РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. ХАСКОВО, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р.М. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500675 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК
Обжалваното решение
С решение №79/29.01.2020г.,постановено по гр.д.№2263/2019г.
Районен съд-Хасково отхвърля предявените от М. Г. Г. срещу Д.З Р. и П. З.
Р.,искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждането им да премахнат
построените в поземлен имот с идентификатор 77195.729.134 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***,одобрени със Заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК,последно изменение със заповед-
няма;адрес на имот:гр.***, п.к.*** ,ул.*** с площ 231 кв.м.; с предназначение
на територията-урбанизирана;начин на трайно ползване-ниско застрояване/до
10м./; стар идентификатор-няма;номер по предходен план-***, парцел
***,при граници и съседи: №77195.729.133; 77195.729.292; 77195.729.135 и
77195.729.132, барбекю с навес/беседка и с правно основание чл.32 ал.2 от
ЗС за присъждане на сумата от 210,40лв.,представляваща обезщетение за
ползването на цялото дворно място в гореописания имот за периода от
01.05.2017г. до 27.07.2019г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В хода на въззивна проверка с решение №232/04.VIII.2020 г.
постановено по в.гр.дело №628/2020 г. Окръжен съд-Хасково потвърждава
първоинстанционния акт.
1
С решение №60134/08.ХI.2021 г. постановено по гр.дело №1062/2021 г.
ВКС на РБ,гражданска колегия,първо отделение отменя решение
№232/04.VIII.2020 г. постановено по в.гр.дело №628/2020 г. Окръжен съд-
Хасково и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Обстоятелства по въззива
Въззивникът М. Г. Г. е останал недоволен от постановеното решение ,в
частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.109 от
ЗС,поради което го обжалва като неправилно е незаконосъобразно.
Въззивникът твърди,че от събраните по делото доказателства са
установявало по несъмнен начин фактическия състав на предпоставките за
уважаване на исковата претенция по предявения негаторен иск,поради което
извода на съда за неговата неоснователност не кореспондирал с тези
доказателства и не бил обоснован.С построяването на барбекю с
навес/беседка ,който бил незаконен се пречи за упражняването на правото на
собственост на ищеца,поради което и иска по чл.109 от ЗС бил основателен
изцяло. Въззивната жалба съдържа анализ на събраните по делото
доказателства,като се излагат конкретни доводи по всеки един от мотивите
на постановеното решение от РС-Хасково.
Въззивникът иска въззивната инстанция да отмени решението на РС-
Хасково,в частта,в която е отхвърлен иска по чл.109 от ЗС и вместо него да
постанови ново по съществото на спора,с което да уважи исковата претенция
изцяло.Претендира и присъждане на разноски.
Правни съображения
Предметът на въззивната проверка,очертан съобразно изложеното във
въззивната жалба като обстоятелства,доводи и искане, обхваща правилността
на първоинстанционното решение.Въззивникът не поставя за разглеждане
валидността и допустимостта на съдебния акт.При извършената служебна
проверка в рамките на чл.269 от ГПК на последните две категории,въззивната
инстанция не установи основания за ревизия на акта в подобна
насока.Въззинникът е активно легитимиран да предяви процесната въззивна
жалба ,тъй-като е адресат на негативни за него решения,с които се отхвърлят
исканията му.
Безспорно е,че страните по делото са съсобственици на ПИ с
идентификатор 77195.729.134 по действащата кадастрална карта на
гр.***,като всеки от тях притежава и самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 77195.729.134.1,построени в същия имот.Не е спорно също,че
ищецът е собственик на 1/3 ид.част,а ответниците на останалите 2/3 ид.части
/всеки притежава по 1/3 ид.част/ от имота.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза пред
първата инстанция се установява,че в ПИ с идентификатор 77195.729.134 е
построен навес с определени размери,като конструкцията е изпълнена от
дървени вертикални греди,закрепени към прилежащия терен/бетонна
площадка/ посредством метални плаки с болтове,с две ограждащи
стени,представляващи масивни огради със съседните имоти.Покривът на
навеса е от дървена конструкция с едностранен наклон и покрит с
2
ондулин.Установява се също,че под навеса е изградено монолитно барбекю с
посочени размери,което е от тухлена зидария,облицовано с гнайсови
плочи.Според експерта навесът с барбекю представлява допълващо
застрояване по смисъла на чл.41 от ЗУТ.Вещото лице сочи,че описаните
обекти барбекю с навес/беседка не представляват строежи по смисъла на §5
т.38 от ДР на ЗУТ,поради което не е необходимо да се изисква учредяване на
право на строеж от съсобствениците на имота.
В представеното и прието от въззивната инстанция заключение по
съдебно-техническата експертиза на вещото лице Т.М. се извежда,че всички
материали,от които са изградени навеса и барбекюто са
нови,качествени,обработени и монтирани прецизно,но за същите не били
представени сертификати.Тези обекти били стабилни,изпълнени правилно,без
дефекти,без опасност за самосрутване и нямали нужда от допълнително
обезопасяване или ремонт.Останалата част от двора-тревна площ и тротоарни
подходи можели да се ползват безпрепятствено. Пред съда и в отговор на
въпроси на страните вещото лице посочи,че въпросното барбекю се намира в
ъгъла на двора,на 8 метра от жилищната сграда. Коминът бил построен от
масивна тухлена зидария,измазан отвътре и отвън, пожаро
обезопасен,обкован с ламарина,съборазно изискванията.В близост имало
мивк с маркучи,които можело при ноебходимост да гасят пожар.Самото
барбекю било далеч от жилищшни сгради построено да масивни стени,които
ще препятстват евентуално разпространение на огъня.За такъв тип барбекюта
и навеси към тях не се изисквало спазване на правила за сеизмичност.
Видът и характеристиката на барбекюто и навеса към него,начинът на
построяването му,предназначението и начина му на ползване сочат,че тези
обекти са строеж по на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория по смисъла
на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Този вид строежи съобразно чл. 147 от ЗУТ
изискват издаването на разрешение за строеж, без обаче да се одобрява
инвестиционен проект.В случая няма издаден следващия се по закон
административен акт за строеж от компетентен орган,което извежда,че тези
обекти съставляват незаконен строеж.
Построяването обаче на незаконна сграда в съсобствен имот от един от
съсобствениците не представлява неоснователно действие от хипотезата на
чл. 109 ЗС. Всяко лице с право на собственост върху дворно място разполага
с правото и да го застроява. Следва да се има предвид,че чл. 92 от ЗС
предписва,че по силата на приращението построеното става собственост на
всички титуляри на правото на собственост на терена.В случая въпросните
навес и барбекю следват съотношението на правата на собстеност на ищовата
страна и на ответниците върху земята.Премахването на такива постройки е
функция на несъмненото доказване,че те пречат на останалите титуляри на
правото на собственост.Само тогава те разполагат със субективното право да
искат премахването й.
В настоящия случай не се доказва при анализ на събраните по делото
доказателства изграденият навес с барбекю да пречат на ищеца по твърдения
от него в исковата молба начин. Не се установява реално възпрепятстване на
същия да упражнява правата си
върху притежаваната от него 1/3 ид. ч. от дворното място.Твърденията в
исковата молба,обосновали интереса от предявяването й,не се извличат. В
тази насока са гласни доказателства,като от показанията на разпитаните
свидетели се установява кога са изградени процесните обекти,какви са
3
отношенията между съсобствениците,при ползването на процесните обекти,
пречи ли се на съседите.При преценка на дадените от тях показания обаче не
могат да се изведат категорични данни,че въпросното барбекю пречи на
някой от титулярите на собствеността да я ползва съобразно правата си.От
изложеното от двете групи свидетели на ищеца и на ответниците се
установи,че всеки от собствениците има достъп до двора на жилищната
сграда и до барбекюто,последното не пречи на никой.От време на време
имало само пушек,който се усещал в жилището/свид.Д./ при ползване на
барбекюто,което обаче не може да се счита за съществена пречка за
упражняване на правата на собственост на ищеца.От друга страна двете
експертизи извеждат,че това барбекю е построено здраво,масивно,и е
пожарообезопасено,както и прилежащия му навес.Поради това то не може да
се самосрути или да се самозапали,като в тази насока не създава никаква
опасност за здравето и живота на хората..Следва да се има предвид и,че тези
съоръжения са построени в ъгъла на двора на жилищната сграда,на 8 метра от
нея,което е достатъчно отстояние,за да създава пречки за ползването на
имота,които да са от естество да препятстват нормалното упражняване
правата на собственост на ищеца.Самото разположение на тези съоръжения
изключва и те да отнемат от видимостта на ищеца към двора,тъй-като са
разположени в края на същия.
Следва в тази насока да се съобрази и че в исковата молба не се твърди
и не се установява дали площта, върху която са изградени процесните обекти,
преди застрояването това място да се е ползвала от ищеца за други цели ,
като паркиране,засаждане, отглеждане на плодове и зеленчуци и др.
Изградените навес и барбекю не пречат реално на ищецът да упражнява
правото си на собственост върху неговата идеална част от имота, предвид
посоченото в съдебно-техническата експертиза ,че тези обекти са с размери
3,75/5,30 м., а дворното място, в което се намират е 87 кв. м.Или същите
заемат по малко от една четвърт от общата му площ,което изключва
съществено препятствие за правата на собственост на ищеца.
С оглед на събраните по делото доказателства,както правилно е приел и
първоинстанционният съд построяването на незаконна сграда в съсобствен
имот от един от съсобствениците само по себе си не представлява
неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС,а и по делото не се
установява,че процесния обект пречи на ищеца да упражнява
собственическите си права върху имота,още повече,че този обект не променя
начина на застрояване,характера и функциите на съсобствения имот,нито
нарушава собственическите му права. Поради това не може да се уважи
негаторен иск на собственика,когато допуснатото нарушение от страна на
ответниците не създава пречки на правото му на собственост-в случая
изграждането барбекю с навес/беседка.Такова разрешение е трайно възприето
от съдебната практика.Извършеният в съсобствения имот незаконен строеж
представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС,ако
незаконността му се изразява в нарушаване на установените с
благоустройствените закони строителни правила и норми,обезпечаващи
нормалното ползване на имота.В случая в тежест на ищеца е да докаже с
какво точно реализираното от ответниците в съсобствения имот му пречи да
упражнява правото си на собственост в пълен обем,което обаче същият доказа
по пътя на главното и пълно доказване.
Предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен и
недоказан ,поради което правилно е отхвърлен от първоинстанционния
4
съд.Обжалваното решение е постановено и при напълно изяснена актическа
обстановка,която не се променя от приетите в настоящата инстанция писмени
доказателства.Правните изводи на първоинстанционния съд изцяло се
споделят от настоящия съдебен състав,поради което и на основание чл.272 от
ГПК съдът препраща към мотивите на обжалваното решение по отношение на
иска с правно основание чл.109 от ЗС.Същите са единствено възможния
отговор на установените факти и изведените от тях правни последици.
Изложените по-горе съображения водят до извода на съда ,че
предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен и
недоказан ,поради което правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния
съд.Същото важи и за представената въззивна жалба.
Ще следва с оглед изхода от делото на адвокат С.С.,пълномощник на
въззиваемата П.З.Р.-Б.,на основание чл.38 ЗА въззивникът да заплати
разноски по делото в размер на 500 лева.,които съобразно предмета на делото
не са прекомерни.
Водим от изложеното и на о на основание чл.271 и чл.280 ал.III т.1 изр.2
от ГПК Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №79/29.01.2020г.,постановено по гр.д.
№2263/2019г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.***
съдебен адрес: гр. София; п.к. 1000, ул. „Славянска" № 18А, ет. 2, ап. 6,
адвокат М.Ц.-А. от САК да заплати на адвокат С.В.С. от АК-
Пловдив,личен №**********, гр.Пловдив,бул.“Цар Борис III
Обединител“ №54 ап.25 като пълномощник на П. З. Р., ЕГН **********,
от гр. ***, сумата от 500 лева, възнаграждение по чл.38 ал.I от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред ВКС на
РБ в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5