Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 28.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание двадесет и осми април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6242/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.С.В., с която са предявени срещу Прокуратурата
на Република България, Административен съд - София Град и Върховен
административен съд, искове с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за сумата от 20000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото
на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПОЧС на съдебното
производство по гр.д. №6405/2019 г. на АССГ и за сумата от 73000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – равностойност на 72760 дка
земя, която не му е възстановена поради забавено разглеждане на гр.д.
№6405/2019 г. и за сумата от 30000 лв. – пропуснати ползи от нереализиран доход
от наеми на нереституираната земя от 72760 дка.
Ищецът
твърди, е по негова жалба е образувано адм.д. №6405/2019 г. на АССГ, което е с
предмет – възстановяване на правото му на собственост върху земя от 72760 дка.
Продължителността на производството е извън разумния срок по смисъла на чл.6,
§1 КПЧОС, поради което е претърпял вреди – неимуществени, изразяващи се в накърняване
на чувството му на справедливост, които оценява на 20000 лв. и имуществени
вреди – загуба на равностойността на невъзстановените земи и пропуск да
получава наемно възнаграждение от тях, които оцелява съответно на 73000 лв. и
30000 лв.
Ответникът
Прокуратура на Република България счита, че исковете, предявени срещу нея, са
недопустими поради липса на надлежна процесуална легитимация. По същество счита
исковете за неоснователни поради липса на нарушение на правото на ищеца за
разглеждане на делото в разумен срок.
Ответникът
Административен съд - София Град оспорва исковете. Оспорва да е нарушено
правото на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок. Твърди, че при
разглеждане на делото – съобразно общата му продължителност и предвид предмета
и фактическата и правната му сложност, не е допуснато нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок съобразно чл.6, §1 КПЧОС, като при
разглеждане на делото от АССГ не е налице забавяне.
Ответникът
Върховен административен съд оспорва исковете. Твърди, че не е солидарно
отговорен с останалите ответници.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на
исковете, предявен срещу Прокуратурата на Република България:
Съгласно чл.7, ал. 1 ЗОДОВ искът
за обезщетение се предявява срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Разпоредбата е
приложима и по отношение на иска по чл.2б ЗОДОВ. Видно от приложеното към
настоящото производство адм.д. №6405/2019 г. на АССГ, същото е започнало пред
СГС по искова молба подадена от ищеца А.С.В. срещу Министерство на земеделието
и храните, по която е образувано гр.д. №13056/2013 г. При преценка относно
подведомствеността на спора, делото е изпратено за разглеждане от
административния съд – образувано е адм.д. №3116/2016 г. на АССГ, при
инстанционен контрол на което е образувано адм.д. №13022/20**г. пред ВАС, а
след отмяна на част от решението на първоинстанционния съд и за ново
разглеждане на делото е образувано адм.д. №6405/2019 г. на АССГ. Макар
прокуратурата да е била участник в процеса като контролираща страна – по силата
на чл.10, ал.1 ЗОДОВ делото е разглеждано със задължително участие на прокурор,
тя не е орган по смисъла на члч.7, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Ето защо Прокуратурата на Република
България не е надлежен ответник – не е процесуално легитимирана да отговаря по
предявения иск и производството тази му част – по исковете, предявени срещу
Прокуратурата на Република България, следва да се прекрати.
По исковете по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ:
Съгласно разясненията,
дадени с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 210 от 15.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III Г. О., отговорността на държавата за вреди от
нарушение на правото по чл.6, §1 Конвенцията по висящо производство, се реализира
по реда на ЗОДОВ, като в този случай допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ не е
обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8, ал.2 от закона - да
е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на
глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. Към момента
на образуване на настоящото производство – 02.07.2020 г., производството по
адм.д. №6405/2019 г. на АССГ е било висящо, като впоследствие същото е
приключило на с влязло в сила на 04.11.2020 г. определение от 19.10.2020 г. По
тези съображения и доколкото допустимостта се преценява към момента на
образуване на производството, съдът намира, че предявените искове са допустими.
Установява се от приложеното
към настоящото производство адм.д. №6405/2019 г. на АССГ, ведно с инстанционния
контрол по него, следното:
Производството е започнало
по искова молба от 01.10.2013 г., подадена от ищеца А.С.В. срещу Министерство
на земеделието и храните, която е предявена пред Софийски градски съд и по
която е образувано гр.д. №13056/2013 г. С акт от 04.02.2014 г. поради
нередовност на исковата молба производството е оставено без движение и на ищеца
са дадени указания за отстраняване на нередовността. След уточнения от ищеца съдът
е приел, че е сезиран с иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ и производството по делото е
прекратено и изпратено по компетентност за разглеждане от АССГ с определение от
04.04.2014 г. По частна жалба от ищеца, с определение от 14.10.2014 г. на САС
по ч.гр.д. №3557/2014 г. въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания,
нередовността на исковата молба не е отстранена и не може да се направи
обоснован извод относно правното основание на иска. С тези мотиви е отменил
определението и е върнал делото на СГС. След нови указания по редовността на
исковата молба, връчени на назначения на ищеца служебен адвокат и молба от
адвоката за продължаване на срока заради затруднена комуникация с ищеца, на
23.12.2014 г. е постъпила молба от ищеца да му бъде назначен друг адвокат. В
последствие е постъпила и молба от адвоката да бъде освободен поради
разногласия с ищеца за линията на водене на делото. Подадени са няколко молби
от новоназначения служебен адвокат и съдът е приел, че с молба от 08.04.2015 г.
нередовността е отстранена и предявената претенция, предмет на делото, е за
обезщетения за вреди от незаконосъобразно поведение на държавни органи,
изразяващо се в невъзстановяване на земеделска земя на ищеца. С определение от
8.07.2015 г., като е квалифицирал исковете по чл.1 ЗОДОВ, гражданският съд е
изпратил делото за разглеждане от компетентния съд – АССГ. След обжалване на
акта пред САС и ВКС, определението е потвърдено и е влязло в сила.
Пред АССГ е образувано адм.д.
№3116/2016 г., в което са разгледани претенциите на ищеца за обезщетение за
вреди от бездействие на длъжностни лица от ОСЗ - Айтос, изразяващи се в неопределяне
на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделски земи. Съдът е изготвил доклад по делото, насрочил е съдебно
заседание, предоставил е правна помощ на ищеца, провел е 6 открити съдебни
заседания, като на ищеца отново са предоставяни многократно възможности да
уточнява претенцията си по основание, размер и период. На 10.07.20**г. е
постановено решение, с което е уважен иска за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10000 лв., като искът за имуществени вреди в размер на 10000
лв. е отхвърлен, а искът за имуществени вреди в размер на 71500 лв. е оставен
без разглеждане.
По жалба на ищеца е
образувано адм.д. №13022/20**г. пред ВАС, по което са проведени две открити
съдебни заседания – едното за разглеждане на делото, а второто – по искане на
ищеца по поправка на протокола, като е уважено искането му в протокола да се
впише негово изявление, че има противоречия с адвоката си и не желае адвокатът
да го защитава. С решение от 08.05.2019 г. на ВАС делото, в частта с която е
уважен иска за неимуществени вреди за сумата от 10000 лв., е отменено и е
върнато за ново разглеждане, включително и поради ненадлежна материалноправна
легитимация на ответника. Решението на АССГ в отхвърлителната част е оставено в
сила, а поради оттегляне на частната касационна жалба производството пред ВАС е
прекратено в частта срещу решението, с която искът за имуществени вреди в
размер на 71500 лв. е оставен без разглеждане.
При новото разглеждане на
делото от АССГ е образувано адм.д. №6405/2019 г. По делото е предоставена
правна помощ, като на ищеца са назначени последователно четирима служебни адвокати,
като освобождаването и замяната им е ставала поради липса на съгласие по
линията на защита с ищеца и негови изрични искания за освобождаването им. Това
е станало причина за отлагане на част от насрочените съдебни заседания. По
повод задължителните указания на ВАС и уточнения от ищеца, претенцията е
насочена срещу нов надлежен ответник - ОД „Земеделие“. В периода 10.03.2020 г.
– 18 .05.2020 г. не са провеждани съдебни заседания поради обявеното с решение
на НС извънредно положение поради коронавирусната пандемия. Междувременно
поради противоречиви изявления на ищеца в писмени становища от 04.11.19 г.,
13.01.2020 г., 13.03.20 г. и 02.07.20 г., и изявленията му в проведеното
на 18.05.2020 г. съдебно заседание, че
молбата от процесуалния му представител за замяна на ответника е подадена без
неговото съгласие, с определение от 06.07.2020 г. съдът отново е оставил
исковата молба без движение, както по отношение на това срещу кого е насочен
иска, така и по отношение на това в какво се състои искането - „Да бъде
задължен ответника да реституира на ищеца земеделска земя от 72.760 кв.м.“ или
да му бъде заплатено обезщетение за вредите, причинени му от бездействието на
компетентните институции да му възстановят същата земя.". Вместо
изпълнение на указанията от ищеца е постъпила молба срещу назначения му съдебен
адвокат, поради което отново е изпратено писмо до САК за определяне на нов
служебен адвокат на ищеца. В периода м.07.2020 г. – м.09.2020 г. са сменени
няколко служебни адвоката поради самоотвод или искане на самия ищец за замяна.
Неколкократно е продължаван срокът за изпълнение на указанията по отстраняване
на нередовността на исковата молба по молба на самия ищец и служебния му
адвокат. На 01.10.2020 г., ищецът е депозирал писмена молба, в която заявява, че
иска прекратяване на делото в АССГ, като до изтичане на продължения срока за отстраняване
на нередовностите на исковата молба, указанията на съда не са изпълнени. Поради
това с Определение от 19.10.2020 г., влязло в сила на 04.11.2020 г., производството по
адм.д. №6405/2019 г. е прекратено.
Съдът приема, че при
разглеждането на делото, което е продължило 7 години и 9 дни, не е допуснато
необосновано забавяне от страна на съдебните инстанции, пред които е било
висящо.
Първоначалното делото е било
висящо в продължение на 3 години пред гражданския съд поради неяснота относно
предмета на спора - за да се изясни правната квалификация на иска и да се
определи компетентния да го разгледа съд, са положени дължимите процесуални
усилия – многократно са давани указания на ищеца. Продължителността на тази
фаза от процеса се дължи на субективните действия на ищеца – липса на ясно и
точно изпълнение на указанията на съда поради неясни и противоречиви твърдения
в уточняващите молби, многократни молби на ищеца за продължаване на дадените му
срокове и замяна на назначените съдебни адвокати поради разногласия с ищеца.
Поради това съдът приема, че не е налице и противоправно поведение от страна на
гражданския съд, което да е довело до превишаване на разумния срок в общата продължителност
на делото, докато е било висящо пред СГС. Посоченият период от 3 години е прекомерен
за отстраняване на нередовности на исковата молба, но продължителността му не е
обусловена от бездействие на съда или противоправно поведение на съдебните органи,
а се дължи изцяло в действията на ищеца и многократно предоставената му
възможност да изпълни дадени указания, неяснота в изявленията му относно
естеството на претенцията и разногласия с назначените му служебни адвокати.
Не е допуснато необосновано
забавяне на делото и при разглеждането му от административния съд.
Разглеждането на адм.д. №3116/2016 г. е продължило 1 година и 4 месеца, в който
период са проведени 6 открити съдебни заседания, събрани са поисканите
доказателства и е постановено съдебно решение. Следва да се отбележи, че и при
разглеждане на адм.д. №3116/2016 г. многократно е предоставяна възможност на
ищеца да уточнява претенцията си по основание, размер и период. Въпреки това
решението е частично отменено от ВАС с решението по адм.д. №13022/20**г., като
делото е върнато за ново разглеждане по един от предявените искове с указания
относно изясняване на легитимацията на ответника. Разглеждането на касационното
производство пред ВАС е продължило 1 година и 10 месеца, в който период са
проведени две открити съдебни заседания и е постановено решение по съществото
на спора. Съдът приема, че не е налице превишаване на разумния срок за
разглеждане на касационно производство.
Съобразно решението на ВАС е
образувано пред АССГ адм.д. №6405/2019 г. - за ново разглеждане на делото в
частта по иска за сумата от 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди (в
останалата част – по претенциите за имуществени вреди производството е
приключило с влязъл в сила акт, с който една част от претенциите са отхвърлени,
а друга – оставени без разглеждане). Производството е продължило 1 година и е
приключило без акт по същество – поради неизпълнение на указания за
отстраняване на нередовност на исковата молба и изявление на ищеца, че желае делото
да се прекрати, АССГ е върнал исковата молба. Прекратителното определение не е
обжалвано и е влязло в сила. При разглеждане на делото не е допуснато забавяне
от страна на съда – всички дължими действия от съда са предприемани
своевременно. Продължителността на производството се дължи на многократните
замени на служебни адвокати на ищеца поради разногласията му с тях относно
линията на защита и многократно продължаване на процесуалните срокове,
предоставени на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба.
От изложеното следва, че
общата продължителност на делото в периода от подаване на исковата молба до
приключване на производството с влязъл в сила акт (01.10.2013 г. – 19.10.2020
г.) е 7 години и 10 дни. В този период делото е разгледано от три съдебни
състава на граждански съд по процесуални въпроси – относно предмета на
производството и компетентния да го реши съд и три състава на административния
съд по същество – два първоинстанционнни и един касационен. Проведени са
множество съдебни заседания, събрани са доказателства и са постановени съдебни
актове. При насрочване и отлагане на делото и постановяване на съдебните си
актове съдебните състави са спазили законоустановените срокове. Общата
продължителност на делото излиза извън рамките на разумния срок по смисъла на чл.6,
§1 КПЧОС, но се дължи изцяло на действията на самия ищец – поради предявяване
на исковете пред некомпетентен да ги разгледа съд, поради разногласия със
служебните му адвокати, довело до многократната им замяна, поради излагане на
противоречиви твърдения относно правното основание на претенциите и търсената
защита и насочване на иска срещу ненадлежен ответник. От всичко това следва да
се направи извод, че общата продължителност на делото се дължи изключително на
действията на самия ищец и на основание чл.5, ал.1 ЗОДОВ обезщетение не се
дължи.
По изложените съображения
съдът приема, че не е осъществен специалният деликт по чл. 2б от ЗОДОВ – съдебните
инстанции, разглеждащи делото, не са допуснали необосновано забавяне по
движението на делото, разглеждането му в открити съдебни заседания или
постановяване на съдебните актове, а общата продължителност от 7 години, която
излиза критериите за разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, се дължи
изключително на поведението на ищеца. От тук следва, че в полза на ищеца не са
възникнали вземания по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди и предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.В., ЕГН:**********, срещу Административен съд - София Град, адрес: гр. София, ул. *******№**и Върховен административен съд, адрес:
гр. София, бул. ****** ******, искове с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за
сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение
на правото на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПОЧС
на съдебното производство по гр.д. №6405/2019 г. на АССГ, за сумата от 73000
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – равностойност на 72760
дка земя, която не му е възстановена поради забавено разглеждане на гр.д.
№6405/2019 г. и за сумата от 30000 лв. – пропуснати ползи от нереализиран доход
от наеми на нереституираната земя от 72760 дка.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта му по исковете с правно основание чл.2б,
ал.1 ЗОДОВ за сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно
чл. 6, § 1 от КЗПОЧС на съдебното производство по гр.д. №6405/2019 г. на АССГ,
за сумата от 73000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
равностойност на 72760 дка земя, която не му е възстановена поради забавено
разглеждане на гр.д. №6405/2019 г. и за сумата от 30000 лв. – пропуснати ползи
от нереализиран доход от наеми на нереституираната земя от 72760 дка., предявени от А.С.В., ЕГН:**********, срещу Прокуратурата на Република
България, адрес: гр. София, бул. Витоша №2.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: