Решение по дело №746/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 61
Дата: 21 февруари 2023 г.
Съдия: Радка Димова Чолакова
Дело: 20225001000746
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20225001000746 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила
въззивна жалба от Д.С.С. ЕООД, ЕИК *********, представлявано дружество
от управителя С.Н.Г., чрез процесуалния представител адвокат Н. Ш., против
решение №260172 от 07.07.2022 г. по търг.дело №73/2020 на О.С.П. в
отхвърлителната му част.
С посоченото решение съдът е осъдил А.*Б. ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на Д.С.С. ЕООД, ЕИК ********* сумата от общо 13 610,35 лв.,
представляваща дължими съгласно т. 4 от Приложение № 1 към сключения
между страните договор от 01.02.2018 г. комисионни за задържане на абонат
за сключени договори за услуги, от които 1242,25 лв. за м.септември 2018 г.,
2873,64 лв. за м.октомври 2018 г., 1361,18 лв. за м.ноември 2018 г., 1056,15
лв. за м.декември 2018 г., 1234,33 лв. за м.януари 2019 г., 786, 09 лв. за
м.февруари 2019 г., 1063,49 лв. за м.март 2019 г., 1200,78 лв. за м.април 2019
г., 1252,21 лв. за м.май 2019 г., 935,69 лв. за м.юни 2019 г. и 604,54 лв. за
1
м.юли 2019 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на завеждане
на исковата молба - 02.02.2021 г. до окончателното и изплащане, както и
сумата от 1384,09 лв. деловодни разноски, като са отхвърлени исковете до
пълния претендиран общ размер от 105 030,53 лв., в т.ч. и за периода м.април
2018 г.- м.август 2018 г. вкл.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му отхвърлителна
част за неправилно и необосновано, като моли да бъде отменено и уважени
исковите му претенции. Изложил е подробни съображения във връзка с
тълкуване на чл.4 от Приложение №1 към сключения между страните
процесен договор, тъй като не е съгласен с изводите на окръжния съд.
Претендира разноските.
Ответникът ** Б. ЕАД, представлявано дружество от изпълнителния
директор М.М., чрез процесуалния представител адвокат Н. П., е подал
отговор срещу въззивната жалба, с който я счита за неоснователна. Изложил
е съображенията си срещу направените оплаквания, като моли да не се
уважава и се потвърди решението в обжалваната му отхвърлителна част.
Съдът, след като разгледа делото и събраните доказателства, намери
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона двуседмичен
срок от връчване на решението от надлежна страна и срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, подлежи на разглеждане
по същество.
Установява се, че са предявени искове по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като
ищецът Д.С.С. ЕООД претендира от ответника А.*Б. ЕАД да му заплати
сумата 105 030,53 лв.неизплатена част от комисионна за задържане на
абонат по т.4 от приложение 1 към договор от 01.02.2018 г., за сключени
договори за услуги през периода м. април 2018 – м. юли 2019 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.02.2021
г. до окончателното плащане на сумата.
Твърди, че между страните е сключен договор от 01.02.2018 г., по
силата на който Д.С.С. ЕООД се е задължило да извършва от името на
ответното дружество и чрез търговски консултанти на принципа „от врата на
врата“ – на място при съответния абонат или потребител, дейностите,
посочени в предмета на договора – да сключва договори за услуги, да приема
2
заявки за услуги от абонати и потребители, да продава стоки и стартови
пакети /като сключва договори за услуги на абонаментен план с марка „*“,
като страните са уговорили, че дейността на ищеца като ПАРТНЬОР се
отнася до която и да е услуга от продуктовия асортимент на ответника, тогава
с наименование М., в това число до услуги с марка „*“. Услугите следвало да
бъдат извършвани чрез търговски консултанти и в райони, съгласувани с
ответното дружество.
Съгласно т. 45 от договора същият бил сключен за срок от една
година, като в случай че преди изтичането му нито една от страните не е
уведомила другата по реда на т. 46.2, че прекратява договора, считано от
датата на изтичане на срока, действието на договора се продължавало
еднократно за допълнителен период от една година. С оглед тази уговорка
договорът бил продължен до 01.02.2020 г.
Твърди, че той добросъвестно изпълнявал задълженията си по
договора, като сключил множество договори за услуги и други в полза на
ответника.
За извършването на дейностите, предмет на договора, страните
договорили комисионни и/или бонуси, размерите на които и начина на
тяхното определяне и заплащане са посочени в приложение № 1 и
приложение № 2 към договора. На 01.09.2018г. бил сключен анекс към
договора, според който приложение №1 било заменено с приложение **.
Съгласно приложение 1 били дължими следните комисионни:
Комисионна за активация на Нова Услуга,
Комисионна за продължаване на срока на ползване по действащ
договор за услуги,
Комисионна за задържане на абонат,
Бонус за добро изпълнение.
С приложение ** тези комисионни и бонуси били запазени като
видове, като били променени някои техни характеристики.
Начинът на работа между страните и начинът на изплащане на
комисионните бил уговорен в договора и приложенията, като най-общо се
изразявал в следното: всеки месец ищецът сключвал от името на ответника
договори за услуги, които били по определени от ответника бланки и за
3
предлагани от ответника стоки и услуги; всеки един договор след
сключването му от конкретния търговски консултант се предоставял на
служителите на ищеца, работещи в Бек офиса, които от своя страна въз
основа на получените документи, въвеждали в ICE системата данни за
конкретния абонат, избрана от него услуга, срок на ползване на услугата,
данни за търговския консултант, сключил конкретния договор за услуги;
посочената ICE система представлявала уеб базирано приложение за връзка
между ищеца /Партньора/ и специализираното звено на ответното дружество
за обслужване на партньора, което е предназначено за проверка на данни
и/или активиране на услуги в магазините на ответника. След края на всеки
месец съгласно т.1 3.6 от договора и т. 8 от приложение 3 всички оригинални
документи, в т.ч. договори за услуги и заявки за услуги, подписани от
Партьора и абонати на ответника, се предоставяли в Бек офиса на ответното
дружество до 5-то число на месеца, следващ месеца на подписване на
документите.
Съобразно т. 14.5 от договора ежемесечно представител на ответника
изпращал на ищеца справка за сключените от него договори за услуги и
справка относно начислените комисионни за съответния период, като това
ставало в срок до 25-то число на месеца следващ месеца, в който са
активирани услугите. Въз основа на представената справка ищецът издавал
фактура за посочената в справката стойност и в срок от 10 до 30 дни от
получаване на съответната фактура ответникът изплащал дължимите
комисионни и бонуси.
В средата на 2019 г. ищецът установил, че по отношение
комисионната задържане на абонат ответникът бил предоставил некоректни
справки за дължимата възнаграждение. Съгласно т.4 от приложение 1,
действало до 01.09.2018 г., комисионната за задържане на абонат била
дължима за всяка услуга, активирана по Договор за услуги, сключен от
партньора, която е била активна и достъпът до мрежата не бил спиран или
прекратяван в рамките на 6 месеца от сключване на договора за услуги;
комисионната за задържане на абонат при сключен договор за срок на
ползване от 12 месеца била 50 % от Средната месечна абонаментна такса, а
при сключен договор за срок на ползване от 24 месеца била една средна
месечна абонаментна такса /СМАТ/.
4
Съгласно т.4 от приложение **, действало след 01.09.2018 г.,
комисионната за задържане на абонат била дължима за всяка услуга,
активирана по Договор за услуги, сключен от партньора, която е била активна
и достъпът до мрежата не бил спиран или прекратяван в рамките на 12 месеца
от сключване на договора за услуги; комисионната за задържане на абонат
била една СМАТ, независимо от срока на договора за услуги.
Тъй като следвало да изтекат шест месеца от сключването на
конкретния договор, а по приложение ** – 12 месеца, за да се установи дали
се дължи комисионна за задържане на абонат, то дължимите комисионни се
посочвали от ответника едва шест, респ. 12 месеца след сключването на
съответния договор за услуги. Това обстоятелство, както и фактът, че
позициите и услугите, за които следвало да се изчисляват комисионните,
били стотици или хиляди, затруднявали изключително много проверката на
предоставяните от ответника справки по отношение на тази комисионна.
Възникнали спорове по този въпрос, които останали нерешени, като
ищецът твърди, че към момента на предявяване на исковата молба оставали
дължими суми за комисионна задържане на абонат в общ размер на
105 030.53 лв. по договори за услуги, сключени в периода април 2018 – юли
2019 г., като за договорите, сключени от м. април до м. август 2018 г. се
касаело за частично дължими суми, а за периода след това – изцяло
неизплатени комисионни.
Ищецът изпратил и писмена покана за заплащане на претендираните
суми, но бил получен отговор, в който се отказвало плащане.
Предвид изложеното ищецът моли да се постанови решение, с което
ответното дружество бъде осъдено да му заплати исковата сума ведно със
законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ответникът е подал отговор, с който не се оспорват твърденията по
отношение сключването на договора, продължаване на действието му до 2020
г., задължението за заплащане на комисионна за задържане на абонат при
условията на т.4 от приложение 1, респ. приложение **.
Възразява се, че претенциите на ищеца са лишени от конкретика,
като не е ясно по какъв начин се изчисляват претендираните суми и на каква
база, не е ясно по кои договори се претендира комисионната и отговарят ли
5
същите на условията по т. 4 от приложение 1/**. В тази връзка се възразява и
че съгласно чл. 13.6 от договора и раздел ІV, т. 8-11 от приложение 3 към
договора, както и раздел ІІ, т. 1.2 от приложение № 4, оригиналите на
сключените договори за услуги и придружаващите ги документи е следвало
да бъдат предавани със списък и опис на представените документи, като
предаването се удостоверявало с подписан приемо-предавателен протокол
между страните.
Наведени са твърдения, че приемо-предавателните протоколи и
съответните списъци и описи към тях е от изключително значение, тъй като
индивидуализират клиентите, параметрите на сключените договори за услуги
и тяхното съдържание – срок, месечна такса, които са относими обстоятелства
към определя размера на дължимата комисионна. Без представяне на горните
документи за ответното дружество е невъзможно да изпълни своето насрещно
задължение по чл. 14.5 от договора – справка за активираните услуги и
съответно дължимата комисионна.
Също така посочва, че ищецът не е издал фактури за претендираните
плащания и такива фактури не са предоставяни на ответното дружество в
съответствие с уговореното в раздел VІІ от договора – чл. 32, според който
възнаграждението, дължимо от ** се заплаща в срок от 30 дни от получаване
на фактура за дължимата сума, издадена от ищеца. Предвид липсата на
издадени фактури се поддържа становище, че срок за заплащане на
претендираните суми не е започнал да тече, за тях не е настъпил падеж и
същите не са станали изискуеми.
Посочва, че е заплатил всички дължими суми по процесния договор,
като за всички договори, сключени чрез ищеца са били начислени и
заплатени съответните комисионни, като няма неизплатени фактури въз
основа на договора, издадени от ищеца и получени от ответника.
В допълнителната искова молба се оспорват наведените от ответника
доводи във връзка с подписването на приемо-предавателни протоколи, като
твърди, че такива не са били подписвани за нито един месец от съвместната
работа между страните, като ответникът е наясно с това обстоятелство, а и
същото не било необходимо предвид наложилия се начин на работа. След
приключване на съответния календарен месец ищецът предавал всички
оригинални документи, в т.ч. и договори за услуги и заявки за услуги,
6
подписани от Партньора и абонати на ответника. Посочва се, че преди
предаване на оригиналите от ответника е изпращан е-mail до ищеца с
приложен файл, в който е посочване кои договори следва да се изпратят в
оригинал. Именно въз основа на предадените оригинални документи и въз
основа на чл. 14.5 от договора ответникът изпращал на ищеца справка за
сключените договори за услуги и относно начислените комисионни за
съответния период. След изпращане на справката същата била проверявана от
ищеца и в случай на установен пропуск служители на двете дружества
съвместно уточнявали детайлите, след което бил изпращан втори е- mail за
окончателните справки. Посочват се конкретни дати от исковия период на
изпратена електронна кореспонденция с прикачени файлове, съдържащи
описаните справки. Ищецът се позовава на чл. 55 от договора, който
предвижда писмена форма за осъществяване на комуникация между страните
/уведомления и известия/, включително по имейл.
С оглед изпратените от самия ответник справки ищецът поддържа
становище, че ответното дружество е напълно наясно и разполага с цялата
информация относно сключените договори за услуги от ищеца за всеки един
от процесните месеци.
Оспорват се доводите по отношение липсата на издадена фактура за
процесните вземания. Ищецът счита, че само в изрично посочените от
договора случаи издаването на фактура е условие за плащане, а това са
случаите, в които ответникът е издал коректна справка относно начислените
комисионни за съответния период. В случаите, когато не е издадена справка
или тя е некоректна, фактурата не била предвидена като условие за
настъпване на падежа на задължението на ответника.
Заявява, че ищецът е издал фактура № 89/22.03.21 г. за
претендираната с предявения иск сума от 105 030,53 лв. с ДДС.
В допълнителния отговор ответникът поддържа становището си за
неоснователност на иска изцяло. Поддържа тезата, че в процесния период
ищецът е издал и изпратил на ответника 22 броя фактури за дължими
комисионни възнаграждения, които са били изплатени изцяло. Възразява, че
от представените с допълнителна искова молба писмени доказателства не
може да се извлече необходимата информация, за да се установи кои са
договорите за услуги, сключени чрез ищеца, за които от тях не е изплатена
7
дължимата комисионна. Възразява, че за да се изчисли размера на дължимата
комисионна е необходимо да се знае срок и месечна такса на всеки един такъв
договор, както и дали са налице условията по приложение 1, т.4, като към
първоначалната и допълнителната искова молба ищецът не бил посочил нито
един конкретен договор, сключен чрез тях, изпълнил необходимите условия,
за който да не е платено дължимото възнаграждение.
Възразява, че договорът е изменен с анекс от 01.09.2018г., както и с
анекс № 2 от 01.04.2019 г. С анекса от 01.09.2018г. било прието, че в случай,
че абонатът, с който Д.С. е сключил договор за услуги, пректари този договор
преди изтичането на 9 месеца, считано от датата на сключването му,
комисионните по договора се преизчисляват по такъв начин, че техният
размер да се определи, без да се вземат предвид всички услуги /SIM карти,
номера на тези абонати и Д.С. е длъжен незабавно да върне 50 % от сумите,
които е получил за сключените договори за услуги със съответния абонат,
включително чрез приспадане на възнагражденията, дължими от **.
С анекса от 01.09.2018г., чл.1.4 било прието, че никое
недобросъвестно действие не може да бъде основание за получаването от
партньора на каквото и да е възнаграждение по договора. Завява се, че именно
поради недобросъвестни действия от страна на ищеца ответникът развалил
процесния договор.
Във въззивното производство страните спорят по тълкуването на
договорна разпоредба относно условията, при които се дължи уговорената
комисионна за задържане на абонат. Според ищеца процесната комисионна се
изчислява за всички услуги, за които има сключени договори, а не само за
новоактивирани такива, както поддържа от друга страна ответникът.
За да се даде отговор на поставения спорен въпрос следва да се
разгледат уговорените в Приложение № 1 към договора комисионни и
условията, при които същите са дължими, както следва:
- комисиона за активация на нова услуга, която се дължи за
първоначална активация на нова услуга на основание валидно сключен от
ищеца и предоставен на ответника договор за услуги, размерът на която се
определя в зависимост от срока на ползване, за който се активира услуга /за
12 или 24 месеца/ и вида на новата услуга, както и дали е активирана по
номер, пренесен от мрежата на друг доставчик, като срокът на ползване на
8
услугата не рефлектира върху размера на комисиона, т.е. дори договорът да
се прекрати преди изтичането на срока на договора, комисиона се дължи;

- комисиона за продължаване на срока за ползване по действащ
договор за услуга се дължи при продължаване на срока на ползване по
сключен вече договор за услуги в случай, че срокът на ползване по
съществуващия договор е изтекъл или до изтичането му остават не повече от
4 месеца;
- комисиона за задържане на абонат, която се заплаща при активиране
на услуга по договор, сключен от ищеца и при условие, че достъпът до
мрежата не е бил спиран или прекъсван в рамките на 6 месеца, а след
01.09.2018 г. - 12 месеца.
Тълкувайки съдържанието на уговорената комисионна за задържане
на абонат с приложението на чл. 20 ЗЗД съдът счита, че тази комисионна е
дължима само за активирана нова услуга по договор, сключен от ищеца,
която до този момент не е била активна и в случай, че същата е продължила
не по – малко от 6 /12/ месеца от активирането и. В текста на чл.4 от
Приложение № 1, в който са посочени условията, при които се дължи
комисионната за задържане на абонат, не е изрично посочено, че се касае за
„нова“ услуга. При граматическото тълкуване на думата „активиране“ и
имайки предвид нейното значение, следва да се приеме, че „активирането“
предполага привеждане в действие, което от своя страна означава липса на
основание за действие до момента, в който същото не е настъпило като факт,
а с настъпването на този факт и в случай, че ползването на активираната
услуга е продължило не по-малко от 6 /12/ месеца, следва да се приеме, че е
дължима уговорената между страните комисионна за задържане на абонат.
Разликата с уговорената комисионна за активация на нова услуга е, че
последната е дължима за сключване на договор с уговорена нова услуга, като
без значение за дължимостта на същата колко е продължило ползването на
тази услуга.
Двете комисионни, а именно тази за активиране на нова услуга и тази
за задържане на абонат не се препокриват. Първата комисионна се дължи за
нов абонат, като размера и е определен единствено от срока, за който е
сключен договора. Втората комисионна се дължи в хипотеза на активирана
9
нова услуга, чието ползване е продължило не по – малко от 6 /12/ месеца.
В хипотезите, в които услугата е вече активирана и между страните е
уговорен срок за ползването и, ако преди изтичането му, този срок на
договора бъде продължен, то тогава на ищеца се дължи уговорената
комисионна за продължен срок, без да му се дължат другите две комисионни
– за активация на нова услуга и за задържане на абонат. В този смисъл е и
приетото от решаващия първоинстанционен съд, поради което и при
съобразяване, че противното би означавало ищеца да бъде възнаграден
няколко пъти за едно и също нещо, което е в пряко противоречие с основния
принцип на гражданското право за недопустимост на неоснователно
обогатяване, настоящият въззивен съд счита, че оспореният съдебен акт, като
съобразен с материалния закон следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260172 от 07.07.2022 г. по
търг.дело №73/2020 на О.С.П. в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която
са отхвърлени исковете от Д.С.С. ЕООД, ЕИК *********, срещу ** Б. ЕАД,
ЕИК *********, за заплащане на сумата над 13 610,35 лв. до 105 030,53 лв,
представляваща дължими, съгласно т. 4 от Приложение № 1 към сключения
между страните договор от 01.02.2018 г., комисионни за задържане на абонат
за сключени договори за услуги за периода м.04.2018 г. – м.07.2019 г.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалбе пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10