Решение по дело №87/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба вх.№2517/31.07.23г. от директора на ОД МВР-[област] срещу Решение №33/ 03.07.2023г. по АНД № 117/2022г. на РС-[община].

Обжалваното решение въззивният съд е отменил Електронен фиш за налагане на глоба серия К №на ОДМВР-[област], с който за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 ЗДвП на Е. Р. М. [ЕГН] е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв.

В касационната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.Единственият мотив, послужил като основание за отмяна не се споделя от касатора. Счита, че в случая е налице повторност при управление на МПС с превишена скорост независимо дали двете деяния са само в населено място или е налице различие в този елемент на фактическия състав на нарушението. Счита се противно на възприетото от Районен съд-[община], че при издааване на обжалвания Електронен фиш не са допуснати процесуални нарушения.

По изложените в касационната жалба съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение и с акт по същество да потвърди издаденото НП.

Касационната жалба е депозирана в срок / решението е връчено на 07.07.2023г., жалбата е от 12.07.2023г.- вж.пощенско клеймо/, съдържа основанията по НПК и е подадена по реда на глава 12 АПК. В жалбата няма доказателствени искания.В законовия срок не е депозиран писмен отговор от ответника по касация.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. В., който поддържа подадената касационна жаалба. Развива и допълнителни съображения в подкрепа на довода за незаконосъобразност на постановеното решение, като сочи и съдебна практика на АССм- Решение по КАНД № 117/2022г.

Ответникът по касация р.пр. не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмена молба излага доводите си за законосъобразност и правилност на постановеното решение на въззивния съд.

Развити са съображения за допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила. АНО квалифицирайки деянието като повторно по чл. 182, ал.4 ЗДвП не е посочил връзката с основния състав по чл. 182, ал.1 ЗДвП.

Участващия по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Въззивното решение следва да бъде отменено. Това е така по следните съображения: За да постанови съдебния си акт, с лаконични мотиви въззивният съд приел, че законодателят е разграничил нарушенията свързани с управление с превишена скорост в населено място и извън населено място, а съгласно легалната дефиниция за повторност на деянието било необходимо то да е за същото по вид нарушение. Тъй като Електронен фиш серия К №  касаел наложена санкция за управление на МПС с превишена скорост в населено място, а в настоящия казус деянието било установено извън населено място, не била налице повторност и ЕФ следвало да бъде отменен като незаконосъобразен.

Решението е неправилно. На първо място неправилни са разбиранията на въззивния съдебен състав по отношение тълкуването на пар.6, т.33 от ДР на ЗДвП. Легалната дефиниция е възпроизведена правилно, но е тълкувана неправилно. Указанието„за същото по вид нарушение“ следва да се разбира като управление на МПС със скорост над разрешената, независимо от мястото на извършването. В случая се касае за два различни състава на едно и също административно нарушение по чл. 182, ал.1 и ал.2 ЗДвП, така че повторност е налице и това правилно е прието от АНД при квалификацията на деянието.

На следващо място: В случай, че бе констатирал липса на повторност, въззивният съд следваше да преквалифицира деянието, с каквато възможност разполага. Пропускът не е процесуално нарушение в случая, тъй като не са налице условия за преквалификация. Нарушението е квалифицирано правилно.

Твърдяното в писмените бележки на ответника по касация процесуално нарушение в случая не е налице, тъй като не е ограничено правото на защита на санкционираното лице. Липсата на посоченото уточнение не влияе на възможността му да разбере какво административно нарушение му е вменено и да гради защитата си срещу него. Такъв порок не е съзрян и от въззивния съд, който при тази формулировка на нарушението е направил точни изводи в какво се изразява то, дори е приел (неправилно), че между двете нарушения няма идентичност, следователно повторност.

Не са налице други съображения, които да сочат за отмяна на издадения Електронен фиш.

В случая след отмяната на постановеното въззивно решение не са налице основанията на чл. 222, ал.2 т.1 и 2 АПК. Следва с отмяната на въззивния акт да бъде постановено решение по същество, с което да се потвърди издадения ЕФ като законосъобразен и правилен. Съдът приема, че в случая са приложими и съображенията, изложени в мотивите на Решение №10/12.01.2023г., постановено по КАНД № 117/2022г. на АССм и затова

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №33/ 03.07.2023г. по АНД № 117/2022г. на РС-М. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА отменил Електронен фиш за налагане на глоба серия К №  на ОДМВР-[област], с който за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 ЗДвП на Е. Р. М. [ЕГН] е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА Е. Р. М. [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР юриск. възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 160 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.