№ 2594
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110158287 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди
двадесет и втора година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-та
Като разгледа гражданско дело № 58287 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 67858/12.10.2021г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение № 4502/07.07.2021г.,
издадена по ч.гр.д. № 34165/2021г. на СРС.
Ищецът ЗАД "***" чрез адв. А.Н. - АК-София, е предявил срещу
ответника "***" АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр.
чл. 411 КЗ за признаване за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 4323,44 лева, представляваща регресно вземане -
неплатена част от застрахователно обезщетение в пълен размер от 8651,88 (с
включени 25,00 лева ликвидационни разноски) по щета № *** за нанесени
вреди на автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № ***, при пътно-
транспортно произшествие на 09.01.2021г. в ***, причинено виновно от
водача на автомобил марка „Ланд Ровър“, рег. № ***, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение (15.06.2021г.)
до окончателното изплащане на сумата. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Н., която поддържа
исковата молба, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът "***" АД чрез адв. АЛ. К. -
АК-София, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 102787/07.12.2021г.
на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че
застрахованият при него водач не е извършил противоправни деяния,
съответно произшествието не било по негова изключителна вина, като
другият водач бил допринесъл значително за настъпването на вредоносния
резултат. С изплащане на сумата от 4328,44 лева, съобразена с вредоносния
резултат, ответникът изцяло бил изпълнил задължението си по регреса и не
дължал други плащания. Претенцията в исковата молба била прекомерно
завишена. Не оспорва, че гражданската отговорност на сочения като
причинител водач била застрахована при него, както и че е изплатил сумата
от 4328,44 лева на ищеца. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в
отговора , съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ е за
ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за
процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на
2
който и вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата,
които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на същата, съдът
намира, че между страните не се спори относно това, че към 09.01.2021г.
гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Ланд Ровър“,
рег. № ***, е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № BG/30/120000514687, както и че ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 4328,44 лева по регрес. Не се спори и относно
това, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите по
застрахования при него автомобил в размер на 8626,88 лева (л. 72).
Видно от Двустранен констативен протокол за ПТП (л. 5) на
09.01.2021г. в град Пловдив на кръстовище на бул. "***" е настъпило пътно-
транспортно произшествие между автомобил марка „Ланд Ровър“, рег. № ***,
и автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № ***. В протокола е
отбелязано, че виновен е водачът на автомобила марка "Ленд Ровър".
За установяване на фактите относно настъпването и механизма на ПТП
по делото като свидетели са разпитани водачите на двата автомобила - Б.С. и
К.Б.. Показанията им съдът, като прецени внимателно с оглед
обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира изцяло, като вътрешно и помежду
си непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен
материал и без индикации да са дадени целенасочено пристрастно.
Свидетелят С. е управлявал автомобила "Киа". Спомня си за процесното ПТП.
Движел се по бул. "***" в град Пловдив в посока към магазин "Метро", като
трябвало да направи ляв завой при парк "Лаута", тъй като движението
направо по булеварда било затворено поради ремонт и движението се
отбивало или в ляво, или в дясно. В неговото платно имало три ленти за
движение - средната и дясната - за направо, а лявата - за наляво. Минал на
зелено, въпреки че не си спомня със сигурност дали светофарите са работели,
но, тъй като отсреща идвали автомобили, спрял да ги изчака в средата на
кръстовището. Тогава отзад го ударил джип. Водачът му поел вината, като
съставили протокол. Потвърждава, че е съставил и подписал протокола на л. 5
от делото. Свидетелят Б. също си спомня за инцидента. Движел се в град
Пловдив с автомобил "Ланд Роувър" по булеварда от центъра към магазин
"Метро". При парк "Лаута" булевардът обаче бил затворен и можело да се
завие само в дясно или в ляво. Имало три ленти за движение, като той завил
вляво от средната, която била за направо. Когато завил, не успял да отреагира
и се ударил отзад в колата пред него, която спряла. Потвърждава, че е поел
вината за случилото се, както и че е подписал протокола на л. 5 от делото.
Твърди, че се е движил с не повече от 5-10 км/ч.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от
3
вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени
отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновано и при липса на
обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата правилност. От
заключението на вещото лице, при отчитане показанията на свидетелите и
допълнителна обосновка в проведеното по делото съдебно заседение, се
установява, че ПТП е настъпило на кръстовището на бул. "***" и ул. "***" в
град Пловдив. Видно от представените схеми, бул. "***", по който са се
движели и двата автомобила, има две обособени платна за движение в двете
посоки, като всяко от тях има по три ленти. Непосредствено преди
кръстовището с ул. "***" попътно на двата автомобила платното има три
ленти и светофарна уредба, като лявата лента е обозначена със знаци за
движение само наляво след знака, средната - движение само направо след
знака, а дясната - движение направо и надясно след знака. Мястото на удара е
в средата на кръстовището, като лекият автомобил "Киа" е бил разположен
перпендикулярно на първоначалната си посока на движение и в състояние на
покой. Скоростта на автомобила "Ланд Роувър" се определя на около 32,16
км/ч. Разликата в тази стойност с показанията на свидетеля съдът отдава на
нереалната субективна оценка на свидетеля относно скоростта му. При тази
скорост водачът на автомобила "Ланд Роувър" не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране. Такава би имал само
при скорост не по-висока от 22,85 км/ч. Според вещото лице причината за
настъпване на ПТП е липсата на постоянен зрителен контрол от водача на
"Ланд Роувър"-а и липсата на адекватна преценка и поведение при навлизане
и движение в кръстовището. Процесните увреждания по автомобила "Киа" са
в причинно-следствена връзка с произшествието, с изключение на описаните
от застрахователя-ищец щети: заден десен калник/позиция 2, лайсна
з.бр.д/позиция 9 и конз.з.бр. - д.водач ПВЦ/позиция 11, които не съответстват
на действително описаните деформации и поражения. Пазарната стойност за
отремонтиране на щетите се определя на 8581,88 лева.
Съдът намира, че по делото се доказа настъпването на ПТП да е по вина
на водача на автомобила "Ланд Ровър", чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. Той не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал.
2 и чл. 47 ЗДвП и чл. 75, ал. 1 и чл. 102 ППЗДвП при избиране на скоростта
на движението да се съобрази с характера и интензивността на движението в
конкретното кръстовище, та да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, включително да има възможност да намали
скоростта и да спре, когато възникне опасност за движението. При
приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е
длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали
скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и
пешеходците, които имат предимство за преминаване. Макар да не е можел да
продължи направо и да се е наложило от средната лента да завие наляво, то
същият е следвало да отчете, че в усложнената обстановка на конкретното
кръстовище е повишен рискът от възникване на опасност, поради което да
поддържа по-ниска скорост и по-голяма дистанция. Поведението на другия
водач е изцяло правомерно, като по никакъв начин не могат да се обоснове,
че той е предизвикал или съпричинил процесното произшествие.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, размерът на застрахователното обезщетение
4
е равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Той се определя по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност
на увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго
такова имущество със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). При това
положение ищецът е заплатил за отстраняване на вредите по застрахования
автомобил сумата от 8626,88 лева. Вещото лице е установило, че
действителната стойност за отстраняване на нанесените щети възлиза на
8581,88 лева. Следователно дължимата по регреса сума възлиза, с добавяне на
ликвидационните разноски от 25,00 лева, на 8606,88 лева. Ответникът е
изплатил 4328,44 лева. Следователно остават неплатени 4278,44 лева, за
колкото предявеният иск е основателен. За горницата над тази сума до
пълния си предявен размер същият е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски имат и двете страни, които своевременно са заявили
претенции в тази насока. Съдът следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят
462,59 лева за разноски в заповедното производство. В полза на ответника
следва да се присъдят 0,52 лева за разноски в заповедното производство,
изчислени пропорционално от юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева.
Съобразно изхода от делото и доказаните разноски в полза на ищеца
следва да се присъдят 289,42 лева. В полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 4,23 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 411 КЗ, че „***“ АД, ЕИК ***, дължи на ЗАД "***“, ЕИК
***, сумата от 4278,44 лева, представляваща регресно вземане - неплатена
част от застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
щета № *** за нанесени вреди на автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег.
№ ***, при пътно-транспортно произшествие на 09.01.2021г. в ***,
причинено виновно от водача на автомобил марка „Ленд Ровър“, рег. № ***,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед на
изпълнение (15.06.2021г.) до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 4278,44 лева до пълния му
предявен размер от 4323,44 лева.
5
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, да заплати на ЗАД "***“, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 462,59 лева, представляваща разноски
в заповедното производство (ч.гр.д. № 34165/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА ЗАД "***“, ЕИК ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,52 лева, представляваща разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 34165/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, да заплати на ЗАД "***“, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 289,42 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 58287/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА ЗАД "***“, ЕИК ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4,23 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 58287/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6