Определение по дело №8608/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 7547
Дата: 3 юли 2018 г. (в сила от 10 септември 2018 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20183110108608
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    Гр. Варна, 03.07.2018 г.

 

Варненският районен съд, Гражданска колегия, двадесет и шести състав, в закрито заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8608/2018г. по описа на ВРС и  за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е образувано по искова молба на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД срещу К.С.П. ***.

При проверка допустимостта на настоящото производство и с оглед служебно изисканото ч. гр. д. № 15772/2017 г. по описа на ВРС, ХXVІІ състав, съдът е констатирал, че депозираното по реда на чл. 414 ГПК възражение от длъжника К.С.П. против издадената заповед № 8516/19.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е нередовно.

Ето защо с постановеното по делото разпореждане № 22839/12.06.2018г. на длъжника са дадени указания да заяви ясно и категорично дали оспорва сумите предмет на заповедта за изпълнение или не оспорва, че дължи, но твърди, че в момента няма възможност да плати и моли за отсрочване/разсрочване на задължението. Длъжникът е предупреден, че при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че не оспорва дължимостта на сумите.

Съобщението с указанията на съда е връчено лично на длъжника на 16.06.2016г. В дадения му едноседмичен срок длъжникът ответник не е изпълнил указанията на съда. Предвид изложеното и с оглед отправеното предупреждение съдът намира, че длъжникът не оспорва за дължимостта на сумите предмет на заповедта за изпълнение.

Производството по иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК се провежда по реда на общия исков процес при отчитане на съответните особености, произтичащи от заповедното производство и издадената заповед за изпълнение. За допустимостта на исковете за съществуване на вземане по чл. 422 от ГПК е необходимо наличието на специалните предпоставки, които са: 1) издадена заповед за изпълнение; 2) подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК; 3) спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415 от ГПК.

Дадените от съда, пред когото е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът, пред когото е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, че е подадено в срок възражение от длъжник срещу вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, както и от дадените указания по чл. 415 от ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск.

В този смисъл са и задължителните разрешения, дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК.

Ето защо и предвид гореизложеното, съдът приема, че в настоящия случай липсва валидно депозирано от длъжника възражение по реда на чл. 414 ГПК, предвид че длъжникът не оспорва, че дължи сумите по заповедта за изпълнение, е само е изложил, че в момента няма възможност да плати същите. Съдът следва да прецени единствено дали длъжникът оспорва дължимостта на сумите предмет на заповедта за изпълнение, като в настоящия случай такова оспорване липсва. Липсата на възражение влече след себе си и законовата последица – влизане в сила на заповедта, издадена по реда на чл. 410 от ГПК в сила, по аргумент от чл. 416 от ГПК.

По изложените съображения съдът приема, че настоящото производство следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 от ГПК, доколкото не е налице едно от специалните изисквания, обуславящи допустимостта на исковото производство – подадено от длъжника редовно заявление в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

               ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8608/2018г. по описа на ВРС, XXVI състав, на основание чл.130 от ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: