№ 18004
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110103947 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ...,
представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление ...,
чрез юрк. Р.П., против Н. М. Т., ЕГН **********, с адрес в ..., като наследник на К. К. Б.,
ЕГН **********.
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на наследник на собственика на
топлоснабден имот, находящ се на адрес ..., е потребител на топлинна енергия за битови
нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според
които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от
датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото
дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно
след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че
процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на
подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на ... обосновава
правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове
против ответницата за осъждането й да заплати следните суми: главница в размер на 2290,71
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 27.01.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г. в размер на 386,99 лв., главница
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 37,17 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 27.01.2022 г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за
периода от 30.11.2018 г. до 16.11.2021 г. в размер на 8,30 лв.
С исковата молба ищецът моли за приемането на писмени доказателства и
допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Ищцовото дружество не изпраща законен или договорен представител в откритото
1
съдебно заседание.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба. С
отговора Н. Т. признава изцяло исковите претенции и моли да не бъдат допускани и
назначавани поисканите от ищцовото дружество експертизи. Моли за спиране на
производството, тъй като с ищеца е постигнато споразумение за разсрочено плащане на
задълженията, препис от което е приложен към отговора. Ответницата оспорва искането на
... за присъждане на разноски.
С отговора ответницата не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ответницата поддържа становището, изразено в отговора на
исковата молба. Не прави допълнителни искания.
На 02.06.2023 г. пълномощникът на ... депозира молба, с която оспорва искането на
ответницата за спиране на производството по делото и не изразява съгласие по реда на чл.
229 ал. 1 т.1от ГПК. Прави искане за постановяване на решение при признание на иска.
Въз основа на направеното признание и след направено искане от пълномощника на
ищеца, съдът намира, че делото следва да бъде разгледано по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК.
Признанието на иска е изявлението на ответника, че не оспорва както правото, предмет на
исковите претенции, така и фактите, които пораждат това право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от
задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано,
че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона
или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма -
способността на ответницата да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, предмет на заявените осъдителни претенции, е правото на ... – София да
получи от ответницата следните суми: главница в размер на 2290,71 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г. в размер на 386,99 лв., главница за периода
от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 37,17 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 27.01.2022 г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
30.11.2018 г. до 16.11.2021 г. в размер на 8,30 лв.
Същото не противоречи на императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави.
От друга страна, ответницата е тази, в чиято разпоредителна власт е извършването на
процесуални действия, съставляващи разпореждане с предмета на делото, включително и
признание на иска. Н. Т. е единствения законен наследник на К. Б., починала 07.02.2015 г. и
по въз основа на наследствено правоприемство е придобила собствеността върху
топлоснабдения имот респ. е станала потребител на топлинна енергия и отговаря за
непогасените задължения. Доколкото признанието на иска изхожда именно от нея, съдът
приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 237 ал. 3
т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че исковете, предявените от ..., следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявените
осъдителни искове в тежест на ответницата следва да бъдат възложени направените от
ищеца разноски за заплащане на държавна такса в размер на 241,63 лв. и юрисконсултско
възнаграждения в минималния размер, определен с разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от НЗПП, в
2
размер на 100 лв. Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът
да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто
изискване – признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на
ответницата е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето
производство. Задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия и
на услугата за дялово разпределение е с определен падеж, регламентиран в Общите условия
на ищцовото дружество. С неизпълнението на задължението да заплати стойността на
предоставените й топлинна енергия и услуга за дялово разпределение на падежа и до датата
на подаване на исковата молба, ответницата е станала причина за образуване на
производството. Ето защо, разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК е неприложима и Н.
Торутопска следва да заплати направените от ищцовото дружество разноски.
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. Т., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от А.С.А. и И.И.Е. сумата от 2 723,17 лв. (две
хиляди седемстотин двадесет и три лева и седемнадесет стотинки), от която 2 290,71 лв.
(две хиляди двеста и деветдесет лева и седемдесет и една стотинки) - главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. на топлоснабден имот, находящ се на административен адрес в
..., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - от
27.01.2022 г., до изплащане на вземането, б) 386,99 лв. (триста осемдесет и шест лева и
деветдесет и девет стотинки) - мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г., в) 37,17 лв.
(тридесет и седем лева и седемнадесет стотинки) – главница, представляваща стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2022 г., до
изплащане на вземането и г) 8,30 лв. (осем лева и тридесет стотинки) - мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода от 30.11.2018 г. до 16.11.2021 г.
ОСЪЖДА Н. М. Т., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от А.С.А. и И.И.Е. сумата от 341,63 лв. (триста
четиридесет и един лева и шестдесет и три стотинки), представляваща направени от ищеца
разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3