ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1118
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502518 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "А1 България" ЕАД, ЕИК *********
седалище и адрес гр.София, район Илинден, ул.Кукуш №1 чрез
пълномощника им адв.И.Й. против разпореждането обективирано в Заповед
№6242/10.07.2021г. по ч.гр.д. № 11054/2021г. по описа на РС Пловдив, в
частта с която е отхвърлено заявление от 01.07.2021 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* против
„СУАНС ПАРТНЪРШИП“ ЕООД, ЕИК 20381287 в частта за сума от 587 лева
- неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 25.08.2016 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно,
защото по делото липсват клаузи в договора, а става дума за компенсаторна
неустойка изцяло съобразена с със законите на страната и актовете на ЕС.
Сочи се, че неправилно съдът е разтълкувал фунциите на неустойката и не е
налице прекомерност и противоречие с добрите нрави. Иска се отмяна на
обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК изцяло в това число и за неустойката.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
1
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС Пловдив е приел, че съобразно на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл.26 ал.1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за
която е 1 уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. РС Пловдив приема, че неустойката в казуса
уговорена към договора за мобилни услуги е в размер на сбора на всички
стандартни месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след
предсрочното му прекратяване. Следователно по този начин е установено, че
потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси без да
получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора
услуги.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Неустойката по размер от 587
лева е твърде по-висока от уговорената месечна такса по договора за мобилни
услуги между страните по делото. Доколкото по делото липсва представен
писмен такъв договор, то както размер дължимата месечна вноска е всъщност
неясна по стойност. Единствено по последната дължима фактура за периода
23.12.2020г. – 22.01.2021г. е видна такса от 20 лв. за месеца. От друга страна
какъв е механизма на изчисляване на тази неустойка също е абсолютно
неясно в казуса, при липсата на представен договор за мобилни услуги и
евентуални общи условия. От тук и заповедния съд трудно би направил
някакви обосновани изводи за неустойката и нейния размер, спрямо
функцииите й. Но във всички случаи, при така събраните оскъдни
доказателства по това дело, спрямо предполагаемата абонаментна вноска
размера на неустойката е твърде висок и сочи на нейното противоречие със
закона. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК е законосъобразно.
Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то
за него остава възможността да си докаже правата по договора по исков ред,
като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В
казуса това не се изисква от закона.
По така изложените съображения, частната жалба се намери за
2
неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се
потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с
чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед
№6242/10.07.2021г. по ч.гр.д. № 11054/2021г. по описа на РС Пловдив, в
частта с която е отхвърлено заявление от 01.07.2021 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* против
„СУАНС ПАРТНЪРШИП“ ЕООД, ЕИК 20381287 в частта за сума от 587 лева
- неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 25.08.2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3