Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7774 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 24.08.2018
г., постановено по гр.д.№ 16945/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО,
57 състав, „М.23“ ООД- гр. София
/ЕИК ********/ е осъдено да заплати на Ц.В.Г. /ЕГН
**********/ на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 16 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени през периода 06.06.2016 г.-20.03.2017 г. неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука, настъпила на 06.06.2016 г., изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на ампутация на крайни фаланги на 2, 3
и 4 пръст на дясната ръка, ведно със законната лихва върху сумата 16 000 лв.,
считано от 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен
за разликата над сумата 16 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.,
частично от сумата 200 000 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Ц.Г. е осъден да заплати на ответника „М.23“ ООД сумата 3 570 лв.- разноски по делото. На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „М.23“ ООД е осъден да
заплати по сметка на СРС сумата 676.80 лв.- държавна такса и разноски
по делото.
С определение от 7.11.2018 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК, е отхвърлена молба на ответника „М.2.“
ЕООД от 2.10.2018 г. за
изменение на цитираното по- горе решение в частта за разноските.
Постъпила е въззивна жалба от Ц.В.Г. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната
му част и в частта относно присъдените на ответника разноски, с искане да бъде постановена отмяната
му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от
претендираното обезщетение, ведно с лихвите и разноските по делото.
Подадена е въззивна жалба срещу постановеното от
СРС решение и от ответника „М.23“ ООД- гр. София, в която е
заявено искане за отмяна на същото като неправилно и необосновано в
осъдителната му част- за горницата над сумата 1 000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, и в
частта относно присъдените на основание чл.78, ал.6 ГПК разноски, и за
постановяването на решение за отхвърляне на иска по чл.200 КТ за сумата
15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането /чл.86 ЗЗД/,
с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по
жалбата на ищеца- „М.23“ ООД- гр. София, оспорва жалбата на ищеца и моли да
бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е
сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са
процесуално допустими.
Разгледани по
същество, жалбите на насрещните страни са неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваните части.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваните от насрещните
страни части, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявените от Ц.Г. искове по чл.200 КТ и
чл.86 ЗЗД за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди- до размер на
сумата 16 000 лв., ведно с лихви за забава, като основателни и доказани,
съответно за отхвърляне на исковете в останалата част до пълните предявени
размери, като неоснователни- чл.272 ГПК.
Предмет на настоящото
въззивно производство са предявените от Ц.Г. иск по чл.200 КТ за обезщетяване
на претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
физическо и психическо естество, и акцесорен иск по чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД
за присъждане на лихви за забава върху претендираната главница.
Спорни пред въззивния
съд са въпросът за размера на дължимото на ищеца Ц.Г. за претърпените в
следствие настъпилата на 6.06.2016 г. трудова злополука неимуществени вреди
/болки и страдания/ обезщетение по чл.200 КТ и за наличието на предпоставки за
неговото намаляване при условията на чл.201, ал.2 КТ, поради проявена от
работника при настъпване на злополуката груба небрежност. Съобразно нормата на
чл.269 ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на работодателя- ответник на основание чл.200 КТ не може да бъде
пререшаван от въззивния съд. Непререшаемостта на тази част от спора е
предпоставена от обстоятелството, че е налице влязла
в сила част
от постановеното от СРС решение, по
което към настоящия момент е формирана
Л.2 на Реш. по
гр.д.№ 7774/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
сила на присъдено нещо по приложението на
чл.200 КТ и чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД в отношенията между страните.
За да бъде ангажирана
безвиновната отговорност на работодателя, следва да бъде установено
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на чл.200 КТ:
1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2/ трудова
злополука, претърпяна от работника или служителя
през времетраене на трудовото правоотношение; 3/ претърпени от работника вреди
/в случая- неимуществени/; и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и
вредата. Правопораждащият фактически състав на задължението за обезвреда по
чл.200 КТ не включва субективен елемент- вина на някой от служителите на
работодателя за причиненото на съответния работник непозволено увреждане,
поради което и такава не се търси.
Размерът на
неимуществените вреди и на дължимото за тях обезщетение по чл.200 КТ /доколкото
се касае за вземане, породено от непозволено увреждане/ се определя съобразно
правилото на чл.52 ЗЗД, т.е. по справедливост с оглед на обстоятелствата по
делото.
По въпроса за
съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е установена
константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която
справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост
изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този
принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на
пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда съобразно
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение
на съда.
Установява се въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, че считано от 28.09.2015 г.
ищецът Ц.Г. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, където
заемал длъжността „машинен оператор, металорежещи машини“, с място на работа: „М.-
23“ ЕООД- гр. София, ул.“*******. В длъжностната му характеристика са включени
задължения, описани по следния начин: извършва обработка най- вече на листов
материал на металорежещи машини; управлява и контролира специални и универсални
металорежещи машини и следи контролно- измервателните уреди, осигуряващи
необходимата точност; установява, центрова и закрепва детайли със сложна
конфигурация; ежедневно и периодично технически обслужва металорежещи машини; подбира
подходящи режими за работа; работи с технологична документация; спазва
правилата и инструкциите за безопасна работа и установените правила за
вътрешния трудов ред; при установени нередности по отношение на технологията,
трудовата дисциплина и правилата за безопасна работа докладва на прекия си
ръководител; поддържа в изправност поверените му инструменти, машини и
съоръжения, материали и т.н. Като изисквания за заемане на длъжността, освен
средно специално образование, в длъжностната характеристика са посочени и допълнителни
изисквания: да знае технологичната последователност при работа с машината; да
познава устройството и принципа на работа на различните видове /машини/.
Безспорно е по
делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че вследствие
настъпила на 6.06.2016 г. при работа с металорежеща машина- гилотина, трудова
злополука, станала на работното му място и в работното му време, ищецът Ц.Г. получил
травматични увреждания, изразяващи се в „ампутация на крайни фаланги на 2, 3 и
4 пръст на дясната ръка“. Установена е и причинната връзка между увреждането и
неблагоприятните последици от него- физически и психически болки и страдания,
понесени от ищеца. Въз основа на събраните доказателства- гласни, писмени и
заключение на съдебно- медицинска експертиза, са установени по делото и
претърпените от ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени /морални/
вреди.
Според даденото от
вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно-
медицинска експертиза заключение, прието като неоспорено от страните,
вследствие на злополуката е извършена операция на трите пръста на пострадалия
ищец, с оглед избягването на понататъшно скъсяване на пръстите, като по- късно на
18.10.2016 г. /до 21.10.2016 г./ е извършено мекотъканно покритие на
ампутационни чукани на 2-4 пръст на дясната ръка, оформени уши на 2, 3 пръст,
еврионом на 4 пръст. Болките, които изпитвал ищецът, били особено интензивни
през първите 30 дни след злополуката, в последствие затихвали и отшумявали,
като след провеждана физиотерапия и рехабилитация постепенно били възстановени
движенията на ръката. Посочено е в експертното заключение и че поради нарушен
върхов захват на крайните фаланги всички дейности, свързани с тяхното участие
/вкл. писане/, ще бъдат трудни и невъзможни за извършване от ищеца, включително
и за работата, която изпълнявал до злополуката. Захватът на ръката не бил
нарушен, тъй като нямало увредени мускули, и ищецът би могъл да извършва тежка
физическа работа.
Не е спорно по делото
и че в края на м. февруари 2017 г. ищецът претърпял още една операция- във
връзка с възпаление на 4- тия пръст от дясната ръка /св. показания на св.Г./.
Според свидетелските
показания на св.Г. /майка на ищеца/, която се грижила за него през първите три
месеца след злополуката, през този период той имал изключително силни болки и
не можел да се обгрижва сам в ежедневието, отделно от това преживял и депресия
във връзка със загуба на част от пръстите си, напуснал
университета, прекратил
следването си, затворил се в къщи и не общувал с приятели.
С оглед горното, при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният
съд взе предвид: характера и тежестта на
Л.3 на Реш. по
гр.д.№ 7774/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
увреждането на здравето на жалбоподателя-
ищец, изхождайки от характера на получените травматични увреждания /„ампутация
на крайни фаланги на 2, 3 и 4 пръст на дясната ръка“/; установените въз основа
на приетото по делото като неоспорено от страните и възприето като компетентно
и обективно дадено експертно заключение на съдебно- медицинската експертиза
обстоятелства, че вследствие процесната злополука е получил посочените
травматични увреждания; проведените след злополуката болнично и стационарно
лечения /с продължителност от 300 дни, считано от 6.06.2016 г. до м.03.2017
г./; периодът на
лечение на контузиите и настъпилите от тях последици за здравето на
ищеца /касае се за необратимо състояние/; продължителността на понесените във
връзка с травмата болки и интензивността им /интензивни през първите 30 дни
след злополуката/; настъпилите непосредствено след травмата затруднения при самообслужването
му, а също затрудненията и невъзможността след нея да извършва дейности,
свързани с участието на крайните фаланги на пръстите, поради нарушения върхов
захват на същите; начинът на причиняване на травмата- в резултат на работа с
металорежеща машина- гилотина; възрастта на пострадалия /на 34 г.- възраст към
датата на злополуката/; а също и преживените страдания от психическо естество,
свързани със злополуката и получената травма /силен стрес и дискомфорт/,
установени въз основа на свидетелските показания на св.Г., които в случая
следва да бъдат взети предвид /и при условията на чл.176 ГПК/ като обективни и
представящи непосредствени впечатления от състоянието на ищеца, следващо
процесната злополука. При съобразяване на горните обстоятелства, за
претърпените болки и страдания от физическо и психическо естество съобразно
диспозитивното начало, по преценка на настоящия съд на ищеца Ц.Г. следва да
бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. общо, отговарящ на принципа
на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД, каквото е и определеното от
първоинстанционния съд обезщетение.
Това обезщетение, по
преценка на настоящия въззивен съд, подлежи на намаляване при условията на чл.201, ал.2 КТ, на който
жалбоподателят- ответник се позовава, и според който отговорността на
работодателя за обезщетяване на вредите от настъпила трудова злополука може да
бъде намалена, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Съобразявайки събраните в тази насока доказателства
и установените въз основа на тях факти и обстоятелства, съдът намира, че с
поведението си на 6.06.2016 г. ищецът Г. действително е допринесъл за
настъпване на трудовата злополука, в следствие на която е получил посочените
по- горе увреждания, като субективното му отношение следва да бъде
квалифицирано като груба небрежност при изпълнение на произтичащите от
сключения с ответника трудов договор задължения по смисъла на чл.201, ал.2 КТ,
налагащо намаляване на дължимото обезщетение.
Небрежността като
понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на
дължимата грижа. За да е налице груба небрежност, следва служителят да не е
положил грижата, която и най- небрежният не би положил, при проявена липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност, т.е. да е съзнавал настъпването на вредоносните
последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати.
Установената по
приложението на чл.201, ал.2 КТ съдебна практика приема, че грубата небрежност
е тежко нарушаване на дължимата грижа. Такова поведение е правно укоримо,
защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако е положил
дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането,
това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото
обезщетение. Нарушението на правилата за безопасност на труда от пострадалия,
който, извършвайки определени действия в нарушение на тези правила, е
предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено
се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения, съставлява
основание за намаляване на обезщетението само, ако е налице виновно допринасяне
от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано
субективно отношение /груба небрежност/, за чието наличие преценката е
конкретна и зависи от фактите по делото /в този смисъл: Решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/ 2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение от 21.06.2011 г. по
гр.д.№ 1248/ 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение от 14.01.2010 г. по гр.д.№ 298/
2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр.д.№ 673/ 2011 г. на
ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
В тежест на
работодателя- ответник е да ангажира доказателства за наличието на вина на
пострадалия за настъпване на трудовата злополука, в случая- груба небрежност,
която да доведе до изключване или намаляване на отговорността му. Такива
безспорни доказателства от страна на ответника в случая са ангажирани и събрани
по делото. Въз основа на събраните в тази насока писмени и гласни доказателства
/служебна бележка и списъци за проведени инструктажи, неоспорени от ищеца; протокол
на комисия от НОИ- ТП- София- град от 8.08.2016 г., св. показания на св. К. и
св. С./, преценени съвкупно, правилно е обоснован извод от първоинстанционния
съд, който въззивният съд споделя, за проявена от ищеца груба небрежност при
изпълнение на трудовите му задължения на 6.06.2016 г., която е допринесла за
настъпване на злополуката.
Според
доказателствата при постъпването му на работа на 28.09.2015 г. ищецът Г. е
преминал начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана /служебна бележка- л.50 от делото на СРС/, а в последствие е преминавал и периодични инструктажи /списъци
на л.52-63 от делото на СРС/. Приложените от ответника в тази връзка документи
са подписани от ищеца Г., който не ги е оспорил, поради което и същите имат
материална доказателствена сила и са му противопоставими.
Установява се от
събраните гласни доказателства /св. показания на св. К.- колега на ищеца,
работещ на същата машина при настъпване на инцидента, и св. Стоянов- служител
на ответното дружество/, че ежедневно на работещите с процесната металорежеща
машина е провеждан устен
Л.4 на Реш. по
гр.д.№ 7774/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
инструктаж, като са били запознати и с
Инструкция за безопасна работа на гилотина, цитирана в експертното заключение
на съдебно- техническата експертиза и съдържаща конкретно описание на
операциите, които следва да се извършват при изпълнение на конкретната работа,
и действията, които са забранени, поради риск за здравето и живота на
работещите на машината.
Според показанията на
св. К. в деня инцидента двамата с ищеца Г. приготвяли заготовки, след което
ищецът заел мястото до машината да ги разкроява, а свидетелят минал зад
машината да събира детайлите, в който момент се случила злополуката. По данни на
свидетеля предпазната решетка на машината била свалена и ищецът оперирал на
машината без нея. Свидетелят С./технически ръководител в ответното дружество/ сочи,
че същата сутрин след проведен инструктаж забелязал, че предпазната решетка на
машината била свалена и предупредил работниците да не използват машината без
нея и да я поставят. Свидетелства и че инструктирал ищеца за тази конкретна
машина да не се доближава до движещи и режещи части, да не се доближават ръце,
крака, притискача на машината, и при рязане да се държат ръцете преди линията
на срязване, да се внимава, да се работи с ръкавици и предпазни дрехи и т.н.
Съгласно заключението
на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от
въззивния съд като компетентно и обективно дадено, процесната машина
/произведена през 2008- 2009 г./ разполага с предпазна решетка, която е
оформена като цяла, здрава, прозрачна неметална лайсна, монтирана неподвижно
пред „притискащата греда“ на машината. През 10- те малки отвора на предпазната
решетка, служещи за измерване, категорично не може да се провре човешка ръка, а
дори да се провре пръст от нея, не може да достигне равнината на рязане. Притискащата
греда е боядисана от край до край в сигнален червен цвят, а пред всеки от
дъговидните й отвори има предупредителни триъгълници в сигнален жълт цвят,
символизиращи забрана за пъхането на ръка в тях. Предпазната решетка на процесната
металорежеща машина- гилотина, не влияе на работата й, тъй като няма
блокировка, машината работи по еднакъв начин и при поставена предпазна решетка,
и при нейната липса. Направено е подробно описание от вещото лице на
последователността от действия, довели до инцидента, къде е следвало да бъде поставена
ръката на ищеца, за да се стигне до злополуката, а именно на място, където,
освен че е предупреден, че не трябва да поставя ръката си, на самата машина с
отличителни забранителни знаци е посочено, че не следва да се поставя ръката на
работещия в близост до означението, независимо дали машината е работеща или не.
Посочено е от вещото лице, че в конкретния случай, поради липсата на
предпазната решетка е имало свободен достъп до дъгообразните отвори, което е
дало възможност на ищеца да провре ръката си пред един от тях, толкова дълбоко,
че пръстите му да пресекат равнината на рязане, като едновременно с това е
настъпило активиране /включване/ на гилотината и ножът е отрязал част от
пръстите му. Посочено е също в заключението, че инцидентно задействане на
машината било невъзможно, тъй като педалът, който привежда машината в работен
режим е на отстояние от същата и е монтиран в отделна защитна метална кутия,
така че следва съзнателно да се пъхне крак вътре и да се натисне педала. Дадено
е заключение, че ищецът е поставил ръката си зад т.нар. притискаща дъска, която
производителят е боядисал в червен цвят именно поради опасността от поставяне
на ръцете зад нея.
В приложения по
делото Протокол № 47/ 8.08.2016 г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 6.06.2016 г., съставен от комисия от НОИ- ТП- София-
град, е посочено, че според разследващата злополуката комисия причината за
същата е в резултат на експлоатация на гилотина- ножица „MS2504“
с премахната предпазна решетка пред режещия нож, устройство, осуетяващо достъпа
при достигане на опасната зона от човек, което довело до неблагоприятния
резултат.
Правилно е прието при
събраните по делото доказателства, че въпреки, че е бил запознат и е знаел
последователността от действия при работа с процесната машина, бил е надлежно
инструктиран за безопасна работа с нея, предупреден е бил и от техническия
ръководител /св. Стоянов/, да не работи без предпазна решетка, за която е
установено, че е била до машината и е била в изправност, и за забранените
действия при работа с машината, ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.12б,
т.6 КТ, като не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд
и е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, което
поведение е в причинно- следствена връзка с настъпилата трудова злополука,
обосноваваща извод за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 60 %.
Основателно, при
събраните по делото доказателства, се явява възражението на работодателя-
ответник за намаляване на обезщетението по чл.200 КТ, поради наличен принос на
ищеца за настъпване на увреждането в резултат на проявена груба небрежност.
Доколкото за работата с посочената металорежеща машина- гилотина, се изискват
специални знания, за което са проведени първоначален инструктаж и периодични
инструктажи, в какъвто смисъл е проведено доказване от страна на ответника, следва
да се приеме, че ищецът е можел да предвиди, че при отстраняване на предпазната
решетка от машината при работата с нея могат да настъпят вредоносни последици
за него с характера на действително настъпилите, които се е надявал, че няма да
настъпят или че ще може да ги предотврати. При преценка на наличното у ищеца
субективно отношение следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че ищецът е бил инструктиран да не работи с
машината без предпазна решетка, като са налице данни, че при констатация за
самоволно сваляне на решетката работодателят- чрез свой служител е наредил
преустановяването на това положение.
Дължимото от
ответника- съгласно чл.154, ал.1 ГПК, доказване на обосноваващите възражението
за съпричиняване на работника поради груба небрежност при изпълнение на работата, факти и обстоятелства е главно
и
Л.5 на Реш. по
гр.д.№ 7774/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
пълно, каквото в случая е успешно проведено в
процеса. При установените по делото механизъм на злополуката и поведение на
служителя при настъпването й се налага приемането на извод, че е налице груба,
а не обикновена небрежност, в който случай следва да бъде постановено намаляване
отговорността на работодателя при условията на чл.201, ал.2 КТ. Тъй като
работодателят е ангажирал безспорни доказателства, установяващи груба
небрежност на работника, нарушение на правилата за работа и правилата за
безопасност на работното място, следва да се приеме, че е налице хипотезата на
чл.201, ал.2 КТ /Решение № 195 от 16.07.2013 г. по гр.д.№ 757/ 2012 г. на ВКС,
ІV ГО; Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр.д.№ 5074/ 2013 г. на ВКС, ІV ГО;
Решение № 310 от 27.01.2014 г. по гр.д.№ 1145/ 2012 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Въззивният съд
споделя изводите на СРС за обема на съпричиняването- в съотношение 60/40 % за
работника, с оглед на което и определеното обезщетение за обезвреда правилно е
редуцирано от 40 000 лв. на 16 000 лв., каквото обезщетение по чл.200 КТ е присъдено на ищеца.
При горните
съображения, предвид приетите от настоящата въззивна инстанция изводи, искът по
чл.200, ал.1 КТ е основателен за сумата 16 000 лв., а за разликата до пълния
предявен по делото размер от 100 000 лв. следва да бъде отхвърлен. Сумата 16 000
лв.- обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и
психическо естество/, правилно е присъдена на ищеца, ведно с лихви за забава от
датата на увреждането /чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното й изплащане.
Предвид горното,
поради неоснователност на релевираните в жалбите на насрещните страни доводи за
неправилност на обжалваното решение и поради съвпадане на приетите от двете
съдебни инстанции изводи по съществото на спора, касаещи размера на дължимото
обезщетение по чл.200 КТ /за неимуществени вреди/, постановеното от СРС решение,
което е правилно в обжалваните части, следва в същите да бъде потвърдено.
Предвид отхвърлянето и
на двете подадени от насрещните страни въззивни жалби, разноски по чл.273 вр.
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК с настоящото въззивно решение не следва да им бъдат
присъдени.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 24.08.2018 г., постановено по
гр.д.№ 16945/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО,
57 състав, в обжалваните части, а
именно:
- в частта, в която „М.23“ ООД- гр. София /ЕИК ********/ е
осъдено да заплати на Ц.В.Г. /ЕГН **********/ на
основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 15 000 лв.- горница над сумата
1 000 лв. до присъдените 16 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени през периода 6.06.2016 г.- 20.03.2017 г. неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука, настъпила на 06.06.2016 г., изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие ампутация на крайни фаланги на 2, 3 и
4 пръст на дясната ръка, ведно със законната лихва върху сумата 15 000 лв.,
считано от 6.06.2016 г. до окончателното й изплащане;
- в частта, в която предявените от Ц.В.Г. /ЕГН **********/ срещу „М.23“ ООД- гр. София /ЕИК ********/ искове
с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за горницата над сумата 16 000 лв. до пълния предявен
размер от 100 000 лв., частично от сумата 200 000 лв., ведно с лихва за забава
от датата на увреждането /чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното изплащане
на сумата;
- в частта, в която на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът Ц.Г. е осъден да
заплати на ответника „М.23“ ООД сумата 3 570 лв.- разноски по делото; и
- в частта, в която на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „М.23“ ООД е осъден да заплати по сметка
на СРС държавна такса и разноски по делото /съобразно размера на уважените
искове, посочен по- горе/.
Решението по гр.д.№ 16945/ 2017 г.
на СРС, ІІ ГО, 57 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата част, в която „М.23“ ООД- гр.
София /ЕИК ********/ е осъдено да заплати на Ц.В.Г. /ЕГН **********/ на основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 6.06.2016 г., ведно със
законната лихва от 6.06.2016 г. до окончателното й изплащане, и по сметка на
СРС са присъдени съответни разноски за това по делото.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.