23.11.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№424 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по
жалба от Т.Г.Х. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-65000/5820
от 30.04.2020г., издаден на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК от Зам.Изпълнителен
Директор на ДФЗемеделие. Твърди се, че в акта било посочено, че била подала заявление и участвала с
многогодишен ангажимент по мярка 212 Плащания за земеделски стопанин в райони с
ограничения, различни от планинските райони за периода 2007-2013г. по ПРСР, за
което била получила и съответни плащания за 2013г., 2014г. и 2015г. За
четвъртата година от ангажимента, която се приемала от ДФЗ за 2016г., била
подала заявление, по което не получила никаква сума, а с това твърдение не била
съгласна. Не ставало ясно защо ако била подала заявление и изпълнявала
ангажиментите по програмата, то не и се изплащала полагащата се сума, а било
посочено изплатена сума 0,00 лева. През 2016г. тя действително подала заявление
за подпомагане по посочената мярка от ПРСР, но то не било приет от
автоматичната система на ДФЗ поради липса на правно основание, а именно –
прекратен договор за наем на земеделски земи, едностранно по силата на закона.
Относно липсата на правно основание ДФЗ не изложил никакви мотиви. Известно
било, че с изменение на ЗСПЗЗ в пар.15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ се възложили
задължения на ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища,
мери и ливади от държавния или общинския поземлени фондове преди 24.02.2015г.
да изпълнят допълнителните условия по отношение на броя на отглежданите от тях
животни, като се посочи срок за това – 01.02.2016г. Прието било, че ако не се
изпълнят изискванията на чл.37и, ал.1 и 4 от ЗСПЗЗ, то сключените от тях
договори за наем или аренда на земеделски земи се прекратявали и не се считали
за правно основание за получаване на директни плащания по чл.41, ал.1 от ЗПЗП.
С приетия пар.15, ал.6 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ договорите за наем или аренда не се
мятат за правно основание съгласно чл.41, ал.1 от ЗПЗП и съгласно ал.7 тези
прекратени договори се отписвали от регистъра на договорите за аренда и наем по
чл.49, ал.1, т.6 от общинските служби по земеделие по Наредба №49/05.11.2004г.
и се уведомявали кметовете на общините – за общинския поземлен фонд, и
директора на ОД Земеделие – за имоти от държавния фонд. Прекратяването на
договорите за наем или аренда, въпреки че били сключени за 5 години, се
извършило по силата на закона, едностранно от кметовете. В съобразителната част
от оспорения акт се посочвала 2017г. като основание за издаването му – поради
неподаване на заявление за подпомагане с деклариране мярка 212, регламентирана
в Наредба №11/03.04.2008г. Жалбоподателката не намирала смисъл в изискването на
ДФЗ да подаде заявление за подпомагане през 2017г. при липса на правно
основание, а и това я обременявало при изложените факти с издадения АУПДВ. След
получаване на писмо от ДФЗ изх.№01-6500/5820 от 26.08.2019г. жалбоподателката
подала възражение, но то не било взето предвид при издаване на оспорения акт.
Налице било несъответствие между съобразителната част на акта и правното
основание за издаването му, посочено като чл.14, ал.1, т.4 от Наредба №11 от
03.04.2008г., защото в тази разпоредба се третирал въпроса за прекратяване на
многогодишен ангажимент на земеделски стопанин, който не подаде заявление за
подпомагане по време на поетия многогодишен ангажимент и в тази разпоредба
нямало т.4, а т.4 била в чл.14, ал.2 от наредбата и регулирала възстановяване
на получените до момента компенсаторни плащания в зависимост от годината, в
която е прекратено участието в мерките по ПРСР. Така била нарушена нормата, по
която са определи дължимите за възстановяване суми, определени като публични
държавни вземания. Иска да се постанови решение, с което да се отмени Акт за
установяване на публично държавно вземане №01-65000/5820 от 30.04.2020г., като
бъдат заплатени и направените по делото разноски.
Ответникът – Зам. Изпълнителен Директор
ДФЗемеделие, счита жалбата за неоснователна. Жалбоподателката не оспорвала, че
не била подала заявление, а и това се доказвало, поради което оспорването не
било основателно. Претендират разноски за юрк.възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните няма
спор, че жалбоподателката Х. е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/
603866 в Интегрираната система за администриране и контрол, като за кампания 2013г.
е подала Общо заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/
26/210513/15131, с което е заявила схеми и мерки за подпомагане - Схема за
единно плащане на площ /СЕПП/, Плащания за природни ограничения на земеделски
стопани в райони, различни от планинските /НР2/, Агроекологични плащания /АЕП/.
Видно от представеното по делото Общо заявление за подпомагане с УИН 26/040716/56557,
жалбоподателката на 27.06.2016г. за съответната текуща година 2016 е заявила
схеми и мерки за подпомагане - Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за
преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостапански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
/ЗДП/, Агроекологични плащания /Мярка 214 от ПРСР 2007-2013/, Компенсаторни
плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения
/Подмярка 13.2 /НР2/.
Безспорно е и че по заявления по мярка 212 Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони, на
оспорващия са изплатени суми – през първата година от ангажимента, по заявление
с УИН 26/210513/15131 за кампания 2013, изплатена сума от 5667,91 лева; втора
година от ангажимента, по заявление с УИН 26/120514/23585 за кампания 2014,
изплатена сума 5833,56 лева; трета година от ангажимента, по заявление с УИН
26/0406615/38343 за кампания 2015, изплатена сума 5847,26 лева; четвърта година
от ангажимента, по заявление с УИН 26/040716/56557 за кампания 2016, изплатена
сума 0,00 лева. Видно от резултатите при извършени автоматични проверки по
последното заявление относно заявената площ по мярка 13.2/НР2 е установено, че
е 0,60, а минимално допустимата според ангажимента е 1,00ха.
Не е спорно също, че от
оспорващата Х. не е подадено заявление за подпомагане за 2017г.
С писмо изх. №01-6500/5820 от 26.08.2019г., издадено
от Зам. Изпълнителен Директор на ДФЗ, жалбоподателката е уведомена, че на
основание чл.26, ал.1 от АПК се открива производство
по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане поради
неспазване на многогодишен ангажимент. В писмото е посочена общата изплатена сума по мярка 212 Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони,
представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през
годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, както и че
сумата от 4 337,18 лева представлява 25% от получената субсидия. Разяснено
е, че в съответствие с чл.14, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008г. земеделският стопанин
следва да възстанови посочената, тъй като е установено при извършването на
административни проверки, че Х. не е заявила участие по мярка 212 за кампания
2017г. и така не е спазено задължението по чл.4, ал.1, т.3 от Наредба №11 от
03.04.2008г. - да се подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Изрично
се посочва, че поетият петгодишен ангажимент
не е спазен в съответствие с чл.4, ал.1, т.2 от посочената наредба - за извършване земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане.
При указаната в писмото възможност да се
подаде възражение и да се представят допълнителни доказателства,
жалбоподателката е възразила – л.170 от делото, като е посочила, че са
прекратени договорите за наем по силата на чл.37и от ЗСПЗЗ.
Видно от приложеното по делото адм.д.№933/2016г.
на РС Кърджали с влязлото в законна сила Решение №85/27.09.2016г. съдът е
отхвърлил жалбата на Т.Г.Х. срещу Уведомително писмо изх.№94-01-6/09.02.2016г.
на Кмет на Община Черноочене, касаещо прекратяване на сключен между страните Договор
№16/10.05.2013г. за индивидуално ползване на общински мери и пасища. Последният
е приет като доказателство в настоящото производство, като няма спор между
страните, че касае заявени от жалбоподателката парцели. В
посока да се изяснят фактите относно прекратяване на договора за наем
жалбоподателката е представила и молба от 09.05.2016г. и от 10.05.2016г., както
и писмо изх.№94-01-6/09.02.2016г. /л.5-7
по делото/, а също и писмо изх.№РД-12-05-33-1/24.08.2020г., л.169.
Оспореният в настоящото производство Акт
за установяване на публично държавно вземане №01-6500/5820 е издаден на
30.04.2020 от Зам.Изпълнителен Директор на ДФЗемеделие. В акта е обсъдено
поетия многогодишен ангажимент и не подаденото заявление за подпомагане с декларирана
мярка 212, представляващо неспазване на изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и 3 от
Наредба №11 от 03.04.2008г., както и правните последици по чл.14, ал.1 от
Наредба №11 от 03.04.2008г. – изключване от подпомагане по тази наредба и
задължение на земеделския стопанин Х. да възстанови получени до този момент
компенсаторни плащания в зависимост от годината, през която е прекратено
участието. Отново изрично са посочени изплатени суми за последните четири
години – 2013г. до 2016г., вкл., когато по подаденото заявление не е платена
сума, както и е посочена общата изплатена сума, съответния процент, тъй като
участието е прекратено след четвъртата година – 25%, както и е изчислена
съответната равностойност съобразно общото сума. В АУПДВ административният орган
подробно е обсъдил направеното възражение от земеделския стопанин, като е
направил извод, че не намира основание за промяна на крайния извод за
изключване от подпомагане и задължаване да се възстановят посочените в акта
суми.
Актът е получен от адресата си на 15.05.2020г.,
видно от отбелязването в него, а жалбата е подадена на 29.05.2020г. пред
Административен съд Хасково.
По делото е представена
Заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019г. на Изпълнителен Директор на ДФЗемеделие за
делегиране на правомощия на Зам. Изпълнителния Директор на ДФЗемеделие.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на Акта
за установяване на публично държавно вземане, чиито права са засегнати от този
акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и между страните няма
спор относно просрочие, поради което тя е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от Зам.Изпълнителния
директор на ДФ Земеделие, за който по силата на законова възможност – чл.20а,
ал.4 от ЗПЗП, Изпълнителен Директор на ДФЗ е делегирал правомощия по
установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП с представената по делото
Заповед №ОЗ-РД/2891 от 23.11.2019г. Така,
предвид изложеното и предвид вида на оспорения акт - АУПДВ, същият се явява
издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му
правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
При издаването на обжалвания АУПДВ №01-65000/5820
от 30.04.2020г. не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обуславят неговата незаконосъобразност. Обжалваният акт е
постановен в изискуемата писмена форма, като са посочени правните основания за
неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните
предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и подробно е
разяснено съдържанието на разпоредените правни последици, както подробно са
описани и фактическите основания за издаването на акта. Административният орган
е спазил разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, като е уведомил
адресата за започналото производство по издаването на АУПДВ, посочил е
установените обстоятелствата, както и е предоставена възможност на земеделския стопанин
да депозира възражения и допълнителни доказателства. От тази възможност жалбоподателката
се е възползвала, като е депозирала писмено възражение с приложени писмени
доказателства, а то е било обсъдено при издаване на акта. При анализа на постъпилото възражение административният орган
изрично е посочил, че не приема изложените аргументи за основателни, тъй като в
приложимото национално законодателство към земеделските стопани има изискване
да декларират и стопанисват площи в дадения необлагодетелстван район за срок от
пет години.
Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл.14, ал.1, т.4 от Наредба №11 от
03.04.2008г., издадена от Министър на земеделието и продоволствието, която определя условията
и реда за прилагане на мярка Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013г. Съгласно посоченото основание
земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените
до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от
тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, като по
т.4 се предвижда, ако това се случи след четвъртата година, то възстановената
част е 25%. По делото не се спори, че на жалбодателката Х. са изплатени съответни
суми за първите три години – 2013, 2014, 2015г., както и е безспорно, че
заявление за подпомагане за кампания 2017г. не е подадено. В случая в жалбата
се твърди, че през 2016г. подаденото заявление не било прието, но видно от
събраните доказателства – л.108 и сл., то е било регистрирано, а също и е била
извършена проверка на въведените данни за кампания 2016г., като е установено по
заявената площ по Мярка 13.2/НР 2, че същата е 0,60ха, а минимално допустимата
според поетия ангажимент от кампания 2013 била 1,00ха. Като няма спор, че
действително през 2016г. не са получени суми, то възраженията в жалбата относно
определяне на годината, през която е неподадено заявление, следва да бъдат
счетени за неоснователни. В оспорения АУПДВ е прието, че условието за подаване
на заявление не е изпълнено за 2017г., а е изпълнено за 2016г., а това е именно
след четвъртата година от поетия петгодишен ангажимент. Така жалбоподателката е
имала ангажимент за пет последователни години, считано от първото компенсаторно
плащане през 2013г., но е нарушила през 2017г. изискванията на чл.4, ал.1, т.2
и т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008г., съгласно които кандидатите за подпомагане
са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както
и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район, за
период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.
Във връзка с изложената от жалбоподателката
причина за неподаването на заявление за плащане за 2017г. – прекратяване на
договорите за наем на основание чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, следва да се има
предвид, че нормата на чл.4, ал.1 от Наредба №11/03.04.2008г. е императивна, а
не диспозитивна, и именно след подаване на заявлението за подпомагане и при
спазване на правилата по Глава Пета от наредбата ДФЗ – РА ще изплати
финансовата помощ, респ. ще намали или откаже по реда на Глава Шеста – Санкции.
Прекратяването на договорите за наем не може да бъде разглеждано и като
форсмажорно или изключително обстоятелство, тъй като в случая се касае за
прекратяване право на ползване /наем на имоти/, което пък е следствие от
неизпълнение задължението на оспорващия по пар.15, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ – ДВ, бр.61 от 2015г. -
ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015г., са длъжни в срок до
01.02.2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и 4 от ЗСПЗЗ. Именно на
това основание – пар.15, ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, договорът за наем е бил
прекратени, но същото е несъотносимо към настоящия спор при така безспорно
установения факт, че за 2017г. заявление за подпомагане не е било подавано. В
този смисъл съдът намира, че при издаването на оспорения АУПДВ правилно са
приложени относимите материалноправни разпоредби на закона и по отношение на
същия не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като при това
положение актът се явява издаден и в съответствие с целта на закона.
Така съдът счита, че оспореният АУПДВ №01-65000/5820
от 30.04.2020г. е законосъобразен, тъй като е издаден от материално и териториално
компетентен административен орган, при спазване на установената форма и с
определеното от закона съдържание, в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, като при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и същият е съобразен и с
целта на закона, а жалбата срещу него е неоснователна и недоказана.
При крайния извод относно спора в полза на
ответника следва да бъдат определени съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ разноски за юрк. възнаграждение в размер на 100,00
лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Т.Г.Х. ***
против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-65000/5820 от
30.04.2020г.
ОСЪЖДА Т.Г.Х., ЕГН **********, да заплати
на Държавен фонд Земеделие - София направените разноски в размер на 100,00
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: