МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1611 по
описа на Варненския окръжен съд за 2009
година, наказателно отделение.
На 23.11.2009 г. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен
акт , по който на 26.11.2009 г. е образувано производство пред първа инстанция
срещу подсъдимия, по обвинението му за извършено престъпление от общ характер,
квалифицирано по чл.343, ал.3,предложение първо б."б",вр.ал.1,б.”В”
от НК.
В обвинителния
акт е посочено, че на 10.08.2008 г. на път между
с.Старо Оряхово и Ново Оряхово, Варненска област при управление на МПС,л.а.
марка "Опел-Вектра” с ДК № В 3532 РВ
подсъдимият нарушил правилата за
движение по пътищата, чл. 20 ал.1 и 2,пр.3 и пр.6 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Анна Куртева Асенова, като деянието е извършено в пияно състояние.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и
предлага да бъде наложено наказание при съответния затворнически режим, както и
такова по чл.343г от НК. Относно гр.искове ,счита ,че като основателни следва
да се уважат по справедливост.
Като страни в процеса в качеството на граждански ищци и частни обвинители
са конституирани сина на починалата- С.А. и родителите на починалата- Курти
Илиев и Кемиля Исмаилова, като са приети за съвместно разглеждане три
граждански иска за не имуществени вреди срещу подсъдимия - с цена от по 80 000
лв. за сина й и от по 50 000 лева за родителите й, ведно със законната лихва от
датата на увреждане.
Подсъдимият дава обяснения, в които отрича да е допуснал вменяваните му във
вина нарушения по ЗДвП, в последната си дума съжалява за последствията, но
счита че не е виновен за настъпилия резултат. Защитникът му счита, че няма
виновно поведение от страна на подсъдимия и моли той да бъде оправдан,т.к. не
са налице доказателства ,че именно
подзащитния му е управлявал лекият автомобил.
С оглед доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Д. ***,като в същото село живеела и пострадалата
Анна Куртева Асенова-негова приятелка. Около 13,00 часа на 10.08.2008 год.
подс. Д. и свид.Г.С. *** Оряхово и по предложение на подсъдимия посетили питейно заведение в
с.Ново Оряхово, където Д. изпил три бири . До там двамата отишли с л.а.”Опел
Вектра” с ДК № В 3532 РВ, управляван от свид.С.. По пътя подсъдимия отстъпил
управлението на МПС още преди да посетят
с.Ново Оряхово. Около 15,30 часа Д. и С. *** Оряхово,като автомобила
управлявал-свид.С.. В близост до дома на свид.С. двамата се сменили на волана.
Подс.Д. управлявал МПС и след като оставил свидетеля се отправил към дома на
пострадалата Анна Асенова.Спрял автомобила и помолил свид.С.А.-син на
пострадалата, да я повика. Между подсъдимият и пострадалата възникнал конфликт
по повод нежеланието й да отидат в
заведение да се почерпят. В последствие Асенова се съгласила да придружи своя
приятел и се качила в автомобила на
мястото вдясно до водача. Подс.Д. потеглил рязко с висока скорост. Отправили се
от с.Старо Оряхово към с.Ново Оряхово. Подс. управлявал автомобила по пътя
между двете села, който в района на
възникналото ПТП бил асфалтиран, мокра настилка с две ленти за движение, по
една във всяка посока разделени с непрекъсната осева линия. Видимостта била
отлична. Подс. Д. управлявал автомобила с несъобразена скорост за конкретна
пътна обстановка/не по ниска от 120
км/ч-АТЕ-л.117/. В резултат на високата скорост при навлизане в десен завой в
посока към с.Ново Оряхово, подсъдимия
загубил контрол на МПС, което се отклонило вляво по посока на движението. МПС
напуснало пътното платно и навлязло в левия банкет. Автомобилът преминал косо
ската и с предната си лява част се ударил в хоризонталната част на терена.
Последвало завъртане около надлъжната хоризонтална ос,при което се ударила
задната част в подлежащия терен,при което
последвало падане на автомобила по таван. В резултат на ударите
пострадалата Анна Асенова била изхвърлена от купето на л.а.”Опел-вектра”
и починала на място. Трупът на последната бил намерен в близост пред МПС до отводнителен канал. В обясненията
си подс. Д. заявява,че той сам е напуснал МПС след ПТП.
В последствие бил извършен оглед на
местопроизшествието-протоколи-л.3/6:л.18/21 от ДП. При огледа е била иззета
част от задействаната въздушна
възглавница пред водача на МПС с червена течност. От заключението по
изготвената химическа експертиза-л.58 се установява 1,53 промила алкохол в
кръвта на подс.Д..
От заключението по
СМЕ-л.77 ДП се установява, че причината за смъртта на А.Асенова е несъвместимо
с живота счупване на гръбначния стълб с контузия и повърхностно разкъсване на
гръбначния мозък.
От заключението на
изготвената и приета по делото ДНК експертиза-л.107 от ДП се установява
следното:
1.Тези резултати показват,че ДНК профила на биологичния
материал по обект № 1/еърбег/ показва пълно съвпадение с генотипа на К.Д..
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е поставен
от някой друг индивид, освен К.Д. е
1 на 32 895 000 000 000.
От заключението по
изготвената и приета от съда комплексна
АТ и СМ експертиза-л.116/199 от ДП се установява,че с оглед механизма на възникналото ПТП и получените
травматични увреждания водач на автомобила може да бъде единствено подс.К.Д.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
показанията на свидетелите С.А., С.И., Курти Илиев, Г.С., В.В., Д. Мирчев,
заключенията на вещите лица по :химическа , СМЕ, комплексна тройна съдебно-медицинска
и автотехническата експертизи,
ДНК-експертиза: протокола за оглед със
фотоалбум, които са без противоречиви и взаимно допълващи се и обуславят
от правна страна извода, че
подсъдимият е осъществил състав на непредпазливо престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.343, ал.3, пр.1, б."б", вр.ал.1,б.”В” от НК.
Конкретните правила за движение, които той виновно е нарушил, и които са
довели до настъпване на общественоопасните последици, са визирани в следните
норми:
- чл.20,ал.1 и 2 ,пр.3 и пр.6 от ЗДвП –/ изм.ДВ бр.43 от 2002 год. в сила
от 26.04.2002 год./
- 1//- защото не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато
пътното превозно средство, а си е позволил да отклони вниманието си .
-2/- защото е бил длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобразява с
атмосферните условия, със състоянието на
пътя и на превозното средство, и с
характера и интензивността на движението и с други… Като е бил длъжен да направи всичко възможно, за
да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи,когато
възникне опасност за движението.
В резултат на тези две допуснати нарушения подсъдимият причинил по
непредпазливост /тъй като реално не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да
предвиди последиците/ смъртта на Анна Куртева Асенова, като деянието е
извършено в пияно състояние.
Твърдението на подсъдимия, че не е допуснал нито едно от горните нарушения,
се опровергава от показанията на свид.Г.С. и В.В., които са непредубедени и
незаинтересован свидетели и двамата са го
видели преди станалия инцидент именно той да управлява колата. Свидетелката-С.И.
в съдебно заседание категорично заяви,че т.к. живее близо до починалата е
видяла не само как подс.К. спира пред
портата на Ана, но и как Ана се е качила
на пасажерското място , а именно К. е
карал колата. Освен това колата е потеглила :”доста силно” след това.Свид. Г.С. е бил в колата с К. преди да стигнат до Анна
и той е управлявал л.а. Но категорично заяви и в съд.заседание,че са пили двамата в заведение в центъра на с.Ново Оряхово и около
13,00 часа са тръгнали обратно за
да се върнат в с.Старо Оряхово. След като са стигнали до махалата К. е поискал
да кара.Според показанията на свид.С. /л.47 от ДП/ подсъдимият е бил
видимо пиян още преди да тръгнат за
с.Ново Оряхово, а в с.з. заяви също,че :”Нормално се движеше,но личеше ,че е
пиян.Даже каза че предната вечер пак пил
алкохол.”
Твърдението на подсъдимия, че не е управлявал МПС, се опровергава както от
показанията на горепосочените свидетели, така и на свид.Д. Мирчев, С.А., от
огледния протокол , както и от заключенията по тройна автотехническата и СМЕ и
ДНК- експертиза. Свидетеля С.А. –син на починалата, който ги е видял преди да тръгнат с л.а. и чрез него
подсъдимият е извикал –майка му-Анна. Същият установява, че Анна-неговата майка дори не е
искала да се качи в колата, но се съгласила в последния момент, като
казва-:”Целия вонеше на алкохол, отзад в
колата му имаше бири и празни и пълни.
Майка за това не искаше да се качва в колата”.Т.е. никой от страните не
оспорва, неговото състояние-пияно. Подсъдимият в съд.заседание обясни, че
вечерта когато е бил заедно с Анна в заведение на Камчия е изпил:” две ракии”.
А през деня когато, са били заедно със свид.Г.С. с колата е изпил три бири
„Каменица”. Т.е. от протокола от
химическата експертиза от ДП на л.58
се доказа наличието на алкохол в
кръвта на подсъдимия в количество-1,53 промила,средна степен на
алкохолно повлияване. Което напълно обяснява неговото състояние след ПТП,т.е от
неговите обяснения пред съда/л.111,р.19/:”Нищо не си спомням”.
Свидетелят Д. Мирчев/показания дадени в с.з./л.110,отзад/ потвърждава
отразеното и при експертизите , че :”Анна седна в колата ,до шофьора”.
Свидетелят С., който е бил с подс. преди
срещата им с Анна няколко пъти
заяви пред съда в показанията си на л.110,с.з. от 26.04.2010г.,че подс. Д.
е бил пиян:”Даже каза че предната вечер пак пил алкохол.”
Макар по делото да няма никакви основания за поставяне под съмнение данните
от огледния протокол и от тройната
експертиза, дори теоретично не
може да се приеме твърдението на подсъдимия, че пострадалата е управлявала л.а.
Неговите обяснения дори потвърждават
изложеното в заключенията по тройна и
ДНК експертизи,т.к. казва ,че е бил ядосан и
когато е управлявал са се скарали със Анна за парите ,които той и е дал-40 лв. да плати на
Гошо. Той е разбрал от Гошо ,че тя не му ги е дала,т.е. че го лъже и затова се
е ядосал:- „Спорихме в колата, карахме се и в един момент колата излетя.”
/л.111,ред последен от с.з./
Това, че вещите лица по тройната експертиза в с.з. бяха безпротиворечиви и единни в становището си ,че именно
пострадалата-Анна е седяла на дясната
седалка, се съди от локализацията на нараняванията и на двамата и от ДНК
експертизата. Основавайки се на обективните находки
от местопроизшествието, технически известните факти и гласните доказателства,
вещото лице по автотехническата експертиза е дало достоверно експертно заключение относно
мястото на катастрофата и критичната скорост от 106,7 км/ч, от където следва и
виновното поведение на водача на л.а. и съдът не вижда никакви основания да не
бъде кредитирано това заключение. Това вещо лице описва процеса на настъпването на произшествието като:
автомобила при навлизането му в асфалтовия терен, първо потъва лявото предно
колело и той се удря с левия край в ниския терен,след което се удря в дясната
предна част,претъркаля се, пада по таван и се превърта най-малко един път през
покрив. При този механизъм на настъпване на инцидента двамата пътници да си
разменят местата като теоретична постановка е много малка вероятност,клоняща към нула. Заключението на
вещото лице по единичната СМЕ-д-р К.,твърди че в началото не е могла да
определи със сигурност местоположението на всеки пострадал, но в с.з.
категорично и безпротиворечиво заяви за
съда,че впоследствие:”…. от характера на
уврежданията на Куртева и данните, от прегледа на другия човек,който е бил в МПС и всички
събрани по делото данни,могат да се направят изводите които сме направили в комплексната експертиза.” Т.е. тя не се противопоставя на
заключенията на другите две вещи лица от тройната експертиза, а напротив
напълно поддържа това заключение. От изводите на вещото лице д-р Б. е видно,че
:”Преобладаващите увреждания върху лявата
част на подсъдимия по общия механизъм на получаването,посоката на
излизането и удара на л.а. дават основание да допуснем с по-голяма
вероятност,че същия е бил на това място. Уврежданията на пострадалата върху
дясната част на тялото й ,сочат за вероятно местостоене на същата на дясната
предна седалка…..Бихме казали,че много
по-вероятно той да седи отляво, а тя отдясно, но имайки предвид и ДНК, която е
99,999 % ние казваме,че вече сме категорични,че отляво е седял К., отдясно
Анна”. В заключението по тройната СМЕ и АТЕ от ДП № ІІ-39/09 год. на л.109/ДП
съставена от д-р Б.,д-р К. и инж.З. с
въпрос № 5- изрично е поставен въпроса :” Може ли да се определи кой е шофирал
автомобила?”. Като вещите лица при отговорите на поставените въпроси са взели
предвид и заключението по ДНК
експертизата на ВД № 09/ДНК-540/08/л.104
от ДП/. На въпрос № 3:”-с каква скорост се е движило МПС –л.а.
непосредствено преди произшествието?”.
На л.117 вещите лица са отговорили ,че
:” За да напусне пътното платно автомобилът косо и ДА ЗАГУБИ УПРАВЛЕНИЕ, СЕ Е
ДВИЖЕЛ СЪС СКОРОСТ по висока от пресметнатата-106,89 км/ч….. но експертно тя НЕ
Е ПО-НИСКА ОТ 120 км/ч.” Т.е. несъобразена скорост и много по-висока от
разрешената, за да излезе от десния
завой и да загуби контрол. А на отговора на въпроса № 5, както в с.з.,така
и в заключението по експертизата също на
л.117/ДП/ са категорични,че :” Видно от
описаните травматични увреждания, механизма на възникналото ПТП, както и
ДНК-експертизата, се установява, че ВОДАЧ НА АВТОМОБИЛА БИ МОГЛО ДА БЪДЕ
ЕДИНСТВЕНО К.Д..” На л.118 –ДП/от същата експертиза относно получените
увреждания вещите лица също са категорични,че повечето увреждания са
локализирани в дясната половина на тялото, което говори в полза на разположение
на починалата НА ДЯСНАТА СЕДАЛКА с последващо падане извън автомобила през
дясната предна врата. Освен това относно получената гръбначно-мозъчната
травма,която говори за камшичест удар/рязко отмятане на главата при висока
скорост с последващ удар/ може да се
изтъкне,че се среща по-често при пътуващите на дясната предна седалка,
отколкото при водача. А относно уврежданията
на подс.Д. вещите лица са установили също категорично,че :”са по лявата
част на тялото/лява бедрена дъга, кръста
отляво, левия лакът, лявото коляно/,вкл. и счупване на три леви ребра, което
кореспондира на УДАРИ В ЛЯВАТА
ЧАСТ НА КУПЕТО НА ЛЕКИЯ АВТОМОБИЛ.” Т.е.
от заключението на вещите лица по тройната експертиза прието в с.з.,
съдът остана категорично на становището си,че не може да
има съмнение относно лицето шофирало
л.а. преди ПТП, и че това е единствено подсъдимия Кр.Д.. Неговата защитна
теза,че пострадалата Анна е управлявала
л.а. преди излитането му от пътя, не
може да се възприеме от съда за логична,т.к. доказателствата събрани по ДП не подкрепят изразеното от подс.
становище, а напълно са в противовес с него. Освен това на л.92 от ДП с
постановление дознателя е назначил ДНК
експертиза по която е поставена задача :”от веществото намерено по част от въздушната възглавница на
л.а. пред волана с протокол за оглед от
10.08.2008 г. да се установи има ли ДНК идентичност между него и кръвта иззета
от К.Д. и от трупа на Анна Асенова?” От
протокола за оглед на местопроизшествието от 10.08.2008 г. на л.6/ДП е видно,че Аербегът на шофьорското
място е намерен отворен с капчици червеникави
петна откъм вратата, а този на
съседното място не е намерен отворен. Със същият протокол е иззета лява страна
от въздушната възглавница. Впоследствие от заключението на л.107 от ДП /прието в с.з. по делото/ е
видно,че ДНК профила на биологичния материал по обект № 1/еърбег/ показва пълно
съвпадение с генотипа на К.Д.. И т.к. вероятността този ДНК профил да е оставен
от някой друг индивид, освен К.Д. е
1 на 32 895 000 000 000
Вещото лице е категорично,че биологичния материал по
обект № 1/еърбег/ произхожда
единствено от К.Д.. Това заключение не може
да се оспори или опровергае, т.к.
доказателства за това не са налични по делото.
При липсата на
спирачни следи точната скорост на движение на л.а. е неустановима. За това, съдейки от деформациите по нея и
медицинските находки, въз основа на професионалния си опит, вещото лице е
посочило предполагаема сумарна
скорост на движение в момента на удара не
по малко от 120 км/ч, т. е. тя би могла да бъде и повече, като в
рамките на тази сумарна скорост, а скоростта с която би могла да се премине кривата на завоя е 106,89 км/ч. Като се вземе
предвид, че в настоящия казус скоростта на движение е от съществено значение за решаване на
въпроса с виновното поведение на пътя, довело до ПТП, не са налице основания за
изводи, обратни на дотук направените.
По изложените по-горе съображения, съдът не кредитира
обясненията на подс. Д., че са се сменили с
Анна на бензиностанцията на пътя за с.Ново Оряхово ,поради което изобщо
не е управлявал той л.а. Съдът не дава вяра
на тези обяснения, доколкото същите се опровергават от останалите доказателства по
делото.
Съдът не възприема становището на защитата, че като
основание за настъпилото ПТП следва да се приеме и фактът, че л.а. е бил управляван от починалата Анна, а
не подсъдимия. Същите не оспорват,че
подс.Д. е управлявал л.а. при
концентрация на алкохол в кръвта 1,53 промила, защото по делото не се
установява това състояние на пострадалия да е допринесло по какъвто и да било
начин за настъпване на общественоопасните последици, т.е. не е налице причинно
следствена връзка между безспорно допуснатото от подс. нарушение по чл.20, ал.1,
и 2, пр.3 и пр.6 от ЗДвП и произтеклото ПТП.
Също така неприемливо е и виждането на защитата, че не
могат да се приемат заключенията по СМЕ и ДНК,т.к. те са противоречиви и с
оглед правилата за движение по пътищата, не може да му се вмени във вина,че е допуснал нарушение по чл.20 от ЗДвП и това
именно е било причината за настъпването на ПТП. На пътя на л.а. не е имало
каквото и да било препятствие, нито стеснение, които да го задължават да намали
или спре, а напротив той дори е излязъл от пътя на десния завой. Обратно,
прочитът на цитирания от защитата текст сочи, че не пострадалата, а именно
подсъдимият е допуснал нарушенията на
правила за движение по пътищата – като не е осигурил контрол върху
управляваното от него МПС и е управлявал с несъобразена скорост. И само фактът,
че те му се вменяват във вина от прокуратурата, е причина да бъде осъден за нарушения по този текст.
При определяне наказанието
на подсъдимия, съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното
деяние, при което причинената смърт на Анна Асенова е и основание за по-тежката
квалификация, както и данните за личността на Д. – осъждан неколкократно за
кражби,последно осъждан за
престъпление по чл.343” Б”, ал.1 НК с
присъда влязла в законна сила на 19.11.2003 год. на ВРС. Изрично е вписано в
справката на л.130 от ДП,че в нетрезво състояние Д. е конфликтен. С налагани
административни наказания за нарушения на правила за движението по пътищата, от
1998 г. до 18.10.2006 год. със 13- НП. Редом с тези обстоятелства, съдът изцяло
споделя становището на прокурора, че безспорният факт на причиняване на ПТП е средната степен на
алкохолно опиване на подсъдимия и несъобразената скорост , които са в пряка
причинна връзка с настъпилия резултат. Поради което и не
се констатираха смекчаващи отговорността обстоятелства за дееца. Освен
това подс.Д. вече е бил осъждан веднъж по чл.343Б НК за управление на автомобил
в пияно състояние, а в това състояние е бил и при извършването на това деяние,
което също утежнява отговорноста му към настоящия
момент.
Изложените съображения, ведно с установеното поведение на водача по време
на процеса, мотивираха съдът да приеме, че наложено в минималния си размер,
предвидено от закона наказание лишаване от свобода би се оказало справедливо
и с оглед многото наложени административни наказания би наложило едно
превъзпитателно въздействие . Съответното на извършеното от него ще е наказание
лишаване от свобода за срок от ТРИ
ГОДИНИ/т.е. минималния размер на предвидената в специалната част на
закона санкция за това престъпление/ което да изтърпи при общ режим в затворническо
общежитие от открит тип. За постигане на целите на наказателната репресия и
преди всичко за поправянето на подсъдимия,
се налага наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно,
предимно с оглед на липсата у него на някакви дори минимални наченки на отговорност или грижа за станалото. Т.е. причиняването на
този резултат /дори и непредпазлив/ е с
твърде висок обществено опасен ефект за семейството на пострадалата. И с оглед липсата
на чувство за отговорност у подсъдимия
съдът,счете ,че това по размер и начина на изтърпяване наказание ще бъде единствено съответното за причиненото от
него деяние. Наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК –
лишаване от право да се управлява МПС - съдът счете за справедливо да бъде
наложено в размер по висок от първото, с оглед
твърде завишения брой на административни наказания С КОИТО Е НАКАЗАН подсъдимия/видно от
справката/л.134 от ДП от Сектор-КАТ-Варна/.И защото редом с наказанието лишаване от свобода
то максимално би способствало за постигане целите на наказателната репресия,
реализирана във връзка с транспортно престъпление. Поради което и
му наложи това наказание за срок
от четири години.
След като призна подсъдимия за виновен в извършване на деяние по чл.343 от НК, като С.А.А./син/, Курти А. Илиев/баща/ и Кемиля Юнузова Исмаилова/майка/
на починалата Анна Куртева Асенова са
пострадали от престъплението, съдът счете за основателни предявените и приети
за съвместно разглеждане в наказателното производство три граждански иска за претърпени не имуществени вреди от нейните
родители и син, като отсъди възмездяването им : За родителите на починалата
Курти Илиев и Кемиля Исмаилова счете че следва да се възмезди поисканата сума в целия й размер,
т.е. от по 50 000/петдесет хиляди/лева.
Действително последвала е смърт, което е необратимо увреждане, и
гражданските ищци са изгубили своя дъщеря, която освен че е била работоспособна
се е грижела и за своя единствен син. Тя е живеела при родителите си и
единствена е отглеждала сина си. Болката и страданието, причинени им с
деянието, едва ли могат да намерят свой паричен еквивалент. По вътрешно
убеждение на съда, съобразно принципа за справедливост при обезщетяването и
установеното съпричиняване, се прие сумата от 50 000 лева за всеки от
родителите, ведно със законната лихва, която изрично се претендира. А за сина й –С.А.А. *** и претендира
възмездяване в размер на 80 000 лв.:Съдът счете,че следва да се удовлетвори само до размера на от 50 000/петдесет
хиляди/лева, т.е. за останалата сума да се отхвърли като неоснователен. Т.к.
действително той е изгубил единствения
си родител-майка и болката му не може да
се възмезди по никакъв начин . Но т.к.
той е едва на 16 години и участва в този процес чрез своя законен представител, съдът счете
справедливия размер за
50 000 лв., а в останалата му част до 80 000 лв. - отхвърли като
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.169, ал.2 НПК съдът възложи на подсъдимия
направените деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица, платими по
сметка на съда и доказаните разноски за защита, платими на частните обвинители
и граждански ищци С.А., Курти Илиев и Кемиля Исмаилова- СОЛИДАРНО, както и
определените държавни такси върху
уважената част на гражданските искове.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: