№ 224
гр. ***, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20213630102917 по описа за 2021 година
Предявени са три положителни установителни иска, с правна квалификация чл. 422
от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД – по
отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на
възнаградителната лихва и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД – по отношение на
претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Производството по настоящото дело е образувано по депозирана в ШРС Искова
молба от “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Бончев, съдебен адрес: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт П.Б. срещу ***., с ЕГН ***, с постоянен
адрес: гр. ***, бул. “***“ № 26, вх. 2, ет. 4, ап. 22.
Ищцовото дружество твърди, че на 18.11.2019 г. между „**“ ООД и ответника ***.
бил сключен Договор за паричен заем с № ***, по силата, на който Заемодателят е
предоставил на ответника кредит в размер на 800 лева. Съгласно клаузите на договора
ответника се съгласил да заплати лихва в размер на 127.23 лв., като кредита следвало да се
върне на 16 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 57.95 лв. всяка, като
падежните дати били уговорени в договора за кредит. Първата погасителна вноска била
платима на 02.12.2019 г., а последната била с падеж 29.06.2020 г.
На 02.11.2020 г. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
между „**“ ООД и “***” ЕАД, а на 02.11.2020 г. било подписано Приложение № 1,
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от дата 02.11.2020 г., по силата на което било прехвърлено и
1
вземането, произтичащо от Договор за паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., сключен
между „**“ ООД и ответника ***..
Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума, ищцовото
дружество инициирало производство по чл. 410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им
била издадена заповед за изпълнение. Тъй като издадената заповед била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи
претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, от които първият с цена на иска 727.40 лева –
главница по Договор за паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., сключен между „**“ ООД и
ответника ***., вземането по който е било прехвърлено чрез цесия от „**“ ООД на “***”
ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.11.2020 г. и
Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 02.11.2020 г., 55.10 лева – договорна
лихва за периода от 30.12.2019 г. до 29.06.2020 г.; 277.69 лева - обезщетение за забава за
периода от 31.12.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 04.03.2022 г., в която излагат
становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени
изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор. В отговора последният заявява, че счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Оспорва размера на претендираните суми, като счита, че исковете са
недоказани. Счита, че сключения между страните договор за кредит е нищожен, поради
нищожност на клаузите от договора, касаещи клаузата за неустойка по чл. 8, във вр. чл. 14,
ал. 2, във вр. чл. 9 от Общите условия, доколкото същата противоречи на разпоредбите
Закона за потребителския кредит и на добрите нрави, както и годишния процент на
разходите, доколкото същият надхвърля 50% в нарушение на разпоредбите на ЗПК.
Оспорва претенцията за заплащане на неустойка в размер на 277.69 лева, като прави искане
удържаната в тази връзка сума да не се взема предвид при пресмятане на задължението . В
същото време представя 4 бр. платежни нареждания за сумата от 310 лева, като твърди, че с
тези плащания е погасила главницата и възнаградителната лихва по вноски от 1 до 7. В този
смисъл счита, че към настоящия момент дължи сумата в общ размер на 617.23 лв., от които
570.75 лв. – главница и 45.30 лева – възнаградителна лихва. Моли предявените искове да
бъдат частично уважени.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
2
процесуален представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.11.2019 г. между „**“ ООД и ответника ***. бил сключен Договор за паричен
заем с № ***, по силата, на който заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер
на 800 лева. Страните договорили олихвяване на усвоената сума с договорна лихва,
месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора в общ размер на 127.23
лева. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне била в размер на 927.23
лева, която включвала освен главницата по кредита в размер на 800 лева и договорената
лихва от 127.23 лева. Посочената сума следвало да бъде заплатена на 16 двуседмични
вноски, от които първите три с размер – 12.46 лева, а останалите 13 вноски с размер от по
68.45 лева. Първата погасителна вноска била платима на 02.12.2019 г., а последната била с
падеж 29.06.2020 г.
На 02.11.2020 г. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
между „**“ ООД и “***” ЕАД, а на 02.11.2020 г. било подписано Приложение № 1,
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от дата 02.11.2020 г., по силата на което било прехвърлено и
вземането, произтичащо от Договор за паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., сключен
между „**“ ООД и ответника ***..
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби.
Уведомителното писмо било изпратени от „***“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на
цедента, чрез препоръчана пратка на посочения по договора адрес на длъжника, като
пратката била получена на 03.12.2020 г.
Тъй като ответникът не заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало
производство по чл. 410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за
изпълнение. Понеже срещу издадената заповед било депозирано възражение от страна на
длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи
претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за паричен заем с № *** от
18.11.2019 г., погасителен план и искане за сключване на договор за паричен заем; Общи
условия по договор за заем; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.11.2020 г., сключен между „**“ ООД и „***“ ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение №1 от 02.11.2020 г. към договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2020 г., Пълномощно от управителя
на „**” ООД, с което е упълномощено „***” ЕАД да уведомява длъжници от името на „**”
ООД; Уведомително писмо от „**” ООД чрез „***“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-СТК/*** от
06.11.2020 г. за извършената цесия и обратна разписка към товарителница, удостоверяваща
изпращането на уведомително писмо за извършена цесия до длъжника и получаването му,
Пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, 4 платежни нареждания за
3
плащане на погасителни вноски и справка за изчислена законна лихва от калкулатор на
НАП, както и от материалите, приложени по ЧГД № *** г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че от
страна на длъжника е била внесена общо сумата от 490 лева за погасяване на кредита, като
размерът на непогасената главница по договора е 727.40 лева, размерът на непогасената
договорната лихва е 55.10 лв., размера на непогасената неустойка по чл. 8 от договора е
295.50 лв., а размерът на лихвата за забава в размер на 91.54 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от “***” ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на
кредитор срещу ответника ***. в качеството й на длъжник, на заповед № 668/26.07.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № *** г. по описа на
ШРС, и след връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните
по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за
паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., прехвърлен с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.11.2020 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № *** г. на
ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключението на изготвената експертиза.
Не се спори между страните по делото, че на 18.11.2019 г. между „**“ ООД и
ответника ***. бил сключен Договор за паричен заем с № ***, по силата, на който
заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 800 лева. Страните са
договорили олихвяване на усвоената сума с фиксиран годишен лихвен процент 40.05%, като
общата сума по кредита, която кредитополучателят се задължил да върне била в размер на
927.23 лева. Същата следвало да бъде платена на 16 двуседмични вноски, от които първите
три с размер – 12.46 лева, а останалите 13 вноски с размер от по 68.45 лева. Първата
погасителна вноска била платима на 02.12.2019 г., а последната била с падеж 29.06.2020 г.
4
Поради неплащане на дължимите суми и изпадане на кредитополучателя в забава на
02.11.2020 г. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „**“
ООД и “***” ЕАД, а на 02.11.2020 г. било подписано Приложение № 1, представляващо
допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от дата 02.11.2020 г., по силата на което било прехвърлено и вземането,
произтичащо от Договор за паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., сключен между „**“ ООД
и ответника ***..
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба.
Уведомителното писмо било изпратено от „***“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на
цедента, чрез препоръчана пратка на посочения по договора адрес на длъжника, като
пратката била получена на 03.12.2020 г. Съдът счита, че договорът за цесия е произвел
своето действие, доколкото е бил съобщен надлежно на длъжника по предвидения за това
ред.
В конкретния случай по делото е приложено пълномощно, с което старият кредитор е
упълномощил новия да уведоми длъжниците от името на първия за прехвърлянето на
вземанията. В константната си съдебна практика ВКС трайно и последователно приема, че
такова упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава императивната норма на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД. С оглед на изложеното се приема, че уведомление, изходящо от предишния
кредитор или упълномощено от него лице и достигнало до длъжника с връчването на
същото, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД и това обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково
производство на основание разпоредбата на чл. 235 от ГПК.
В същото време не се спори между страните, че В. е забавила част от падежните
вноски, като последното плащане е постъпило на 21.02.2020 г., както и че общата платена от
страна на ответника сума е била 490 лв. Видно от заключението на изготвената в хода на
съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, става ясно, че В. е забавила
плащането на част от падежните вноски, като последното плащане е постъпило на
21.02.2020 г. Общата платена от страна на ответника сума е била 490 лева, като с нея са били
погасени главница в размер на 72.60 лева, договорна лихва в размер на 72.13 лева и
неустойка в размер на 345.27 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника за нищожност на
клаузата в процесния договор, предвиждащ неустойка при неизпълнение на задължение на
потребителя, се явява нищожно. Съдът следва да се произнесе по същото, предвид
обстоятелството, че В. извършила плащания, както и поради факта, че плащането на
неустойка било разсрочено и включено в размера на месечната вноска. Съдът приема, че
процесният договор от 18.11.2019 г. по своята правна същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно
която Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
5
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от
18.11.2019 г. е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че ответникът, в качеството си на
кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на
сключения Договор за потребителски заем се ползват от защитата на потребителите,
предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в
потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от
5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
В тази връзка съдът намира за неравноправна и съответно недействителна клаузата,
визирана в чл. 8 от договора, която предвижда неустойка за неизпълнение на договорно
задължение на заемополучателя да представи някое от посочените обезпечения /банкова
гаранция или поръчител/. Според предвиденото чл. 8 от договора, ответника се задължил да
представи в тридневен срок някое от описаните обезпечения на вземането на кредитора,
като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в определен размер – 640.77
лева, с начин на плащане – разсрочено. Следователно тази уговорка създава задължение за
потребителя (заемополучателя) да заплати неустойка, която е прекалено висока, както
спрямо задължението, което не е изпълнено, така и с оглед вида и предмета на договора.
Действително неустойката винаги е форма на договорна отговорност. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. В
същото време обаче автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата
на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието със закона. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняването на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия случай
осигуряването от заемополучателя на някое от посочените обезпечения е не само
практически трудно осъществимо, но и логически безсмислено. Приемането на условията
на кредитора по процесния договор (значително скъп заем и без включените неустойки, с
уговорена договорна лихва, надвишаваща многократно предлаганата такава от банкови
институции по потребителски кредити) е твърде неприемливо за лица, които отговарят на
6
изискванията за поръчители по договора. Логически неоправдано е представянето и на
банкова гаранция от заемополучателя в размер, равен на получената в заем сума. Ако той
разполагаше с такава сума е нелогично да поиска същата в заем от кредитора и то при
толкова висока договорна лихва. Този тип обезпечение за предоставената услуга е
несъвместим с целта на предоставената услуга. Посочените „обезпечения“ от кредитора
след като не са изискване за отпускане на кредита, то уговорената за тяхното неизпълнение
неустойка всъщност представлява предварително, скрито и недобросъвестно определена от
кредитора (а не договорена между страните) допълнителна договорна лихва и разходи, с
които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 от ЗПК, т. е. тази
уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР и съответно се явява
нищожна и на основание разпоредбата на чл. 21 от ЗПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че включената в договора неустоечна клауза е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Т. е. П.В. не е дължала на ищеца плащане
на сума в размер на 640.77 лв.
Пълномощникът на ищеца заявява, че ответника платил за погасяване на
задълженията си сума в общ размер 490.00 лева. Съдът приема това обстоятелство за
доказано, тъй като е налице признание на неизгоден за „***“ ЕАД факт. Предвид приетата
нищожност на клаузата за плащане на неустойка, общата дължима от В. сума по договора
възлизала на 927.23 лв., от която – 800.00 лв. главница и 127.23 лв. – договорна лихва.
Съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, с плащането на част от задълженията си,
имайки предвид извършените от ответника плащания, както и погасяването на главницата и
договорната лихва с недължимо платените суми за неустойка, изчислен от съда, на
основание чл. 162 от ГПК, размерът на главницата, който е погасил ответника възлиза на
384.20 лева, а размера на дължимата договорна лихва - на 105.80 лева. Т. е. дължимата от
П.В. сума, представляваща главница, понастоящем възлиза на 415.80 лева, а договорна
лихва възлиза в размер на 21.43 лева.
Ищецът претендира обезщетение за забава за периода от 31.12.2019 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.07.2021 г. В същото
време обаче при изчисляване на размера на дължимото обезщетение за забава и периода, за
който същото се претендира, следва да бъдат взети предвид направените по-горе изчисления
за начина на погасяване на главницата. Имайки предвид извършените от ответника
плащания, както и погасяването на главницата с недължимо платените суми за неустойка,
изчислен от съда, на основание чл. 162 от ГПК, размерът на мораторната лихва върху
дължимата главница, за периода от 31.12.2019 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.07.2021 г. се налага извода, че ответникът дължи
мораторна лихва в размер на 51.97 лева.
С оглед на изложеното в настоящия случай следва да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
415.80 лева, представляваща претендирана главница по Договор за паричен заем с № *** от
18.11.2019 г., сключен между „**“ ООД и ответника ***., вземането по който е било
прехвърлено чрез цесия от „**“ ООД на “***” ЕАД, по силата на Договор за покупко-
7
продажба на вземания /цесия/ от 02.11.2020 г. и Приложение № 1, представляващо
допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от дата 02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението – 23.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
21.43 лева – договорна лихва за периода от 30.12.2019 г. до 29.06.2020 г. и сумата от 51.97
лева - обезщетение за забава за периода от 31.12.2019 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.07.2021 г. Исковите претенции, в
останалата им част до пълния предявен за установяване размер следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 25, ал. 2, във вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази
вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника - юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът
приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат
определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника - юрисконсулт, в размер на 100.00 лв.
С оглед изхода на спора и при направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените
разноски по настоящото исково производство, съобразно уважената част от исковете в
размер на 196.11 лв. и по заповедното производство в размер на 34.61 лв., или в общ размер
на 230.72 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно
представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ***., с ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. ***, бул.
“***“ № 26, вх. 2, ет. 4, ап. 22 дължи на ***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев, съдебен адрес: гр. София, бул.
“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт П.Б.
сумата от 415.80 лева /четиристотин и петдесет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща дължима и незаплатена главница по Договор за паричен заем с № *** от
18.11.2019 г., сключен между „**“ ООД и ***., с ЕГН ***, вземането по който е било
прехвърлено чрез Приложение № 1 от 02.11.2020 г. към Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 02.11.2020 г., сключен между „**“ ООД и „***” ЕАД , ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска за разликата над 415.80 лева до пълния претендиран размер от
727.40 лева, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ***., с ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. ***, бул.
8
“***“ № 26, вх. 2, ет. 4, ап. 22 дължи на ***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев, съдебен адрес: гр. София, бул.
“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт П.Б.
сумата от 21.43 лева /двадесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
договорна лихва по Договор за паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., сключен между „**“
ООД и ***., с ЕГН ***, вземането по който е било прехвърлено чрез Приложение № 1 от
02.11.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.11.2020 г.,
сключен между „**“ ООД и „***” ЕАД, за периода от 30.12.2019 г. до 29.06.2020 г., като
отхвърля иска за разликата над 21.43 лева до пълния претендиран размер от 55.10 лева,
като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ***., с ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. ***, бул.
“***“ № 26, вх. 2, ет. 4, ап. 22 дължи на ***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев, съдебен адрес: гр. София, бул.
“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт П.Б.
сумата от 51.97 лева /петдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава по Договор за паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., сключен между
„**“ ООД и ***., с ЕГН ***, вземането по който е било прехвърлено чрез Приложение № 1
от 02.11.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.11.2020 г.,
сключен между „**“ ООД и „***” ЕАД, за периода от 31.12.2019 г. до 23.07.2021 г., като
отхвърля иска за разликата над 51.97 лева до пълния претендиран размер от 277.69 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ***., с ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. ***, бул. “***“ № 26, вх. 2, ет. 4,
ап. 22 ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бончев, съдебен адрес: гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт П.Б. направените в
хода на настоящото производство разноски в размер на 196.11 лева /сто деветдесет и шест
лева и единадесет стотинки/, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно
представен списък.
ОСЪЖДА ***., с ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. ***, бул. “***“ № 26, вх. 2, ет. 4,
ап. 22 ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бончев, съдебен адрес: гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт П.Б. направените в
хода на заповедното производство разноски в размер на 34.61 лева /тридесет и четири лева
и шестдесет и една стотинки/, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.
9
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10