Решение по дело №1383/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№        / 20.12.                           2019 Година                              гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА                       ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 26.11.                                                                                          2019 година

В  открито заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                                          ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

 

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

В.търг.д. № 1383 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е решение № 1026/10.07.2019 г. постановено по гр. д.
№ 3682/2018 г. по описа на РС – Стара Загора, с което е отхвърлен като неоснователни предявените от „Л.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., *****, искове за осъждането на И.Б.В., с ЕГН **********, с адрес ***, да му заплати сумата от 1500 евро за главница от невърната заета сума по договор за заем потребителски кредит „Прайм“ клиентски № 5485 от 13.01.2017 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата на Нотариус Р.Б., със 121.21 евро договорна лихва от 13.02.2017 г. до 13.07.2017 г., със 75 евро разноски по заема по чл. 2.5 от договора, както и искането за присъждане на сторените по настоящото дело и по частно гражданско дело № 658 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд разноски и е осъден ищецът да заплати на ответника сумата от 325 лева разноски по делото.

Въззивникът „Л.“ АД счита, че решението е неправилно и незаконосъбразно, като излага съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция. 

Въззиваемият И.Б.В. е представил отговор на жалбата, с който оспорва жалбата. Претендира разноски.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

На 13.01.2017 г. страните са сключили в писмена форма с нотариална заверка на подписите им представения по делото договор за заем потребителски кредит „прайм“ клиентски № 5485 (л. 17-27). С него ищецът се задължил да предостави в срок до три работни дни от подписването му заем от 1500 евро на ответника, като завери с тях посочената в чл. 2.2, б. (а), т. (i) от договора негова лична брокерска сметка за търговия на финансовите пазари, с идентификационен номер 202922, отрита в чуждестранното дружество „П.М.“ С.А., а ответникът се задължил да му върне този заем, заедно с уговорените в договора възнаградителни лихви, разсрочено, на месечни погасителни вноски, с падежи и в размери, посочени в приложение 1 - погасителен план към договора. В чл. 2.2, б. (а), т. (ii) от договора е уговорено още, че плащането следва да се извърши от сметката на ищеца с идентификационен номер 03457813, открита при оператор на платежни инструменти Т.П.П. ЛТД със седалище в С., към собствена сметка на „П.М.“ С.А. отрита при същия оператор, която била асоциирана с посочената в същата точка на договора електронна поща (л. 18). В същата точка на договора е уговорено още, че в преводното нареждане задължително следва да се посочи сметката на ответника при „П.М.“ С.А., посочена в чл. 2.2, б. (а), т. (i) от договора.

  В хронологична ведомост е удостоверено, че на 13.01.2017 г. същата сума е била преведена на ищеца (л. 14-16).

По делото е представеното извлечение от 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. от посочената в чл. 2.2, б. (а), т. (ii) от договора негова сметка с идентификационен номер 03457813, открита при „Т.П.П.“ ЛТД на английски език, придружено с превод на български език, заверен от пълномощника му.

По делото е изготвено първоначално и допълнително заключения на съдебно – икономическата експертиза.

С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихви, ако са уговорени писмено.

Договорът за заем за потребление обаче, е реален (чл. 240, ал. 1 ЗЗД). Поради това, за да бъде сключен и възникне от същия задължението за връщане на заетата с него сума, е кумулативно необходимо не само съгласието на страните за сключването му. Но и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Предаването й следователно е елемент от фактическия му състав и необходима предпоставка (сonditio sine qua non) за възникване на самото заемно правоотношение, с произтичащите от него вземане/задължение за връщането й (Р 88-2013-II т.о.). Поради това, ако заемната сума не бъде реално предадена, договорът за заем не се счита за сключен и от него не възниква нито вземане на заемодателя за връщането й, нито пък задължение на заемателя да я връща докато не бъде преди това реално предадена (Р 161-2006–II г.о. и Р 1202-2008-V г.о.).

 

 

 

В извлечението е посочено, че превода на 13.01.2017 г. е извършен по друга сметка с идентификационен номер 328884, която е различна от посочената в чл. 2.2, б. (а), т. (i) от договора сметка на ответника с идентификационен номер 202922, по която единствено е уговорено в договора да се предостави обещания с него заем от 1500 евро (т. IV-5 от ДЗСИЕ, л. 161).

Представените от заявителя заверени преписи от негова хронологична ведомост от 13.01.2017 г., с който иска да докаже превеждането на заемната сума по банкова сметка ***. 2.1 от договора длъжник. Не само защото тези документи не са нито официални, а хронологичната ведомост е и извлечение от счетоводните книги на заявителя, които се преценяват с оглед тяхната редовност, а по делото няма и данни те да са водени редовно (чл. 182 ГПК). Но и защото, тези документи не са част от договора за заем с нотариална заверка на подписите на страните.

По делото е безспорно установено, че сумата не е предадена на заемателя, поради което същият не дължи връщането на сумата.

 Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС – Стара Загора е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 625 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1026/10.07.2019 г. постановено по гр. д.
№ 3682/2018 г. по описа на РС – Стара Загора.

 

ОСЪЖДА „Л.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***** да заплати на И.Б.В., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 625 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 2.