Р Е Ш Е Н И
Е
№ 548
гр. Велико
Търново, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
322 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.Н.П. *** против Ревизионен
акт № Р – 04000417003329 – 091 - 001 / 22.12.2017г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 72 /
30.03.2018г., с който за данъчен период м.10.2010г. е начислен ДДС в размер на
374,87лв., за данъчни периоди 08 и 11.2010г., 04, 05, 06, 08 и 11.2014г. и 01,
02, 03, 04, 05 и 06..2015г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит
общо в размер на 31 386,68лв., за данъчен период 2009г. е определен данък
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 9 882,07лв., за данъчен период 2010г.
е определен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 450,85лв., за данъчни
периоди 2010г., 2011г. и 2012г. е намалена декларираната загуба и за
невнесените в срок задължения за данъци данък са начислени лихви. В жалбата се твърди, че ревизионния акт е постановен в
нарушение на процесуалния и материалния закони. Доводите на страната са за неправилно приемане
на превишението на разходите над приходите за облагаем доход по чл.36 от ЗДДФЛ,
неправилно преобразуване на финансовия резултат на едноличния търговец с
разходи по фактури, за които не е признато и ДДС, наличие на доставки на стоки
по оспорените фактури като са представени доказателства за транспортиране на
дървения материал и приемане на услугите от прекия доставчик. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Ревизионен акт № Р –
04000417003329 – 091 - 001 / 22.12.2017г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 72 / 30.03.2018г.,
с който за данъчен период м.10.2010г. е начислен ДДС в размер на 374,87лв., за
данъчни периоди 08 и 11.2010г., 04, 05, 06, 08 и 11.2014г. и 01, 02, 03, 04, 05
и 06..2015г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на
31 386,68лв., за данъчен период 2009г. е определен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 9 882,07лв., за данъчен период 2010г. е определен данък
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 450,85лв., за данъчни периоди 2010г.,
2011г. и 2012г. е намалена декларираната загуба и за невнесените в срок
задължения за данъци данък са начислени лихви.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от
ДОПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
М.Н.П. е
физическо лице, регистрирано като едноличен търговец с фирма „М.П.“ от 2005г.,
регистрирано е по ЗДДС от 15.09.2006г. и през ревизирания период извършва
дейности търговия с дървен материал и дървесина на корен и транспортни услуги. М.П.
е пенсионер от 1997г. и през ревизирания период е наемана по трудово
правоотношение в различни дружества.
За дейността си
едноличният търговец притежава лиценз за международен превоз, удостоверения за
упражняване на лесовъдна практика и за стопанисване на горски територии и добив
на дървесина, като ползва наета производствена база в гр.Берковица.
За данъчен
период 2009г. лицето подава ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с деклариран доход от дейност
като едноличен търговец с приходи в размер на 198 715,48лв., разходи в
размер на 186 295,25лв., счетоводен резултат печалба в размер на 12 420,23лв. Увеличения на финансовия резултат 1 354,80лв., намаления на финансовия резултат 35 844,10лв. и данъчен финансов
резултат загуба в размер на 20 861,02лв. При преглед на счетоводните
документи се установява, че 6 броя пътни листи са осчетоводени двукратно, като
повторно е отразен разход за гориво на обща стойност 760,10лв.
През 2009г. с приходни касови ордери собственикът
внася парични средства в касата на едноличния търговец както следва – на 31.01.2009г. - 200лв., на 30.04.2009г. - 840лв., на 31.05.2009г. - 2 008лв., на 31.08.2009г.
- 3 800лв., на 30.09.2009г.
- 8 700лв., на 31.10.2009г.
- 2 400лв. и на 31.12.2009г.
- 200лв. През 2009г. на собственика са възстановени парични средства от
касата на едноличния
търговец в общ размер на 24 000лв., както следва – на 28.02.2009г. - 1 300лв., на 31.03.2009г.
- 3 000лв., на 30.06.2009г.
- 1 800лв., на 31.07.2009г.
- 3 900лв. и на 31.12.2009г.
- 14 000лв.
За данъчен
период 2010г. лицето подава ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с деклариран доход от дейност
като едноличен търговец с приходи в размер на 153 938,54лв., разходи в
размер на 174 799,05лв. и финансов резултат загуба в размер на
20 861,02лв. При преглед на счетоводните документи се установява, че 9
броя пътни листи са осчетоводени двукратно, като повторно е отразен разход за
гориво на обща стойност 2 230,97лв.
През 2010г. с
приходни касови ордери собственикът внася парични средства в касата на
едноличния търговец както следва – на 31.01.2010г. 10 000лв., на 31.03.2010г.
4 000лв., на 30.04.2010г. 3 700лв., на 31.05.2010г. 11 100лв.,
на 31.07.2010г. – 10 100лв., на 30.09.2010г. – 31 600лв., на
31.10.2010г. – 3 200лв., на 30.11.2010г. – 3 500лв. и на 31.12.2010г.
– 210лв., като на собственика са възстановени 8 300лв. на 31.12.2010г.
За данъчен период 2011г. лицето подава ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ с деклариран доход от дейност като едноличен търговец с приходи
в размер на 314 084,86лв., разходи в размер на 283 076,17лв. и
финансов резултат печалба в размер на 31 008,69лв. След отчитане на
намаления на финансовия резултат в размер на 53 955,35лв. се формира
данъчен финансов резултат загуба в размер на 22 946,66лв. При преглед на
счетоводните документи се установява, че 2 броя пътни листи са осчетоводени
двукратно, като повторно е отразен разход за гориво на обща стойност
1 023,73лв.
За данъчен
период 2012г. лицето подава ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с деклариран доход от дейност
като едноличен търговец с приходи в размер на 249 802,76лв., разходи в
размер на 363 709,57лв. и финансов резултат загуба в размер на
113 906,81лв. При преглед на счетоводните документи се установява, че 2
броя пътни листи са осчетоводени двукратно, като повторно е отразен разход за
гориво на обща стойност 1 278,06лв.
Отчетени са
приходи от продажби на дълготрайни материални активи със счетоводна балансова
стойност 100 852,13лв. и данъчна стойност 56 096,47лв.
През 2012г. с
приходни касови ордери собственикът внася парични средства в касата на
едноличния търговец както следва – на 31.01.2012г. 800лв., на 29.02.2012г.
3 800лв., на 30.04.2012г. 12 500лв., на 31.05.2012г. 300лв., на
31.07.2012г. – 5 500лв., на 31.08.2012г. – 6 700лв., на 30.09.2012г.
– 1 700лв. и на 31.10.2012г. – 12 000лв., като на собственика са
възстановени 2 800лв. на 31.12.2012г.
За данъчен период
2013г. лицето подава ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с деклариран доход от дейност като
едноличен търговец с приходи в размер на 357
004,33 лв., разходи в размер на 323
525,36лв., счетоводен резултат
печалба в размер на 33 478,97 лв.,
намаления на финансовия резултат 33 478,97 лв. и данъчен финансов резултат нула.
За данъчен период 2014г. лицето подава ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с деклариран доход от дейност като едноличен търговец с приходи в размер
на 355 081.00лв., разходи в размер на 337 048.75лв., счетоводен резултат
печалба в размер на 18 032.25лв.,
намаления на финансовия резултат 18 032.25лв. и данъчен финансов резултат нула.
За данъчен
период 2010г. са установени следните приходи и разходи на физическото лице:
Приходи общо в
размер на 136 014,29лв. формирани от налични парични средства в брой
съгласно декларация 120 652лв., налични парични средства в банкови сметки
282,37, доходи от трудови правоотношения 1 028,95лв., от пенсия
5 487,90лв., социални помощи 253,50лв., лихви 9,57, и получени от
едноличния търговец.
Разходите са
общо в размер на 149 523,44лв. и се основават на разходи за вноски по
банков кредит 3 250,62лв., по втори банков кредит 1 688,03лв., за
данъци 38,57лв., за банкови такси 26,27лв., внесени в брой по каса на
едноличния търговец 74 210лв., налични по банкови сметки 1 019,95лв.
и налични в брой съгласно декларация на лицето 69 290лв.
През данъчен
период м.10.2010г. едноличният търговец издава на Forestal Lengo IT02980090548
фактура № 10..02 / 03.10.2010г. на стойност 2 249,20лв., като същата е
декларирана като вътреобщностна доставка. При проверка от приходната
администрация в система ВИЕС е установено, че идентификационният номер на
контрагента е със статус „невалиден“ към момента на доставката.
През данъчни
периоди 08 и 11.2010г. едноличният търговец упражнява право на приспадане на
данъчен кредит в размер съответно на 15,66лв. и 29,66лв. по две фактури,
издадени от ООД „Силър"
с предмет „балансиране товарни гуми, демонтаж, монтаж гуми и винтили
безкамерни“. Извършени са насрещни проверки на доставчика и в двете ревизионни
производства, при които Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице са връчени по реда на чл.32 от ДОПК поради неоткриване на
декларирания адрес за кореспонденция на управителя, упълномощено лице или лице,
определено да получава съобщения. В дадения от закона срок изисканите
доказателства във връзка с доставките на ЕТ „М.П.“ не са представени. При
служебна проверка в информационната система на НАП се установява, че
дружеството е регистрирано по ЗДДС към момента на издаване на фактурите и те са
отразени в СД-ии и ДПр за съответните периоди, като лицето е дерегистрирано по
ЗДДС по реда на чл.176 от ЗДДС от 2011г. от ревизираното лице са представени
копия от фактурите, касови бонове към тях и справка за осчетоводявания.
През данъчни
периоди 04, 05 и 06.2014г. едноличният търговец упражнява право на приспадане
на данъчен кредит в размер съответно на 2 000лв., 1 360лв., 1 920лв.
и 1 000лв. по четири фактури, издадени от ЕООД „Йоан" с предмет „основен ремонт товарен
камион STEYR, външни
гуми, основен ремонт на кран товарач“. Извършени са насрещни проверки на
доставчика и в двете ревизионни производства, при които Искане за представяне
на документи и писмени обяснения от задължено лице са връчени по реда на чл.32
от ДОПК поради неоткриване на декларирания адрес за кореспонденция на
управителя, упълномощено лице или лице, определено да получава съобщения. В
дадения от закона срок изисканите доказателства във връзка с доставките на ЕТ „М.П.“
не са представени. При служебна проверка в информационната система на НАП се
установява, че дружеството е регистрирано по ЗДДС към момента на издаване на
фактурите и те са отразени в СД-ии и ДПр за съответните периоди, като лицето е
дерегистрирано по ЗДДС по реда на чл.176 от ЗДДС от 2014г., към момента на
доставките има назначени по трудов договор три лица - 1 бр. - сценограф и 2 бр. ръководител
постановъчна част. От ревизираното лице са представени копия от фактурите,
складови разписки към тях, сервизни карти за ремонтните дейности и справка за
осчетоводявания.
През данъчни
периоди 08 и 10.2014г. едноличният търговец упражнява право на приспадане на
данъчен кредит в размер съответно на 640лв. и 2 500лв. по две фактури, издадени
от ЕООД
„Агроекофуудс" с предмет „основен ремонт товарен камион МАН и гуми за
МАН“. Извършени са насрещни проверки на доставчика и в двете ревизионни
производства, при които са представени копия от фактурите, Договор за ремонтни
услуги от 01.07.2014 г. с подизпълнителя ЕООД "ВДФ Билд", с фактура с
№ 7126/ 08.09.2014 г., издадена от подизпълнителя във връзка с горепосочения
договор и сервизна карта №**********/ 21.08.2014 г., издадена на проверяваната
фирма, приемо - предавателен протокол № 323/ 29.08.2014г. и стокови разписки с
№ 216 / 21.08.2014г. и № 255 / 17.10.2014г. При служебна проверка в
информационната система на НАП се установява, че дружеството е регистрирано по
ЗДДС към момента на издаване на фактурите и те са отразени в СД-ии и ДПр за
съответните периоди, като лицето е дерегистрирано по ЗДДС по реда на чл.176 от ЗДДС от 2015г. От ревизираното лице са представени копия от фактурите, платежни
нареждания към тях, приемо-предавателен протокол, стокови разписки към тях и
справка за осчетоводявания.
През данъчни
периоди м.01, м.02, м.0З, м.04, м.05. и м.06.2015г. едноличният търговец упражнява право на приспадане на данъчен кредит в
размер съответно на 2 000лв., 2 000лв., 1 312лв., 1 328лв.,
1 320лв., 1 328лв., 1 040лв., 1 120лв., 1 360лв.,
1 760лв., 1 408,50лв., 1 465,92лв., 1 502,10лв.,
1 489,14лв. и 1 487,70лв. по 15 фактури, издадени от ЕООД «Ти Джи Ентертейнмънт» с
предмет „външни гуми, радиатор за МАН, основен ремонт хидравличен кран, дървен
материал, гуми“. Извършени са насрещни проверки на доставчика и в двете
ревизионни производства, при които са представени копия от фактурите,
приемо-предавателни протоколи към тях, за някои касови бонове, свидетелство за
регистрация на ЕКАФП, договор за наем на склад, договор за ремонт и поддръжка с
„НАНАТЕКС" ЕООД, договор за доставки и превоз на материали с ВДФ БИЛД
ЕООД, свидетелство за регистрация на МПС, нечетливо свидетелство за
правоуправление на МПС, заверени копия
на фактури от предходен доставчик „ЕСКУН" ЕООД и Договор от 15.10.2014г.,
както и приемно-предавателни протоколи, счетоводни справки.
При служебна проверка в информационната система на НАП
се установява, че дружеството е регистрирано по ЗДДС към момента на издаване на
фактурите и те са отразени в СД-ии и ДПр за съответните периоди, като лицето е
дерегистрирано по ЗДДС по реда на чл.176 от ЗДДС от 07.2015г. От ревизираното
лице са представени копия от фактурите, платежни нареждания към тях, които са с
предмет дървен материал,стокови разписки към тях, фактури за последващи
продажби на дървен материал с получател ЕООД „Мишели", към всяка фактура с
предмет дървен материал са представени пътен лист и товарителница и справка за
осчетоводявания.
Извършена е насрещна проверка на ЕООД „Мишели",
при която са представени копия от покупните фактури.
Въз основа на
така установеното органите по приходите приемат следното:
По ЗДДС - липсват доставки
на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС по фактури издадени от ООД „Силър", ЕООД
„Йоан", ЕООД „Агроекофуудс", ЕООД «Ти Джи
Ентертейнмънт» и ЕООД
„Мишели”, поради което и неправомерно е упражнено право на приспадане на
данъчен кредит. Поради невалидност на ДДС номера на получателя Forestal Lengo IT02980090548 не са налице предпоставките на чл.22 от ЗДДС за място на
доставката в друга държава членка и съответно за нея се дължи ДДС от доставчика.
По ЗДДФЛ - не е налице
документална обоснованост на извършените разходи по фактури, за които е прието
липса на доставки, поради което и те не следва да се признават за данъчни цели и
за съответните години е извършено преобразуване на финансовия резултат. Превишението
на разходите над приходите представлява друг вид доход и подлежи на облагане по
реда на чл.36 от ЗДДФЛ, като за данъчен период превишението е в размер на 106 740,64лв., а за данъчен период 2010г. - 13 762,65лв..
По делото е прието без оспорване
заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.
В
хода на съдебното производство са представени нови доказателства – ревизионни
актове и АПВ на част от доставчиците и копия от 2 пътни листа и тахошайби.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган с оглед Тълкувателно решение
№ 5 / 13.12.2016г. на ВАС, и представените удостоверения по ЗЕДЕП, в
предписаната писмена форма и при спазване на формалните процесуални правила за
издаването му.
По
приложението на ЗДДС.
В
съответствие със събраните доказателства е начислен ДДС в размер на 374,87лв. за данъчен период м.10.2010г. Разпоредбата на чл.22 от ЗДДС
определя мястото на изпълнение на доставката „услуга по транспорт”. В
редакцията си към момента на доставката /10.2010г./ същата предвижда мястото на
изпълнение да е държавата членка където започва транспорта в хипотеза на
транспорт в рамките на Европейския съюз и получател данъчно незадължено лице.
Имено дадения специален номер по ДДС удостоверява качеството „данъчно задължено
лице” по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112. Следователно за удостоверяване
на това качество на получателя и съответно определяне на мястото на доставката
в друга държава членка, е необходимо представяне на доказателство за наличие на
валиден ДДС номер. Това доказателство е общодостъпно – всеки може да направи
справка на страницата на НАП за валидността на ДДС номера. В хода на ревизията
от органите по приходите е извършена проверка на валидността на ДДС номера на
получателя Forestal Lengo IT02980090548, при която е установено, че той не е валиден към м.10.2010г. От
жалбоподателя в хода на двете ревизионни производства и настоящото съдебно
производство не са представени доказателства за наличие на валиден ДДС номер на
получателя Forestal Lengo, поради което констатациите на органите по приходите не са опровергани.
След като получател на транспортната услуга е лице, нерегистрирано за целите на
ДДС, то мястото на доставката е държавата членка където започва транспорта
/България/ и превозвачът дължи начисляване на ДДС. Като достига до същия извод
органът по приходите постановява акт при спазване на материалния закон, който
следва да бъде потвърден. Предвид констатациите на решаващия орган за
погасяване по давност в хода на ревизионното производство на това задължение и
с настоящото решение то следва да се определи като погасено и неподлежащо на
принудително събиране.
При съобразяване
с представените доказателства от органа по приходите е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ООД „Силър". Дружеството не е
открито на декларирания адрес за кореспонденция както от органите по приходите,
така и от вещото лице. От издателя на фактурите не са представени доказателства
във връзка с извършването на услугите. При съобразяване с предмета на
доставките – баланс товарни гуми и демонтаж и монтаж на гуми – настоящият
състав намира, че следва да са налице данни за наличие на специализирана
техника за извършването им и квалифициран персонал. От доказателствата по
делото не се установява и местонахождението на обекта, в който са извършени
услугите, конкретните превозни средства на които са монтирани гумите или с
които са превозени до този обект. В хипотеза на отказано право на приспадане на
данъчен кредит в съдебното производство доказателствената тежест пада върху
жалбоподателя. В първото по делото заседание доказателствената тежест е
разпределена и на дружеството са дадени конкретни указания по реда на чл.171 от АПК. По отношение на доставките на услуги от ООД „Силър" в хода на
настоящото производство е представен единствено ревизионен акт на дружеството,
който обхваща данъчни периоди преди процесните и в него липсват констатации за
вида търговска дейност, обекти и наети лица, поради което не може да служи като
доказателство за наличието на процесните доставки. От страна на жалбоподателя
не е доказано получаването на услугите от ООД „Силър", поради което правилно е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит и ревизионния акт следва да
бъде потвърден. Предвид констатациите на решаващия орган за
погасяване по давност в хода на ревизионното производство на това задължение и
с настоящото решение то следва да се определи като погасено и неподлежащо на
принудително събиране.
Независимо от
дадените по реда на чл.171 от АПК указания на жалбоподателя за необходимостта
от представяне на доказателства за наличието на доставки по фактури издадени от
ЕООД
„Йоан" и ангажирането на допълнителни доказателства, и в хода на
настоящото производство не се доказа извършването на услуги и прехвърлянето на
правото на собственост върху стоки, предмет на процесните фактури. При спазване
на правилата на ГПК доказателствената тежест за установяване наличието на
доставка е за претендиращия право на приспадане на данъчен кредит и
жалбоподателя следва да удостовери по безспорен начин получаването на стоките и
услугите. Издателят на фактурите не е открит на декларирания адрес за
кореспонденция в хода на ревизията и от вещото лице, поради което нито са
представени доказателства, нито е извършвана проверка в счетоводството му. Представен
е ревизионен акт на ЕООД „Йоан" обхващащ период 07.2010г. – 09.2013г.,
в който е вписано прехвърлянето на собствеността на дружеството от 10.04.2014г.
и липса на дейност до м.08.2013г. От процесуалния представител на ответника са
оспорени съдържанието и автентичността на частните документи, представени от М.П.
в хода на ревизията. От жалбоподателката в хода на настоящето производство не
са ангажирани доказателства за истинността на представените документи, поради
което съдът намира оспорването за успешно и изключва от доказателствения
материал сервизни карти и стокови разписки. Дори и тези представени пред
ревизиращия екип документи не са достатъчни да обослувят извод за наличие на
доставки на стоки и услуги. За ремонт на тежкотоварен автомобил са необходими
специализирана техника, сервизно помещение, резервни части и квалифициран
персонал. Не се установява в настоящото производство ЕООД
„Йоан" да разполага с посочените за извършване на услугите, нито да е
възложил извършването им на трети лица. От служебната справка в регистъра на
трудовите договори е установено наличието на трима работника, като длъжностите
им сценограф и ръководител постановъчна част предполагат извършването на
дейност, различна от ремонт на тежкотоварни автомобили. Самите сервизни карти
не съдържат данни, индивидуализиращи обекта на ремонта – номер на автомобил и
рама, поради което не могат да се обвържат нито с притежаваните от едноличния
търговец транспортни средства, нито с посочения в представения пред съда пътен
лист от 05.04.2014г. теглен автомобил с рег. № ***. По отношение на твърдяната
покупка на външни гуми, съдът намира за недоказано прехвърлянето на правото на
собственост върху тях. С оглед вида и количеството на стоката – външни гуми 8
броя на 23.04.2014г. и 12 броя на 15.05.2014г. - съдът намира, че следва да са
налице доказателства за транспортирането й до обекта на получателя или място,
където гумите са монтирани. След като продавачът е в гр.София, а получателят в
гр.Берковица, то очевидно за действителното осъществяване на фактическа власт
върху стоките е необходимо преместването им до получателя. Доказателства за
транспорт не са представени, независимо от факта, че една от дейностите на
лицето е извършване на транспортни услуги. Въз основа на изложеното настоящият
състав намира, че за едноличния търговец не е възникнало право на приспадане на
данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕООД „Йоан" поради липса на
доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и като това право е отказано с
ревизионния акт е приложен правилно материалния закон.
Независимо от
дадените по реда на чл.171 от АПК указания на жалбоподателя за необходимостта
от представяне на доказателства за наличието на доставки по фактури издадени от
ЕООД
„Агроекофуудс" и ангажирането на допълнителни доказателства, и в хода на
настоящото производство не се доказа извършването на услуги и прехвърлянето на
правото на собственост върху стоки, предмет на процесните фактури. При спазване
на правилата на ГПК доказателствената тежест за установяване наличието на
доставка е за претендиращия право на приспадане на данъчен кредит и
жалбоподателя следва да удостовери по безспорен начин получаването на стоките и
услугите. Издателят на фактурите не е открит на декларирания адрес за
кореспонденция от вещото лице, поради което нито са представени доказателства,
нито е извършвана проверка в счетоводството му. Представен е ревизионен акт на ЕООД
„Агроекофуудс" обхващащ период 05.2014г. – 09.2014г., в който е отразено
непредставянето на счетоводна отчетност от лицето, липса на представени
документи и извършена проверка на счетоводството му. Отделно е коригирана
данъчната основа на всички издадени от него фактури на по нула лева и е изведен
извод за неправомерно начислен ДДС по издадените фактури поради липса на
извършени доставки. Представените пред ревизиращия екип документи не са
достатъчни да обослувят извод за наличие на доставки на стоки и услуги. За
ремонт на тежкотоварен автомобил са необходими специализирана техника, сервизно
помещение, резервни части и квалифициран персонал. Не се установява в
настоящото производство ЕООД „Агроекофуудс" да разполага с посочените за
извършване на услугите. Представен е Договор
за ремонтни услуги от 01.07.2014г. с подизпълнителя ЕООД "ВДФ Билд",
с фактура с № 7126/ 08.09.2014г., издадена от подизпълнителя във връзка с
горепосочения договор. Съгласно клаузите на договора възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извършва ремонтни дейности. Договора не съдържа уговорки
за конкретни автомобили, поради което и за изпълнението му е необходимо
представяне на допълнителни доказателства по възлагане на всяка отделно
поръчка, каквито по отношение на процесните не са представени. Самата сервизна
карта не съдържа данни, индивидуализиращи обекта на ремонта – номер на автомобил
и рама, поради което не могат да се обвържат нито с притежаваните от едноличния
търговец транспортни средства, нито с резервните части по стоковите разписки.
Не се удостоверява и движението на превозно средство, собственост на едноличния
търговец до гр.София, където са седалищата на ЕООД „Агроекофуудс" и ЕООД
"ВДФ Билд", за да се приеме този автомобил на ремонт. Не се
установява и собственика на ЕТ да е пътувал до гр.София за предаването на
автомобила и съответно приемането му след ремонта, както е отбелязано в
сервизната карта. По отношение на твърдяната покупка на външни гуми, съдът
намира за недоказано прехвърлянето на правото на собственост върху тях. С оглед
вида и количеството на стоката – външни гуми 4 броя - съдът намира, че следва
да са налице доказателства за транспортирането й до обекта на получателя или
място, където гумите са монтирани. След като продавачът е в гр.София, а
получателят в гр.Берковица, то очевидно за действителното осъществяване на
фактическа власт върху стоките е необходимо преместването им до получателя.
Доказателства за транспорт не са представени, независимо от факта, че една от
дейностите на лицето е извършване на транспортни услуги. От процесуалния
представител на ответника са оспорени съдържанието и автентичността на частните
документи, представени от М.П. в хода на ревизията. От жалбоподателката в хода
на настоящето производство не са ангажирани доказателства за истинността на
представените документи, поради което съдът намира оспорването за успешно и
изключва от доказателствения материал сервизни карти и стокови разписки. Въз
основа на изложеното настоящият състав намира, че за едноличния търговец не е
възникнало право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕООД
„Агроекофуудс" поради липса на доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС
и като това право е отказано с ревизионния акт е приложен правилно материалния
закон.
Предмет на
фактурите издадени от ЕООД «Ти Джи
Ентертейнмънт» са услуга /ремонт на хидравличен кран/ и стоки /гуми, радиатор и
дървен материал/. Както вече бе отбелязано тежестта за доказване наличието на
тези доставки е на жалбоподателя. В съдебното производство единствените нови
доказателства са ревизионен акт на доставчика и съдебно-счетоводна експертиза.
Тези доказателства са недостатъчни за удостоверяване на извършването на
услугата и предаването на стоките. Ревизионния акт обхваща данъчни периоди от
11.2014г. до 01.2015г., от които в последния са налице издадени фактури към ЕТ„М.П.“. Съгласно мотивите в ревизионния доклад от ЕООД «Ти Джи Ентертейнмънт» не са
представени счетоводни документи, фактури, договори и достъп до счетоводството,
прието е липса на доставки по получени и предоставени стоки и услуги,
неправомерно начислен ДДС. Направени са справки в информационния масив на НАП,
при които е установено липсата на амортизируеми активи, декларирани имоти,
автомобили, трудови и граждански договори. В ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014г. е
декларирана основна дейност – търговия на едро с нехранителни стоки. Отразено е
и извършването на насрещна проверка на доставчика ЕООД „Нанатекс" – издател
на фактура с предмет ремонт на хидравличен кран. ЕООД „Нанатекс" не
представя счетоводни справки и данни за доставката, няма амортизируеми активи,
има двама работника на длъжност автотенекиджия и работник в строителството, за
които не са подавани декларации обр.1 и обр.6 и няма данни за удържан данък
върху доходите, представен е договор за наем на сервиз, като няма данни за
заплащане на наемната цена, представен е и договор за ремонт и поддръжка на
леки и тежкотоварни превозни средства. Извода в ревизионния акт на ЕООД «Ти Джи
Ентертейнмънт» е за липса на доставки по фактури, издадени от ЕООД „Нанатекс".
Съдебно-счетоводната експертиза установява надлежно
осчетоводяване на процесните фактури от двете страни по сделката, но това
обстоятелство не установява наличието на доставка. За възникването на правото
на приспадане на данъчен кредит първото условие е удостоверяването на
получаването на услугата или прехвърлянето на правота да се разпорежда със стоката
като собственик. За установяване на тези факти са необходими различни данни с
оглед различния предмет на доставките.
В конкретния случай претендираната услуга е ремонт на
хидравличен кран. В изпълнение на дадени от съда указания по реда на чл.171 от АПК от жалбоподателя са представени пътен лист от 03.01.2015г. и тахошайба.
Пътният лист е за движението на товарен автомобил МАН с рег.№ ***от
гр.Берковица до гр.София. Така представения пътен лист не може да бъде обвързан
с предмета на доставката, тъй като от една страна няма данни посоченият
автомобил да е с монтиран хидравличен кран, а от друга страна в
приемо-предавателния протокол не е индивидуализирано превозното средство с
регистрационен номер или рама, ка което е извършен ремонта. Липсва и съвпадение
в датите на пътния лист и приемо-предавателния протокол – 03.01.2015г. и
23.01.2015г. Доколкото за приемането на автомобила, диагностициране на
повредата идоговаряне на срока за ремонта не са представени доказателства, то и
разминаването в датите не може да се приеме за неободимото време за извършване
на услугата. Не е представена и ремонтна книжка на автомобила, в която да е
вписан ремонт на хидравличния кран, извършен от ЕООД «Ти Джи Ентертейнмънт» или ЕООД
„Нанатекс". От представените в хода на ревизията документи и ревизионния
акт на доставчика е видно, че ЕООД «Ти Джи
Ентертейнмънт» превъзлага изпълнението на услугата на трето лице - ЕООД „Нанатекс".
Това трето дружество също не разполага нито със специализирана техника за
извършване на ремонта, нито с квалифициран персонал за това. Липсват
доказателства за изпълнение на договора на наем и експлоатация на сервиз, а
автотенекеджия и работник в строителството са работници без квалификация за
поправка на кран. Следователно и в хода на настоящото производство М.П. не
доказва получаването на услуга от ЕООД «Ти Джи Ентертейнмънт».
По отношение на стоките външни гуми и радиатор за МАН
нито една от страните по фактурата не представят данни за транспортирането им
от гр.София до гр.Берковица или поставянето им на товарен автомобил,
собственост на ЕТ„М.П.“. Настоящият състав намира за необходимо
представянето на такива доказателства с оглед вида на стоката – външни гуми за
товарен автомобил, които са както обемни, така и тежки и не могат да бъдат
пренесени на ръка или в лек автомобил.
По отношение на
стоката дървен материал, съдът намира, че за действителното преминаване на
владеенето върху него, следва да бъдат представени изискуемите по специалния
закон документи – разрешение за сеч и превозни билети. След като Законът за
горите изисква задължително при всяко движение на дървен материал наличието на
превозен билет, съдържащ подробни данни, даващи възможност за проследяване на
дървесината от отсичането до крайния потребител, то всяка товарителница следва
да е придружена освен с фактура, кантарна бележка и с превозен билет. В
конкретния случай превозни билети липсват за движението на дървения материал
както от ЕООД «Ти Джи
Ентертейнмънт» до ЕТ„М.П.“, така и от едноличния търговец до ЕООД „Мишели". При условие, че
М.П. е лицензиран лесовъд, то тя е наясно със законовите изисквания при превоз
на дървен материал и след като и пред органите по приходите и пред съда не са
представени превозни билети, то такива не съществуват.
От процесуалния представител на ответника са оспорени
съдържанието и автентичността на частните документи, представени от М.П. в хода
на ревизията. От жалбоподателката в хода на настоящето производство не са
ангажирани доказателства за истинността на представените документи, поради
което съдът намира оспорването за успешно и изключва от доказателствения
материал приемо-предавателен протокол, стокови разписки и товарителници. Въз
основа на изложеното настоящият състав намира, че за едноличния търговец не е
възникнало право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕООД «Ти Джи
Ентертейнмънт» поради липса на доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и
като това право е отказано с ревизионния акт е приложен правилно материалния
закон.
По приложението на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
За данъчен период 2009г. правилно финансовия резултат
на ЕТ„М.П.“ е коригиран с двойно осчетоводени разходи за
гориво в размер на 760,10лв. и 297лв. неправилно отчетени разходи за амортизации. В хода
на настоящото производство не са ангажирани доказателства установяващи
твърденията за правилно отчитане на разходите по пътни листи и амортизации. На
поисканата съдебно-счетоводна експертиза не са поставяни въпроси относно
отчитането на пътни листи и амортизации, поради което изводите на органите по
приходите за допуснати нарушения не са опровергани. По изложените съображения в
съответствие с материалния закон е коригирана декларираната загуба от 22 069,07лв.
на 21 011,97лв.
За данъчен период 2010г. правилно финансовия резултат
на ЕТ„М.П.“ е коригиран с двойно осчетоводени разходи за
гориво в размер на 2 230,97лв. В хода на настоящото производство не са
ангажирани доказателства установяващи твърденията за правилно отчитане на
разходите по пътни листи и амортизации. На поисканата съдебно-счетоводна
експертиза не са поставяни въпроси относно отчитането на пътни листи, поради
което изводите на органите по приходите за допуснати нарушения не са
опровергани. По изложените съображения в съответствие с материалния закон е
коригирана декларираната загуба от 20 861,02лв. на 18 630,05лв.
За данъчен период 2011г. правилно финансовия резултат
на ЕТ„М.П.“ е коригиран с двойно осчетоводени разходи за
гориво в размер на 1 023,73лв. В хода на настоящото производство не са
ангажирани доказателства установяващи твърденията за правилно отчитане на
разходите по пътни листи и амортизации. На поисканата съдебно-счетоводна
експертиза не са поставяни въпроси относно отчитането на пътни листи, поради
което изводите на органите по приходите за допуснати нарушения не са
опровергани. По изложените съображения в съответствие с материалния закон е
коригирана декларираната загуба от 22 946,66лв. на 21 922,93лв.
За данъчен период 2012г. правилно финансовия резултат
на ЕТ„М.П.“ е коригиран с двойно осчетоводени разходи за
гориво в размер на 1 278,06лв. и със счетоводната балансова стойност и
данъчната баансова стойност на продадените активи. В хода на настоящото
производство не са ангажирани доказателства установяващи твърденията за
правилно отчитане на разходите по пътни листи и продадени активи. На поисканата
съдебно-счетоводна експертиза не са поставяни въпроси относно отчитането на
пътни листи и активи, поради което изводите на органите по приходите за
допуснати нарушения не са опровергани. По изложените съображения в съответствие
с материалния закон е коригирана декларираната загуба от 113 906,81лв. на 67 873,09лв.
За данъчен период 2014г. правилно финансовия резултат
на ЕТ„М.П.“ е коригиран в посока намаление с разходите по
фактури, издадени от ЕООД „Агроекофуудс“. Настоящият състав в мотивите относно
приложението на ЗДДС приема, че тези фактури не обективират действително
извършени услуги и получени стоки. При липсата на възникнала за първи път
стопанска операция издаването на фактура е в нарушение на Закона за
счетоводството. Тази фактура представлява неистински частен документ и
отчетения по нея разход не е документално обоснован, поради което той не се
признава за данъчни цели. Заплатените парични средства се явяват недължимо
платени и подлежат на възстановяване от получателя им. Следва да се отбележи,
че през този данъчен период са отразени разходи и по фактури, издадени от ЕООД „Йоан", за които също са
налице констатации за липса на доставки. Тези разходи също са документално
необосновани и не следва да се признаят за данъчни цели. С ревизионния акт не е
извършено намаление на отчетените разходи с тези фатури и с оглед забраната за
влошаване положението на жалбоподателя и с настоящото решение не следва да се намалява
установения с ревизионния акт финансов резултат. По
изложените съображения, съдът намира, че за 2014г. правилно е определен
финансовия резултат на едноличния търговец и правилно е приспадната
установената от предходни отчетни периоди загуба.
По приложението
на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.
ЗДДФЛ
предвижда установяване на всички доходи, получени през годината, представляваща
данъчен период. За всеки вид установен доход се формира данъчна основа по
посочени в закона правила /например намаляване с нормативно признати разходи/,
като така получените данъчни основи формират една годишна данъчна основа за
облагане с данъци.
От
органите по приходите се твърди наличието през 2009г. и 2010г. на доход от
други източници. Начинът на определяне на този доход представлява недопустимо
смесване на двата вида облагане – по общия ред и по особения ред. Независимо от
извършената съпоставка на приходите и разходите на лицето и на установено
отрицателно салдо, органите по приходите не преминават към облагане по реда на
чл.122 от ДОПК. Това не представлява нарушение на процесуалните правила, тъй
като законът предоставя право на избор на компетентния орган дали да премине
към ревизия по особения ред или не. Изборът на приходната администрация е
обвързващ съда. След като ревизията се извършва по общия ред, органите по
приходите следва да представят доказателства за всеки един установен доход –
вид на дохода, платец на дохода, дата на получаване на дохода и размер на
дохода. Доказателствената тежест за установяване на всички елементи на
облагането лежи върху органите по приходите. В първото по делото заседание на
ответника са дадени указания по реда на чл.171 от АПК за необходимостта от
доказателства относно твърдението за наличие на облагаем доход. От ответника не
са ангажирани доказателства във връзка с указанията на съда.
Превишението
на приходите над разходите представлява облагаем доход единствено в хипотезата
на законовата презупция на чл.123 от ДОПК. За да е налице тази презупция обаче,
следва ревизионното производство да бъде проведено по реда на чл.122 от ДОПК –
с уведомяване на лицето, деклариране от него на определени данни и събиране на
относими доказателства. В конкретния случай ревизията е по общия ред и
правилата на облагане по чл.122 от ДОПК не могат да бъдат приложени. При
ревизия по общия ред превишението на разходите над приходите представлява
единствено индиция за наличие на доход и ревизиращите следва да установят
неговите размер, източник, платец и дата на получаване. Източникът на дохода и
датата на получаването му са от съществено значение за облагането, тъй като
доходите са облагаеми и необлагаеми и вида на дохода определя начина на
определяне на данъчната му основа, а датата на получаване определя данъчния
период, в който подлежи на облагане. По отношение на приетия от органите по
приходите доход от друг източник освен размера му, не са установени останалите
елементи, поради което съдът намира за недоказано получаването през 2009г. и
2010г. на доходи съответно от 106 740лв. и 13 509,15лв.
Независимо
от факта, че разпоредбата на чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ приема за облагаем доход и
друг вид доход, в тежест на приходната администрация е да посочи източника на
доход, който следва да е конкретен – доход от продажба, заем, и т.н. Настоящият
състав намира за задължително посочването на източника на доход и оглед
задължението на съда като съд по същество да се произнесе по правилното
приложение на материалния закон. При посочването на източника на доход е
възможно извършаването на проверка как следва да бъде квалифициран дохода по
ЗДДФЛ – облагаем или необлагаем, как следва да се формира данъчната основа и
каква следва да е данъчната ставка. Използваната законодателна техника на
изрично изброяване на видовете доходи, представляващи облагаеми и необлагаеми
доходи, води до необходимост за индивидуализацията на всеки един получен приход
– след като прихода е посочен се извършва проверка дали той е измежду
изчерпателно изброените необлагаеми доходи, след това дали измежду доходите
посочени изрично и едва ако се установи, че този доход не съответства на нито
един от посочените в закона, може доходът да се квалифицира като „друг вид“
доход. След като въпреки дадените указания приходната администрация не установи
вида на обложения от нея доход, то тя не доказва наличието на облагаем доход на
лицето.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи и неправилния извод за превишение
на разходите. Видно от таблиците в ревизионния доклад за 2009г. признатите
постъпления са в размер на 31 233,15лв., а установените разходи са в
размер на 22 954,05лв. При съпоставка на двете величини е налице
положително салдо – приходите са повече от разходите, поради което и
необоснован е извода на ревизиращите за отрицателно салдо. В таблицата се
съдържат и данни за начални и крайни салда на налични парични средства и
средства по банкови сметки. По отношение на първите в ревизионния доклад са
налице някакви данни, а именно заявени от ревизираното лице налични парични
средства в брой към съответна дата. Настоящият състав намира за недопустимо
включване на определени суми единствено въз основа на изявление на ревизираното
лице, тъй като в ревизионно производство по общия ред липсва задължение за
лицето да декларира определени обстоятелства. Още повече, че като физическо
лице за него липсва задължение за водене на счетоводна отчетност и съответно
съхраняване на данни за предходни данъчни периоди. Недопустимо е и
избирателното включване на декларираните данни – като начално салдо за периода
не се признават заявените парични средства, а само част от тях / заявени са 112 000лв.,
а са признати 5 000лв. без да са изложени съображения защо е призната
именно тази сума/. Като крайно салдо на наличните парични средства в брой е
признато заявеното от лицето крайно салдо, а именно 120 652лв., без същото да е
редуцирано.
По
отношение на втория елемент – налични парични средства по банкови сметки – от
органите по приходите липсват каквито и да било мотиви защо приемат определени
суми за налични в началото и в края на периода. Как са формирани тези суми –
дали е налице прехвърляне от сметка в сметка, дали е налице внасяне на каса, от
кого и т.н. При липсата на конкретно посочване на данните, въз основа на които
е направен извод за налични парични средства в края на периода, съдът намира за
недоказани твърдяните суми, поради което и същите не следва да бъдат взети под
внимание при определяне на основата за облагане с данъци.
Аналогични
са съображенията на съда и за данъчен период 2010г., като следва да се
отбележи, че за този период е налице отрицателно салдо, което обаче не може да
се приеме за доход на лицето.
При
липсата на доказан доход от друг източник, съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт в частта за данъчни периоди 2009г. и 2010г. по отношение на
данък върху дохода по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е постановен в нарушение на материалния
закон и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора страните си дължат разноски. При материален интерес на
спора от 59 838,90лв., уважената част възлиза на 18 360,32лв. и при
претендирани разноски от 4 150лв. дължими са 1 273,34лв. Отхвърлената
част от жалбата е за 41 478,58лв. и при заявена претенция за
юрисконсултско възнагражение 2 325лв. се дължат 1 611,62лв. По
компенсация в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
338,28лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р - 04000417003329 – 091 - 001 /
22.12.2017г.в която за данъчен период 2009г. е определен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер
на 9 882,07лв. и за данъчен период 2010г. е определен данък по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ в размер на 450,85лв. и съответните лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалба на М.Н.П. *** против Ревизионен
акт № Р – 04000417003329 – 091 - 001 / 22.12.2017г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 72 /
30.03.2018г. в останалата част.
ОБЯВЯВА за погасени по
давност и неподлежащи на принудително събиране задължения по ЗДДС за данъчни
периоди м.08, 10 и 11.2010г., съответните им лихви и лихва за м.03.2010г.
ОСЪЖДА М.Н.П. *** да заплати на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП сума в размер на 338,28лв. (
триста тридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: