеца
Н., отказала да подпише съставения акт, като заявила, че е пиян, бил пияница
и е съставил акта във видимо нетрезво състояние. Заявила още, че ще подаде
сигнал срещу ищеца за случилото се. Ищецът Н. не бил употребил алкохол,
поведението му не било провокативно и не давал обективни признаци да е в
нетрезво състояние. Видимо се притеснил и почервенял от казаното. Той
уведомил ответницата, че може да бъде изпробван за наличие на алкохол в
издишания въздух, като трябва да изчакат дежурния полицейски служител, но
тя не пожелала да изчака и заедно със свид. м потеглили след оформяне на
документите. Цялата проверка продължила около един час.
Непосредствено след проверката ищецът уведомил за случилото се
полицейския инспектор „Пътен контрол“, отговарящ за звеното „Пътна
2
полиция“ към РУ – к – свид. ба, който бил оправомощен да извършва
проверки с техническо средство и поискал да бъде проверен за употреба на
алкохол. В 12:54 часа на 07.02.2017 г. с техническо средство Alcotest Drager
7510 с фабричен № ARBA0094 свид. а изпробвал ищеца М.Н. за употреба на
алкохол, като пробата била отрицателна. В 13:40 часа във ФСМП – гр.
Ихтиман била взета кръвна проба от ищеца Н., която също била отрицателна.
От заключението на комплексната-съдебно медицинска и
психологическа експертиза, която съдът кредитира в цялост, като
безпристрастна, компетентна, логична и изключително подробно
аргументирана, се установява, че от отправените от ответницата изрази и
последващите съдебни дела здравето и психиката на ищеца са влошени. Той
влошава оплакванията си от високо кръвно налягане с поява на тревожност,
подтиснатост и ниска самооценка. Тази симптоматика е довела до промяна в
качеството му на живот. Продължителният неотрегиниран стрес (дистрес) е
дал влошаване на здравословното състояние на ищеца – развитие на
артериална хипертония, която е наложила постоянен прием на лекарства за
овладяване на стойностите на кръвно налагане, която продължава до сега.
От показанията на свидетелите Н. и Н.а, преценени с оглед евентуалната
й заинтересованост, се установява, че ищецът Н. не употребява алкохол.
Възприетите фактически положения се установяват непротиворечиво от
доказателствените източници, събрани в хода на производството. Те са
логични, взаимно допълващи се и липсват каквито и да е противоречия в тях.
Така от показанията на свидетеля Н. се установяват обстоятелствата около
проверката, довела до процесното деяние – време, място, начин на
извършване, поведение на ищеца и ответницата. Те намират подкрепа в
показанията на свид. м, която също свидетелства за полицейска проверка на
дъщеря й, продължила около 1 час, по време на която не забелязала
провокативно поведение от някой от полицейските служители или признаци
на нетрезво състояние, като например несигурна походка, клатушкане и
прочие. Показанията на двамата свидетели намират опора и в приложената по
делото докладна записка.
От показанията на свид. а се установява, че същият е извършил проверка
с техническо средство за концентрация на алкохол в издишания въздух на
ищеца, а от извлечението на фискалната памет на устройството, както и
3
придружителното писмо на началника на РУ – к, се установяват времето на
взимане и резултатът от пробата.
От протокола за химическа експертиза и протокола за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество се
установява времето и резултатът от извършената на ищеца кръвна проба.
С оглед изложеното несъстоятелни са твърденията в писмената защита,
изготвена от процесуалния представител на ответницата, че е недоказано
извършване на деяние от страна на ищцата. Деяние, изразяващо се в
отправени реплики по адрес на ищеца, че е пиян, бил пияница и е съставил
акта във видимо нетрезво състояние, е безспорно доказано, че е осъществено,
като с настоящото решение следва да бъде даден отговор дали е
противоправно.
Противно на твърденията в писмената защита от изброените по-горе
доказателствени източници се установява времето и мястото на извършване
на деянието. Следва да се има предвид, че производството по естеството си е
гражданско, а не наказателно, поради което липсва необходимост от
установяване на точен час и минута на извършването, както и точният
административен адрес, на който са изречени изразните средства. Последното
обстоятелство е без правно значение и с оглед естеството на деянието.
Достатъчно е, както в случая, времето и мястото да са определяеми, като е
несъмнено, че проверката за контрол на автомобилния транспорт е
осъществена преди извършените проби за наличие на алкохол и двете
събития са били разделени от кратък времеви интервал.
Несъстоятелно е твърдението, че не се установява с какви думи
ответницата е осъществила деянието. Напротив от показанията на свид. Н.,
необорени от други доказателства, несъмнено се доказват точните изразни
средства използвани от отв. С..
Необосновани са възраженията, че не се установява по безспорен начин,
че ищецът не е бил употребил алкохол на 07.02.2017 г. Твърдението не държи
сметка за извлечението от фискалната памет на техническото средство
Alkotest Drager 7510 и протокола за химическа експертиза. И двата
документа, от проби взети непосредствено след деянието, показват
отрицателен резултат. Не се споделят възраженията за недоказаност за
спазване правилата на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
4
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства (отм.), тъй като същата е напълнонеприложима към реда за
доказване на наличие на алкохол в кръвта в процесния случай. С цитираната
наредба се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (чл. 1).
По настоящото дело ищецът няма качеството на водач, поради което не
попада в приложното й поле и няма никакво основание взетите проби да
отговарят стриктно на изискванията на Наредбата. Ето защо за доказване
липса на употреба на алкохол в настоящия процес са допустими всякакви
доказателства. По делото такива са цитираните по-горе извлечение от
фискалната памет на техническото средство Alkotest Drager 7510, протокола
за химическа експертиза, както и показанията на свид. Н.. Трите
доказателствени източника непротиворечиво установяват, че ищецът не е бил
употребил алкохол към момента на проверката.
Неоснователни са оплакванията срещу правилността на КСМПЕ. В хода
на производството вещите лица убедително защитиха заключението. Дадоха
аргументирани отговори на множеството поставени уточняващи въпроси.
Изводите им са базирани на личен преглед на ищеца и проверка на
достъпните документи от здравното му досие. Вещите лица неколкократно
дадоха отговор при изслушването си в съдебно заседание, че липсват данни,
които да сочат и да позволяват да се направи извод, че повишеното кръвно
налягане на ищеца е следствие на прием на лекарства или наследствено
предразположение. Беше даден аргументиран отговор защо то не може да е
резултат от изброените в писмената защита медикаменти. Обстоятелството,
че дадените отговори задоволяват процесуалния представител на ответника не
сочи, че са неправилни, като е безпредметно да бъдат преписвани отговорите
на вещите лица в настоящото решение. Предвид подробната и логична
аргументация на всеки един от направените изводи за настоящия състав не
съществува съмнение в правилността на експертизата.
При така установеното съдът намира следното от правна страна:
Съобразно константната практика на върховната съдебна инстанция
основанието на гражданската претенция представлява гражданскоправен
деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ – неправомерен юридически факт, включващ следните кумулативно
5
изискуеми елементи: деяние, физическата страна, на което се изразява в
действие или бездействие, вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
противоправност и вина. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен
случай като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се
предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки -
противоправно деяние и вреда подлежат на установяване от ищеца.
Доколкото в случая се твърди наличие на непозволено увреждане чрез
употреба на изразни средства, накърнили честта и достойнството на ищеца,
трябва да се посочи още, че правото на свободно изразяване на мнението е
едно от основните права на личността, като то е закрепено както в чл. 39, ал. 1
КРБ, така и в чл. 10 от Конвенция за защита правата на човека и основните
свободи. Това конституционно регламентирано право не може да бъде
упражнявано, когато се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго (чл. 39, ал. 2 КРБ). В чл. 10, ал. 2 ЕКЗПЧОС е регламентирано
ограничение при упражняване правото на мнение и неговото свободно
изразяване, когато биха се накърнили репутацията или правата на другите,
като извън това ограничение всеки може да разпространява правомерно свои
или чужди оценъчни съждения.
Също трябва да се посочи, че обида е налице, когато деецът каже или
извърши нещо унизително за честта или достойнството на друго лице (макар
и съответното оценъчно съждение да е обективно вярно), и то възприеме
непосредствено думите или действията, а клевета - когато деецът разгласи
позорно обстоятелство за другиго или му припише извършване на
престъпление, които не отговарят на обективната действителност. Обидата
представлява оценъчни твърдения, които засягат чувството на лично
достойнство и самооценката на лицето, докато клеветническите твърдения са
посегателство срещу доброто име на лицето в обществото, на обществената
оценка за него. За разлика от фактите, които имат обективно изражение в
действителността, мнението и оценката на обстоятелствата не подлежат на
проверка за истинност или не.
По настоящото дело се доказва наличие на деяние, извършено чрез
действие, изразило с в това, че на 07.02.2017 г. около 11:30 ч. в гр. дб, ул. „т“
отв. С. в присъствието на полицейските служители Н., д, колеги на ищеца и
свид. м - майка на ответницата, казала, че ищецът Н. е пиян, пияница и е
6
съставил АУАН във видимо нетрезво състояние.
Твърденията на ответницата С., че ищецът е пиян и във видимо нетрезво
състояние представляват твърдения за факти. Следователно, ако не се
докажат, в принципен план са клеветнически, тъй твърдения за изпълнение на
служебни задължения под въздействието на алкохол са в състояние да
засегнат доброто име на лицето в обществото и на обществената оценка за
него.
Същевременно в практиката си ЕСПЧ (вж. наприме𠧧 88, 89, 90, 94
дело Маринова и други срещу България Жалби № 33502/07, 30599/10, 8241/11
и 61863/11) многократно е посочвал, че границите на приемливата критика по
отношение на длъжностни лица може при определени обстоятелства да бъдат
по-широки, отколкото по отношение на физически лица (вж. Nikula v.
Finland, № 31611/96, § 47, ЕСПЧ 2002-II; Steur v. the Netherlands, № 39657/98,
§ 40, ЕСПЧ 2003-XI; и Mariapori v. Finland, № 37751/07, § 56, 6 юли 2010 г.).
Вярно е също, че тези твърдения, представляващи критика, могат да окажат
влияние върху професионалното положение на съответните длъжностни
лица, да подкопаят авторитета им, да отнемат време и ресурси и да доведат до
дисциплинарни или може би дори наказателни санкции срещу тях. Но мерки,
включващи понасяне на прекомерно тежка санкция от лице, отправило сигнал
за нередност, могат да се разглеждат като необходими само при
изключителни обстоятелства, когато с докаже убедително, че въпросното
лица съзнателно се стреми да навреди на длъжностното лице, чието
поведение то критикува, въпреки че знае, че неговите твърдения срещу това
длъжностно лице са неверни, и когато мерките са пропорционални.
В настоящото дело може да се направи извод, че твърденията, че ищецът
е пиян и е съставил АУАН в нетрезво състояние са направени от ответницата
при упражняването на възможността в едно демократично общество,
управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва твърдяна,
потенциална нередност в поведението на длъжностно лице. Няма данни
ответницата да е военнослужеща, държавен служител, журналист или
адвокат, които имат специални „задължения и отговорности“ при
упражняването на правото си на свобода на изразяване в съответния си
професионален контекст (вж. Grigoriades v. Greece, 25 ноември 1997 г., § 45,
Доклади за решения и определения 1997-VII, по отношение на
7
военнослужещи; Vogt v. Germany, 26 септември 1995 г., § 53, Серия A № 323;
Guja v. Moldova [GC], № 14277/04, §§ 70 71, ЕСПЧ 2008 г.; и Kudeshkina v.
Russia, № 29492/05, § 85, 26 февруари 2009 г., по отношение на държавни
служители; Pentikäinen v. Finland [GC], № 11882/10, § 90, ЕСПЧ 2015 г. , по
отношение на журналисти; и Fuchs v. Germany (dec.), № 29222/11, § 39, 27
януари 2015 г., и Morice v. France [GC], № 29369/10, §§ 132-39, 23 април 2015
г., по отношение на адвокати). Няма данни тя да има специална връзка с
адресата на своите твърдения, която да и налага например задължението за
дискретност и лоялност vis-à-vis. Напротив тя е частно лице, изправено пред
длъжностно лице, което тя подозира, правилно или неправилно, в извършени
нарушения. При това положение да се реагира на твърдения или жалби от
лица, които не са юристи, срещу длъжностни лица чрез налагане на
необосновано високи наказания би означавало, че всяко такова лице рискува
да бъде наказано за това. Същевременно гражданите трябва по принцип да са
в състояние да подават жалби срещу длъжностни лица до техните йерархични
началници или да съобщават за нередност без риск от непропорционални
санкции, дори когато такива жалби представляват твърдения за престъпление
и дори ако техните твърдения при разглеждане се окажат неоснователни.
Понасянето на санкция за неоснователно твърдение срещу длъжностно лице
има ефект на задушаване на подаването на жалби или сигнали за нередност
срещу длъжностни лица, които образуват производствата, довели до тях.
Ето защо, макар твърденията на ответницата С., че ищецът е пиян и е
съставил АУАН във видимо нетрезво състояние, макар да са недоказани,
макар да не са в надлежна форма чрез жалба, а публично изказани, то
доколкото са отправени по време на проверка във връзка с потенциална
нередност в поведението на длъжностно лице – ищецът Н. и доколкото
ответницата не е юрист, не спада към изброените по-горе категории, то може
да се направи извод, че казаното, било то и шокиращо, представлява израз на
правото на изразяване по чл. 10 от ЕКПЗЧОС. Следователно не е
противоправно и не може да съставлява непозволено увреждане по смисъла
на чл. 45 ЗЗД.
Не така стои въпросът с квалификацията „пияница“. По естеството си
изразът има оценъчен характер, но с оглед общоприетия морал е непристоен.
Представлява негативна и унижаваща характеристика за личността на ищеца.
8
Негативният заряд на използваното изразно средство е засилен от цялата
установена фактология, поради изричането му публично пред колеги и
случаен гражданин, в съчетание с арогантно поведение и две недостоверни
твърдения за нередност, че ищецът, който по принцип не употребява алкохол,
в момента на проверката е бил под въздействие на алкохол. Ето защо изразът
„пияница“ представлява обида, която честта, достойнството и самооценката
на ищеца. Поради това е противоправно, тъй като е нарушен предела на
свобода на изразяването, установен в чл. 45, ал. 2 от Конституцията, а от там
и забраната да не се вреди другиму.
По делото е безспорно доказано, че употребеният израз е засегнал
честта, достойнството, самооценката на ищеца, причинил е срам и унижение.
Нещо повече посредством заключението на комплексната-съдебно
медицинска и психологическа експертиза, ищецът убедително доказва, че от
отправения от ответницата израз здравето и психиката му са влошени,
променено е качеството му на живот, развил е артериална хипертония,
налагаща постоянен прием на лекарства, за да бъде контролирана. От това
може да се направи извод, че се доказва не само наличието на деяние,
противоправност, вреда, но и на причинна връзка между тях.
Доводите за недоказаност на наличието на причинна връзка между
деянието и вредите, развити в отговора на исковата молба и писмената
защита, не се споделят. От установеното по делото следва единствен
възможен извод, че засегнато достойнство, самооценката, както и влошеното
здравословно и психологическо състояние на ищеца, са именно следствие на
обидата, отправена от ответницата. Не се доказва наличие на друг фактор в
живота на ищеца, който да е причина за този резултат. Развитите в писмената
защита хипотези не почиват на данните по делото и са категорично
изключени от дадените при изслушването на вещите лица отговори.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното. Ответницата не проведе
надлежно доказване за оборване на въведената презумпция.
Предвид изложеното осъдителният иск по чл. 45 ЗЗД е основателен.
Относно размера на обезщетението съобразно задължителната съдебна
практика, намерила израз в ППВС № 4/1968 г. и доразвита от ВКС в
множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения (вж. Решение № 271
9
по гр. д. № 341/2017 г., IV г. о. и Решение № 274 по гр. д. № 4473/2018, IV г.
о.), съгласно която понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението, включително обществено-
икономическите условия в страната по време на възникване на увреждането и
съдебната практика при сходни хипотези, като в мотивите си съдилищата
трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за
размера на неимуществените вреди.
Същевременно в практиката на ЕСПЧ (вж. § 46, 47 дело Ифандиев
срещу България (Жалба № 14904/11) е прието, че гражданска отговорност за
обидни изявления може да е изпълни „належаща социална нужда“, както се
изисква от неговата практика (вж. параграф 40 по-горе), но от решаващо
значение са естеството и тежестта на наложената санкция, като фактори,
които трябва да се вземат предвид при оценката на пропорционалността на
намесата в свободата на изразяване (вж. Cumpănă and Mazăre v. Romania, №
33348/96, § 111, 10 юни 2003 г. и Румяна Иванова срещу България, №
36207/03, § 69, 14 февруари 2008 г.).
По конкретното дело изразът „пияница“ е публично изречен спрямо
длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, възприет е
от колеги на ищеца. Засегнал е доброто му име, самооценка, резултирал е в
здравословни проблеми, влошаване качеството на живот. Същевременно сам
по себе си не е прекомерно скандален и би било несъразмерно тежко и
непропорционално искът да бъде уважен в пълен размер. Ищецът е
длъжностно лице и макар да не е длъжен да търпи обиди следва да има по-
висок праг на търпимост на критика и изразни средства. Ето защо
справедливото обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди в размер на 1200 лв., а за разликата над тази сума до пълният
претендиран размер от 1 500 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Сумата на дължимото обезщетение следва да се присъди, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
деликта – 07.02.2017 г., до окончателното плащане съгласно чл. 86 и чл. 84,
ал. 3 ЗЗД.
10
По разноските:
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в общ размер на 910 лв., от
които 60 лв. държавна такса, 350 лв. адвокатско възнаграждение, 500 лв.
депозит за изготвяне на КСМПЕ. В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска в
размер на 728 лв.
Доказва се, че ответницата е сторила разноски в размер на 600 лв.
адвокатско възнаграждение. В полза на ответницата на основание чл. 78, ал. 3
ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 120 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД ЦВ. П. С., ЕГН **********, с
адрес гр. с, ж.к. „л“ № 543, вх. Б, ет. 1, ап. 34, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. к, ж.к. „о“, бл. 3, ап. 3, ет. 1 сумата от 1 200 лв. –
за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се
в обидна дума, изречена на 07.02.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния претендиран размер от 1500 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЦВ. П. С., ЕГН **********,
с адрес гр. с, ж.к. „л“ № 543, вх. Б, ет. 1, ап. 34, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. к, ж.к. „о“, бл. 3, ап. 3, ет. 1 законната лихва
върху главницата от датата на увреждането 07.02.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЦВ. П. С., ЕГН
**********, с адрес гр. с, ж.к. „л“ № 543, вх. Б, ет. 1, ап. 34 ДА ЗАПЛАТИ на
М. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр. к, ж.к. „о“, бл. 3, ап. 3, ет. 1, сумата от
728 лв. разноски в производството съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. К. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. к, ж.к. „о“, бл. 3, ап. 3, ет. 1, ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ. П.
С., ЕГН **********, с адрес гр. с, ж.к. „л“ № 543, вх. Б, ет. 1, ап. 34 сумата от
11
120 лв. разноски в производството съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
12