Решение по дело №398/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 242

 

гр. ВРАЦА,23.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение,в

закрито заседание на 23.07.2019г.,   в състав:

 

 

Председател:Рената Г.Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Пенка Т.Петрова

 

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар

като разгледа докладваното  от   съдия П.Петрова            

в.гр.  дело N` 398  по описа за 2019 година,

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ал.1 т.3 предл.1 ГПК.

А.М.Р. ***,чрез процесуален представител адв.Г.З. от САК,е обжалвала постановление на ДСИ при СИС при РС Козлодуй от 04.06.2019г.,постановено по изп.д.№ 329/2018г.по описа на същата служба,с което е спрямо производството по делото на основание чл.454 ал.1 ГПК.Поддържа се в жалбата,че постановлението на ДСИ е неправилно и незаконосъобразно.Спиране на изп.производство на основание чл.454 ГПК според изложеното в жалбата било неприложимо в конкретния случай,тъй като нормата на чл.454 ГПК била относима само до спиране на производството в случаи на предаване на движима вещ в магазин или борса,явен търг с устно наддаване и публична продажба на имот.Постановлението според изложеното в жалбата било незаконосъобразно и поради това,че на жалбоподателката-взискател не бил изпратен препис от молбата за спиране за становище от нейна страна.Иска се отмяна на постановлението за спиране и продължаване изп.действия с налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Противната страна – длъжник по изпълнителното дело,чрез процесуален представител адв.С.Л.-П. от ВрАК оспорва жалбата.Моли да бъде оставена без уважение.

На основание чл.436 ал.3 ГПК,ДСИ е изложил мотиви,с които изразява становище за неоснователност на жалбата.

С жалбата и възражението към нея не са сочени нови доказателства.

Врачанският окръжен съд,като взе предвид изложените в жалбата доводи и съображения,становището на противната страна и мотивите на ДСИ,приема за установено следното:Жалбата е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок от чл.336 ал.1 ГПК,от страна,имаща право и интерес от обжалване,и против акт на СИ,подлежащ на обжалване.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Изп.д.№ 329/2018г.по описа на СИС при РС Козлодуй е образувано въз основа на изп.л.,издаден по в.гр.д.№ 193/2017г.на ОС гр.Разград,с решението по което родителските права по отношение малолетните деца на страните са били предоставени за упражняване от майката,а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лв. за всяко едно от тях.С постановление от 12.02.2019г. ДСИ е приел,че дължимите от длъжника разноски в изп.производство възлизат на 570 лв.,от които 500 лв.- адвокатско възнаграждение.Взискателят е посочил способ за изпълнение – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.С молба от 04.06.2019г.длъжникът е поискал спиране на изп.производство на основание чл.454 ГПК,като е внесъл 20% от дължимото парично задължение/разноски/,и е декларирал,че всеки месец ще внася по 10% от остатъка на дълга.С постановление от същата дата – обжалваното,ДСИ постановил спиране на изп.производство по отношение на паричното задължение на основание чл.454 ал.1 ГПК.

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция намира действията на ДСИ за правилни и законосъобразни.Нормата на чл.454 ал.1 ГПК е императивна.При наличие на визираните в нея предпоставки СИ е длъжен да постанови спиране на изп.производство.В конкретния случай тези предпоставки са налице – внесена е 20% от дължимата сума и длъжникът писмено се е задължил да внася по 10% месечно от остатъка по дълга.Неоснователни са излаганите в жалбата доводи,че нормата била неотносима към конкретния случай.В ал.1 на чл.454 ГПК са указани най-късните моменти,до които длъжникът може да се възползва от разпоредбата,и същата/разпоредба/ не следва да се тълкува в смисъл,че е относима само при предаване движими вещи в борса или магазин,при явен търг с устно наддаване и публична продажба.Аргумент за направения извод е и систематичното място на разпоредбата в ГПК – дял втори – изпълнение на парични задължения,глава четиредесета – общи правила.

При така изяснената фактическа обстановка,с оглед изложеното жалбата се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора жалбоподателят-въззивник следва да заплати на противната страна сторените разноски в настоящето производство в размер на 200 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното,ВОС

 

                 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената от А.М.Р. ***,чрез адв.Г.З. от САК жалба против постановление на ДСИ при РС Козлодуй от 04.06.2019г.по изп.д.№ 3290/2018г.за спиране производството по делото по отношение на паричното задължение.

ОСЪЖДА А.М.Р. *** да заплати на К.Е.М. от гр.*** разноски в настоящето производство в размер на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........