№ 59
гр. Айтос, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110101090 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.109 ЗС вр. чл. 111 ЗС вр. чл. 56 ЗС.
Производството е образувано по ИМ на Г.А. Х., EГH **********, със съд. адрес: ***,
чрез адв.Г.М., против С.К.А., ЕГН **********, и Ф.А.А., ЕГН **********, двамата със съд.
адрес: ***, чрез адв. А.Д.. Ищецът твърди, че заедно с починалия си съпруг К.Х.
прехвърлили на първия ответник собствеността върху недвижим имот, съставляващ дворно
място с площ 501 кв.м. - урегулиран поземлен имот № V-249, в кв. 29 пo плана на с. Т., общ.
Р., ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 47 кв.м, при граници
на имота: от двете страни улици, поземлени имоти №IV-248, VII-261 и VI-250, като сделката
била обективирана в НА за дарение на недвижим имот № 171, том ІX, per. № 8413, дело №
1396 от 2006 г. на нотариус Б.Д., вписан под № 324 в НК, с район на действие - РС Айтос,
двамата запазвайки си право на ползване върху целия дарен имот. Сочи, че с НА за
продажба на недв.имот № 120, том IV, рег.№ 5643, дело № 601/18г. първият ответник
прехвърлил на втория целия имот, придобит чрез дарение, като ответниците изградили в
имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 95 кв.м., построена в
описаното дворно място, както и че ответниците били признати за собственици на сградата с
КНА № 121, том IV, рег. № 5644, дело № 602/2018г. Счита, че макар и законна, изградената
сграда му пречела да упражнява правото си на ползване, доколкото го ограничавало – не
била давала съгласие за изграждане на сградата, предпоставящо неоснователност на
извършеното от ответниците действие и ограничаващо правото на ползване, като
последното било ограничавано от ответниците и доколкото същите ползвали освен сградата
и отделна част от дворното място. В о.с.з. от 18.2.22г. ищецът е уточнил, че изграденият от
ответниците строеж му пречел да упражнява в пълен обем правото си на ползване (считайки,
че не е погасено по давност), както и че доколкото правото било запазено в негова полза
върху целия двор, то изграждането на строежа от ответниците обуславяло невъзможност да
се ползва целия имот, вкл. частта от мястото, върху което била разположена построената
сграда на ответниците и то от момента на построяването й. Предвид изложеното иска да
бъдат осъдени ответниците да премахнат изградената от тях едноетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 95 кв.м., построена в описаното дворно място. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ. Намират иска за недопустим, развивайки
подробни съображения в тази насока. Евентуално считат иска за неоснователен. Не било
ясно с kaквo било ограничено, pecn. какво пречи на gonycmuмomo пълноценно ползване на
вещта от ищеца. Правят възражение по чл. 59, ал.3 ЗС относно правото на ползване на
ищцата върху 250/510 ид.част от дворното място (върху които била разположена
новопостроената къща), доколкото не било упражнявано от 2006г., т.е. ищцата загубила
право на ползване по отношение на тази ид.част. Поддържат, че упражнявали съдържанието
на право на ползване върху 250/510 ид.част от дворното място за периода от 1.9.2006г. до
момента и го придобили съобразно 10г. давност. Считат, че извършените от тях действия не
са неоснователни. Твърдят, че ищцата и починалия й съпруг устно се съгласили с извършени
строеж, респ. и с конклудентни действия. Правят възражение по чл. 92 ЗС. Молят за
отхвърляне на иска, претендирайки разноски.
От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:
Видно от НА № 171/01.09.2006г. на нот.Б.Д., ищцата заедно с К.Х. дарили на отв.С.А.
правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ дворно място с площ 501 кв.м.,
находящо се в с.Т., общ, Р., съставляващо УПИ № V-249, в кв. 29 пo плана на с. Т., общ. Р.,
ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 47 кв.м, при граници на
имота: от двете страни улици, поземлени имоти №IV-248, VII-261 и VI-250, като двамата
дарители си запазили правото на пожизнено ползване върху подарените имоти.
Видно от НА № 120/17.09.2018г. на нот.Б.Д., отв.С.А. продал на отв.Ф.А. описания по-
горе имот, прехвърляйки й собствеността върху недвижим имот, съставляващ дворно място
с площ 501 кв.м., находящо се в с.Т., общ, Р., съставляващо УПИ № V-249, в кв. 29 пo плана
на с. Т., общ. Р., ведно с построената в имота едноетажна паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 47 кв.м.
С КНА № 121/17.09.2018г. на нот.Б.Д., отв. С.А. и отв.Ф.А. били признати за
собственици на следния недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена
площ от 95 кв.м., състояща се от жилищен етаж и таван, находяща се в с.Т., общ.Р.,
построена върху гореописаното дворно място. Не се спори, а и се установява от
доказателствата (разрешение за строеж №54/4.11.2008г.), че сградата от 95 кв.м. е законно
построена от ответниците.
Представени са доказателства във връзка със заплащане на ел.енергия за процесния
имот от 95кв.м., собственост на ответниците, както и за плащане на данъци за двора и
постройките в него от отв.А. за периода от 2013-2019г.
От показанията на свид.Х.А., преценени съгл. чл. 172 ГПК, се установява, че ищцата не
е живяла в построената от ответниците къща, ползвала другата постройка в него (в която
живеела с още няколко души). Дава показания, че ищцата искала ответниците да построят
сградата в двора, че нямала претенции за този строеж, както и че това място се ползвало от
ответниците, като ищцата не възразявала на ползването, както и че проблемите между
страните възникнали след смъртта на К.А.. Страните си поделяли разходите за данъци, ток и
вода в имота.
От показанията на свид. А.Г., преценени съгл. чл.172 ГПК, се установява, че при
построяване на сградата от отв.А. липсвали възражения и претенции от ищцата в периода
2012-2019г., къщата се ползвала от С. и неговото семейство, като ищцата не е ползвала
мястото, където са строили ответниците, нито построената от тях къща. Дава показания, че
къщата се построила със съгласие на ищцата и нейния съпруг, които определили и къде ще
се строи същата, като отв.А. заплащал данъците за къщата и двора, както и тока и водата за
имота.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 55 ЗС ограничените вещни права, доколкото са предвидени в закона
2
могат да се придобиват чрез правни сделки, по давност и по други начини, предвидени в
закона. Правото на ползване, като ограничено вещно право е уредено в чл. 56-62 ЗС. По своя
характер, правото на ползване включва правото да се използва лично вещта съобразно
нейното предназначение и по начин, че да не се променя съществено /чл. 56 ЗС/.
Възможността правото на ползване да се притежава отделно от правото на собственост
означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от
прехвърлителя-собственик. Без значение за съдържанието и обема му е дали е учредено чрез
правна сделка, или придобито по давност, или е запазено от собственика-прехвърлител- то
се ползва с прана защита и задължава всички трети лица, включително и носителя на
правото на собственост да се съобразява с него /така Р. № 561/29.06.2010г. по
гр.д.1201/2009г. на ВКС, I ГО/. В случая защитата, търсена от ищцата, по отношение на
вещното й право на ползване , е допустимо да се осъществи с иск по чл. 109 ЗС (на осн. чл.
111 ЗС), искайки прекратяване на всяко неоснователно действие, което й пречи да упражни
своето право на ползване (в т.см. Решение № 938 от 12.07.2007 г. на ВКС по гр. д. №
692/2006 г., V г.о.). Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя
на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от
неоснователни въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава
спокойното ползване на имота съобразно неговото предназначение. Този иск дава вещно
правна защита от посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика
/ползвателя/ да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва имота.
Съдът намира, че в случая правото на ползване на ищцата върху дворното място, върху
което е построена процесната сграда на ответниците, е погасено по давност по см. на чл. 59,
ал.3 ЗС (касае се за давностен срок – арг. от ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г.
на ОСГК на ВКС). Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително
от правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират
плодовете й без да се изменя съществено нейната субстанция. Затова законът определя
погасяването на това вещно право да се осъществява и при неупражняването на
правомощието в течение на пет години, т.е. във всички случаи погасяването на
ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на правомощието за
ползване на вещта (в т.см. Решение № 327 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 844/2010 г., I
г. о.). Периодът, от който би могла да започне да тече погасителната давност по чл. 59, ал.3
ЗС е от 01.09.2006 г., когато е бил дарен имотът от ищцата и нейния съпруг на отв.А. (от
този момент дарителите са станали ползватели на имота). От събраните доказателства съдът
намира, че от този момент до датата на завеждането на ИМ е изтекъл предвиденият 5-
годишен срок за погасяване на правото на ползване спрямо частта от дворното място, върху
което е построена процесната сграда на ответниците. Не се установи ищцата фактически да
е ползвала тази част от дв.място в посочения времеви период, считано от 2006г. (ползвала е
за живеене друга постройка, построена в дворното място, но не и частта от дв.място, върху
което е построена сградата на ответниците и мястото около нея). Нито се твърди, нито се
установява ищцата да е изличала добиви (плодове) от тази част от дв. място, където е
построена сградата на ответниците, като се установи от доказателствата, че тази част е
ползвана единствено и само от ответниците. Доколкото не се установи упражняване
съдържанието на правото на ползване върху частта от имота, върху която е построена
сградата на ответниците в период по-дълъг от 5 години, то правото на ползване е било
погасено, респ. искът следва да се отхвърли само на това основание, доколкото ищцата не
притежава вещно право, подлежащо на закрила по реда на чл. 109 ЗС.
Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4
от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК (касаещи предявен иск по чл. 109 ЗС от
собственика, но относими според състава и за настоящия случай), двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки на ищеца да упражнява правото си в неговия пълен
3
обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109
ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на ищеца. За
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
титуляр на вещното право (каквото в случая не се доказа) и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на имота по-големи
от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Дори да се приеме,
че ищецът е титуляр на вещното право на ползване върху цялото дв.място (вкл. и относно
мястото, където е построена сградата на ответниците), то в случая ищцата не ангажира
каквито и да е доказателства по делото във връзка с твърденията за неоснователност на
извършените от ответниците действия и за създаване на пречки, препятстващи упражняване
на правото й на ползване върху тази част от имота, в която е построена сградата на
ответниците- налице е съгласие от ищцата за построяване на сградата от ответниците.
Ищцата не е имала до момента на ИМ претенции към ползването на мястото, върху което е
била построена сградата на ответниците. Макар през 2006 г. отв. А. да е получил единствено
„голата“ собственост върху процесното дв.място и построената сграда в него (ползвана от
ищцата), които права е прехвърлил на втория ответник през 2018г., то след като титулярят
на правото на собственост може валидно да се разпореди със същото, няма пречка и да
построи в собствения си имот, като в случая не се установи чрез процесната постройка да се
създават на ползвателя пречки по-големи от обикновените във връзка с упражняване на
правото на ползване на ищцата върху дворното място, обуславящо извод за неоснователност
на исковата претенция и на това основание.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се следват разноски за заплатено от всеки от
тях адв. възнаграждение в размер на по 500 лв., които ищцата следва да им заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.109 ЗС вр. чл. 111 ЗС вр. чл. 56 ЗС, предявен от Г.А. Х., EГH
**********, със съд. адрес: ***, чрез адв.Г.М., против ответниците С.К.А., ЕГН **********,
и Ф.А.А., ЕГН **********, двамата със съд. адрес: ***, чрез адв. А.Д., за премахване на
изградената от ответниците едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 95
кв.м., състояща се от жилищен етаж и таван, построена върху дворно място с площ 501 кв.м.,
находящо се в с.Т., общ, Р., съставляващо УПИ № V-249, в кв. 29 пo плана на с. Т., общ. Р..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК Г.А. Х., EГH **********, със съд. адрес: ***, чрез
адв.Г.М., да заплати на С.К.А., ЕГН **********, и Ф.А.А., ЕГН **********, двамата със
съд. адрес: ***, чрез адв. А.Д., сумата от 1000 лв. (по 500 лева на всеки от ответниците) –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4