№ 8457
гр. С., 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря В.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110172068 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 318 ТЗ от дружеството „ФИРМА“ ЕООД срещу „ФИРМА“ АД за сумата от
20 146.71 лв., представляваща незаплатена цена за доставени стоки газьол и арматурна
заготовка по фактури №../10.02.2021 г. и №./26.02.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда /02.08.2021 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника са съществували търговски отношения,
които са се изразявали в доставка и продажба на стоки от „ФИРМА“ ЕООД на „ФИРМА“
АД. Сочи, че през месец февруари 2021 г. „ФИРМА“ ЕООД е доставяло и продавало на
ответника стоки газьол ИТТ и арматурна заготовка, като за тези доставки ищцовото
дружество издало съответни фактури – фактура №../10.02.2021 г. и фактура №./26.02.2021 г.
Твърди, че за предаването на стоките били подписани приемо-предавателни протоколи,
товарителница и стокова разписка, но сумите за продадени и доставени стоки не били
заплатени от ответното дружество. Посочва, че издадените фактури, които са неплатени от
ответника са: 1. фактура №../10.02.2021 г. на стойност 5394.39 лв. с ДДС за доставен и
продаден газьол ИТТ и транспортна услуга за доставената стока, с дата на данъчно събитие
10.02.2021 г. и дата на плащане 17.02.2021 г.; 2. Фактура №./26.02.2021 г. на стойност
14 752.32 лв. с ДДС за доставена и продадена арматурна заготовка 10.160 тона, с дата на
данъчно събитие 26.02.2021 г. и дата на плащане до 08.03.2021 г. Твърди, че описаните
фактури са редовно осчетоводени от ищцовото дружество и записани в дневника за
1
продажби за периода месец февруари 2021 г. Задължението по издадените фактури не е
платено от ответното дружество до момента на подаване на исковата молба въпреки
многократни разговори и покани по телепоща, поради което предявява настоящия иск и
моли за неговото уважаване. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, но в него е направено
единствено възражение относно местната подсъдност поради подаването на исковата молба
пред Районен съд- Б..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 318 ТЗ в
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по
процесния договор за търговска продажба и услуга, че е предал на ответника процесните
вещи - стоки, както и размера на дължимата цена.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите, правоунищожаващите,
правопогасяващите и правоотлагащите възражения, на които се позовава.
По делото не се спори, че между страните са съществували трайни търговски
отношения във връзка с доставка и продажба от страна на ищеца на ответника на стоки –
газьол ИТТ и арматурна заготовка, срещу което ответникът е поел задължение да му заплати
възнаграждение. Безспорно е също така, а това се установява и от представените писмени
доказателства, че за извършените през м.февруари доставки от страна на ищцовото
дружество, ищецът е издал следните фактури – фактура №../10.02.2021 г. на стойност
5394.39 лв. за доставен и продаден газьол ИТТ 3.007 х.л., както и транспортна услуга, за
което е издадена товарителница и е съставен приемо-предавателен протокол от 10.02.2021
г., както и фактура №./26.02.2021 г. на стойност 14 752.32 лв. за доставена и продадена
арматурна заготовка 10.160 тона, за което е съставена стокова разписка на 26.02.2021 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено по
безспорен начин се установява, че в счетоводството на „ФИРМА“ ЕООД процесиите
фактури са осчетоводени. Съгласно предоставената документация – Дневник за продажбите
и Справка - декларация за ДДС за данъчен период м.02.2021 г. на „ФИРМА“ ЕООД,
издадените фактури №../10.02.2021 г. и №./26.02.2021 г. са включени в Дневника за
продажби за данъчен период м.02.2021 г. и са намерили отражение в подадената Справката -
декларация за ДДС за м.02.2021 г. на „ФИРМА“ЕООД. Вещото лице е констатирало, че
счетоводството на „ФИРМА“ ЕООД е водено в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството, НСС и Националния сметкоплан. Освен това вещото лице е посочило, че
съгласно предоставената информация от ТД на НАП-С., офис „В.“ - Дневници за покупки и
Справки-декларации за ДДС за периода 01.02.2021 г. – 31.01.2022 г. на „ФИРМА“ АД,
2
процесните фактури №../10.02.2021 г. и №./26.02.2021 г., са включени в Дневника за
покупки за данъчен период м.03.2021 г. и са намерили отражение в подадената Справката-
декларация за ДДС за данъчен период м.03.2021 г. на „ФИРМА“ АД. Въз основа на
изложеното и съгласно аналитична хронологична ведомост за периода 10.02.2021 г. –
26.02.2021 г. на „ФИРМА“ ЕООД, общо осчетоводената и неплатена сума, като вземане от
клиенти – „ФИРМА“АД, по процесиите фактури №../10.02.2021 г. и №./26.02.2021 г., е в
размер на 20 146.71 лв. Не са констатирани плащания от страна на ответника.
С оглед изложеното съдът намира за доказани фактите, обуславящи възникването и
изискуемостта на претендираните от ищеца вземания. Осчетоводяването на фактурата за
едно вземане съгласно утвърдената съдебна практика представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване /така, Решение № 347 от
27.02.2019 г. по т. д. № 687/2018 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 71 от 08.09.2014 г. по т.
д. № 1598/2013 г., на II т. о. на ВКС, Решение № 138/17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010г. на II
т.о. на ВКС, Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г. на II т.о. на ВКС/. В
процесния случай извършените осчетоводявания представляват както признание за
приемане на работа, от една страна, така и признание за надлежно извършена доставка, от
друга страна. Приемането на работата при договора за изработка и доставката на стоката
при договора за продажба в отношенията между търговци водят до изискуемост на
вземанията за насрещно възнаграждение – арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327 ТЗ. Ето защо,
съдът намира за доказан и факта на приемане на работата от ответника.
Ответникът не е релевирал никакви възражения във връзка с доставката на процесните
стоки. Не се установява и ответното дружество да е заплатило процесната сума. Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи за пълния предявен размер
от 20 146.71 лв., а като законна последица следва да се и присъди законната лихва от датата
на подаване на исковата молба пред РС-Б. – 02.08.2021 г., до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има единствено ищецът.
В исковото производство ищецът е направил доказани разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК за държавна такса в размер от 805.86 лв., депозит за вещо лице в размер на 200
лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Ето защо, на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от общо 3 005.86 лв. – разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б..
да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул.
„М. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 318 ТЗ сумата от
3
20 146.71 лв., представляваща незаплатена цена за доставени стоки – газьол и арматурна
заготовка по фактури №../10.02.2021 г. и №./26.02.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда /02.08.2021 г./ до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание ч. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 3 005.86 лв., разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С.йски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при С.йски районен съд: _______________________
4