Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 23.04.2019г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2088 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „V. W.L.“ срещу „Д.“ ООД.

  Ищецът твърди, че на 01.01.2012г. между страните е бил сключен Договор № 191275  за разпространение на телевизионните програми VIASAT HISTORY и TV 1000, на основание на който ответникът „Д.“ ООД е получил неизключителното право за срока на действие и в рамките на  територията на гр. Русе, да приема и разпространява телевизионните канали VIASAT HISTORY и TV 1000 посредством мрежите за приемане на абонатите, за срок от 12 месеца. Ответникът в качеството си на лицензополучател се е задължил да заплаща на ищеца, лицензодател, нетна месечна лицензна така в размер на 1 000 евро, с увеличение от 15 % всяка година, освен ако страните не уговорят друго в писмен вид. Начинът на плащане  е бил подробно описан в пункт 7 от договора, като ответникът се е задължил да представя отчет на ищеца в края на всеки месец. При получаване на отчета лицензодателят незабавно е издавал фактура за лицензната такса за месеца, за който е съставен отчет. Ответникът е трябвало да изплати фактурата в срок от 14 дни от нейното издаване. Ищецът добросъвестно  и валидно е предоставил достъп за разпространяване на каналите. Със споразумение от 10.12.2013г. страните по взаимно съгласие са прекратили договора, считано от 01.01.2014г. и са се споразумели, че всички дължими от ответника суми към датата на прекратяване остават изискуеми  и платими – 21 000 евро по фактури № 1038713/18.05.2012г., № 1040970/17.08.2012г., № 1043345/16.11.2012г., № 1045952/21.02.2013г., № 1047750/10.05.2013г., № 1050480/20.08.2013г. и № 1052758/18.11.2013г. Сумите не са били платени и ищецът претендира заплащането на  21 000 евро останала неплатена такса по Договор № 191275 от 01.01.2012г. и споразумението от 10.12.2013г., с 6 859. 07 евро изтекли лихви от 01.01.2014г. до датата на исковата молба, подадена по пощата (22.06.2017г.). Налице е признание от страна на ответника за изпълнението на договора от ищеца. Валутата, в която се претендират вземанията (евро), е съгласно уточнението в съдебно заседание на 28.02.2019г.

Ответникът „Д.“ ООД оспорва исковете като неоснователни. Възразява, че ищецът не е представил доказателства за изпълнението на договора, както и вземанията са погасени с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, съгласно разрешението по ТР № 3/2011 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС. Представеното по делото споразумение не прекъсва давността. За да е налице признание на задължението, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора и да се отнася за съществуването на самото задължение, а не само до наличието на факти, от които произхожда.  В споразумението няма недвусмислено признаване на задълженията по фактурите. Дори да се приеме, че е налице признание на вземанията и новата давност е изтекла. Искът е бил подаден повече от половин година  след като е изтекла погасителната давност, започнала да тече на 01.01.2014г.

И двете страни претендират направените по делото разноски.

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

Ищецът „V.W.L.“ (В.У.Л.) е частно дружество с ограничена отговорност, регистрирано във Великобритания, с предмет на дейност телевизионни програми и предавания.

Ответникът е българско търговско дружество, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление *** и  с предмет на дейност, освен другото, проектиране, доставка, монтаж, техническо обслужване и изграждане на колективни и индивидуални кабелни телевизионни мрежи и системи и резервни части за тях. Дружеството осъществява обществени електронни съобщения, съгласно публичния регистър на предприятията, уведомили Комисия за регулиране на съобщенията за намеренията си да осъществяват електронни съобщения по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС.  

На 01.01.2012г. между страните е бил сключен Договор за разпространение на канали Вайъсат в България кабел VIASAT HISTORY, TV 1000, с номер на договора 191275.

Съгласно договора ищецът е предоставил на ответника неизключително право за срока за действие на договора и в рамките на определена територия да приема и разпространява телевизионни програмни услуги с наименования VIASAT HISTORY и TV 1000 (базов цифров пакет), посредством цифровата кабелна телевизионна мрежа на ответника, за приемане от абонати, срещу заплащане от ответника на месечна лицензна такса с увеличение от 15% всяка година. По-конкретно ищецът е предоставял за своя сметка каналите  до приемното оборудване на ответника в съответствие със стандартните технически спецификации, които канали (телевизионни програми) ответникът да  приема и разпространява, при заплащане на лицензната такса. В срок от пет дни от края на всеки месец ответникът е представял отчет на абонатите, ищецът е издавал фактура за лицензната такса, която ответникът е трябвало да заплати в срок от 14 дни. Също съгласно договора ответникът си е запазвал правото да начислява лихва върху просрочените плащания от крайния срок на плащане до извършване на действителното плащане в размер на 10% на година или в максималния лихвен процент, допустим по закон, ако е по-малко от 10% на година. Плащането се е извършвало в евро, съгласно издадената от ищеца фактура. Срокът на договора е бил 12 месеца, с възможност за автоматично подновяване. Съгласно изричната уговорка между страните, договорът и всеки възникнал спор във връзка с неговия предмет се е управлявал от и тълкувал в съответствие със законите на Англия.

Договорът от 01.01.2012г. е бил изготвен на английски и на български език, като българският и английският текст са идентични. В случай на несъответствие, английският текст е бил с предимство. В случая такова несъответствие не се установява.

Съгласно Приложение № 1 към договора от 01.01.2012г., месечна лицензна такса по договора между страните за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. е била в размер на 1 000 евро, съответно 400 евро за програмата на VIASAT HISTORY и 600 евро за програмата на TV 1000, като канали съставляващи цифров базов пакет. Не се установява промяна в лицензната такса и след това.

Договорът от 01.01.2012г. е бил прекратен по общо съгласие на страните, считано от 01.01.2014г., със Споразумение от 10.12.2013г. (Споразумение за прекратяване на Договор № 191275 от 01.01.2012г. за разпространение на телевизионните програми   VIASAT HISTORY и TV 1000).  Съгласно споразумението,  страните са декларирали и гарантирали, че всички дължими от ответника суми към датата на прекратяване в размер на 21 000 евро са  оставали изискуеми и платими на ищеца. Прекратяването е било във връзка с отправено от ответника, чрез управителя  му, предизвестие изх. № 18-09/30.09.2013г., с което  е било изразено желание за прекратяване на договора по причина, че са били натрупани задължения към  програмите и е наложителна оптимизация на разходите на ответното дружество. В писмото е била изразена надежда, че след изплащане на задълженията, многогодишните търговски взаимоотношения между страните ще бъдат продължени. 

При действие на договора от ищеца са били издадени, освен другото, фактура № 1038713/18.05.2012г., № 1040970/17.08.2012г., № 1043345/16.11.2012г., № 1045952/21.02.2013г., № 1047750/10.05.2013г., № 1050480/20.08.2013г. и № 1052758/18.11.2013г., всяка на стойност от 3 000 евро.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице П.А.Д., фактурите са били редовно осчетоводени от ищеца в месеца на тяхното издаване, като за тях е била подадена и официална информация към Британската приходна и митническа агенция HM Revenue & Customs.

При ответника са били осчетоводени само фактурите от 18.05.2012г. и 17.08.2012г. (както и една предходно издадена фактура, извън процесните, за  3 000 евро, която е била и платена от ответника), съответно е било извършено самоначисляване на ДДС в резултат на вътрешнообщностно придобиване и получени услуги с място на изпълнение на територията на страната (с издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС, включване в дневник за продажбите по ДДС и в дневник за покупките). 

Също съгласно заключението на вещото лице, счетоводството на ответника не е водено редовно – останалите пет процесни фактури  не са били осчетоводени, не са били  издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС, както и не са били включени в дневниците по ДДС.       

За времето от 01.01.2014г. до 22.06.2017г. върху сумата от 21 000 евро, на база лихвен процент от 10% годишно, е изтекла лихва за забава от поне 6 859. 07 евро.

Съгласно заключението на вещото лице Н.А.А., имал задача да изясни съдържанието на правото на Англия (англосаксонската правна система, позната още като общоправна) като приложимо право към договора от 01.01.2012г. и допълнителното споразумение, в контекста на тълкуване на договора, изпълнение на задълженията, последиците от неизпълнението и приложимата погасителна давност,  към договора между страните са приложими Contract act, Late Payment of Commercial Debts Act 1998 и Limitation act 1980 със съдебната практика по прилагането.

Съгласно Contract act, при подписване на договор, включените в него задължения, отнасящи се до страните, стават обвързващи за тях и подлежат на принудително изпълнение по силата на издадено съдебно решение, като съществува принцип за пълна свобода на страните, разполагащи с изравнени преговорни позиции да договарят каквито условия сметнат за подходящи.  По правило условията не могат да противоречат на приложимото законодателство, което може да съдържа и имплицитни такива, в зависимост от предмета и съдържанието на договора. Подписан от всички страни договор отразява в пълна степен техните намерения и визия относно взаимоотношенията им   

Също съгласно заключението, неплащането на договорена лицензионна такса влиза в рамките на стандартно неизпълнение (breach of contract), при което съдебната институция, която разглежда делото по свое усмотрение може да издаде заповед за принудително изпълнение или да присъди обезщетение за нарушение на договора.

Приложимият закон относно забавени плащания в рамките на бизнес взаимоотношения е Late Payment of Commercial Debts Act 1998. Законът изрично предвижда основния принцип на свобода на договаряне – в случай, че страните са включили в договора помежду си обезщетение за забавено плащане на задължение, което е цялостно обезщетение, законово определена лихва не се начислява върху задължението, освен ако страните не са уговорили друго, както и страните са свободни да договарят помежду си условия, отнасящи се до последствията от забавено плащане на задължения.

Разпоредбите на закона съдържат референция към уеб-страницата на Държавния секретар, където е упомената приложимата лихва към забавени плащания в случай, че няма договорно определена такава – 10% годишно, съгласно уточненията на вещото лице в открито съдебно заседание на 09.04.2019г.  

Вещото лице е уточнило още, че по отношение на паричните задължения по претенцията за реално изпълнение, както и лихвата е приложима шестгодишна давност, съгласно Limitation act 1980, като  договорът от 01.01.2012г. има качеството на обикновен договор (simple contract) по смисъла на този закон. По-конкретно, съгласно посочения закон, производство, основаващо се на обикновен договор не може да бъде откривано след изтичането на шест години от датата, на която е възникнала причината за същото.

Страните не са оспорили заключението на вещото лице, което се приема от съда относно посоченото съдържание на чуждото право като обективно и компетентно дадено. Заключението е в съответствие и с данните от Европейския портал за електронно правосъдие и официалния портал на законодателството на Обединеното кралство Legislation.gov.uk относно действащото право на Англия.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:      

Искането на ищеца за присъждане на сума от 21 000 евро   останала неплатена такса по Договор № 191275  за разпространение на телевизионните програми VIASAT HISTORY и TV 1000 от 01.01.2012г. и споразумението от 10.12.2013г. между страните, както и за заплащане на  6 859. 07 евро изтекла лихва за забава от 01.01.2014г. до 22.06.2017г. е основателно.

Страните са били обвързани от валиден договор за разпространение на телевизионни програми, по който ищецът е предоставял програмите до приемно оборудване на ответника за разпространение на абонати, за което той дължи уговорените и останали неплатени лицензни такси – 21 000 евро, за което е предявен и иск за реално изпълнение. Съгласно изясненото от фактическа страна съдържание на приложимото право на Англия, при сключване на  договора съдържащите се  в него задължения, които се отнасят до  страните, стават обвързващи за тях и подлежат на принудително изпълнение. Същевременно също съгласно законодателството на Англия, при забава на плащането е дължима законна лихва от 10% годишно, плащането на такава лихва е потвърдено и от страните по договора, отпратили към нея като законна последица от забавеното изпълнение (в размер на 10% на година или в максималния лихвен процент, допустим по закон, ако е по-малко от 10% на година) и такава лихва е дължима от 01.01.2014г., датата на прекратяване на договора и към която дата задължението за плащане на сумата от 21 000 евро е било  изискуемо и платимо, включително съгласно допълнително сключеното споразумение от 10.12.2013г. Не е имало други условия за дължимост на лихвата, както и претендираната по делото сума на лихвата е в размер  по-малък от лихвата съответна на посочения  лихвения процент от 10% за периода.

При осчетоводяването на част от процесните фактури, признанието за дължимост на суми по писменото предизвестие от изх. № 18-09/30.09.2013г. (че ответникът е финансово затруднен да изпълнява задълженията си), както и допълнителното задължаване на ответника по споразумението от 10.12.2013г. да плати сума от 21 000 евро, която е стойността на процесните фактури, неоснователни са възраженията му, че договорът от 01.01.2012г.  не е бил изпълнен – че ищецът не е предоставял за своя сметка каналите  до приемното оборудване на ответника. Налице е признание за това изпълнение, като подлежащ на доказване факт от ищеца. Преценката на съда относно изпълнението е въз основа на събраните доказателства  по приложимото българско процесуално право по чл. 153 и чл. 154 от ГПК (чл. 29 от КМЧП).  Съгласно уговореното по договора от 01.01.2012г., за срока на действието му - две години, са били дължими лицензионни такси от 24 000 евро, от които  ответникът е платил 3 000 евро по една от издадените фактури  и е останал задължен за разликата от 21 000 евро. 

С оглед установеното съдържание на правото на Англия като приложимо право  по чл. 93, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 1, т. 7 от КМЧП, не е налице  погасяване на вземанията – главница и законни лихви,  по давност и това възражение на ответника също е неоснователно. Приложима е шестгодишна давност, която при сключване на договора между страните на 01.01.2012г. и при предявяване на исковете по делото на 22.06.2017г. не е изтекла.  Неприложимо е разрешението по ТР № 3/2011 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, както и изобщо са неприложими материалноправните разпоредби на българското право относно давността, тъй като в случая страните изрично са избрали за приложимо английското право към договора си. 

По делото първоначално ищецът е претендирал сумите в лева. Съдът присъжда сумите във валутата по договора между страните – евро, в какъвто смисъл и ищецът е направил своето уточнение в хода на делото (в открито съдебно заседание на 28.02.2019г.). Не е налице изменение на исковете, както и нарушение на диспозитивното начало, съответно на приложимите по делото процесуални правила на българския процесуален закон (чл. 29 от КМЧП). Съдът не може да присъди левова равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, както и когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 от ГПК), защото не се променя предметът на делото. В този смисъл е  Тълкувателно решение № 4/2014 от 29.04.2015г. по тълкувателно дело № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС.

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски – 2 174 лева платена държавна такса, 1 100 лева разноски за експертизи и 2 900 лева разноски за адвокат. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, тези разноски, общо 6 174 лева, са дължими изцяло.

Разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не се дължат.

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „Д.“ ООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „V.W.L.“ (В.У.Л.) с регистрационен № 579 1856 84 и адрес *********, 610 Чизик Хай Роуд, Лондон, W4 5RU, Великобритания, със съдебен адресат адв. Л.Ц.,***, офис 3,  сумата от 21 000 евро   (двадесет и едно хиляди евро) неплатена такса по Договор № 191275  за разпространение на телевизионните програми VIASAT HISTORY и TV 1000 от 01.01.2012г. и споразумение от 10.12.2013г.,  6 859. 07 евро (шест хиляди осемстотин петдесет и девет евро и седем евроцента) изтекли лихви от 01.01.2014г. до 22.06.2017г., както и 6 174 лева (шест хиляди сто седемдесет и четири лева)  разноски по делото. 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: