Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.12.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16969
по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.М.Б., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 49 от СК с искане да бъде прекратен сключения между нея и ответника на 28.10.1989 г., за което бил съставен акт за граждански брак № 2281/28.10.1989 г. от длъжностното лице по гражданското състояние гр. Варна. Формулира искане да ѝ бъде предоставено ползването на семейното жилище, нейна лична собственост, придобито по дарение, находящо се в гр. В., както и след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име ТОДОРОВА.
В исковата молба ищцата излага следната фактическа обстановка: С ответника сключили граждански брак на 28 октомври 1989 година в гр. Варна. От брака си нямат непълнолетни деца. Още от началото на съвместното им съжителство отношенията им не били добри. Живеели заедно в нейното жилище, дарено ѝ от нейния баща. Грижела се за домакинството и за вече пълнолетното дете. Ответникът винаги бил затворен, неразговорлив, все едно всичко в семейството се случвало извън неговия свят и не го интересува. Ответникът нееднократно заявявал, че не желае вече да живее повече с ищцата, но не предприемал нищо. Не подпомагал с нищо семейния бюджет. От 7 години съпрузите живеят в отделни стаи. Всеки има отделен бюджет. Ищцата изцяло била поела плащането на сметките по семейното ни жилище.
Различията между съпрузите започнали да се превръщат в проблем в общуването и съвместното им съжителство. Излага, че между съпрузите липсва комуникация, че ответникът не я информира кога ще замине за работа, кога ще върне, прибира се в семейното жилище като на хотел.
Ищцата сочи, че вследствие на това отношенията им са влошени и не вижда занапред възможност да настъпи промяна. Счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен, поради следните основания:-несходство в характерите; пълна дезитересираност към проблемите, интересите и нуждите на ищцата; вглъбеност на ответника в собствените проблеми, незаинтересованост, апатичност; неуважение и незачитане на съпругата, нежелание да създава или поддържа атмосфера на съпружеска топлота, взаимно уважение и разбирателство и съпружеска близост.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, в който изцяло оспорва изложените в искова молба факти и обстоятелства. Твърди, че ищцата до настоящия момент не е провеждала разговори с ответника, дори не е правила постъпки за разговори и срещи с цел уточняване на бъдещето на брака им, като излага, че напротив при всеки опит да разговаря с нея ищцата му отговаряла, че животът си е неин. Оспорва посоченото в исковата молба, че отначало на съвместното им съжителство отношенията им не били много добри, както и това, че са живели само в нейното жилище, подарено от баща й.
Излага, че след сключването на брака заживели при родителите му в гр. В. След като на 04.03.1990 година се родил синът им М. В. Б., заживели на квартира, защото съпругата му желаела сама да полага грижи за детето и да бъдат самостоятелни.
Тогава усетили финансови затруднения и ответникът започнал работа в БМФ, пътувал, което продължило до 2011 год., като след това и понастоящем пътувал чрез различни компании. С парите, които заработвал като моряк и с финансовата помощ на неговите родители, закупил апартамент в гр. В. и семейството се преместило да живее в него до 2011 г. През 2005 год. бащата на ищцата ѝ дарил недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. В. и съпрузите решили да продадат апартамента, който се намира в ж.к. „***“, бл. ХХХ, за да могат да направят основен ремонт на дарения на съпругата му апартамент и да се преместят да живеят там, което и направили.
Оспорва твърденията на съпругата, че не я известява кога ще замине на работа и колко време ще отсъствам, като твърди, че винаги споделя с нея тази информация.
Възразява и твърди, че не той, а съпругата му си е тръгнала. Твърди, че съпругата му разполага с пълномощно, което ѝ дава право да тегли суми от банковата му сметка и да разполага с тях, когато и както ѝ е необходимо, с което възразява срещу твърдението, че не подпомага семейния бюджет и че съпругата му изцяло е поела заплащането на сметките по семейното жилище.
Сочи, че съпругата му дълго време след сключването на брака им не работила, а само периодично започвала сезонна работа в КК „Златни пясъци“. Възнаграждението, което получавала не стигала за поддържане на домакинството и заплащане на месечните разходи, както и за издръжката на детето., затова ѝ направих пълномощното.
Оспорва твърдяното в исковата молба, че прекарва повече време пред телевизора и пред компютъра.
Сочи, че през есента на 2016 г., когато се върнал от рейс разбрал, че в живота на съпругата му има друг мъж, на име Н. /от Г./, по-млад от нея с 6 години. Излага, че когато една сутрин отишъл до работното ѝ място в КК „Златни пясъци“, х-л „Афродита“, след като тя му била казала, че ще имат изпращане на гости през нощта и стаите трябва да са готови за новите гости и че ще остане да преспи в хотела, видял съпругата си да слиза от лек автомобил, с който другият мъж я бил довел на работа, като поради това твърди, че съпругата му в нея нощ не е работила и/или спала в хотела, а е била в/с Н.
Ответникът и казал, че вече знае за нейната връзка и тогава тя напуснала семейното жилище и се преместила да живее при новия си приятел. В опити да спаси брака си ответникът разговарял с нея и я помолил да преосмисли поведението си и да се върне при него и детето. След което тя се върнала в семейното жилище.
След завръщането си, съпругата му решила да замине да работи в Г. Помолила го да ѝ помогне с парични средства, за да е спокойна, докато започне работа при което ответникът ѝ дал пари. Върнала се след два месеца, а ответникът разбрал, че е била в Г. при Н., за което той я бил финансирал, паради което се почувствал обиден и предаден.
През 2018 год. съпругата му отново решила да отиде да работи в Г., но се върнала след месец. Молела го да ѝ прости и той го направил, но след месец разбрал, че отново е с другия мъж. Тогава решил да открие банкова сметка ***, откъдето той да заплаща месечните разходи за семейното им жилище.
Оспорва твърдяното в исковата молба, че е налице несходство в характерите им.
Оспорва сочената пълна дезинтересираност към проблемите, интересите и нуждите на ищцата.
Оспорва и твърдените в исковата молба неуважение, незачитане, нежелание да създава и поддържа атмосфера на съпружеска топлота, като твърди, че винаги е бил любвеобилен, уважителен, почитащ и уважаващ съпругата си и майка на детето си.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и насрещен иск, в който формулира следните искания:
Да бъде прекратен брака между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на съпругата.
Да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., тъй като от есента на 2018 г. и понастоящем съпругата го е напуснала.
В срока за отговор ищцата е депозирала отговор на насрещния иск, в който оспорва, че ответникът се е грижил за нея, за сина им и домакинството през последните 7-8
години. Оспорва твърдението на ответника, че ѝ е предоставил неограничен достъп до сметките му в банката. Оспорва твърденията, че има извънбрачна връзка. Твърди, че работи на „Златни пясъци“ - 2017
в х-л „Берлин“, 2018 -
в х-л „Метропол“, а от януари 2019
и до сега работи като камериерка в гр. Б. Намира за неоснователно искането за предоставяне ползването на семейното жилище, нейна лична собственост, находящо се в гр. В., тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 56 от СК, тъй като от брака нямат ненавършили пълнолетие деца.Оспорва да е напускала жилището, тъй като всичките ѝ вещи са в дома ѝ, а тя само временно отсъства, поради факта, че работи в чужбина.
В
съдебно заседание ищцата се
явява лично и чрез
процесуален представител. Поддържа предявения иск.
Ответникът не се
явява в
съдебно заседание, не се
представлява.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено Удостоверение за сключен граждански брак, от което се установява, че на 28.10.1989 г. между страните е сключен гражданки брак, за което е съставен Акт за граждански брак № 2281 от 28.10.1989 г. от длъжностното лице в гр. Варна.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 178/29.11.2005 г., том
ІІІ, рег. №11201,
дело №592 от
2005 г. се установява, че С. Т. С. дарява на дъщеря си С.С.Б. собствения си недвижим имот,
а именно: Апартамент № 5, находящ се в гр.
В.
По делото е представено Удостоверение за раждане на М. В. Б., ЕГН
**********, от което е видно, че родители на същия са ищцата С.С.Б. и ответника В.М.Б..
По делото е представен трудов договор на моряк, от който е видно, че В.М.Б. е сключил договор със „Сердика“ ООД, със седалище – Маршалски острови, който договор е сключен на 03.09.2013 г. за срок от 6 +/- 1 месеца при месечно трудово възнаграждение в размер на 1940 щатски долара.
Представено е и копие от трудова книжка на С.С.Б., от която е видно, че същата е работила сезонна работа като старша камериерка в различни хотели в периода 2010 – 2018 г. Същото се потвърждава и от служебната справка от НАП, съгласно която ищцата е работила сезонна работа в периода от 2003 г. до 2018 г.
От свидетелските показания на свидетеля Д. П. И. се установява, че съпрузите от седем-осем години не поддържат никакви отношения, нито брачни, нито финансови. Ищцата сама се издържа, оправя сметките. Ищецът нямал никакво отношение към съпругата си, времето си прекарвал пред компютъра или телевизора, дори не обядват и вечерят заедно. Тази година ищцата заминала за Г. До тогава като старша камериерка е взимала заплата от над 1000,00 лв. Семейни разходи като ток, вода ги плащала ищцата. Семейното жилище не луксозно, просто е чисто – много обикновени дивани, спалня. Никога не е виждала съпруга на ищцата.
До съда е отправено искане за допускане на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, а от ответника се твърди вина на ищцата.
От свидетелските показания безспорно се установи, че съпрузите са във фактическа раздяла от близо година, като не поддържат връзка един с друг. Същото води до извода, че бракът им е изпразнен от съдържание и съществува само формално, поради което в тази част молбата се явява основателна и бракът следва да бъде прекратен.
Съдът намира, че от ангажираните по делото свидетелски показания не се установи по категоричен начин наличието на вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака нито у ответника, нито у ищцата. От друга страна от ответника не бяха ангажирани никакви доказателства в тази връзка.
Доколкото искането за произнасяне по въпроса за вината изхожда и от двете страни, то в тежест на всеки от съпрузите беше да устави при условията на пълно и главно доказване наличието на вина единствено у другия съпруг, което никой не успя да направи.
Поради изложеното съдът намира, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
Съгласно чл. 322, ал.1 от ГПК с иска за развод задължително се разглеждат исковете за издръжката между съпрузите и фамилното име след развода.
Доколкото няма отправено искане за заплащане на издръжка от никой от съпрузите, съдът намира, че издръжка не следва да се дължи между тях.
По отношение на фамилното име на съпругата след развода и с оглед направеното от искане да възстанови предбрачното си фамилно име Т., съдът намира, че същото следва да бъде уважено.
По отношение на направеното от ответника искане да му бъде
предоставено ползването на семейното жилище, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.
2 от СК, когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца
и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права,
докато ги упражнява. От тук следва, че за предоставяна на ползването на жилището на съпруга, който
не е собственик на семейното жилище следва да са налице следните задължителни кумулативни предпоставки – от брака да има ненавършили пълнолетие деца и упражняването на родителските права
да е възложено именно на родителя, който не е собственик на семейното жилище. В настоящия случай страните нямат към
момента ненавършили пълнолетие родени от брака
деца, паради и което искането на съпруга се явява неоснователно. Или в контекста на настоящия казус
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от двете страни поравно на основание чл. 329, ал.2 от ГПК. С оглед на това, че съдът намира, че и двамата съпрузи са виновни за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка направените от тях съдебно-деловодни разноски следва да останат за всеки така, както ги е направил до момента.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.М.Б., ЕГН **********
и С.С.Б., ЕГН **********, сключен на 28.10.1989 г. в гр. Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за сключен граждански брак № 2281/28.10.1989 г., на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, на осн. чл.49, ал.3 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си
фамилно име
Т., на
осн. чл.
322, ал. 2, предл.
последно от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА, че
след прекратяване
на брака
съпрузите не си
дължат издръжка един
на друг,
на осн.
чл. 322, ал.2
от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.М.Б., ЕГН ********** да му бъде възложено ползването на семейното жилище, представляващо Апартамент № 5, находящ се в гр.
В., на осн.
чл. 56, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА В.М.Б., ЕГН **********ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВРС, сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на осн. чл. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВРС, сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на осн. чл. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: