№ 11909
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110166587 по описа за 2021 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба от 25.11.2021г. за издаване на заповед за защита от домашно
насилие, на С. С. Г., и чрез нея – от малолетните М. И. Г. и М. И. Г. срещу И. Е. Г..
Ответникът Г. е баща на малолетните молителки и бивш съжител на молителката Г.. В
молбата се твърди, че на 18.11.2021 г. около 18:00 ч. ответникът започнал да блъска по
вратата на жилището на молителките с адрес: София, бул. „Евлоги и Христо Г.и“, № 91, ет.
3, ап. 6, както и да вика: „отваряй бързо“, „ще те съсипя“ и „ще те разпилея“, като опитал да
проникне с взлом в жилището, и останал пред вратата до 20:20 часа, когато пристигнала
полиция, а децата били свидетели на случката, тъй като били в апартамента. Молителката
твърди, че тази проява на насилие от страна на ответника предизвикала силен стрес у децата
Сочи, че страда от безсъние, няма апетит, загубила е желание да извършва елементарни
неща, спряла да спортува, страхувала се да излиза сама навън, винаги търсела придружител,
защото агресията, крясъците и физическото насилие спрямо нея и малолетните й деца от
страна на ответника, я карало да се притеснява за телесната си неприкосновеност и
физическа цялост. Освен за себе си молителката Г. се притеснява за психическото здраве на
децата си. Твърди, че няколко дни след случката те не можели да се успокоят. Плашели се от
най-малък шум, неспокойни са, постоянно питали дали баща им ще се върне и ще ги отведе,
като я молели да ги пази от това. Счита, че след действията на ответника, извършени на
18.11.2021г., в момента на депозиране на молбата двете им общи деца свързвали образа на
бащата с някакво зло, което ще ги връхлети и ще им направи нещо лошо. В молбата се
излагат доводи, че описаните прояви на насилие от страна на ответника, не са първия
случай. Ответникът използвал определения от съда режим на лични отношения, за да
подлага нея и децата на постоянен психически тормоз. Твърди, че нито тя, нито децата
имали представа дали ще ги вземе в определения за това ден. Липсвала всякаква
предвидимост, всякаква възможност да подреди времето и си и това на децата, поради
поведението на ответника. По посочените причини моли съда за издаване на заповед за
защита от домашно насилие за нея лично и за двете малолетни деца със следните мерки по
чл. 5 ЗЗДН: задължаване на ответника И. Г. да се въздържа от домашно насилие; забрана да
1
приближава молителите, както и жилището им и детска градина и ясла на децата, места за
отдих и контакти и всяко друго място, където се намират молителките; задължаване на
ответника да посещава специализирани програми. Претендира разноски.
Ответникът И. Г. в депозирал отговор на 10.12.2021г., с който заявява, че не оспорва
обстоятелствата, че е бивш съжител на първата молителка и баща на малолетните деца
молители - М. и М. Г.и. Твърди, че между родителите има подписано споразумение за
упражняване на родителските права и режима на лични отношения, с утвърдено с
определение по гр.д. № 29533/2020г. на СРС, 117 състав. Ответникът Г. не оспорва и
обстоятелството, че на 18.11.2021г. е бил първоначално пред входа на блока, в който трите
молителки живеят, както и че в последствие се е качил до апартамента им. Оспорва
останалите посочени в молбата твърдения за извършени от него актове, които са били израз
на агресия и насилие. В становището на ответника се излагат доводи, че системното
неизпълнение на задължението за предаване на децата от страна на първата молителка го е
принудило да депозира искане за предоставяне на родителските права по отношение на
двете деца, по което е образувано гр.д. № 22489/2021г. по описа на СРС, 92 състав. По
повод на неизпълнението на задължението за предаването на децата е образувано и
изпълнително дело, подавани са множество сигнали в полицията, подавани са и жалби в
съда заради извънпроцесуалното поведение на бившата му съжителка, с което тя
нарушавала съдебно решение. Според ответника тези обстоятелства са първопричината за
подаването на молба за защита, която се явява предмет на настоящото производство.
В становището на ответника Г. се заявява, че същият е бил на адреса на молителите в
18.10 ч., за да вземе децата си, след като не ги е намерил при посещение в детската градина и
в яслата, които децата посещават. В присъствието на свидетел, който винаги придружавал
ответника с оглед проблемното поведение на майката на децата, и в продължение на близо
20 мин. пред входната врата на блока ответникът е звънял на звънеца без да получи отговор.
Около 18.30 ч. след като никой не е отговорил ответникът Г. се качил до апартамента на
молителките, където отново позвънил няколко пъти, но без резултат. След това е позвънил
на телефона за спешни повиквания 112 от личния си телефон – **********, за да подаде
сигнал. Това обаждане е станало преди 18.40 ч. и се е осъществило непосредствено пред
входната врата на молителите. Според ответника Г. именно това обаждане е провокирало
първата молителка да потърси начин да оправдае собствените си противозаконни действия,
твърдейки извършени по отношение на нея и децата актове на домашно насилие.
Ответникът твърди, че е напуснал адреса преди 18.50ч. след като е бил посъветван от
оператор от спешния телефон да подаде писмен сигнал. Най-късно в 19.15ч. вече е бил в
дома си, находящ се в гр. София, бул. „България” № 60, ап. 28 , за което могат да
свидетелстват съпругата му, майка й и дъщеря й М., която живее с тях. Освен това твърди,
че на процесната дата е санкциониран за просрочване на времето за паркиране в зелена зона,
за което прилага разпечатка от полученото до това съобщение. В отговора се сочи още, че
единствената причина за депозиране на молбата за защита е системното неизпълнение на
определения от съда режима на лични отнощения от страна на молителката Г.. По
изложените съображения моли за отхвърляне на молбата за защита от трите молителки като
неоснователна. Претендира разноски.
В настоящото производство е приета за съвместно разглеждане и насрещна молба за
защита от домашно насилие от 10.12.2021г., депозирана от И. Е. Г., действащ лично и като
баща и законен представител на малолетните деца М. И. Г. и М. И. Г. срещу С. С. Г.. В
молбата се твърди, че по силата на съдебно решение, с което е утвърден уговорен между
страните режим на лични отношения бащата И. Г. следва да осъществява режим на лични
отношения с двете общи на страните деца всяка първа седмица от месеца, както и всяка
трета седмица, за времето от четвъртък до понеделник на следващата седмица.
Задължението за предаването на децата е на майката - ответника Г., а връщането им – на
бащата, молителят Г.. Според молителя Г. видно от първоначалната молба за защита децата
не са предадени на баща им на 18.11.2021г., като предаване и изпълнение на задължението
от страна на ответника Г. не е настъпило до края на установения режим – до 22.11.2021г.
2
вкл. Твърди се още, че режимът не е бил изпълнен от страна на ответника и за периода от
06.12.2021г. към 10.12.2021г. Към датата на изпълнение на задължението на ответника
първият молител се е явил в детските учебни заведения, които посещават децата си, заедно с
помощник –частен съдебен изпълнител, както и в присъствието на свидетел. Към молбата е
приложен протокол за предаване на деца изх. № 92575/06.12.2021г. по описа на ЧСИ М.н
Петков с рег. № 851 по описа на КЧСИ с район на действие СГС ,от който се установява, че
децата не са предадени на баща им, поради което и режимът на лични отношения не е бил
реализиран. За неизпълнение на тези си задължения, които следват по силата на влязло в
сила съдебно решение, ответникът е бил сакциониран от съдебния изпълнител с
Постановление за налагане на глоба, изх. № 93013 от 07.12.2021г. Независимо от
констатираното неизпълнение на режима на лични отношения на 06.12.2021г. в 18 часа
молителят Г. е изпратил съпругата си и друг свидетел, които са посетили адреса на
ответника, на децата не са намерени там, за да бъдат взети от баща им. За това
неизпълнение са подадени сигнали на телефона за спешни повиквания 112 както от страна
на молителя Г. от личния му тел. номер **********, така и от телефона на неговата съпруга
Албена Г., тел. **********. Наложило се съпругата му да уведоми предварително органите
на полицията, че снабдена с изрично пълномощно от молителя и ще отиде да вземе децата,
защото преди това била получила заплахи от страна на ответника. Твърди, че чрез
неизпълнението на постановено съдебно решение за режима на лични отношения
ответникът Г. ограничава контактите на първия молител с вторите – неговите малолетни
деца и по този начин нарушава правата и интересите на децата да общуват пълноценно с
двамата си родители. Твърди, че запазването на добрите отношения между децата и
неотглеждащия родител, както и честите лични контакти следва да се стимулират и
подпомагат от отглеждащия родител от неговите роднини и приятелски кръг. В този смисъл
цитира константна съдебна практика. По изложените съображения моли за уважаване на
подадената молба за защита от домашно насилие от тримата молители срещу ответника Г. и
издаване на заповед за защита на тримата молители срещу ответника Сава Г., като съдът
постанови мерки, каквито намери за подходящи.
В съдебно заседание ответникът Г. изразява становище за неоснователност на молбата
за защита от молителя И. Г., действащ лично и като баща и законен представител на двете
им общи малолетни деца. Излага доводи, че за осъществяването на режима на лични
отношения между неотглеждащия родител и децата е предвиден специален ред, и не може
да се прилага реда за защита по ЗЗДН. Оспорва заявените твърдения за възпрепятстване
режима от страна на ответника на посочените дати.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
В молбата си от 25.11.2021г. молителката С. С. Г., подробно описва извършеният акт
на домашно насилие на 18.11.2021г. от страна на ответника И. Г. по отношение на нея и на
общите им малолетни деца –М. и М. Г.и. С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката
декларира, че актовете на домашно насилие са извършени от ответника И. Г., който е нейн
бивш съжител и баща на двете деца.
В молбата си от 10.12.2021. молителят И. Г., действащ лично и като законен
представител на малолетните деца М. и М. Г.и, описва двете дати, на които ответникът Г. не
е изпълнила задължението си, определено от съдебно решение, да му предаде двете деца за
изпълнение на режима на лични отношения. Тези актове на насилие са се случили на
18.11.2021г. и на 06.11.2021г.
По делото не се спори, че двамата молители са родители на малолетните деца М. И.
Г., родена на 0.10.2016г. и М. И. Г., родена на 29.01.2019г. По делото е представено Решение
№ 176473/14.08.2020г. /неправилно записано като Определение/, постановено по гр. д. №
29533/2020г. по описа на СРС, 117 състав, с което е утвърдено постигнато между страните
споразумение за упражняване на родителските права по отношение на общите им деца. От
съдебния кат се установява, че родителските права се предоставят за упражняване от
3
майката – молителката С. Г., а бащата – ответникът И. Г. има право на лични отношения с
децата. Съгласно т. 5 от споразумението бащата има право да вижда и взема децата – М. и
М. всяка първа седмица от месеца в понеделник от детската градина/ясла след приключване
на занятията на децата, а ако съответният понеделник е неприсъствен за децата - има право
да ги взема в 8.00 часа сутринта от ома на майката, като следва да ги връща в дома на
майката в неделя в 19.00 часа; всяка трета седмица от месеца след приключване на занятията
на децата, а ако съответният четвъртък е неприсъствен за децата – има право да ги вземе в
18.00 часа от дома на майката, като се задължава да заведе децата на детска градина/ясла в
понеделник на следващата седмица, а ако съответният понеделник е неприсъствен за децата
– следва да ги върне в дома на майката в 8.00 часа сутринта на следващата седмица.
Съгласно одобреното от съда споразумение страните са уточнили и режима на лични
отношения на бащата с децата ред ваканциите, по време на официалните и лични празници.
По делото не е спорно обстоятелството, че на 18.11.2021г. около 18.30 ч. двамата Г. и
Г. са се намирали на един и същ адрес – гр. София бул. Евлоги Г.“ № 91, но от двете страни
на входната врата на апартамент № 6, на третия етаж. Двамата не оспорват това
обстоятелство, то се установява и от приложените разпечатки на телефонни разговори със
спешен телефон 112. Съдът не обсъжда данните постъпили относно движението на
ползваните от ответника Г. леки автомобили, са от системата за видеонаблюдение на
Столична Община за времето от 00.00ч. до 23.59 ч. От тях се установява единствено
местонахождението на ползваните от него три автомобила, което е извън предмета на
доказване в настоящото производство, а именно дали на 18.11.2021г. около 18.50 ч. същият
е извършил акт на насилие, чукайки и блъскайки по входната врата на жилището на
молителката Г., като за механизма на тези актове не му е необходим лек автомобил.
С писмо вх. № 105312/09.12.2021г. по делото са постъпили 3бр. звукозаписи и
електронни картони на инцидента на 18.11.2021г. от МВР, Дирекция „Национална система
112“. В тях се съдържат данни за постъпило повикване към телефон 112 на 18.11.2021г. от
лице с имена С. С. Г. от телефонен номер ********** в 18.42ч. и 19.19 ч. и от лице,
представящо се като И. Г. в 18.37 ч. , от телефонен номер **********. По делото е
назначена съдебно-техническа експертиза със задача да свали на хартиен носител
съдържането на цифровите файлове, съдържащи записи от Национална система 112 като
установи дали има фонови шумове, какви са те и звучат ли като удари и реплики на деца.
Вещото лице е записало на хартиен носител разговорите, както следва: в 18.37ч. от
телефонен номер ********** лице представило се за И. Г. е разговаряло в продължение на
4.38 мин. със спешния телефон и е съобщил, че майката децата му не ги дава да ги вземе,
въпреки наличието н съдебно решение и договорка между тях; дежурният служител го
съветва да се обърне към адвокат за промяна на мерките.; в 18.42 ч. е имало обаждане от
телефон ********** с продължителност от 3.46мин. от молителката С. Г. лице, която
твърди, че на адреса бул. „Евлоги Г.“ № 91 бившият й съпруг, който е трябвало да вземе
децата не дошъл в уговорения час и сега блъскал по вратата, тя била вече счупена, едва я
била заключила. Помолила да изпратят полицейски служител да говори с мъжа; Третият
разговор е проведен в 19.19 ч. от телефон **********, с продължителност 4.48 мин., от
молителката Г., която се интересувала защо все още на адреса не са пристигнали
полицейски служители, заявила е че бившият й мъжа вече си бил тръгнал след като съсед му
направил забележка, но тя иска ла да дойде патрул на място, за да удостовери, че входната й
врата е счупена. Вещото лице е констатирало само фонов шум от отваряне и затваряне на
врата по време на разговора с лицето, представило се за И. Г. и един писък по време на
втория разговор с жената, представила се за С. Г.. Други шумове освен тези не са
констатирани от вещото лице.
По делото е допуснато извършването на съдебно - психологична експертиза, при
която вещото лице след като се запознае с материалите по делото и се срещне със страните
да даде отговор на въпроса дали в емоционалното състояние и поведение на майката и двете
деца може да се установи реакция на страх към ответника или евентуални последици от
преживяно насилие. Поставеният втори въпрос към вещото лице - дали се установява у
4
децата родителско отчуждение и към кой родител е ирелевантно за настоящия спор, поради
което съдът не го обсъжда. Според заключението на вещото лице, специалист клиничен
психолог Ж. Т., което съдът напълно кредитира като компетентно, изготвено след
задълбочено изясняване на спорните по делото въпроси, както и като и съответстващо на
останалите събрани по делото доказателства, единствено при майката се констатира
повишена тревожност, проява на депресивна симптоматика. Вещото лице е наблюдавало
завишена тревожност и напрежение при евентуална вероятност молителката да е в едно
помещение с ответника. При децата не се констатират трайни промени в емоционалното им
функциониране или страхови преживявания към бащата. При двете деца се констатира
спомен за случката на 18.11.2021г., но това не им оказва влияние при общуването с бащата.
В съдебно заседание вещото лице е заявило, че децата проявяват белези на стрес, но той е
поради въвличането им в конфликт между страните, а не като реакция от конкретната
ситуация. Детето М. е твърдяло, че родителите им бързо забравят определени действия или
ситуации, дори твърдяла, че майка й не си спомняла дали е заключила вратата или че
бащата е чукал по вратата. Вещото лице твърди, че децата са въвлечени в конфликтната
ситуация и че двамата родители се опитват да им влияят, което ги натоварва психически и
ги поставя в тревожно очакване, че ще трябва да вземат страната на един от родителите си,
което ги тормози допълнително. В същото време при изследването вещото лице е
установило, че децата живеят с нагласата, че има определен режим на среща с родителите и
той трябва да се спазва. Когато по някаква причина той не се осъществи, това се отразява на
тяхната психика.
Приобщени към доказателствения материал са социални доклади от компетентните
ДСП по адрес на двете страни. Според доклада от 07.12.2021г. на Д., родителските права по
отношение на малолетните деца М. и М. се упражняват от майката съгласно споразумение,
утвърдено от съда. Отношенията между родителите са конфликтни, като по този начин са
въвлекли и децата си в конфликт на лоялност. Въпреки това емоционалната връзка между
бащата и децата не е нарушена и същите изпитват силна привързаност един към друг.
Социалните работници не са получили сведения и не са събрали данни от които да се
установява, че бащата е опасен за децата или упражнява по отношение на тях насилие -
физическо или психическо. Професионални съвет, който се дава с доклада е, че в интерес на
доброто психо-емоционално състояние на двете деца е същите да имат възможност да
осъществяват пълноценен контакт с дамата си родители и с разширения си роднински кръг.
В социалния доклад от 04.03.2022г., изготвен от ДСП Лозенец се съдържа
информация за цялостно проучване на конкретния случая чрез попълван на анкетни карти,
среща с децата и молителката, среща с трети лица, имащи отношение към случая. Сигнал
при тях е постъпил на 23.11.2021г. след като в „Отдел закрила на детето“ при Дирекция
„Социално подпомагане“ Лозенец е постъпил сигнал от НТЛД 116 111, относно
обстоятелството, че майката се е свързала с тях и е разговаряла във връзка със системно
упражняване на психически тормоз върху бащата от страна на баща им. Майката е твърдяла,
че се притеснява за психичното здраве на децата си, като твърди, че бащата ги настройвал
срещу нея като твърдял, че тя не е добра. Изложила е подробности относно семейната
история относно връзката си бащата и негови паралелни връзки, съществували докато са
живели заедно. За случката на 18.11.2021г. майката разказала, че бащата отишъл към 18.45ч.
по режим за контакти, за да вземе децата. Докато те се обували той се качил и като не били
готови счупил входната врата. Това се случило пред децата. След извършването на пълно
проучване по случая социалните работници са дали своята препоръка, че в интерес на двете
деца е да им бъде осигурена спокойна среда. За цялостното им развитие е необходимо
родителите да постигнат съгласие помежду си и да се съобразяват с възрастовите им
специфики и поведението им да не предизвиква у тях усещане а несигурност и
невъзможност за изграждане на базово доверие и формиран на умения за социална
адаптация и личностно утвърждаване. С оглед интересите на децата социалните работници
препоръчват те да не бъдат въвличани в конфликт на лоялност между родителите си.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, водени и от
5
двете страни. Свидетелката М. Сотирова Кипринска-Г., майка на молителката Г., твърди, че
е присъствала на случката на 18.11.2021г. На посочената дата ответинкът е трябвало да
вземе децата в 18 ч., но закъснял както обикновено. Появил се в 18.40часа. Свидетелката и
молителката започнали да обуват децата и да им обличат връхните дрехи. Докато чакали
ответникът започнал да блъска на вратата и за вика да отварят бързо, че ще ги съсипе,
„мишоци“ и други епитети. Свидетелката погледнала пред шпионката и видяла ответникът
зачервен и гневен да стои пред вратата, изплашила се и заключила вратата, която до този
момент не била заключена. Тогава той блъснал два пъти вратата в областта на дръжката и я
ритнал два пъти в долната част. Децата много си изплашили, майката ги прибрала вътре и се
обадила на тел. 112. Междувременно се намесил съсед от площадката, който имал малко
бебе, на което пречели виковете на ответника, направил му забележка и той си тръгнал. По-
късно дошли полицаите. Съдът кредитира показанията на този свидетел, като ги цени при
условията на чл. 172 ГПК.
Според показанията на свидетелката Марийка Цветкова Симеонова, тъща на
ответника, на посочената дата бащата искал да си вземе децата. Не успял и бил много
разочарован, защото за пореден път майката не му ги давала. Звънял е в полицията. Бил
много разочарован, защото си обичал децата, а не можел да ги вижда. Съдът кредитира
показанията на свидетелката Симеонова, но не ги взема предвид при формиране на своето
решение, защото пресъздават разкази на ответника и неговата съпруга относно събитията
на 18.11. 2021г. По делото е разпитана и свидетелката М. Пенчева Петкова, колега на
ответника, която разказва за личните си впечатления от личността на ответника, но няма
преки впечатления от процесната вечер.
В съдебно заседание на 04.10.2022г. е разпитан полицейския служител Е. М. К.,
който е пристигнал на адреса на посочената в молбата дата. Свидетелят разказва, че се
качил на етажа на входа, находящ се на бул. „Евлоги Г.“ по сигнал за проблем между мъж и
жена. Когато отишъл на адреса разговарял с майката на жената, която ме разказала какъв е
бил скандалът. Свидетелят разговарял и със съсед , който имал наблюдения, но отказал да
дава сведения, не посочил и името на мъжа, който е правил скандал. При пристигането
мъжът, който е създал скандала вече, го нямало на адреса, там били само жената майка й и
две деца, които изглеждали изплашени.
С насрещната молба за защита от И. Г. са приложени Протокол за предаване на деца
изх. № 92575/06.12.2021г. по описа на ЧСИ М.н Петков с рег. № 851 на КЧСИ. От него се
установява, че на посочената дата не е реализиран утвърдения режим на лични отношения
на бащата И. Г. с е малолетните му деца. Въз основа на тази констатация съдебният
изпълнител е наложил глоба с Постановление за налагане на глоба от 07.12.2021г. на С. Г.
за неизпълнение на съдебно разпореждане за предаване на децата на другия родител за
осъществяване режим на лични отношения по график, определен в съдебно решение.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото,
намира за установено следното:
Настоящото производство е образувано по две молби за защита. Първата молба за
защита е депозирана от молителката С. Г., действаща лично и като майка и законен
представител на малолетните деца М. и М. Г.и.От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че на 18.11.2021г. ответникът И. Г. е бил на адреса гр. София
бул. „Евлоги Г.“ № 91, за да вземе двете деца съобразно твърдения режим на лични
отношения. Не се спори, че от двете страни, а това обстоятелство се потвърждава от всички
доказателства поделото, че си е тръгнал без децата. Относно твърдението на молителката, че
чукал, блъскал, крещял по вратата и я счупил, не се събраха достатъчно доказателства както
относно авторството, така и относно вида на неговите действия. В телефонния разговор с
оператор на 112 молителката Г. казва, че вратата не се заключва, децата също са споделили
пред вещото лице, че майка им не била сигурна дали е заключила вратата. Свидетелката
Кипринска-Г., майка на молителката също заявява ,че първоначално врата не е била
заключена и след като ответникът се появил, за да вземе децата тя заключила и не го
пуснала вътре, защото изглеждал превъзбуден и крещял на площадката. От събраните
6
доказателства не може да се направи категоричен извод дали е имало преки агресивни
действия от страна на ответника, които са насочени към молителката и двете им деца в
процесната вечер.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане
или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели за се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН
мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а
не да санкционират извършителя.
Спорът в случая е концентриран по въпроса дали спрямо молителите се е осъществил
акт на домашно насилие на 18.11.2021г., изразяващи се във вербална и невербална агресия
на ответника спрямо тях, във въвличането им в конфликт с другия родител, което е
провокирало у тях психически дискомфорт, безпокойство и тревога. Т.е дали поведението
на ответника би могло да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие от вида на
психическо и емоционално такова, според легалната му дефиниция в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо,
съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от
молителя декларация по чл. 9, ал. 3., когато няма други доказателства. В случая обаче са
събрани доказателства, които изключват приложението на горната хипотеза и не
установяват предпоставките за издаване на заповед за защита. Или, според настоящия
съдебен състав, в хода на настоящото съдебно производството са събрани доказателства, от
които не може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от
страна на ответника спрямо децата и тяхната майка, а описаното в молбата и установено по
делото поведение на ответника, според настоящият съдебен състав не покрива признаците
на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН.
По изложените съображения в настоящия случай остана недоказано авторството на
твърдените актове на домашно насилие – представените декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
нямат характер на годно доказателствено средство. Събраните по делото доказателства
опровергаха твърдението, че насилническите действия от страна на ответника са започнали
в 18.40ч. и са преустановили едва след пристигането на полицейския патрул в 20.20ч. Както
от показанията на свидетелката Симеонова, така и от показанията на полицейския служител,
пристигнал на място след като молителката не отворила вратата, ответникът Г. веднага си
тръгнал от адреса. По делото не бяха доказани от страна на молителката и всички
индивидуализиращи белези на актовете на домашно насилие, посочени от нея и отразени в
доклада на съда по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК. От друга страна,
молителят не ангажира доказателства за твърдените актове на домашно насилие, въпреки
указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Независимо от показанията на свид. Кипринска-Г., майка на молителката , че ответникът Г.
блъскал по входната на жилището врата и крещял обиди по адрес на дъщеря й, в настоящия
случай с нейните показания не се установява ответникът да е осъществил спрямо
молителите непосредствени актове на домашно насилие на посочената в молбата дата. Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че целта на ответника Г. на
посочената в молбата за защита дата е била да реализира правата си на регламентирани
контакти с децата, поради което и с оглед крайно изострените отношения с майката,
реакцията му няма как да бъде приравнена на насилие, макар, че е причинила, негативна
емоция, безпокойство и тревога у децата (установено от вещото лице при извършване на
съдебно-психитричната експертиза). В същото време въвличането на децата в конфликта на
7
възрастните предизвиква у тях конфликт на лоялност, който задълбочава чувството им за
емоционален дискомфорт.
Поради изложеното съдът намира, че молбата на молителя С. Г., действаща лично и
като законен представител на двете малолетни деца М. и М. Г.и следва да бъде оставена без
уважение и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителите
против ответника И. Г..
По отношение на насрещната молба за защита, депозирана от И. Г. лично и закон
законен представител на малолетните деца М. и М. Г.и по делото не се спори, а и от
представените доказателства се установява, че на двете посочени дати -18.11.2021г. и
06.12.2021г. ответникът Г. не е предала децата на техния баща. Безспорно по своя характер,
това е бездействие, с което е нарушен съдебен акт. По своята същност обаче, то не попада в
актовете, които имат характер на домашно насилие. Безспорно това поведение на ответника
Г. е укоримо и осъществява състава на престъпление по см. на чл. 182, ал. 2 от НК, но реда
за неговото санкциониране е друг, а не този на ЗЗДН
Поради изложеното съдът намира, че молбата на молителя И. Г., действаща лично и
като законен представител на двете малолетни деца М. и М. Г.и следва да бъде оставена без
уважение и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителите
против ответника С. Г..
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
двамата молители да заплатят по сметка на Софийския районен съд държавна такса по
молбата за защита в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителите С. С. Г. и И. Е. Г.,
трябва да останат за тяхна сметка.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. Г., ЕГН **********, действаща лично
и като майка и законен представител на малолетните деца М. И. Г., ЕГН ********** И М. И.
Г., ЕГН **********, трите с адрес гр. София, бул. „Евлоги Г.” № 91, ет. 3, ап. 6 за издаване
на заповед за съдебна защита срещу И. Е. Г., ЕГН ********** с адрес гр. София, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Е. Г., ЕГН **********, действащ лично
и като майка и законен представител на малолетните деца М. И. Г., ЕГН ********** И М. И.
Г., ЕГН **********, тримата с адрес за издаване на заповед за съдебна защита срещу С. С.
Г., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с
която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „Евлоги Г.” № 91, ет. 3,
ап. 6 да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00
(двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. Е. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ С. С. Г., ЕГН ********** и на И. Е. Г., ЕГН
**********, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ УВЕДОМИ 06 РУП-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение, че
8
издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9