Р Е Ш
Е Н И Е № 70
гр. Хасково 24.07. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на седми
юли .………………………….………………..…..................................
през две хиляди и
двадесета ………………………………...........................година в състав:
Председател :МИЛЕНА ПЕТЕВА
Членове :ФИЛИП ФИЛИПОВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
при секретаря Румяна Русева…….. ……................................................... в
присъствието на
прокурора ............…………………….
…........…………….......като
разгледа докладваното от
............................съдия ПЕТЕВА.…………………...........ВНЧХ дело № 229…......... по
описа
за 2020 год., ...........................................….….……… за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С
присъда № 22/20.02.2020 година, постановена по НЧХД № 783/2019 година Районен
съд-Хасково е признал подсъдимите С.И.А.
*** и А.А.А.,***, за виновни в това, че на 11.05.2019 година в гр.Х. в съучастие, като
съизвършители, причинили на М.О.М. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в
болки и страдания без разстройство на здравето /кръвонасядания по гръдния кош,
левия хълбок и дясното седалище/, поради което и на основание чл.130 ал.2 вр.
чл.20 ал.2 и чл.54 от НК на подсъдимия А.А. е било наложено наказание „пробация“
при приложение на двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца
всяка от тях, а на основание чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.78а ал.1 от НК
подсъдимият С.А. е бил освободен от наказателна отговорност, която е била
заменена с наказание „глоба в размер на 1 000 лева“. Частично са били
уважени предявените от тъжителя М. граждански претенции против всеки един от
двамата подсъдими, като А. е бил осъден да заплати на М. сумата 600 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, а подсъдимия
А. – сумата 500 лева, представляваща същото такова обезщетение. Върху тези две
суми е присъдена и законната лихва, считано от момента на увреждането –
11.05.2019 г. до окончателното им изплащане, а в останалата им част до пълните
предявени размери исковете са отхвърлени.
Всеки един от двамата подсъдими е осъден за заплати на тъжителя М.
разноски по делото от по 481 лева, както и държавна такса в полза на РС-Хасково
в размер на 50 лева.
Недоволен от присъдата е защитникът на подсъдимия, който в срок я
атакува с доводи за неправилност. Последната се обосновава с невярност на
направените от съда фактически изводи, които според защитника не кореспондирали
с доказателствата по делото, а те пък не можели в необходимия безспорен начин
да подкрепят обвинителната теза и постановения осъдителен акт. Искането е за
отмяна на този акт и постановяване на нова присъда, с която двамата подсъдими
да бъдат признати за невиновни.
Подсъдимите не вземат становище по жалбата на защитника.
Писмени
възражения против жалбата не са постъпили. Такива се излагат устно от
повереника в съдебното заседание пред въззивния съд, като жалбата се оспорва с
твърдения за неоснователност на поддържаните в нея доводи. С позиция за правилност
и обоснованост на съдебния акт се прави искане за неговото потвърждаване.
Частният тъжител подкрепя искането на своя повереник.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда
по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна
проверка на същата, констатира
следното:
Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на М.О.М. ***, в
която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от подсъдимите А. и А.
престъпление по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, за каквото същите са били
предадени на съд. В хода на проведеното пред първоинстанционния съд съдебното
следствие са били събрани всички посочени
от страните и допуснати от съда доказателства, като при осъществената процесуална дейност нарушения на закона не се
констатират – гарантирано е било в пълна степен правото на страните да участват
в събирането на доказателствата, да правят искания, да сочат доказателства и доказателствени средства в
подкрепа на защитната им позиция. Служебно положените от съда усилия за
събиране и проверка на доказателства по делото са изиграли необходимата
процесуална роля за разкриване на обективната истина в пределите на очертания
от обвинителния акт предмет на доказване и при съблюдаване на установените в
чл.12 и чл.13 от НПК стандарти. Направените от съда фактически изводи са били
базирани на доказателствен материал, събран по надлежния процесуален ред и след
законосъобразно приложени доказателствени способи, при чиято реализация правата
на страните също са били обезпечени. Съобразителната част на съдебния акт е
пълноценна, отговаряща на изискването на пълнота на фактическата и правна
аргументираност и съдържаща отговор на всички постановени от страните въпроси,
в това число на тези, чрез които защитата е поставила съмнения в
основателността на обвинителната теза, които всъщност макар и бланкетно
поддържа и във въззивната жалба.
Така анализът на събрания от първоинстанционния съд доказателствен
материал установява следната фактическа обстановка: Към месец май на 2019
година двамата подсъдими живеели в гр.Х. и поддържали добри, приятелски и роднински отношения. На
11.05.2019 г. те се намирали в дома на подсъдимия А. ***, където А. гостувал
заедно със своята *****.
В хода на провеждания разговор А. разказал на А. как преди седмица разбрал, че ****** му Д. И. получил тежко увреждане на челюстта
от удар, който тъжителят М.М. му нанесъл при посещение във фризьорски салон,
стопанисван от свидетеля И.
А. Разговорът за случилото се преди време прераснал в решение подсъдимите още
същата вечер да се сдобият с телефонния номер на М. и след като успели да
сторят това, А. му позвънил. Уведомил го, че ***** на Д. И.
желае да разговаря с него, попитал го къде се намира в момента и след като
тъжителят заявил, че е във фризьорския салон на свидетеля И. А., двамата подсъдими решили да се отправят веднага натам.
Въпросният фризьорски салон се намирал на около 400 метра от дома на А., но
въпреки това той и А. взели решение да наемат управляваното от познатия им И. И. такси. Свидетелят И. се отзовал на повикването след 22,30
часа, спрял с автомобила си до дома на А., след което последният и А. се качили
в таксиметровата кола. През краткия път коментирали нанесения от тъжителя побой
на свидетеля Д. И., а
след като пристигнали на уреченото място и слезли от таксито, двамата подсъдими
още от улицата извикали по име тъжителя. Фризьорският салон, до който
пристигнали, представлявал малка постройка, оградена с телена мрежа с височина
1,50-1,60 метра. Върху част ограждението била обособена пътна врата, също
запълнена с мрежа. Разстоянието между оградата и самата постройка било около 2
метра. Когато двамата подсъдими слезли от таксито, то, както и водачът му И., останали на около 6-7
метра от мястото, към което мъжете се отправили с повиквания и викове към
тъжителя, с покани да излезе навън и предупреждения, че ще бъде бит. Пръв от
фризьорския салон излязъл свидетелят И. А., а
след него и тъжителят, който при вида на агресивно насочващите се към него
двама мъже, ритащи и бутащи оградата и вратата, взел поставена до постройката
метална тръба. В изпълнение на решението да потърсят сметка за побоя над
свидетеля Д. И.
подсъдимите предприели навлизане в двора
пред салона, след като вече успели да нарушат цялостта на мрежата и вратата -
подсъдимият А. дръпнал със сила заключената врата, чиито закрепващи механизми
се отделили, а А. извил част оградата. Двамата влезли в ограденото място и
веднага се отправили към М., а когато го приближили със сила изтръгнали от
ръцете му металната тръба, така, както секунди преди това словесно се заканили
да направят. Последователно започнали да нанасят с металния предмет удари върху
тялото на тъжителя. Свидетелят И.
А. се притекъл на
помощ, като първо хванал с ръце и отдалечил от М. нападателя А., но след като
успял да направи това, А. нанесъл на тъжителя няколко удара - по лицето с юмрук и по тялото с тръбата. В
даден момент А. и М. паднали на земята и тогава М. ударил А. в областта на
крака. Последвали удари върху тъжителя от подсъдимия А., който докато двамата
мъже били на земята успял да вземе тръбата и да я насочи към тялото на М.. След това А. вдигнал падналия върху терена А.
и двамата се отправили към таксиметровия автомобил на свидетеля И., който поради друга поръчка
възнамерявал да потегли, но виждайки тичащите към него подсъдими, ги изчакал да
се качат в колата. И. оставил А. и А. в близост до адреса,
от който ги взел преди това и от който малко по-късно те били отведени от
полицейски служители, пристигнали след подаден сигнал за физически сблъсък на
ул.“П.“ № ** – адресът, на който се
намирал стопанисвания от И.
А. фризьорски салон.
Един от пристигналите на място полицаи бил свидетелят Г. Т., който заварил на посочения адрес свидетелят И. А. и тъжителя М.М., а те му обяснили, че М. бил нападнат от А. и
А. – лица, които те познавали отпреди. Свидетелят Т. не забелязал видими наранявания върху
тялото на тъжителя. Такива не съобщил и подсъдимият А., когато полицейските
служители го отвели в РУ-Хасково по повод събраните сведения за
саморазправа. На 20.05.2019 г. М.М. се
явил при съдебния лекар Е.,
който извършил преглед и констатирал следните наранявания върху тялото му:
кръвонасядане между лявата ключица и лявото рамо, кръвонасядане в лявата
половина на гърба /външно от лопатката/; кръвонасядане по обиколката, както и в
областта на дясното седалище. Било издадено съдебно-медицинско удостоверение.
Назначената в хода на съдебното следствие медицинска експертиза е потвърдила
наличието на тези телесни увреди върху тялото на М., а устният доклад на
експерта е пояснил, че освен забелязаните при прегледа кръвонасядания, в спешния медицински център са констатирани
още и охлузвания, които съдебният лекар не установил поради изминалото време от
момента на инцидента до явяването на пострадалия за снемане на анамнеза
/20.05.2019 г./. Посочва се още в устния доклад, че охлузванията се намират в
областта на ребрата /вляво/ и седалищната област и представляват характерна
теренна травма от съприкосновение между
тялото и неравна (грапава) повърхност. Относно кръвонасяданията лекарят е
отбелязал, че е възможно техният произход да се дължи на удари с цилиндричен
предмет, още повече че едно от тях имало характерен рисунък, сочещ отпечатък от
продълговато по форма оръдие. Морфологията на останалите увреди също не
изключвала съприкосновение с цилиндричен предмет, но те били с по-разлети
контури, което експертът отдава на сравнително отдалечения спрямо инцидента
момент на прегледа и протеклите през този период физиологични процеси.
Такава в основните й детайли е и фактическата обстановка, която е
установил и първоинстанционния съд, базирал своите фактически изводи върху
обясненията на двамата подсъдими, показанията на свидетелите И. А. и Г. Т., а също и заключението на медицинската експертиза. Напълно
обосновано е решението на съда да
кредитира не изцяло, а частично дадените от двамата подсъдими обяснения и
възприеме за достоверни тези елементи от тях, които са намерили доказателствена
опора в други доказателствени източници - относно планираната среща с тъжителя
М., относно присъствието на подсъдимите на инкриминираното място, относно
повода за търсения разговор и не на последно място – относно нанесените удари
от подсъдимия А. върху тялото на тъжителя (посочени в първоначалния разпит и
впоследствие отречени в хода на извършената очна ставка между този подсъдим и
свидетеля И.). В
контекста на двойнствената природа на дадените обяснения правилна е оценката на
съда за защитната функция на тази част от тях, в която подсъдимият А. изцяло
отрича да е бил автор на удар, отправен към М., а подсъдимият А. – да е нанасял
удари с металния предмет, който преди това се е намирал в ръцете на тъжителя.
Действително в тези фактически параметри разказаното от подсъдимите е не само
житейски нелогично, но и изцяло некореспондиращо както с показанията на
свидетеля-очевидец, така с констатациите на медицинската експертиза, чиито
изводи като научни обосновани, обективни и подробно разяснени в устния доклад,
е нямало как да не бъдат преценени като независим доказателствен източник,
релевантен както за главния факт на доказване, така и за проверка на останалите
доказателства. Тук е мястото да се посочи, че подсъдимият А. на практика
не е отрекъл с категоричност авторството
на действия, насочени към телесната неприкосновеност на М.. Използваните в
обясненията му изрази: “Влезнахме, сбихме се, аз го ударих, той също ме удари“,
„…ако кажа къде съм го ударил, може би ще излъжа. Той падна на земята, аз
станах и се тръгнах….“ , всъщност не поставят съмнения по този важен за
предмета на доказване въпрос. В същото
време, както вече се посочи, тези обяснения категорично притежават установения
и от районния съд защитен момент – за собствените действия, от една страна, и
за действията на подсъдимия А., от друга. Твърдението на А., че не е в
състояние да посочи телесната част, върху която е нанесъл удар, оприличавайки
конфликта на „ръкопашно сбиване“, очевидно
е в дисонанс с ясните спомени за случилото се до този момент,
включително за действията на М., които двамата подсъдими подробно описват и
квалифицират като застрашаващи ги и неоправдано агресивни. Така структурираният разказ за станалото
несъмнено е през призмата на възприетата защитна версия не само защото той не
може да намери никаква логична подкрепа, но и защото е в явно противоречие с
показанията на свидетеля И.
А., чиито показания са
както последователни, еднопосочни, неколебливи, така и издържали проверката на
приложения от съда контролен доказателствен способ – очна ставка. Така
свидетелят А. е
категоричен /както в дадените показания, така и в хода на очната ставка/, че
още с пристигането си подсъдимите са демонстрирали намерение за агресия, а
действията и думите им ясно са я обективирали – те извикали М., крещяли, недвусмислено
заявили, че ще го бият. Твърди се още от този свидетел, че едва тогава и
то след като А. и А. предприели
навлизане в дворното място, М. е взел в ръцете си металната тръба, която
насочил към двамата нападатели. Защитното твърдение, че тъжителят е носел тръба
още в момента, в който подсъдимите се намирали извън имота, както и че удрял с
нея върху мрежестата ограда, а това пък предизвикало страх у двамата инициирали
срещата мъже, които въпреки това пък се отправили към вътрешността на дворното
място, влизайки необезпокоявано през вратата, не може да намери нито житейски
логична, нито доказателствена опора. Няма как да се приеме, че независимо от
възприетата агресия, за да се защитят от
посегателство, подсъдимите са предприели активност по отнемане на металния
предмет от ръцете на стоящия зад ограждението тъжител, вместо просто да се
отдалечат от мястото и откажат от провеждане на намисления разговор. Разбира се
не такава, както е описана в обясненията, е действителната фактическа
обстановка, чиито съществени елементи установяват показанията на свидетеля А.
Този свидетел потвърждава факта на отнемане на въпросната тръба от ръцете на
тъжителя, като в същото време той е категоричен, че М. не е предприел нападение
срещу подсъдимите с това оръдие, а всъщност последните, след като са го
изтръгнали от ръцете му, са го използвали, за да нанесат удари върху М. и
въпреки предприетите от Ангелинов действия по отблъскване на нападението от
всеки един от подсъдимите, ударите върху
тъжителя. Подробно, лишено от колебливост и фрагментарност е описанието на
извършеното от двамата, което дава в показанията си очевидецът – А. ударил М. с
ръка по лицето, А. – с тръбата по тялото, А. успял да отдръпне А.,
който пуснал тръбата, но А. веднага я взел и нанесъл удар с нея по тялото на
М., в даден момент М. и А. паднали на земята, след което А. отново удари
тъжителя с металния предмет, а след това вдигнал А. и двамата излезли от двора.
Свидетелят А. е
категоричен /както в показанията си, така и при извършената очна ставка между
него и подсъдимия А./, че противно на обясненото от А. /впоследствие отречено
от него при очната ставка със свидетеля И./, в нанасянето на ударите са участвали и двамата подсъдими,
както и че конфликтът не се е състоял единствено в ръкопашен сблъсък, а чрез
използване на металния предмет, отнет от ръцете на тъжителя и предназначен за
причиняване на телесните увреди. Последните, констатирани при прегледа от
съдебния лекар и описани в писменото в заключение, а впоследствие анализирани
по характер, местоположение и вероятен произход в устния доклад, са косвеното
потвърждение както за използваното от подсъдимите нараняващо средство, така и
за механизма, по който са били причинени инкриминираните наранявания.
Констатираните от лекаря кръвонасядания със сходна морфология /сходна ширини и
различна дължина/ са окачествени като произтичащи от удар с идентичен предмет,
чиято тъждественост с посочения от тъжителя и свидетеля А. не са изключва, а по-скоро потвърждава
от експерта.
Що касае показанията на свидетеля И. И., то
те правилно не са били кредитирани от съда като надежден доказателствен
източник, макар неправилно според настоящия съд да е било прието, че този
свидетел не е останал на мястото до края на инцидента, след като свидетелят А., показанията на когото
разбираемо са приети да достоверни, сочат, че това лице всъщност е изчакало
двамата подсъдими, които са се отдалечили от мястото именно с въпросното такси.
Други са причините, заради които показанията на И. не могат да бъдат възприети за съответстващи
на действително възприетото от него. Първо, свидетелят е категоричен, че не е
напускал таксито, паркирано на около 6-7 метра от дворното място, при което
възможността да наблюдава в детайли станалото в тъмната част на денонощието
очевидно е била затруднена. Второ, твърдението на И., че М. се е самонаранил, след като
ударил с тръбата по мрежата, а тя рикоширала и наранила лицето му, очевидно не
кореспондира нито със заключението на медицинската експертиза, нито дори с
обясненията на двамата подсъдими, в които не се представят сведения за подобни
събития. От друга страна, версията на А., че той и М. са паднали на земята след
случайно спъване и политане към тялото на тъжителя, очевидно се появява едва
след представяне на показанията на И. и извършената между него и този подсъдим очна ставка, при която
първоначално описаните в обясненията съдържание и хронология на станалото явно
се изоставят в неумело търсене на
синхрон с казаното от И.
и неотчитане на създадената вътрешната противоречивост, с която на
практика обясненото преди това е било
дискредитирано. Последното с основание е дало повод на съда да смята, че
разказът на подсъдимите относно съществените параметри на физическия сблъсък с
тъжителя не може да бъде ценен като съответстващ на действително развилите са събития, а от
тук и по предложения от защитата начин.
Изложеното сочи, че правдивите и точни показания на свидетеля-очевидец,
преценени във връзка с експертното заключение и отчасти с обясненията на
двамата подсъдими, дават достатъчно категоричен отговор на всички съществени за
предмета на делото въпроси – за съдържанието на извършените противоправни
действия, за техните автори и за причинения престъпен резултат. Ето защо като е
приел, че на инкриминираната дата е била накърнена телесната цялост на тъжителя
в резултат на извършеното от двамата подсъдими, първоинстанционният съд е
достигнал до правилни фактически заключения. Законосъобразна е и направената в
присъдата правна оценка на стореното – съгласно експертното мнение на
пострадалия не е било причинено разстройство на здравето, а увредите са довели само до болки и страдания,
поради което се касае за телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Престъплението правилно е било квалифицирано като извършено при съучастие под
формата на съизвършителство – двамата подсъдими са действали при условията на
пряк и общ умисъл, който категорично е обективиран както в предхождащите
деянието им действия, така и в тези, съставляващи самата изпълнителна дейност:
решението за саморазправа е взето съвместно, двамата заедно са се отправили към
въпросния фризьорски салон, възприели са излизането на тъжителя, снабдяването
му с металния предмет, което не се е отказало контрамотив за намисленото
нападание, всеки от подсъдимите е наблюдавал извършеното от другия и съзнавал
както собственото си намерение за засягане на телесната цялост на пострадалия,
така и намерението, а и стореното от другия. Последното безспорно илюстрира
общността на умисъла в преследването на престъпния резултат.
Установена по делото е и подбудата за извършване на престъплението –
научилият за нараняването на сина си С.А. е решил да потърси сметка на лицето,
което е имал основание да подозира в злонамерено действие и след като е получил
подкрепата на своя роднина А., двамата намислили посещение при тъжителя,
целейки не само да получат обяснения, но и да отвърнат за стореното от него
преди време. Така установената подбуда за престъплението не може да бъде
отнесена към правната оценка на престъплението при отсъствието на каквито и да
е сведения за извършване на деянието при условията на афект и липсата на
доказателства, евентуално подкрепящи подобна квалификация, а напротив –
присъствие на доказателства, отричащи афектно състояние да е генератор на
противоправното поведение. Правилно на следващо място е била отхвърлена от съда
и поддържаната от защитата теза за извършване на деянието при неизбежна
отбрана, доколкото нито се установяват действия от страна на пострадалия,
застрашаващи здравето и живота на когото и да е от двамата подсъдими, а и
защото сочените от подсъдимите агресивни според тях постъпки на М. очевидно не
могат да бъдат окачествени като поведение, непосредствено застрашаващо правата
им и изискващо отблъскване чрез необщественоопасно причиняване на вреди в
рамките на необходимите предели. В този смисъл, както подбудата за
престъплението, така и действията на самия пострадал, законосъобразно са били
ценени от съда единствено при индивидуализацията на наказателната отговорност,
която е приложена на нивото на възможния минимален лимит за всеки един от
двамата подсъдими – А. е освободен от наказателна отговорност при условията на
чл.78а ал.1 от НК /които безспорно са налице/ и му е наложено наказание „глоба“
в размер на 1 000 лева, а А. е осъден на пробация за срок от шест месеца с
приложение само на двете задължителни пробационни мерки, тъй като за него
предпоставките за замяна на наказателната отговорност с административна не са
били налице.
Уважените размери на гражданските претенции, заявени от ищеца в
хипотезата на разделност, са изцяло съобразени с установените в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД стандарти за справедливост на репариращото вредите от деликта
обезщетение. Приложението на посочената норма не е било декларативно и
хипотетично, доколкото при определянето на адекватната парична компенсация
съдът е отчел всички налични по делото сведения, относими към този въпрос –
периода за пълно възстановяване на увредения, характера на нанесените му
наранявания, а от друга страна – установените причини за престъплението,
несъмнено коренящи се и в поведението на тъжителя и произтичащия от него
житейски оправдан мотив за ****
А. за изпитаната неприязън към посегналото на **** му лице. Тези подбуди за
престъпната дейност следва да бъдат отнесени и към поведението на А., който
разбираемо се е оказал солидарен със своя близък роднина и решил да подкрепи
противоправната му саморазправа. Не на последно място следва да се има предвид,
че пострадалият не е представил доказателства, а и твърдения, за
продължителност на страданията над посочения от вещото лице-лекар период,
поради което правилно е било отчетено, че същият съвпада с действителното време
за възстановяване на здравето. Ето защо, определените от съда размери на
дължимото от двамата подсъдими обезщетение – 600 лева от А. и 500 лева от А.,
представляват адекватната и затова справедлива компенсация за причиненото
увреждане, поради което настоящият съд не намери основания за ревизия на
присъдата в тази й част. Дължимите от подсъдимите разноски и държавна такса са
също правилно определени.
Изложеното налага извода, че атакуваният съдебен акт е правилен, а
жалбата на защитника неоснователна. Присъдата следва да бъде потвърдена, а
подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят на тъжителя направените във
въззивното производство разноски, които се равняват на 500 лева, съгласно
посоченото в представената разписка за плащане.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
22/20.02.2020 г., постановена по НЧХД № 783/2019 г. по описа на Районен
съд-Хасково.
ОСЪЖДА подсъдимия С.И.А., ЕГН
********** да заплати на тъжителя М.О.М., ЕГН ********** сумата 250 лева –
направени деловодни разходи във въззивното производство.
ОСЪЖДА подсъдимия А.А.А., ЕГН
********** да заплати на тъжителя М.О.М. сумата 250 лева – раправени деловодни
разходи във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.