Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 209 Година 2021, 26.07 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд .…………..…...……..… граждански състав ……………………
На дванадесети май
…………….………...….. Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни заседатели: ………………………………
Секретар …………………...……
Жана Кметска …….......………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........……….......………………………
като разгледа
докладваното от ………...…… Радостина Калиманова …………...…
гражданско дело
номер ……… 1008 ……… по описа за ……. 2020 .….. година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 430 от Търговския закон във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите
претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано
от Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен
адрес град София, ул. Хан Аспарух“ №54, ет. 4, офис №9 против С.П.М., ЕГН **********,
от град Н., ж. к. „М.“ №**, ет. *, ап. * за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 45706.79 швейцарски франка, представляваща част от общо дължимата
главница, цялата в размер на 72685.45 швейцарски франка за периода от
11.05.2015 година до 20.04.2020 година по сключен между тях договор за кредит и
покупка на недвижим имот HL 29068 от 07.11.2007 година, както и 1156.24 лева,
представляваща цялата дължима сума за нотариални разноски по кредита за периода
от 10.05.2017 година до 20.04.2020 година, ведно със законната лихва върху
претендирания размер главница от датата на депозирането на исковата молба до
окончателното плащане на вземането, представляващо част от общото задължение по
договора за кредит. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените
от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя
и ангажира доказателства.
Твърди се от ищеца в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че между него и
ответника бил сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL
29068/07.11.2007 година. По
силата на същия банката предоставила на кредитополучателя-ответник кредитен
лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 80000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня
на усвояване на кредита за срок от 324 месеца, считано от датата на усвояване
на кредита - 22.11.2007 година, от които 44315 лева за покупка на недвижим имот
и 35685 лева за други разплащания. Дължимата годишна лихва била уговорена в
размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове, плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, като към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
бил в размер на 4.5 %. Кредита следвало да се погасява
на равни месечни погасителни вноски. Било договорено още при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита
кредитополучателят да дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В договора била предвидена и
такса за управление в размер на 0.5 % върху размера на непогасената главница, а
при предсрочното му погасяване такса в размер на 4% върху размера на предсрочно
погасената главница. Уговорени били и условия и за „кеш бонус“ и застраховка по
договора. Постигнато било съгласие между страните и относно просрочването на
погасителните вноски по кредита, като в тази насока било договорено при
непогасяването на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е задължение по договора, че банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а при неизпълнение на
задължението за плащане на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръщал в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта
настъпвала без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. В този
случай, банката имала право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си по установения от закона ред.
Процесният кредит бил усвоен на
22.11.2007 година, Към датата на усвояването приложимият курс „купува“ за
швейцарския франк на банката към лева бил 1.1706, поради което съобразно този
курс, размера на предоставеният и усвоен кредит бил 68342 швейцарски франка.
На 26.05.2009 година между
страните било сключено допълнително споразумение, с което те констатирали, че
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит били в размер на
69349.08 швейцарски франка. Ищецът твърди, че бил договорен облекчен ред за
погасяване на съществуващите вземания на кредитора. Кредитополучателят се
задължавал да внесе еднократно сума в размер на 510 швейцарски франка, като
внасянето й било основание за влизане в сила на допълнителното споразумение.
Той дал и съгласие сумата на формираните просрочия да бъде преоформена чрез
натрупването им към редовната главница. Договорен бил и дванадесет месечен
период на облекчено погасяване на дълга. Считано от 26.05.2009 година, била
променена и обслужващата сметка по дълга.
Отношенията между страните в
настоящото производство били предоговорени с допълнително споразумение от
29.06.2010 година. Със същото те предоговорили съществуващите задължения на
кредитополучателя към кредитора. Постигнали съгласие формираните просрочия да
бъдат преоформени служебно от кредитора чрез натрупването им към редовната
усвоена и непогасена част от главницата. Отново бил договорен и
дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, като през периода на
облекчено погасяване върху дълга се начислявала фиксирана годишна лихва в
размер на 2.60 % при месечна вноска в размер на 161 швейцарски франка. Съгласно
чл. 5 от това споразумение, след изтичането на този период върху дълга се
натрупвала начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване
лихва, за което кредитополучателят давал своето изрично и неотменимо съгласие.
След изтичането на периода на облекчено погасяване и след натрупването на
лихвата съгласно чл. 5 от допълнителното споразумение, се начислявала годишна
лихва в размер равен на сбора от действащия БЛП на кредитора за жилищни кредити
в швейцарски франкове плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.07 пункта.
В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване кредитополучателят не
заплатял изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същият
губел правото да ползва уговореното облекчение.
С допълнително споразумение от
10.02.2011 година страните се съгласили да прекратят действието на въведеното
облекчено погасяване на дълга, считано от датата на подписването му. Постигнато
било споразумение върху дълга да се натрупва начислената, но непогасена през
периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписването на същото
кредитополучателят давал своето изрично и неотменимо съгласие. Върху общия
размер на дълга се начислявала годишна лихва, равна на договорената между
страните за периода след изтичането на действащия към момента период за
облекчено погасяване на дълга.
На 18.02.2011 година било
подписано поредно допълнително споразумение по повод на процесния договор за
кредит. По силата на това споразумение страните констатирали размера на дълга и
се съгласили всички формирани просрочия да бъдат преоформени служебно от
кредитора чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от
главницата. Договорен бил и шестмесечен период на облекчено погасяване на
дълга, през който се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 0.43 %,
при равни месечни вноски в размер на 27 швейцарски франка. Съгласно чл. 5 от
допълнителното споразумение, след изтичането на този период върху дълга се
натрупвала начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване
лихва, за което с подписването на допълнителното споразумение
кредитополучателят давал своето изрично и неотменимо съгласие. Дължимата
годишна лихва след изтичане на гратисния период била уговорена в размер на
сбора от действащия БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове
плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.26 пункта Плащането на падеж на
всяка от вноските било задължително условие за начисляването на намалената
фиксирана лихва върху дълга. Като условие за влизане в сила на споразумението
било договорено внасянето на застраховка на имота, който бил обезпечение по
договора за кредит в размер на 124 швейцарски франка.
С договор за цесия за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 06.12.2007 година ищецът, в качеството си
на кредитор, прехвърлил на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД вземанията си по
договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29068/07.11.2007 година и
споразуменията към него, с кредитополучател ответника С.П.М..
На 23.12.2016 година „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД прехвърлило на ищеца обратно цедираните преди това от
банката вземания по процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29068/07.11.2007 година и допълнителните споразумения към него.
С нотариална покана с per. № ****, том 1, акт **, връчена на С.П.М. на 04.05.2018 година по реда на
чл. 47 от ГПК, чрез нотариус Мария Бакърджиева, с per. № 110 на Нотариалната камара, той бил уведомен, че вземанията по процесния
договор прехвърлени на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД били прехвърлени обратно
на „Юробанк България„ АД с договор за цесия за прехвърляне на вземания по
договор за кредит от 23.12.2016 година.
С нотариална покана с per. № ****, том 1, акт **, връчена на С.П.М. на 04.05.2018 година по реда на
чл. 47 от ГПК, чрез нотариус Мария Бакърджиева, с per. № 110 на Нотариалната камара същият бил уведомен, че поради непогасяване на
формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит банката
обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С нея банката го поканила в
седемдневен срок от получаването й да погаси изцяло задълженията си и го
уведомила, че в противен случай ще предприеме действия и ще упражни правата си
по договора. От страна на ответника не били постъпили никакви плащания. Налице
били 96 непогасени вноски за главница, считано от 10.05.2012 година и 102
непогасени вноски за лихва, считано от 10.11.2011 година. Към настоящия момент общото задължение по кредита
възлизало на 138468.67
швейцарски франка и 1156.24 лева.
Поради изтичането на предвидената
в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност била погасена дължима главница по договора
за периода от 10.05.2012 година до 11.05.2015 година в размер на 3846.30
швейцарски франка, която сума не се включвала в претендираните такива в
настоящото производство. На основание чл. 111, б. „в" от ЗЗД, погасени по
давност били и дължимите по договора лихви, такси и имуществени застраховки,
както следва: 32804,49 швейцарски франка - възнаградителна лихва от периода от
10.11.2011 година до 10.05.2017 година; 2948.36 швейцарски франка - наказателна
лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) от периода от
10.06.2012 година до 10.05.2017 година; 2324,17 швейцарски франка - просрочени
такси за периода от 12.11.2011 година до 22.11.2017 година; 362.32 швейцарски
франка - имуществени застраховки за периода от 31.01.2012 година до 20.11.2017
година. Тези суми също не се претендирали в настоящото производство.
Ответникът, на когото съдът е
изпратил препис от исковата молба, чрез назначеният му от съда особен
представител, в указания от съда и закона срок
е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло
предявените искове.
Според ответника, договорът за
кредит и допълнителните споразумения били сключени при явно неизгодни условия,
съдържащи неравноправни клаузи, поради което били нищожни. Не се оспорва
обстоятелството, че на 07.11.2007 година между страните е бил сключен процесния
договор за кредит, както и при какви условия е бил сключен същия. Твърди обаче,
че клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 12, чл. 21 и чл. 23 от договора били
неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕИО, чл. 146, чл. 143 от ЗЗП във
връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което и нищожни, както и че същите не
били индивидуално уговорени.
Относно определянето на цената по
възмездния договор за банков кредит ответникът се позовава на съдебна практика,
съгласно която уговорката даваща право на банката - кредитор да променя
едностранно лихвата при промяна на БЛП, при липса на ясна методика и условия за
тази промяна, била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП и
нищожна, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Твърди се от ответната страна, че
сключените допълнителни споразумения съдържали нищожни клаузи и по-специално
тези за увеличаването на размера на дълга с просрочени лихви, като получения
размер на главницата се олихвявал. Същите налагали по-тежки условия. Позовава
се на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, за забраната на анатоцизма по
отношение на длъжник- физическо лице. В тази връзка прави извод, че уговорките
в сключените допълнителни споразумения, съгласно които се предвиждало
капитализиране на лихва, представлявали уговорка за анатоцизъм, които противоречали
на закона и били нищожни. Счита, че при преценка за дължимата и непогасена
главница не следвало де се вземат предвид
капитализираните лихви, поради което дългът бил погасяван неправилно и
сумите преведени за погасяване на кредита следвало да се отнесат съобразно
първоначалните уговорки между страните.
За подвеждаща се счита от
ответника клаузата от допълнителните споразумения, предвиждаща „облекчен ред“
за погасяване на задълженията. С нея се стигало до неколкократно увеличаване на
размера на задължението и представлявала неравноправост по смисъла на чл. 143,
т. 10 и т. 12 от ЗЗП. Споразуменията били нищожни и поради сключването им въз
основа на неравноправни клаузи в потребителския договор.
Изтъква се обстоятелството, че
към договора за кредит и допълнителните споразумения не били представени
погасителни планове, а в документите било посочено, че те са неразделна част от
тях. От този факт се извежда
предположението, че неправилно установения размер на главницата и в тях бил
послужил за основа при съставянето на погасителните планове и определяне на
размера на дължимите анюитетни вноски. Поради нищожността на клаузите за
определяне на размера на главницата, нищожни били и клаузите от анексите, които
били обусловени от тях.
По отношение на уведомленията за
извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост, ответникът счита, че не
били представени доказателства за връчването им. На уведомлението за предсрочна
изискуемост на кредита липсвала дата на изпращане, съответно получаване. От
представените по делото документи не можело да се обоснове извод за редовно
връчване на ответника на изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост и
за извършената цесия. В тази връзка сочи, че предвид осъдителния характер на
предявените искове, следвало да се приеме, че нарочното волеизявление за
отнемането на преимуществото на срока, отправено от кредитора било достигнало
да знанието на длъжника чрез връчване на препис от исковата молба на ответника
чрез особения му представител.
Въведено е възражение, че към
датата на депозиране на исковата молба били погасени по давност всички
неплатени вноски за главница по договора за кредит от датата на сключването му
24.04.2015 година, а не както се твърдяло в исковата молба от 11.05.2015
година.
Оспорва се и претенцията за заплащане
на 1156.24 лева, представляваща разноски за нотариални такси. Част от тях били
заплатени от ищеца с оглед евентуално уведомяване за извършена цесия. Длъжникът
не бил страна по договора за цесия, а задължението за уведомяване било в тежест
на цедента, поради което било недължимо от него. За неоснователни се считат и
претенциите за такси за подновяване на договорната ипотека, тъй като длъжникът
не бил поемал задължение за плащането им, нито бил уведомен за извършването им.
Бургаският окръжен съд прецени представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на
страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от доказателствения материал, че на 07.11.2007
година между „Юробанк България“ АД и ответникът по делото е бил сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 29068/07.11.2007 година, по силата на който дружеството е предоставило
на физическото лице кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността
на швейцарски франкове на 80000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот,
представляващ апартамент № 6, разположен на първи етаж, вха.од „Б“, със
застроена площ 56.22 кв. м., ведно със складово помещение № 6 и ид. части от
общите части на сградата, както и ид. части от правото на строеж върху дворното
място - УПИ VI-523, в квартал 34А, по плана на с. Равда, община Несебър, целия
с площ от 1583 кв. м. срещу задължението на последният да го върне заедно с
дължимите лихви, при условията и в сроковете по това писмено съглашение. От
горепосочената сума - равностойността на швейцарски франкове на 80000 лева по
курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита, сумата от 44315 лева се отпуска за покупка на гореописания недвижим
имот, а сумата от 35685 лева се отпуска за други разплащания. В чл. 2, ал. 3 е
посочено, че усвоения кредит се превалутила служебно от банката в лева по
търговски курс „купува“ в деня на усвояването, като се превежда в откритата
сметка на кредитополучателя в съответната валута. В договора е посочен размера
на дължимата годишна лихва, която се формира от сбора на базовия лихвен процент
/БЛП/ на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период за начисляване на лихвата, плюс договорена лихвена надбавка
от 1.65 пункт. Към момента на сключване на договора размера на БЛП е бил 4.5 %.
В чл. 3, ал. 3 е записано, че при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена по посочения в
договора ред, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В ал. 5 на чл. 3 страните
са се съгласили, че действащият базов лихвен процент на банката за жилищни
кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за тях. Предвидено е кредитът да се погаси за срок от 324 месеца,
на месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора,
както и погасяването да се извършва във валутата, в която същия е разрешен и
усвоен, като в случай на неосигуряване на дължимата сума в швейцарски франкове
на съответния падеж и при наличие на средства по сметки в лева или евро,
банката може да извърши служебно превалутране на тези средства в швейцарски
франкове по курс „продава“ на банката, за което кредитополучателят я
оправомощава и дава своето неотменимо и безусловно съгласие.
По силата на чл. 4 и чл. 11 от договора кредитополучателят
се е задължил да отговаря за заплащане на разноски и такси, свързани с обслужване
на кредита. Съгласно чл. 13 от същия, банката си е запазила правото си по време
на действие на същия да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага при операциите си, като тези изменения са
задължителни за страните от деня на приемането им.
В договора са разписани и „Специални условия“, съгласно
които кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или
евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно
действащата към датата на превалутирането тарифа на банката. Съгласно клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора, кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от кредитната институция курс купува и/или продава на швейцарски франк към
български лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора може да
има за последица, включително в случаите по чл. 6 ал. 2, повишаване на размера
на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. В ал. 2 на същата разпоредба кредитополучателят е декларирал, че е
изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този договор, както и че е съгласен
с настъпването им.
От приложените писмени доказателства се установява, че
към горепосочения договор са сключени четири допълнителни споразумения,
съгласно уговорките в които, съществуващите и непогасени просрочени задължения
и начислените за периодите на облекчение договорни лихви са реструктурирани към
размера на редовната и непогасена главница. Вследствие на така извършените
капитализации размерът на задължението за плащане по договора, в това число
главница и лихви е определен (коригиран) с всяко едно от споразуменията, в
които се уговаря наново включително начина на заплащане на лихвата, през
периода на действие на същото. С последното допълнително споразумение от 12.09.2011
година страните са се съгласили да се въведе 6-месечен период на облекчено
погасяване по сделката, като за този период върху дълга се начислява фиксирана
годишна лихва в размер на 4.93%. След изтичане на периода на облекченото
погасяване на дълга се променя размера на лихвения процент по сделката, като
следва да се заплаща базовия лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на
1.49 пункта.
За установяване на горните обстоятелства по делото са приобщени
множество писмени доказателства - процесният договор и споразуменията към него,
погасителни планове, справки и извлечения, допусната е съдебно-счетоводна
експертиза.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за
неоснователност на иска поради погасяването по давност на дължимата от него
престация по процесния договор за кредит. В исковата молба ищецът изрично е
заявил, че претенцията му за главница не включва периода от 10.05.2012 година
до 11.05.2015 година, а до момента на подаване на исковата молба - 24.04.2020 година,
петгодишната погасителна давност по чл. 110 във връзка с чл. 114 от ЗЗД не е
изтекла; посочената от пълномощника на ответника дата фактически се включва в
периода, за който ищецът не търси изпълнение. Именно предвид направеното от
ищцовата страна изявление, съдът не дължи произнасяне по отношение на падежиралите
погасителни вноски преди 11.05.2015 година, тъй като те не са предмет на спора.
Спорен е и въпроса за настъпилата предсрочна изискуемост
на вземането на банката по отношение на ответника, с оглед оспорването длъжникът
да е надлежно уведомен от кредитора за упражняване на правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем. С оглед заявеното от ищеца, следва да бъде
установено от съда настъпила ли е предсрочна изискуемост по отношение на
процесното вземане. От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че най-старата непогасена вноска е от 10.05.2012 година за главница
и от 10.11.2011 година за лихва. При това полрожение са налице предпоставките на
чл. 18 от договора, съгласно който при непогасяване на която и да е вноска по
кредита, за банката възниква възможност да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. Налице е и изсикването за достигнало до длъжника изявление
на кредитора, че счита вземането си за предсрочно изискуемо, с оглед на
допуснатото от него неизпълнение на договора. Законът не предвижда специални
изисквания за формата и съдържанието на изявлението на кредитора за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, но практиката приема, че то следва да
е обективирано в писмен документ, да
съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата, които дават на кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да бъде изрично и
недвусмислено. В настоящият случай от представените по делото доказателства се установява, че банката-ищец е упражнила надлежно
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. За изпълнение на това си
правомощие, ищецът се позовава на нотариална покана, рег № **** от 11.09.**** година
на нотариус Антони Гетов с рег.№ 031 на НК, връчена на ответника С.М., видно от отбелязването върху
документа на нотариус Мария Бакърджиева с рег. № 110 на НК, по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Посочената покана удостоверява валидно
уведомяване на длъжника за настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй
като съдържа необходимата основна информация - какви суми се търсят от ответника
и на какво основание. Видно от съдържанието на нотариалната покана, кредита се
обявява за предсрочно изискуем, с посочване от кой момент настъпва
предсрочната изискуемост.
Направено е на следващо място
възражение от ответника за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор
за кредит. За наличие на неравноправни клаузи в договора съдът следва да следи
не само по направено възражение, но и служебно, поради което на обсъждане
подлежи и основателността на изложените в становището на ответника аргументи, че текстовете на чл. 3 ал.1 и 5, чл. 12, чл.
21 и чл. 23 от договора не са индивидуално договорени и следва да се третират
като нищожни разпоредби. С оглед служебното начало по отношение на наличието на неравноправни
клаузи в договорите с потребители, необходимо е да бъде обсъдено наличието на такива
не само в договора, но и в допълнителните споразумения, сключени между страните,
доколкото постигнатите в тях договорености не са индивидуално уговорени.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, между
които т. 9 - налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора, т. 10 - при
предвидена възможност за търговеца да променя едностранно условията по
договора, въз основа на непредвидено в него основание, т. 11 - при възможност
на търговеца да променя едностранно характеристиките на стоката или услугата и
т. 12 - при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или
услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази,
уговорена при сключването на договора. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява като се вземат
предвид видът на стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или друг договор, от който той зависи.
В конкретния случай анализът на
текста чл. 3, ал. 1 от договора не разкрива конкретни признаци на неравновесие
или неравнопоставеност на уговорките, доколкото в същия член е посочен
принципно начина на формиране на годишната лихва, представляваща сбора между
базовия лихвен процент и договорна надбавка, които към момента на сключване на
договора са конкретно посочени и кредитополучателят е бил информиран за размера
на дължимата лихва към момента на сключване на договора.
Не така стоят нещата с клаузите
на ал. 5 на чл. 3 и чл. 23 от договора. В тези текстове категорично липсва
яснота относно начина на формиране на базовия лихвен процент, нито са описани
условията, които биха довели до промяна в тарифата за лихвите, като не е налице
каквато и да е препратка към правила или методология за тяхното определяне. От
друга страна в договора не е посочено, че изменението на базовия лихвен процент
зависи от фактори, които са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги, нито се изброяват условията и предпоставките, които биха
довели до промяна на този процент. За сметка на това е записано, че същият не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните, както и че в случай на такава настъпила корекция, въведена на
практика едностранно от кредитната институция, размерът на погасителните вноски
се променя автоматично, за което следва да се счита, че кредитополучателят е
дал своето неотменимо и безусловно съгласие. От прочита на тези клаузи
следователно не става ясно как банката променя своя БЛП, съответно размера на
лихвата по кредита и най-накрая размера на месечната вноска, дължима от ответника.
Дали за това са въведени обективни критерии или би се случило в резултат на
субективното желание на кредитора, липсват договорки в процесния договор. Съдът
счита, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени и изводът за това се
следва от прочита и тълкуването на същите, доколкото в тях, както вече се
посочи, липсва въведен алгоритъм, начин на определяне или изчисление на БЛП.
Тези текстове са част от съдържанието на договора, така както е изготвено от
банката и предложено на потребителя и по отношение именно на тях ответникът не е
имал каквато и да е възможност да търси предоговаряне. Непосочването на
конкретни условия в договора, предвиждащи правото на банката едностранно да
промени лихвата прави невъзможно извършване на проверка включително дали такава
промяна се дължи на обективни причини. Клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 21 от
договора са неравноправни и следва да се считат за нищожни, тъй като са
изготвени предварително от банката и ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Тези текстове не са индивидуално уговорени между
страните, а същевременно ищецът си е запазил правото да променя едностранно
условията на договора, на непосочени в същия основания. Касае се за уговорки
сключени във вреда на потребителя, тъй като дават неконтролируеми права на
другата страна, не отговарят на изискванията на добросъвестността, а банката не
е положила грижата на добрия съконрахент при сключване на договора, в резултат
на което се е стигнало до неравновесие на правата на двете страни, даващо
изключителни възможности на кредитната институция безконтролно да променя
съдържанието на договорните отношения. Тежестта, че отделна клауза е
индивидуално уговорена е върху банката, която не е ангажирала достатъчно
убедителни доказателства за осъществяването на този, благоприятен за нея факт.
По отношение на разпоредбата
на чл. 6 ал.2, следва да бъде отчетено
обстоятелството, че същата предвижда погасяването на кредита да се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. От клаузите
на договора и представените доказателства се установява, че кредитът е усвоен в различна от договорената валута - швейцарски франкове,
а именно - в лева. Сумата е усвоена не от разкритата блокирана сметка в
швейцарски франкове, а от друга, открита сметка в лева, като в договора изобщо
не е посочена договорена сума в швейцарски франкове, а получената в лева сума е
резултат от превалутиране на неизвестната сума в швейцарски франкове, по курс
на франка към лева за деня на усвояването, последващ датата на договарянето. Независимо, че е предвидено, че кредитът се
усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят няма,
тъй като същата е блокирана. Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно
се превалутират от банката в лева преди усвояването им, като реалното усвояване
на кредита от потребителя става именно в лева по негова сметка в лева. Съгласно
чл. 23, ал. 1 от договора, кредитополучателят поема за своя сметка риска и
всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева или
евро, като в следващата алинея на разпоредбата декларира, че разбира
икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен
с настъпването им. Съгласно решение № 295 от 22.02.2019 година по търг. дело №
3539/2015 година на ВКС, „неравноправна
е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП.” В тази връзка
съдът се е позовал на дело С-119/17 на СЕС, дело С-186/16 и дело C-26/13
на СЕС, като даденото в посочените решения тълкуване на Директива 93/13 е задължително за националните юрисдикции на
държавите- членки на Европейския съюз. От изложеното се установява, че клаузата
на чл. 23, ал. 1 от договора не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост, тъй като към момента на сключване на договора банката не е
предоставила на потребителя цялата относима информация, която би му позволила
да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите
му задължения. Посочването единствено на възможността за промяна в курс купува
и/или продава на швейцарския франк, което ще се отрази на размера на дълга, не
може да обоснове наличието на достатъчна информираност у потребителя, въз
основа на която да вземе решение дали и какъв договор за кредит да сключи - да
получи кредит с по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск от това, или да
получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутен риск. На потребителя
като по-слабата страна в правоотношението, следва да бъде предоставена
притежаваната от банката информация за това какви са очакваните прогнози
относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма
фиксиран курс при сключване на договор за жилищен кредит със срок на
издължаване от 20 години. Настоящият съд споделя становището, че в случая
кредитополучателят не е защитен и от клаузата в договора /чл. 21, ал. 1/, която
му предоставя възможността да превалутира кредита, тъй като упражняването на
това право е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни
на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден валутен курс за последния. Предвид изложеното,
клаузата на чл. 23, ал. 1 е неравноправна, тъй като не е индивидуално
договорена такава, а последиците от валутния риск са прехвърлени изцяло върху
потребителя, без да може последният да прецени тяхното възможно настъпване при
сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност.
Посочената клауза създава неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, поради което е във вреда на кредитополучателя.
С оглед неравноправния си характер, клаузата се явява нищожна на основание чл. 143,
т. 19 вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Поради нищожността на клаузата за поемане на
валутния риск от потребителя и на вредите, свързани с този риск,
кредитополучателят следва да погасява сумите по договора по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева, определен в договора при усвояването на сумата - 1.1706.
От гореизложеното категорично може
да се изведе извод за липса на добра информираност и знание на длъжника за
подробностите, начина и реда за определяне на лихвата и базовия лихвен процент,
както и курсовите разлики при погасяване в продължителен период от време.
Направената констатация за
нищожност на горните клаузи в настоящия казус не води до извод за нищожност на
целия договор, тъй като няма пречка същият да бъде приложен и изпълнен и без
тях. Самата първоначално уговорена лихва следва да остане действаща между
страните, доколкото уговорката към момента на сключване на договора не
противоречи на разпоредбите на ЗЗП.
Не така стои въпроса спрямо допълнителните споразумения, сключени между
страните, по отношение на които съдът също е длъжен служебно да следи за
евентуална нищожност, произтичаща от неравноправни клаузи, съдържаща се в
договореностите. При обсъждане и коментар на споразуменията към договора трябва
да се установи дали вземанията на кредитора по тях се основават на приложението
на нищожните уговорки от договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 366 от ЗЗД, сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори и страните да
са се спогодили относно неговата нищожност (в този смисъл решение № 146 от 1.11.2017 година по
търг. дело № 2615/2016 година на ВКС). В
конкретния казус и при действието на договора, съдържащ посочените вече
неравноправни клаузи страните са се спогодили (в допълнителните споразумения) относно дължимата главница в
резултат на нейното капитализиране и дължимите помежду им лихви, като тези
клаузи, дори да се счете, че са индивидуално уговорени, несъмнено произтичат и
са свързани с приетите за неравноправни такива, част от първоначалния договор,
даващи възможност на банката да определя и променя едностранно размера на
лихвата.
Видно от представените допълнителни споразумения към договора за кредит,
страните по договора, които са и страни в процеса, са се съгласили всички
плащания във връзка с кредита да бъдат проеформени служебно от банката, на
датата на съответното допълнително споразумение, чрез натрупване към редовната
усвоена и непогасена част от главницата от първоначалния предоставен кредит. В
първото споразумение, с което се капитализират просрочените лихви, не е предвидена
промяна на лихвените проценти. В споразумението от 29.06.2010 година е
предвидено, че капитализираният дълг ще се погасява съобразно погасителен план,
който е приложен и от който е видно, че след изтичане на периода на облекчено
погасяване, месечната вноска по кредита значително нараства, поради което не
може да бъде прието, че действително са налице отстъпки от страна на банката,
които облекчават финансовото състояние на длъжника. Аналогични са клузите и по
споразумението от 18.02.2011 година, съгласно което след капитализацията, общият
размер на дълга възлиза на 74543.07
швейцарски франка, а по споразумението от 12.09.2011 година, след
капитализацията, общият размер на дълга възлиза на 75985.61 швейцарски франка.
Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане
на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при
която взаимните отстъпки са определени от така формирания размер на дълга
безспорно представлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 от ЗЗД, независимо, че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.
Със сключването на
процесните споразумения се е целяло задължението, формирано по неравноправните
клаузи да се приеме от ответника и да се счита за индивидуално уговорено. Индивидуално
уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са
били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел. Съдът
намира, че клаузите по процесните споразумения не са индивидуално уговорени,
тъй като са били изготвени предварително и поради това потребителят - ответник
не е имал възможност да оказва влияние върху съдържанието им. Наред с това, от
съдържанието на клаузите не се установяват произтичащите от сключването на
споразуменията икономически последици, тъй като липсват ясни и разбираеми
критерии за това до какви резултати ще доведе сключването им. След като
размерът на задълженията, включително този на дължимата лихва е определян на
база на нищожни договорни клаузи, независимо от приемането му от
кредитополучателя, то споразумението представлява спогодба по непозволен
договор, която както вече се изтъкна е нищожна. Нищожността на посочените
допълнителни споразумения произтича от нарушаването на забраната на чл. 10, ал.
3 от ЗЗД. В решение № 66 от 29.07.2019 година
по търг. дело № 1504/2018 година на ВКС е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор
за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза е установило, че в случая се касае за
допълнително усвоена главница, чрез реструктуриране на просрочени задължения,
но реално няма движение на парични потоци. Нищожността на
споразуменията има за последица прилагане в отношенията между страните на
първоначалния договор, който може да се изпълнява без неравноправните му
клаузи, включително относно размера на възнаградителната лихва, падежите на
отделните погасителни вноски.
С посочените споразумения,
банката - ищец е преуредила съществени условия по договора, а именно: размера
на дълга чрез капитализиране на просрочени задължения, гратисен период и размер
на лихвата, която ще се начислява по време на и след изтичането на периода,
включително са изготвяни и подписани нови погасителени планове с ответника,
които договорки, с оглед гореизложеното, са недействителни.
При тези данни съдът
намира, че размерът на задължението на ответника следва да бъде изчислен по курс на швейцарския франк към лева, определен в
договора при усвояването на сумата, при съобразяване
единствено и само клаузите на първоначалния договор, съгласно които кредитът се
погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка
вноска, съгласно погасителен план, съставен от вещото лице, съобразно
първоначалните условия по договора за кредит. Анализът на всички приобщени по
делото писмени доказателства и обсъждането на информацията, съдържаща се в
представеното заключение на вещото лице, при съобразяване на изложените по-горе
съображения, мотивира съда да заключи, че размерът на задължението на ответника за неиздължена главница възлиза на сумата
от 59184.85 швейцарски франка по курс „купува“ на швейцарския франк към лева -
1.706. Посочената дължима главница е изчислена от експерта, като е приложена и
твърдяния от ответника начален момент на погасителната давност, а именно от
24.04.2015 година за главницата. При това положение, претендираната от ищеца
частична претенция в размер на 45706.79 швейцарски франка за периода от
11.05.2015 година, т. е. от по-късна дата следва да бъде изцяло уважена. Основателна
е и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху присъдената
главница от датата на завеждане на исковата молба.
Претенцията
за нотариални разноски за периода от 10.05.2017 година до 20.04.2020 година в
размер на 1156.24 лева съдът намира за частично основателна. Съгласно чл. 14,
ал. 2 от договора, разходите за подновяване вписването на ипотеката са възложени
в тежест на ответника. От представените по делото доказателства на листи №№ 18б
и 19 от делото е видно, че за нотариални такси
за подновяване на ипотеката е заплатена сума в общ размер на 539.44 лева,
предвид което претенцията на ищеца се явява основателна до този размер. За
разликата до претендираната сума от 1156.24 лева иска следва да бъде отхвърлен,
тъй като сумите от 326.40 лева и 290.40 лева са отразени в счетоводството на
ищеца като дължими за префактуриране на дължимите нотариални разходи и не са
представени доказателства за реалното им извършване.
Поради установените по-горе
факти, страните дължат направените от тях разноски съразмерно с уважената,
съответно отхвърлената част от иска.
Съгласно задължителните
постановки на т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 година,
постановено по тълк. дело №6/2012 година на ВКС, ОСГТК, размерът на
възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 от ГПК се
определя от съда при условията на Наредба
№ 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Размерът на дължимото от ищеца възнаграждение следва да бъде определено от съда
с акта за назначаването на особения представител, като този размер се съобразява
с указаното в чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, препращащ към цитираната
по-горе Наредба №1/2004 година, с оглед установяване минималното възнаграждение
за вида процесуална дейност. Представителството по чл. 47, ал. 6 от ГПК от ГПК
се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата, поради
което по отношение на него не се прилагат правилата на Глава VІІ от Закона за
правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ.
По делото с нарочен акт на съда на ответника са били
назначени двама особени представители, след като определените от съда разноски
за това представителство в размер на 3737.62 лева са били внесени надлежно от
ищцовата страна. Съгласно чл. 47, ал. 6, изр. 2- ро ГПК, възнаграждението на
особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната
сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под
минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. По настоящото дело единият
особен представител на ответника е подал писмен отговор на исковата молба.
Същият е взел участие само в едно от двете проведени съдебни заседания, в което
са извършени малко по обем процесуални действия. Наред с това следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че самото дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, нито с голям обем. Другият назначен от съда особен представител не е
взел никакво участие по делото. С оглед на това, съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките на последната хипотеза на чл. 47, ал. 6, изр.
2-ро ГПК за определяне на възнаграждението в размер на 1/2 от минималния за
съответния вид работа. Предвид това, следва да им бъде присъдено половината от
определеното и внесено от ищеца възнаграждение, а именно сумата от 1868.80 лева.
От тази сума на адв. Мартин Богдев следва да бъдат платени 934.41 лева, което възнаграждение да му бъде изплатено от внесения депозит по посочената
от него банкова сметка на лист № 189 от делото, а на адв. Емилия Кавалджиева Вишева
не следва да бъде присъждано възнаграждение поради неучастие в делото и липса на
процесуални действия за защита на правата и интересите на ответника С.М.. Остатъкът
от 2803.21 лева до пълния размер на предварително внесения депозит за
възнаграждение за особен представител подлежи на връщане на ищеца.
Ищецът е направил искане
за присъждане на разноски, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК.
Претендираните от него разноски са в общ размер от 10646.62 лева, от които 3446.25
лева са внесени като държавна такса за завеждане на делото; 3737.62 лева
представляват заплатен адвокатски хонорар; 3112.75 лева - заплатен депозит за
особен представител и 350 лева за депозит за експертиза. Съдът намира, че към
претендираните със списъка по чл. 80 от ГПК суми, следва да бъде прибавена и
сумата от 350 лева, която ищецът е бил задължен да довнесе за възнаграждение на
вещото лице, което задължение той е изпълнил. От претендираната сума от 3737.62
лева - заплатен депозит за особен представител следва да бъде присъдена само
сумата от 934.41 лева, колкото е определеното от съда възнаграждение за
последния. При това положение, направените от ищеца разноски се са в размер на 8193.41
лева, а с оглед уважената част от иска, на същия следва да се присъди сумата от
8100.95 лева - направени от него разноски по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 79q ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 от Търговския закон и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.П.М., ЕГН **********, от град Н., ж. к. „М.“ №**,
ет. *, ап. * да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от
Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен
адрес град София, ул. Хан Аспарух“ №54, ет. 4, офис №9, сумата от 45706.79 швейцарски
франка, представляваща част от общо заявената като дължима главница, цялата в размер на 72685.45
швейцарски франка, изчислена по курс „купува“ на швейцарския франк към лева,
определен в договора при усвояването на сумата - 1.1706 лева, за периода от 11.05.2015 година
до 20.04.2020 година, по сключен между тях договор за кредит и покупка на
недвижим имот HL 29068 от 07.11.2007 година и прилежащото към
него Приложение №1 от 22.11.2007 година, ведно със законната лихва върху
присъдената главница от датата на депозиране на исковата молба - 24.04.2020 година
до окончателното и изплащане, както и сумата от 593.44 (петстотин деветдесет и
три лева лева и четиридесет и четири стотинки) лв., представляваща разноски за
нотариални такси за периода от 10.05.2017 година до 20.04.2020 година, като за разликата
над уважения размер до общо претендирания такъв от 1156.24 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.П.М., ЕГН **********, от град Н., ж. к. „М.“ №**,
ет. *, ап. * да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от
Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен
адрес град София, ул. Хан Аспарух“ №54, ет. 4, офис №9, сумата от 8100.95 (осем хиляди и сто лева и деветдесет и пет стотинки лева) лв.,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
ПРИСЪЖДА на адв. Мартин Жеков Богдев
от АК-Бургас, с адрес на кантората град Бургас, ул. „Сердика“ № 2б, ет. 1 офисен,
възнаграждение в размер на 934.41 (деветстотин тридесет и четири лева и
четиридесет и една стотинки) лв., което
възнаграждение да му бъде изплатено от внесения депозит по посочената от него
банкова сметка.
Настоящото
решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: