Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Кърджали, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали
в открито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от
съдия Шефки адм. дело № 144
по описа за 2021 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Ф.А.И. от ***, против Решение
№ 2153-08-101/11.05.2021
г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №1 /прот.№01054/24.02.2021
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“
в ТП на НОИ – Кърджали.
Жалбоподателят твърди,
че се явява репресирано лице, по смисъла
на чл.1, т.2 от ЗПГРРЛ, тъй като за времето от 25.02.1985 г. до 24.09.1985 г. е бил
незаконно задържан и лишен от свобода ***. Излага подробни
съображения за незаконния характер на задържането, както
и че мястото на задържането му следва да се счита за поделение на МВР или „друго
място“ по смисъла на закона. Сочи,
че в горния период е бил принуждаван да полага тежък физически
труд, без сключен трудов договор и без да има възможност
да сключи такъв и да бъде осигуряван. Намира за приложима
към случая
и хипотезата на чл.7, т.2 от ЗПГРРЛ,
тъй като периодът на задържане не бил отразен като действително
отработено време. По горните съображения счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен
стаж, времето на незаконното му
задържане в периода
25.02.1985 г. - 24.09.1985 г. Иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира деловодни
разноски. В писмени бележки, чрез
пълномощника
си по делото, поддържа подадената жалба.
Ответникът – Директор на ТП НОИ - Кърджали, чрез
процесуалния си представител,
намира жалбата за недопустима, поради това,
че спорът относно зачитането на процесния период за осигурителен
стаж е бил предмет на адм.д. №260/2020 г. по описа
на АС-Кърджали, а решението по това
дело е влязло в законна сила. Алтернативно,
намира жалбата за неоснователна, тъй като
според приложеното по делото Удостоверение №***/*** г.
изд. от МВР, в процесния период жалбоподателят се явява
репресирано лице по смисъла на чл.1, т.3 от ЗПГРРЛ и не попада в кръга на лицата, за които
законът предвижда времето на изтърпяната репресия да се зачита за трудов стаж.
След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият съд прие за установено следното:
Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя
с вх.№Ц 2113-08-88/24.01.2020
г., с което
е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, както и
добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ. Към горното заявление са приложени и документи, установяващи
осигурителния стаж на лицето,
както и Удостоверение обр.1 изх.№
***/***
г. изд. от началника на служба „Архив БИУД“ към
МВР, според което,
в периода от 25.02.1985
г.
до 24.09.1985 г., с административен
акт, по политически причини, жалбоподателят ***.
По делото
е приложена и Заповед №***/***
г., издадена от
министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.40, ал.1, т.1 от Закона за народната милиция /ЗНМ/, на жалбоподателя е наложена „превантивна административна мярка по чл.39,
ал.1, т.1 ЗНМ –
„***“.
С Разпореждане № 2140-08-173/09.04.2020
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
- Кърджали,
на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ,
респ. добавката по чл.9, ал.1 от ЗПГРРЛ, поради това,
че няма
15 години действителен осигурителен стаж.
Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с Решение № Ц2153-08-40/07.07.2020 г., с което отхвърлил жалбата. Последното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали е отменено с Решение № 237/25.11.2020 г., постановено по адм.д.№260/2020 г. по описа на АС-Кърджали, като преписката е изпратена на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№Ц 2113-08-88/24.01.2020 г. В мотивите към съдебното решение е прието, че за действителен осигурителен стаж следва да бъде зачетен и периодът на наборната служба, с продължителност 2 г. 01 м. и 12 дни, при прибавянето на който действителният осигурителен стаж на лицето надвишавал изискуемия по чл.68, ал.3 от КСО. Поради това, че органът намерил за изпълнено и условието за възраст, то по отношение на заявителя били налице предпоставките за отпускане на пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО, както и на добавката по чл.9, ал.1 ЗПГРРЛ. По отношение на периода 25.02.1985 г. - 24.09.1985 г., с оглед обстоятелството, че Ф.А.И. е ***, в мотивите към съдебното решение е посочено, че жалбоподателят е репресирано лице по смисъла на чл. 1, т. 3 от ЗПГРРЛ, поради което не попада в кръга на лицата по чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ и последният период не следва да се зачита за трудов стаж.
След влизането в
сила на съдебното решение,
с Разпореждане №1 /прот.№01054/24.02.2021
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, на Ф.А.И. е отпусната пожизнено, лична пенсия за ОСВ по
чл.68, ал.3 КСО, считано от 17.12.2019 г. Пенсионният
орган приел, че към датата на подаване на заявлението, лицето
има навършена възраст
66 г.
и 4 м.
и общ осигурителен стаж превърнат към III категория - 16 г.
11 м. и 06 дни,
от които: 3 г. 06 м. и 20 дни – от II категория
и 12 г. 05 м. 26 дни
- от III категория. Считано от
01.02.2020 г., на лицето е отпусната и добавка по чл.9, ал.1
от ЗПГРРЛ. С горното разпореждане на заявителя
не е зачетен за осигурителен стаж, периода от
25.02.1985 г. до 24.09.1985 г., през който е ***.
Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ
- Кърджали се е произнесъл с процесното Решение № 2153-08-101/11.05.2021 г., с което отхвърлил жалбата,
като неоснователна, поради това,
че жалбоподателят не е репресирано лице по смисъла на чл.1,
т.1 и т.2 от ЗПГРРЛ
и не попада в
кръга на лицата по чл.7, т.1
ЗПГРРЛ, за които законът предвижда,
времето на изтърпяната репресия да се зачита за трудов стаж. Решението е получено от
пълномощника
на жалбоподателя на 17.05.2021 г., а жалбата
е подадена по пощата, на 31.05.2021 г.
При така описаната фактическа обстановка, съдът
намира жалбата за допустима,
като подадена в срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването. Във връзка
с доводите на ответника за недопустимост на оспорването, следва да се отбележи, че мотивите към съдебното решение
не се ползват със силата на присъдено нещо, респ.
не подлежат на
самостоятелно обжалване, поради което за жалбоподателя е
налице правен интерес да оспори неблагоприятния за него административен акт,
постановен след връщането на преписката за ново произнасяне.
Указанията по тълкуването и прилагането на закона,
съдържащи се в мотивите обаче, по силата
на чл.173, ал.2 от АПК, са задължителни за компетентния административен орган.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
При
извършената служебна проверка по чл.168,
ал.1 от АПК, съдът
намира, че оспореното решение е издадено от компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие
с материалния закон.
По силата на относимата разпоредба на чл.7, т.1 и т.2 ЗПГРРЛ,
за
трудов стаж се
признава времето, през което лицата по чл. 1, точки 1 и 2 са били в затвори, трудововъзпитателни общежития,
лагери и места за задържане /т.1/,
както и времето, през което лицата,
навършили 16 години, не са работили, когато са били интернирани,
изселвани и заселвани /т.2/.
С чл.1, т.1,
т.2 и т.3 от ЗПГРРЛ,
е обявена политическа и гражданска реабилитация на лицата,
които са били незаконно репресирани заради техния произход,
политически убеждения или религиозни вярвания през периода от
9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.
и ако са:
1. осъдени по наказателни
дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са реабилитирани
по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда
на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд
по наказателно дело № 3/1945 г.;
2. незаконно задържани
в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места;
3. въдворявани в трудововъзпитателни
общежития, лагери и други подобни места, както и принудително трудово мобилизирани.
По делото няма спор, че жалбоподателят е правоимащо лице
по чл.68, ал.3 КСО, както и по чл.9, ал.1
от ЗПГРРЛ. Няма спор също така, че в
периода 25.02.1985
г. - 24.09.1985 г.,
Ф.И. е бил принудително установен, с административен акт, ***.
Спорен е въпросът, дали за жалбоподателя
е налице някоя от хипотезите на чл.7, т.1 и т.2 от ЗПГРРЛ, за признаване на времето от 25.02.1985 г. до 24.09.1985 г.
за трудов стаж, респ., попада ли в кръга на незаконно репресираните
лица по чл.1, т.1, т.2 от ЗПГРРЛ /чл.7, т.1/
и/или на тези, навършили 16 години, които не са работили, в случаите, в които са били интернирани, изселвани и заселвани
/чл.7, т.2/.
Установи се обсъдените
по-горе доказателства - Заповед №***/***
г., на министъра
на вътрешните работи и Удостоверение обр.1
с изх.№ ***/***
г. изд. от началника на служба „Архив БИУД“ към МВР, че с
административен акт,
по политически причини, жалбоподателят
е ***. При така установеното, съдът
намира, че жалбоподателят попада в кръга на незаконно репресираните
лица, визирани изрично в чл.1, т.3
от ЗПГРРЛ, поради което за него е неприложима
хипотезата на чл.7, т.1 ЗПГРРЛ.
Неоснователни
са доводите, че установяването му *** представлява незаконно
задържане в поделение на МВР или най-малкото на „друго място“,
по смисъла на чл.1, т.2 ЗПГРРЛ.
Установи се от приложените по делото доказателства, че принудителното му въдворяване ***, организирано
към *** ***, е извършено въз основа на административен акт,
поради което по отношение на него е изпълнена първата хипотеза
на чл.1, т.3 ЗПГРРЛ.
По горните съображения, в случая
не може да се приеме, че за жалбоподателя е налице и хипотезата
на чл.7, т.2 от ЗПГРРЛ, тъй като за лицата, които са интернирани,
изселвани и заселвани по административен ред, поради техния произход, политически убеждения
или религиозни вярвания, законът е признал наличието на
незаконна репресия в отделна хипотеза.
Не води до различен
извод и проследяването на измененията в ЗПГРРЛ, обнародван
в ДВ бр.50 /91г. Още в първоначалната
редакция на чл.1, т.3 от ЗПГРРЛ,
въдворяваните в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места, са обособени като
отделна категория незаконно репресирани, по отношение на
които е обявена реабилитация, като в чл.1, т.2 са обособени лицата, които са задържани в поделенията на МВР и други места. От своя страна, в чл.
7, т.1 и т.2 от
с.з., изрично са посочени лицата,
по отношение на които, времето на изтърпяната
репресия се зачита
за трудов стаж, като още в тази първа редакция на текста, въдворените в ТВО, лагери и други подобни места, не са включени
в кръга на тези правоимащи лица. За последните лица обаче,
за разлика от лицата по чл.1, т.2
ЗПГРРЛ, е предвидено изплащане на обезщетение
по чл.2 от закона, за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, като и за двете групи
незаконно репресирани лица, по силата на чл.9, ал.1 ЗПГРРЛ, се следва
и добавка към получаваните пенсии.
По
горните съображения,
оспореното решение на директора на ТП на НОИ Кърджали
се явява законосъобразно,
а подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При този изход на делото, с оглед заявеното искане и на основание чл. 143, ал.4 АПК, чл.78,
ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се следват
деловодни разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.А.И. от ***,
против Решение № 2153-08-101/11.05.2021
г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №1 /прот.№01054/24.02.2021
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
ОСЪЖДА Ф.А.И. с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ - Кърджали,
деловодни разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК,
да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я: