О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 01.10.2018 г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти състав, в
закрито заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от съдията
НЧД № 4446 по описа за 2018г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
С постановление на Бургаска районна прокуратура от
12.09.2018г. на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с
чл. 24, ал.1, т. 1 и чл. 24, ал. 5 НПК е прекратено производството по ДП 431 ЗМ
620/2015г. по описа на 01 РУ на МВР-гр.Бургас, пор № 1390/2015г. по описа на
БРП, водено за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 НК.
Срещу
постановлението е постъпила жалба от сочения за пострадал – М.Н.Н. с ЕГН: **********, адрес: ***. В жалбата се посочва, че изводите
на БРП са неправилни. Застъпва се, че прокурорът е градил изводите си за липса
на унищожаване или повреждане на вещи само на база на последната приобщена по
делото експертиза, без да се съобрази със заключението на предходните, както и
с приложените по делото множество писмени доказателства. В тази връзка се иска
назначаване на нова седморна експертиза, която да даде окончателно становище,
относно наличието или лиса на вреди по вещите. Изразява се несъгласие с
изводите на БРП и относно липсата на престъпление по чл. 325, ал.1 НК, като се
допълва че прокурорът превратно е тълкувал постановките на задължителната
съдебна практика. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление, като
върне делото на БРП със задължителни указания за приложение на закона.
Съдът намира, че така
депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата изхожда от легитимирано лице
– соченото за пострадало от престъплението лице, срещу акт подлежащ на съдебен
контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок (уведомлението за
прекратяване е получено на 14.09.2018г., а жалбата е депозирана на
20.09.2018г.). Разгледана по същество съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения.
Наказателното
производство е образувано на 18.05.2015г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК - с постановление на БРП и е водено за
извършено престъпление по чл. 216, ал.1 НК.
С
атакуваното постановление на БРП от 12.09.2018г. наблюдаващият прокурор приел,
че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, като не са събрани
доказателства за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 НК. За да стигне до
този извод представителят на държавното обвинение е посочил, че от заключението
на последната – допълнителна петорна съдебно-оценителна експертиза е видно, че
процесните вещи (собственост на жалбоподателя) не са били унищожени или
повредени, а се касае до зацапване с бетонни пръски, които могат да се
отстранят с почистване. По отношение на фасадата на близката сграда и на
тротоарните плочки, собственост на Община Бургас, е прието че също не е
засегната субстанцията им до степен, че да ги направи изцяло или частично,
временно или постоянно негодни за употреба, поради което не е налице състав по
чл. 216, ал.1 НК, а отделно от това, дори да се приеме противния извод, то
стойността на евентуалната щета е много под минималната работна заплата и
отново деянието е несъставомерно на основание чл. 9, ал.2 НК. В постановлението
е направен извод и че няма данни за извършено престъпление по чл. 325, ал.1 НК,
който извод се базира на това, че действията на Е. Н. са били реципирани освен от Д. Н., само от още двама свидетели (Г.
С. и св. В. Р. – по отношение на последния очевидно е допусната техническа грешка,
доколкото във възприетата фактическа обстановка св. р. въобще не се сочи да е
присъствал на мястото). Посочва се, че лицата не са сигнализирали тел. 112 и не
са направили необходимото да предотвратят създалата се ситуация. На база на
това се прави извод, че действията на св. Н. не изразяват брутална демонстрация
против установения обществен ред и заедно с това манифестиране на открито
висока степен на неуважение към личността. В подкрепа на тези изводи са цитирани
постановки от ППВС № 2/1974г., като се обобщава, че дори да се приеме, че е
реализирана някоя от проявните форми на
изпълнителното деяние, то липсва осъществяване кумулативно на двата признака,
характеризиращи действията на едно лице, като хулиганство по смисъла на НК. В
допълнение се изтъква, че не може категорично да се докаже, че действията на
св. Н. са извършени с пряк или евентуален умисъл, без обаче да се сочи в крайна
сметка с каква форма на вина са извършени, според прокуратурата (или че са
извършени безвиновно) и на база на какво се гради
този извод.
Настоящият
състав, след като се запозна с материалите по делото, счита, че част от изводите
на прокуратурата са правилни и законосъобразни и следва да се подкрепят, но
друга част са останали необосновани.
Целта на
съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора,
с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството
по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите
на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и
процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за
да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато
разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието
да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви
следствени действия да бъдат проведени.
Съдът
счита, че в прокурорския акт е изложена коректно фактическата обстановка по
случая, която е установена на база на събрания в хода на производството голям
обем доказателствен материал. Положени са необходимите усилия за изясняване на
обективната истина, като събраните доказателства са били подложени на
внимателен анализ, проверка и оценка със средствата и способите на НПК. Въпреки
това, крайните правни изводи на прокурора, досежно липсата на извършено каквото
и да е престъпление от общ характер, по мнение на настоящия състав, са
необосновани, доколкото не се базират на иначе правилно установените факти по
делото. Доколкото в жалбата не се спори по изложената от прокурора фактическа
обстановка, а и доколкото същата е изведена на база събраните доказателства,
съдът счита, че не е необходимо да я преповтаря, а се присъединява към
възприетото от РП-Бургас.
На база на така установените
факти, съдът счита, че изводът на прокурора за липса на престъпление по чл.
216, ал.1 НК е правилен и обоснован. Съдебната практика и теория са
категорични, че за да е налице "унищожаване" или
"повреждане", деянието на извършителя трябва да е насочено към непосредствено физическо въздействие върху материалната
субстанция на обекта. „Унищожаването” е налице, когато чрез непосредствено
физическо въздействие материалната субстанция на обекта се засяга до такава
степен, при която той става негоден напълно
и завинаги за използуването му съобразно неговото предназначение. „Повредата”
също засяга материалната му субстанция. При нея само временно или частично се отнема възможността за използуването на
обекта (Тълкувателно решение № 50/28.12.1989 г. по н.д. № 18/89 г., ОСНК).
Видно от приложените по делото множество снимки направени от св. Н.
непосредствено след инцидента ясно се вижда, че излетия бетон не в
съприкосновение с гаражната врата на свидетеля, нито с фасадата на сградата, а
по последните има пръски от този бетон. Въпросните пръски са фиксирани и при
извършения на 12.06.2015г. оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него (л.
39 – 42 от Том 2 на ДП), което навежда на мисълта, че вратата не е преминала
ремонт/почистване към датата на огледа, в който смисъл е и изявлението на св. Н.
в разпита му от 12.01.2018г. (л. 167
от Том 3 на ДП), че: „ ... към днешна
дата състоянието на ролетната врата е същото, каквото
е било непосредствено след нейното увреждане”. По време на огледа, в
присъствието на св. Н., е било изрично записано „... отвори се вратата на гаражното помещение, като не се констатираха
проблеми по отварянето на вратата...” или казано по друг начин – независимо
от напръскването с бетон вещта не е станала напълно и завинаги или временно или
частично негодна за употреба по предназначение, а е запазила своята
функционалност, макар и с нарушен естетически вид. Протоколът за оглед,
съставен по надлежния ред (относно съдържанието, на който присъстващият св. Н.
също не е направил възражения), съгласно чл. 131 НПК е доказателствено средство
за извършените действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства
– т.е. фактът, че вратата на гаража въпреки напръскването с бетон продължава да
изпълнява своето предназначение, е доказан по надлежния ред. Между другото – в
нито един от проведените разпити в хода на ДП св. Н. или неговата съпруга не са
заявили за проблеми с отварянето/затварянето на гаражната врата или с
невъзможността на същата да изпълнява функцията си. Нещо повече - в протокол за
предявяване (л. 87 от Том 3 на ДП) повереникът адв. Николов – БАК заявява: „ ... ние никога не сме твърдели, че
конструкцията на врата е нарушена, както и никога не сме твърдели, че същата не
може да се ползва, но нашето искане е било да се остойности
възстановяването на естетическия й вид, преди извършване на деянието....”. Единственото,
което е заявил собственикът - св. Н. е, че не може да ползва гаража си, но
поради това, че пред него е имало излято петно бетон. Доколкото обаче се касае
за пречка, която не е свързана с въздействие
върху материалната субстанция на обекта (врата), а за поставяне на препятствие
пред обекта, то и това не може да се окачестви като „унищожаване” или
„повреждане” на самата врата. Действително, в следствие на излетия бетон са
били привнесени пръски върху боята на вратата, които са загрозили нейния външен
вид и чието отстраняване очевидно би коствало доста средства (предвид нуждата
от демонтиране/монтиране, смазване и т.н., в която връзка са и писмените
документи, представени от пострадалия – примерно протокол от 20.09.2014г., л.
42 от Том 1 на ДП), но това не променя факта, че вещта, макар и с не
естетически външен вид, не е загубила възможността да се използва по
предназначение. Доколкото законът не инкриминира изцапването/загрозяването на
вещи, а само тяхното „унищожаване” или „повреждане”, то в случая изводът за
липса на престъпление по чл. 216, ал.1 НК досежно гаражната врата е правилен и
законосъобразен. Касае се за гражданско-правен деликт,
като защитата на увредения е уредена в чл. 45 и сл. ЗДДС.
Абсолютно същото се отнася и до
фасадата на сградата (която е обща част на сградата). По същата има доказани
пръски бетон, които обаче по никакъв начин не са довели до нарушаване на
нейната цялост или функционалност, поради което и всичко казано по-горе се
отнася и за нея. Изрично в този смисъл са и показанията на домоуправителя – Х.
В. (л. 100 от Том 2 на ДП), който заявява, че „необходимо е да се пребоядиса” – т.е. да се предприемат действия
по възстановяване на естетическия външен вид на мазилката, а не такива свързани
с нейното поправяне или ремонтиране.
Досежно тротоарните плочки, съдът
не може да не отбележи, че в разпита си от 10.06.2015г. (л. 13-14 от Том 2 на
ДП) пострадалият Н. изрично е заявил, че тези вещи не са негови: „... нямам претенции относно тротоарните
плочки, защото те са собственост на Общината...”. Действително от събраните
доказателства може да се направи извод, че тротоарната настилка е собственост
на Община Бургас, като постановлението за прекратяване е било връчено на
представител на същата на 13.09.2018г., а липсата на жалба сочи, че изводите на
прокуратурата за липса на унищожени или повредени вещи собственост на Общината
се възприема от правоимащото лице. Жалбоподателят Н. не е претърпял вреди от
евентуалното унищожаване или повреждане на тези плочки, които не са негова
собственост, поради което и няма правен интерес от обжалване досежно тези вещи.
Въпреки това съдът не може да не
отбележи, че във вече коментирания протокол от оглед на МП изрично се посочва,
че „ ... плочките са правилно подредени,
с изчистени фуги...”, което се доказва и от приложените фотоснимки. В
заключението на вещите лица по тройната СОЕ (л. 62 от Том 3 на ДП) изрично е
посочено, че на 15.11.2016г. вещите лица са извършили оглед, в следствие на
който: „.. не се констатира повредени
тротоарни плочки, както и подменени такива, след изливането на бетона...”. Отделно
от това на л. 94 от Том 2 на ДП е приложен Констативен протокол, съгласно т. 2,
на който е изрично посочено, че „вследствие
на използваните ръчни и механични инструменти частично е наранена повърхността на плочките, бордюрите и холкиера
между уличното платно и бордюра”. Казано по друг начин – в самия
констативен протокол, подписан от св. Н. изрично се посочва, че има наранявания
само на повърхността на плочките, които са частични и то се дължат на дейността
на работници, наети да почистят, а не че се касае до счупени, изкърени и т.н. плочки. Изрично в разпита си от
01.02.2016г. (л. 140 от Том 2 на ДП) св. Н. подчертават, че „тротоарът беше с не нарушена цялост”. В
подкрепа на горното са и веществените доказателства - снимки (л. 23 и л. 24, л.
52, л. 53, л. 55, л. 60 от Том 1 на ДП; и най-вече от л. 18, л.25, л. 26, л. 27
от Том 3 на ДП), част, от които направени непосредствено след отстраняване на
бетона от плочките от самия Н., на които също не се наблюдава такова
въздействие върху плочките, правещо ги временно или частично негодни за
употреба по предназначение. Между
другото, точно видно от снимките - плочките, върху които е бил излят бетона и
които евентуално са понесли някакво въздействие - са не повече от 60 бр., което
лесно може да се пресметне (максимум 12 реда по 5 плочки в ред), а не както е застъпено в някои от писмените
документи – над 160 плочки.
Горните изводи на БРП напълно
кореспондират и със заключението на петорната и допълнителната петорна съдебно-оценителна
експертиза (назначена единствено по
изрично искане на пострадалия и неговите повереници, направено при предявяването
на материалите от разследването на 16.01.2017г.). За разлика от становището
на жалбоподателя, съдът намира експертизата за пълна, обективна и изчерпателна,
поради което се солидаризира с решението на БРП да я кредитира изцяло.
Заключението на вещите лица не е изолирано, а се подкрепя от горепосочените
доказателствени материали. Фактът, че пострадалият не е удовлетворен от
изводите на експертите не е основание за назначаване на нова, този път седморна
експертиза. Нещо повече, видно от протокола за предявяване - петорната
експертиза е била окачествена от самия повереник като „арбитражна” – т.е.
такава, която при наличие на противоречие между няколко налични експертизи да
излезе с окончателно становище. Поради това няма как искането за нова седморна
експертиза да се обоснове с това, че заключението на 5-тимата експерти се
различава от становището на част от вещите лица, изготвили някой от другите
експертизи. Това е напълно нормално и именно това е целта на „арбитражната” експертиза
– да даде отговор при наличие на противоречиви заключения.
Поради горепосоченото съдът
намира, че изводът на БРП за липса на престъпление по чл. 216, ал.1 НК е
обоснован и правилен и почива на правилно приложение на закона.
Въпреки
това, съдът счита че недостатъчно изследван е останал въпросът за евентуално извършено
друго престъпление от общ характер и в частност престъпление по чл. 325, ал.1 НК. В постановлението за прекратяване прокурорът е засегнал този въпрос, но
съдът намира, че крайният извод е необоснован, доколкото не е формиран въз
основа на цялостен и изчерпателен анализ на доказателствената съвкупност. В
конкретния случай прокурорът е приел, че действията на лицето не изразяват
брутална демонстрация против установения обществен ред и заедно с това
манифестиране на открито висока степен на неуважение към личността, но мотивите
за този извод се ограничават само с това, че действията на Н. са били
рецитирани освен от Д. Н., само от още двама свидетели, които в последствие са
разбрали, че Н. не е поръчвал бетон и изсипването на същия е целял други
последици. Други доводи по същество не са изложени, а са цитирани принципни
постановки от ППВС № 2/1974г., без да е посочено как и защо същите не се
отнасят към фактите по делото.
Необсъдени
в нужната степен са останали фактите, че между св. Н. и извършителят не е имало
никакви предишни контакти и двамата не са се познавали – т.е. не е имало личен
мотив за каквито и да е противоправни действия; че се касае за използване на
тежка строителна техника в центъра на областен град, по време когато по улиците
ноторно има много хора – т.е. деецът е действал с ясното съзнание, че
поведението му неминуемо ще стана достояние на много хора, като самият начин на
осъществяването му сочи на безцеремонност и стремеж именно за това; че деянието
е осъществено по отношение на млада жена, бутаща количка с невръстно дете в
нея, като е съпроводено с думите: „Имаме
изненада за теб....ей, сега ще те бетонирам”; че изсипването на бетон на
обществено място, очевидно освен всичко останало цели и да се унижи жертвата
(за което сочат изречените думи) и да се демонстрира тотално несъобразяване със
законите и правилата в обществото, да се демонстрира безнаказаност и
пренебрежение към индивида и обществото, като цяло; че поведението на
извършителят обективно е довело до шок и стрес у св. Н. (медицински документи
л. 33-35 от Том 3 на ДП), както и е оставило трайни следи върху вещите (което
очевидно се е целяло, използвайки бързовтвърдяваща се
строителна смес с немалък обем). Не на последно място действията на извършителя
не са останали незабелязани за обществото, а тъкмо напротив – същите са
възприети от няколко души преки очевидци – св. Д. Н., св. Г. Ш., св. Г. С. и
св. Х. В. (повторен разпит на л. 79 от Том 3 на ДП), а в последствие и от други
– св. М.Н., св. И. Л. и т.н., като еднозначно са оценени като безцеремонни,
груби, унизителни и т.н., а св. Л. (л. 21 от Том 2 на ДП) изрично подчертава: „ ... лично аз съм възмутен от изсипания
бетон пред кооперацията и се чувствам унизен като съсед, тъй като целия вход
станахме за смях...”
По
мнение на съда, преди да достигне до извод за липса или наличие на престъпление
по чл. 325, ал.1 НК прокурорът е следвало подробно да анализира и обсъди
горните факти и едва след това и след като съпостави същите с критериите,
въведени във въпросното ППВС да направи преценка дали същите консумират състава
на чл. 325, ал.1 НК или не, като изложи подробни мотиви в тази насока. В настоящия
случай прокурорът не е извършил такъв подробен анализ, а декларативно е заявил,
че не е налице кумулативната наличност на двата признака: „грубо нарушаване на
обществения ред” и „явно неуважение към обществото”, без да посочи на каква
база гради този извод и защо.
По същия
начин следва да процедира и досежно субективната страна на деянието, доколкото
в постановлението е посочено, че не би могла да се защити по несъмнен начин
тезата, че действията на св. Н. са извършени с умисъл, без обаче да се посочва
тогава при каква форма на вината са извършени и изобщо – извършени ли са
виновно.
Съдът не
може да изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното
производство да два указания дали спрямо лице следва да се повдигне или поддържа
обвинение и за какво. Противното би означавало, че съдът не контролира
правилността на прокурорския акт, а изземва ръководно-решаващите функции на
прокурора. Съдът следва да извърши преценка на правилността на формирането на
изводите на прокурора, както и дали същият е провел пълно всестранно и
обективно разследване, преди да формира окончателното си мнение. Както стана
ясно по-горе съдът, в настоящия му състав, приема, че в случая изводите на
прокурора досежно липсата на престъпление по чл. 216, ал.1 НК са правилни и
обосновани, но тези относно евентуално извършено престъпление по чл. 325, ал.1 НК не почиват на пълен, задълбочен и всеобхватен анализ на доказателствата,
поради което и прокурорският акт в тази му част е необоснован и следва да се
отмени.
Всичко
това дава основание на БРС да отмени постановлението за прекратяване и да върне
делото на БРП за прилагане на закона, съобразно с мотивите на настоящето
определение.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление на Бургаска
районна прокуратура от 12.09.2018г., с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 и чл. 24, ал. 5 НПК е било прекратено
производството по ДП 431 ЗМ 620/2015г. по описа на 01 РУ на МВР-гр.Бургас, пор
№ 1390/2015г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 216,
ал.1 НК.
ВРЪЩА делото на БРП за продължаване на
процесуално-следствените действия в съответствие с мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му
пред БОС.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на БРП и на жалбоподателя М.Н. на посочения в делото адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: