№ 1665
гр. Плевен, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Т.ова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Т.ова Досева Гражданско дело №
20224430102662 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска
1921,78 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска
742,44 лв. и чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 1169,69 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: *** против Т. П. В.,
ЕГН**********, ****, в която се твърди, че вземането на *** произтича от
следните обстоятелства: На 13.11.2018 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между *** като кредитор и *** като длъжник. Твърди,
че договорът е сключен при следните параметри: -Сума на кредита: 4200 лв.;
- Срок на кредита: 36 месеца; - Размер на вноската: 204.94 лв.; - Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.89 %; -Годишен лихвен процент: 41.17 %; -
Лихвен процент на ден: 0.11 %; -Общо задължение по кредита: 7377.84 лв. По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги: - Възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: 3273.12 лв.; - Размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги: 90.92 лв. Общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги: - Общо задължение: 10 650.96 лв.; -Общ
размер на вноска: 295.86 лв.; -Дата на погасяване: 26 -ти ден от месеца.
Твърди, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит
1
(ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени
при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се
запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях
и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на
този ДПК и ОУ. Твърди, че съгласно Декларации на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български
език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството
клиентът преценява доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за
допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клиента подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Твърди, че от своя страна длъжника поема
задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го
сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 295.86 лв. и падежна дата всяко 26-то число на месеца. Твърди, че в раздел
V. “Допълнителни възможности за клиента“ от ДПК № **********, клиентът
*** изрично е пожелала с част от сумата по кредита, да бъде рефинансирано
друго нейно задължение към **** в размер на 2140.49 лв. Твърди, че ***
изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 13.11.2018 г.
превежда парична сума в размер на 2059.51 лв. по посочена от длъжника ***
банкова сметка (документ за превод с уникален регистрационен №
BORD04994703 от дата 13.11.2018г.). Твърди, че общия размер на
отпуснатата сума е 4200.00 лв. Твърди, че на 22.07.2019г. *** е подала
Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № **********, като е
пожелала да бъде отложена 1 погасителна вноска. На 30.07.2019г. между ****
и *** е сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с който страните се
договарят да бъде отложена погасителна вноска № 8 като тя трябва да бъде
заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс
е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36
на 37 броя. Твърди, че на 22.10.2019г. *** е подала Заявление за промяна на
погасителен план към ДПК № **********, като е пожелала да бъде отложена
1 погасителна вноска. На 28.10.2019г. между **** и *** е сключен Анекс № 2
към ДПК № **********, с който страните се договарят да бъде отложена
погасителна вноска № 11 като тя трябва да бъде заплатена в края на
2
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран
погасителен план. Погасителните вноски се променят от 37 на 38 броя.
Твърди, че на 25.06.2020г. *** е подала Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № **********, като е пожелала да бъде отложена 1
погасителна вноска. На 28.06.2020г. между **** и *** е сключен Анекс № 3
към ДПК № **********, с който страните се договарят да бъде отложена
погасителна вноска № 19 като тя трябва да бъде заплатена в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран
погасителен план. Погасителните вноски се променят от 38 на 39 броя.
Твърди, че на 20.07.2020г. *** е подала Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № **********, като е пожелала да бъдат отложени 2
погасителни вноски. На 23.07.2020г. между **** и *** е сключен Анекс № 4
към ДПК № **********, с който страните се договарят да бъдат отложени
погасителни вноска № 20,21 като те трябва да бъдат заплатени в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран
погасителен план. Погасителните вноски се променят от 39 на 41 броя.
Твърди, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № **********
длъжникът *** дължи на дружеството договорно възнаграждение за
изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително
определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват
договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към
деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от
клиента в рамките на погасителния план. Твърди, че неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 742.44 лв.
Твърди, че договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата
неизплатена вноска 26.04.2021г. до дата на падежа на последната погасителна
вноска 26.04.2022г. Твърди, че съгласно сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от
Общите условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на
3273.12 лв., като длъжникът е заплатил сума в размер на 2 103.43 лв. и остават
да бъдат заплатени 1169.69 лв. Твърди, че в процесния случай сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за
отпускането на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и зависи
единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде
3
разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да
отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да
променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични
средства. Твърди, че предметът на Споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит е следния:
Кредиторът са задължава да предостави на клиента по негово искане и при
изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените
услуги, изразяващи се в: I.Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; II.Възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; III.Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; IV.Възможност за смяна на дата на падеж; V. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Твърди, че
съгласно т.18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението „Неразделна част от ДПК
са ОУ, погасителен план и евентуално други приложения, като, но не само
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, в случай че КП/СД е
сключил такова.“ Счита,че съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и Споразумението
„ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с Приложенията, що се отнася
до въпроси, свързани с тези Приложения или отнасящи се до тях.“ Твърди, че
всяка една и всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае
да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай ответникът е пожелал
да закупи пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си
за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на
ответника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и
неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от
допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал приоритетното разглеждане
и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си е, че при настъпване на
неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му
да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на
определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за
забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си
намали размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от
кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни
4
вноски. Гарантирал си е, че ако сменят датата на заплащане на месечното му
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че
да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от
допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да
е необходимо да попълва и представя купища документи. Счита, че всички
тези възможности, които длъжника е получил и все още получава, съответно
всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със
закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да
се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита.
Счита, че предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на
длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Твърди, че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за
наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в
договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Твърди,
че предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за
кредит, а са по повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението
за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не е пряко свързано с
договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир и без
договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението е
в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето,
сключването на споразумението не е задължително условие за отпускане на
кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за
такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита. Твърди, че
длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само
двадесет и три пълни погасителни вноски и една частична, видно от
приложеното Извлечение по сметка към ДПК № **********. Твърди, че към
настоящия момент крайният срок за погасяване на кредита съгласно
погасителния план към ДПК № ********** е изтекъл на дата 26.04.2022г.. с
изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер. Твърди, че на дружеството е станал известен факта,
че длъжникът по договора *** е починала и затова е предприело действия по
съдебно събиране на вземанията си по процесния договор срещу
наследниците на починалата. Излага съображения, че съгласно чл. 5, ал.1 ЗН,
посочените наследници наследяват равни части от наследството. Според чл.
60 от Закона за наследството, наследниците отговарят за наследството на своя
5
наследодател, съобразно дяловете, които получават от наследството. След
смъртта на заемополучателя неговото имущество - права и задължения
преминават в патримониума на неговите наследници. Твърди, че според
приложеното с исковата молба удостоверение за наследници и предвид отказ
от наследство от ***., единствен наследник по закон на починалия
кредитополучател *** е Т. П. В., който като такъв, следва да отговаря за
цялото неизплатено задължение по сключения от неговия наследодател
договор за потребителски кредит. Твърди, че към настоящия момент размерът
на погасеното от задължение по ДПК № ********** е в общ размер на
6823.38 лв. /шест хиляди осемстотин двадесет и три лева и тридесет и осем
стотинки/. По погасителен план е погасена сума в общ размер на 6817.05 лв.
Сумата в размер на 6.33 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер
на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане.“. Твърди, че кредиторът чрез упълномощен от него
кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване
на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да
попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са
длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на
кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се
задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI
Параметри на договора за потребителски кредит. Твърди, че ако потребителят
е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без
да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ.
Кредитополучателя не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума,
което счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на
заема при одобрените параметри. Съгласил се е с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума,
която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор,
така и с погасяването на кредита.
Моли да бъде признато за установено съществуването на вземане в
полза на *** срещу длъжника по ДПК № ********** Т. П. В.,
представляващо главница в размер на 1921.78 лв. и договорно
възнаграждение в размер на 742.44лв. /, ведно със законната лихва от дата на
6
подаване на заявлението до изплащане на вземането.Моли ответника Т. П. В.
да бъде осъден да заплати на *** неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1169.69 лв., ведно със законната
лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан по размер.
Твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1366/ 2022 г. на PC — Плевен. Въз снова на
процесния договор за потребителски кредит твърди, че не са възникнали
валидни облигационни отношения между страните, тъй като той съдържа
неравноправни клаузи по смисъл на чл. 143 т. 19 от ЗПК заради неспазване на
чл.11 т. 9 и т. 10 от ЗПК, във вр с чл. 22 от ЗПК и произтичащите от това
последици по чл.23 от ЗПК. Твърди, че видно от процесния договор за
потребителски кредит ищеца е предоставил на починалата му съпруга заемни
средства в размер на 4200 лв., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП)
по заема 41.17% и годишен процент на разходите (ГПР) 49.89%. Срокът за
погасяване на заема е 36 месеца, с месечна вноска по кредита в размер на
295.86лв., или общото задължение по кредита е 10650.96лв. Видно от
поисканата и закупена допълнителна услуга към договора за паричен заем на
заемателя е предоставен пакет от две услуги и споразумение, възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги -3273.12 лв, размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги -90.92лв, сред които приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за смяна
датата на падежа и др. Твърди, че съпругата му е усвоила кредита, но твърди,
че тя не дължи плащания за главница, лихва и за сумите от споразумението за
пакета от допълнителни услуги, тъй като договорът за кредит е нищожен.
Изтъква, че договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на
41.17% нарушава добрите нрави и внася неравноправност между правата и
задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с
изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради
което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Видно е, че
реалният размер на дължимата договорна лихва е по-голям от предвидения в
договора от 41.17 % поради скритото увеличаване на печалбата на
кредитодателя чрез включването на споразумението за предоставяне на пакет
7
от допълнителни услуги към договора за паричен заем. Твърди, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, каквато в случая
е налице. Счита, че е неприложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Изтъква,
че при неспазване на императивните изисквания, уредени в чл. 10, ал. 1, чл.
11, т. 7-12 и т. 20 и чл. 12, ал.1, т. 7¬9 от ЗПК, сред които са точното
определяне на възнаградителната лихва, договорът за потребителски кредит
се явява изцяло недействителен. Нищожността на клаузата, регламентираща
лихвения процент, представляваща част от същественото съдържание на
договора, прави цялото заемно съглашение нищожно. Твърди, че са
нищожни, като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла
на чл. 143, т. 9 от ЗПК, клаузите в раздел VI от договора за кредит, в които е
посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 48.87 %, тъй като
действителният годишен процент на разходите е в различен от посочения
размер, с което съпругата му като потребител е била въведена в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще направи по обслужването на
заема. Твърди, че предвиденото възнаграждение от 3273.12 лв. плюс 90.92
лв. или общо -3364.04 лв. за пакета от допълнителни услуги е скрит добавък
към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в
годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите, съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги
се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал. 2 ,т. 1 от ЗЗП и е
основание за преценката за неравноправния характер на договорните клаузи
по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Счита, че нищожността на
неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР, води до
недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди, че не е изпълнено и изискването на чл. 11,
ал.1, т.9 от ЗПК в договора да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй
като потребителят -съпругата му е била заблудена, относно действителния му
размер в разрез с изискванията на добросъвестността. Съгласно чл. 22 от
8
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, да
бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР,
договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права и
задължения за страните по заемното правоотношение. Счита, че от друга
страна застрахователя трябва да плати тази сума, а не той като съпруг на
починалата *** Посочва също, че съгласно определение на съда № 732 /
21.02. 2022г. по ч. гр. д. № 6681 / 2021г. на Районен съд - Плевен, вписано в
особената книга на съда е приел по опис наследството останало след смъртта
на ***. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира направените
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Удостоверение за наследници № 2600-4244/24.08.2021г.
наследници на *** са Т. П. В.- съпруг и ***.- син. Не е спорно между страните
и се признава от ответника по делото, че единия от наследниците ***. се е
отказал от наследството на *** който отказ е надлежно вписан. Този факт се
признава от ответника по делото и е служебно известен на съда. Отказа на
***. от наследството на ***е вписан в особената за това книга, водена при
РС-Плевен на основание Определение от 18.10.2021г. по ч.гр.д.№ **********
6567/2021г. по описа на РС-Плевен. Не е спорно между страните и се
установява от Удостоверение №1641/21.02.2022г., че по ч.гр.д.№ **********
6681/2021г. е разпоредено и вписано приемането на наследството на ***от Т.
В. по опис.
Не се спори между страните и се установява от Договор за
потребителски кредит № **********, сключен между *** като кредитор и
*** като длъжник, че ищецът в качеството си на кредитор е предоставил на
***, в качеството й на кредитополучател потребителски кредит при следните
параметри: -Сума на кредита: 4200 лв.; - Срок на кредита: 36 месеца; -
Размер на вноската: 204.94 лв.; - Годишен процент на разходите (ГПР) 49.89
%; -Годишен лихвен процент: 41.17 %; -Лихвен процент на ден: 0.11 %; -
Общо задължение по кредита: 7377.84 лв. По пакет от допълнителни услуги: -
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3273.12 лв.; -
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 90.92 лв. Общо
9
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: - Общо
задължение: 10 650.96 лв.; -Общ размер на вноска: 295.86 лв.; -Дата на
погасяване: 26 -ти ден от месеца. Съгласно Декларации т.А от Договора за
потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ),
които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците
внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат
забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си
под клаузите на този ДПК и ОУ. На клиента се предоставя безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. Съгласно раздел V.
“Допълнителни възможности за клиента“ от ДПК № **********, клиентът
*** е пожелала с част от сумата по кредита, да бъде рефинансирано друго
нейно задължение към **** в размер на 2140.49 лв. Общия размер на
отпуснатата сума е 4200.00 лв. Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК
№ ********** длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение
за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително
определено в погасителния план. Съгласно сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от
Общите условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на
3273.12 лв.
Съгласно представените анекси № 1, 2, 3 и 4 към договора за кредит
страните по него са променили погасителния план по него, като са отложени
описаните вноски по кледита и са подписани нови погасителни планове по
него, съгласно последния от които към Анекс № 4 лихвения процент по
кредита остава непроменен от 41,17 %, а ГПР се определя на 41,34%, а
падежа на последната погасителна 41-ва вноска по кредита е 26.04.2022г.
Видно от преводно нареждане № BORD04994703 от дата 13.11.2018г.
на ***е преведена от ищеца сумата от 2059.51 лв.
Видно от неоспореното Извлечение по сметка по договор за кредит №
********** от 10.08.2016г. *** е уведомен от ***, че платените от него суми
по кредита е в размер на 6823,38 лв., а остатъка от задължението е в размер на
3833,91 лв. към 13.05.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
10
Безспорно се установява от представения по делото договор за кредит
№ **********, сключен между ищеца и наследодателя на ответника на
13.11.2018 г., че същият има характера на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Видно от съдържанието
на договора, че по силата на постигнатото между страните съгласие ищцовото
дружество ***, в качеството на кредитор е предоставило на *** в качеството
на клиент сумата от 4200 лв., а последната се е задължила да заплати
извършването на предоставената финансова услуга чрез периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Сключването на договора не е
спорно между страните. Ответника обаче е противопоставил
правоизключващи възражения за нищожността на договора за кредит на
няколко алтернативни основания: нищожност поради противоречие на
договора със закона при условията на чл. 21 и чл. 22 от ЗПК, нищожност на
уговорката за лихва като противоречаща на добрите нрави и поради наличие
на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП в същия.
Договорът за кредит, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по
смисъла на дадената легална дифиниция в т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в
Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния
Закон за потребителския кредит, поради което разпоредбите на същите следва
да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва
да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която
се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
11
договор. Договорът за кредит както и останалите търговски сделки се
подчинява на общите правила за сключването и действителността на
сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако
в ТЗ и в специалния Закон за потребителския кредит не са предвидени
особени правила за сключването и действителността му. Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК в редакцията на същата, действала през
периода 12.05.2010 г. - 23.07.2014 г., когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от
ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да
се приеме, че визираните в същата реквизити са съществени и липсата им е
предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен. Съгласно
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия
размер на кредита и условията за усвояването му; т. 8 стоката или услугата и
нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане
за стока или услуга или при свързани договори за кредит; т. 9 лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, т.
11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12 информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
12
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит, т. 20 - наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.
Кредитополучателят по процесния договор за потребителски кредит
има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита
на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. Като наследник а потребител
ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в
Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи и служебно, освен по изрично
направени възражения. По отношение задължението на националния съд да
преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори следва в допълнение на гореказаното
да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.
д. № 1450/2010 г., I г.о. на ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. №
2022/2009 г., I г.о. на ВКС/. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба,
13
във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит,
препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за
наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на
закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се предвиждат критерии, чрез
които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор,
сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1/
клауза, сключена във вреда на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя.
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието
европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от
целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са
предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО
/сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в ЗЗП и ЗПК.
Условията, при които следва да се предоставят кредити на потребители, са
предмет на специално регулиране от 1.10.2006 г. със ЗПК
(отм.), като на този начален етап законодателят е въвел само изисквания за
ясно оповестяване на волята на договарящите се относно икономическата
тежест, поемана от потребителя, чрез изискването за посочване на ГПР като
задължителен реквизит на договора и забраната за търсене от потребителя на
каквито и да е суми над ясно обозначените разходи. Този закон е заместен от
12.05.2010 г. с нов акт със същото наименование, който до изменението му с
ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., също не е уреждал изрично
размера на разходите, възлагани на кредитополучателя. След посочените
изменения са приети нови три алинеи на чл. 19 ЗПК, като са обявени за
нищожни уговорки за размер на годишни разходи, надхвърлящи пет пъти
размера на законната лихва и съответно извършените плащания от
потребителите на вноски, определени по прекомерно договорен размер, се
14
приемат за дължимо платени редуцирани по размер задължения. Според
нормата на чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. До
тази законодателна промяна, предоставянето на тази услуга на потребителите
не е било регулирано с императивен лимит на възнаграждението на
кредитора, но поради злоупотреба с договорната свобода, несъвместима с
обществения морал, съдът намира, че като несъвместими с добрите нрави
следва да се считат сделки на търговци, договарящи с потребителите ГПР,
съществено надвишаващ възприетия по-късно горен праг на петкратен размер
на законната лихва. Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на
кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити
потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови
институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок
лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален
размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с
другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР. Процесният договор за кредит е
сключен след изменението на чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г./, поради което по отношение на същия е приложимо изискването
алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на
законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0%
плюс десет пункта отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР
от 49.89 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, а
договореният ГЛП е 41.17%, следователно посочената клауза не е нищожна
поради противоречие със закона - чл.19, ал.5 ЗПК. Не може да се приеме, че
клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Както бе
посочено, законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и съответно
е определил максимален размер на последния именно, за да защити
15
потребителя и да се избегне неоснователното обогатяване на финансовите
институции. В тази връзка, след като сборът на договорната лихва и другите
разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на
ГПР, то с определянето на лихвен процент от 41.17% кредиторът не е целял
да се обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя. Практиката на
ВКС, според която противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва е постановена преди с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК да
бъде въведен законово установен императивен лимит на възнаграждението на
кредитора.
По отношение на споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от следва да се посочи, че то не може да бъде възприето
като отделен договор от договора за кредит дори и само поради
обстоятелството, че възнаградителното задължение по този договор е изрично
включено в параметрите на договора за кредит при формиране на дължимата
от длъжниците по него сума - погасителната вноска по договора за кредит,
освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична сума по този
допълнителен пакет услуги /така решение № 837/10.10.2019 г. на Бургаски
окръжен съд по в.гр.д. № 1192/2019 г./. От друга страна разпоредбите на чл.
10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
разглеждания случай на датата на сключване на договора за потребителски
кредит между страните е сключено и споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, които, според посоченото в споразумението, се
изразяват в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали
посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и
управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да
събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита /вж.
легалната дефиниция по т. 1, § 1 от ДР на ЗПК/, или пък тези услуги
16
действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното
заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита.
При извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието на
дължимото поведение от страна на кредитора, без съдът да кредитира
безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит, което гласи:
**** не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и
„Изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително
условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при
предлаганите условия“. Анализът на съдържанието на описаните в
споразумението и т. 15 от общите условия „услуги“ налага категоричния
извод, че те касаят именно усвояването /по отношение на приоритетното
разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства/ и управлението /по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяната на падежната дата/ на кредита. Извеждането на
тези „услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от
договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и
не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях,
а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което
следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД. На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. С това споразумение на практика длъжника е поел
задължение за заплащане на възнаграждение за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, което е забранено от закона, като с
уговореното задължение за плащане на възнаграждение се нарушава и
разпоредбата на чл. 19 от ЗПК относно предвидения лимит на годишния
процент на разходите по кредита. В противоречие с изискванията на закона за
17
т. н. предоставен пакет от допълнителни услуги не е формирана цена за всяка
от услугите по отделно, заплащането на възнаграждението от потребителя е
предвидено като предварително, а не за реално предоставени услуги. В този
смисъл са нарушени и принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето, които изискват заплащане на такса при реалното ползване на
определена услуга. Договорено е предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в самото
споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана
от потребителя. Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат
ползвани, т.е. да не бъдат предоставени, но това в нито един момент няма да
бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги и
оттам следва извод, че така уговорени клаузите поставят изпълнението на
задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл.
143, т. 3 ЗЗП. На практика се въвежда задължение за потребителя да заплати
за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да се инициира
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски,
което води до неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза,
че потребителят, заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на кредитора.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията за сумата от
1921,78 лв. главница и 742,44 лв. договорна лихва за периода от 26.01.2021г.
до 26.04.2022г., които размери не са оспорени от ответника са основатени и
следва да бъдат уважени в предявените си размери, а претенцията за сумата
от 1169,69 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
18
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 127,85 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда и
държавна такса в размер на 199,02 лв./100+99,02 лв./ съразмерно с уважената
част на исковата претенция в размер на 138,30 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва ищеца да бъде осъден да плати на
ответника направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция. Своевременно е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с
правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Претендираното възнаграждение е в
размер на 510 лв. Минималния размер съгласно чл.7 он Наредба 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 498,37
лв. към момента на договарянето и заплащането на възнаграждението, поради
което възражението се явява неоснователно и ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 155,60 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на ответника Т. П.
В., ЕГН**********, ****, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата 1921,78 лева, представляващи
задължение за главница по договор за кредит **********/13.11.2018г.,
сключен между *** и ***, в едно със законната лихва от 15.03.2022г. до
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
799/16.03.2022г. по ч.гр.д.********** 1366/2022 по описа на РС-Плевен.
19
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на ответника Т. П.
В., ЕГН**********, ****, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 742,44 лева, представляващи
договорна лихва за периода от 26.04.2021г. до 26.04.2022г. по договор за
кредит **********/13.11.2018г., сключен между *** и ***, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 799/16.03.2022г. по ч.гр.д.**********
1366/2022 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** против Т. П. В., ЕГН**********, **** иск с правно
основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 1169,69 лева, представляваща възраграждение за закупен
пакет допълнителни услуги по договор за кредит **********/13.11.2018г.,
сключен между *** и ***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. П. В., ЕГН**********, ****
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 127,85 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.********** 1366/2022 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 ГПК Т. П. В.,
ЕГН**********, **** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата от 138,30 лв. направени по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. П. В., ЕГН**********, ****,
сумата от 155,60 лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
20