Р Е Ш Е Н И Е
260485
/ 30.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – гр. ВАРНА,
трети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова- Павлова
при
секретаря П.Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3150 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.В.Ф. от гр.Плевен, срещу НП № 301/08.07.2020 г., издадено от зам.
Кмет на Община-Варна, с което му е наложено административно наказание: Глоба в
размер на 20 лв. на осн. чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.98 ал.1
т.1 от ЗДвП.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
на процесния акт, като се оспорва
фактическата обстановка описна в АУАН и НП. Формулирано искане за отмяна
на обжалвания акт.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата като сочи, че автомобилът му е бил паркиран по начин не препятстващ
движението на останалите автомобили, при създадената организация на движение в района.
Представител
на административно наказващия орган не се явява пред съда.
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2020 г.
около 12:30 ч. в гр.Варна, по повод
получено искане за съдействие от страна на службата за репатриране на
автомобили към «Общински паркинги и синя
зона», свид. Ив.Б. – служител на Общинска полиция-Варна посетил ул.»Милосърдие». Срещу № 9А на посочената
улица пред училище «Д.Чинтулов» видял
автомобил, чието репартиране било започнало, за това че е
паркиран неправилно. Като огледал маркировката на пътя и разположението
на пътните знаци в района свид. Б. констатирал, че автомобилът «Форд» с рег. № СВ 4468 РМ бил
паркиран в едната лента на платното за движение (разделено с единична прекъсната линия) преди поставения пътен знак
В-27, забраняващ престой и паркиране и на повече от 5 м. след «пешеходната пътека», която свързвала
училището с другата страна на пътя. На посоченото място бил и водача на
процесното МПС – жалбоподателя Ф.. Свид. Б. като взел предвид, че след
паркирания на посоченото място автомобил се нарежда «опашка» от други, които
изчакват насрещно движещите се да преминат, за да могат заобиколяйки го с
преминаване в насрещната лента да
продължат пътя си, а по този начин се ограничава видимостта към преминаващите по пешеходната пътека лица, преимуществено ученици от малките класове (по-ниски на ръст), съставил на място АУАН № 0005870. В него от фактическа страна
било посочено, че М.Ф. е паркирал л.а. с рег. № СВ 4468 РМ на ул.»Милосърдие»
срещу № 9А на място, където създава опасност и е пречка за останалите участници
в движението.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1 от ЗдвП. Актът бил предявен на нарушителя за подпис,
който вписал, възражения и депозирал писмено такова.
На 08.07.2020 г.
адм. наказващият орган издал НП,
предмет на настояща проверка. В
обстоятелствената част АНО описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН като добавил, че М.Ф. е паркирал
автомобила с рег. № СВ 4468 РМ
на платното за движение, с което пречи на преминаването на другите ППС. Квалифицирал нарушението по чл.98
ал.1 т.1 от ЗДвП, а при определяне на наказанието приложил чл. 183 ал.2 т.1 от
ЗдвП и санкционирал Ф. с глоба в размер на 20 лева.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от гласните и
писмени доказателства по делото, които кредитира като обективни и взаимно
допълващи се. Снимковият материал по
преписката, който жалбоподателят е приложил към възражението си е индиция за
разположението на процесния автомобил на
пътя, на пътния знак В-27 и на пешеходната пътека, както и за вида маркировка
на пътя. Тези факти безпротиворечиво се доказват от последователните и обективни показания на свид. Б..
Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в
следния смисъл:
Процесното наказателно
постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на предоставените
му правомощия, съгл. Заповед № 0506/07.02.2020г. на Кмета на Община-Варна.
В АУАН нарушителят е вписал,че има възражение и е депозирал
писмено такова в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. След извършена проверка на
спорните обстоятелства АНО издал процесното НП. Това означава, че е счел, че е налице нарушение, извършено от
конкретното лице и не е съгласен с възражението. Основателността или
неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на
наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна,
а е въпрос по същество.
Съдът обаче констатира, че във
фазата на производството пред административно наказващия орган е допуснато
съществено процесуално нарушение, което се изразява в следното: От фактическа страна в АУАН се сочи, че
«автомобилът е паркиран на ул.»Милосърдие»
срещу № 9А на място, където превозното средство създава опасност и е
пречка за останалите участници в движението», а в Наказателно постановление, че въззивникът е
«паркирал автомобила на платното за движение, с което пречи на преминаването на другите ППС». Съпоставяйки това
описание с казаното от свид.Б. за мястото,
на което е бил паркиран автомобила, организацията на движение в района, разположението на автомобила спрямо
пътен знак „В-27“, с който се въвежда забрана за престой и паркиране и спрямо
пешеходната пътека, както и защо автомобилът пречи на останалите участници в
движението, съдът прие, че в АУАН и НП
липсват факти, за да направи извод, за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. Липсата на пълно, точно и ясно описание на
нарушението, непосочването на всички относими за съставомерността факти и на обстоятелствата,
при които нарушението е извършено, винаги съставляват съществени процесуални
нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя.
Недопустимо е факти, относими към съставомерността на нарушението да се
установяват едва в с.з., където за първи
път стана ясно къде е бил паркиран автомобила (в едната лента на двупосочно
платно за движение, извън зоната на действие на п.з „В-27“ и на повече от 5 м. от пешеходна пътека) и защо
така паркиран на конкретното място автомобилът е създавал опасност и пречки за
останалите участници в движението.
Липсата
на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, ограничава и съда от
възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било
квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен материалния закон. Това
процесуално нарушение е от категорията на съществените. Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност административно
наказващият орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да
е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното
наказателно постановление, при което следва да се спазят всички изисквания на
нормите на ЗАНН, включително и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от този закон.
Предвид
изложеното съдът прие, че обжалваното
наказателно постановление е
необосновано и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НП № 301/08.07.2020
г., издадено от зам. Кмет на Община-Варна, с което на М.В.Ф. от гр.Плевен е наложено административно
наказание: Глоба в размер на 20 лв. на осн. чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
СЪДИЯ: