№ 26
гр. Бургас , 23.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Иван А. Воденичаров
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Иван А. Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20212000500137 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 361 от 14.12.2020 г. по тд № 646/2019 г.
по описа на ОС-Бургас.
С решението съдът:
ОСЪДИЛ ЗК „*** АД да заплати на Р. К. Г. сумата 12 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие причинени телесни увреждания от ПТП на 30.07.2019 г. от водач
на застрахован с „гражданска отговорност“ автомобил , ведно със законна
лихва от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ иска
за разликата до претендирания размер от 70 000 лв.
ОСЪДИЛ ЗК „*** АД да заплати на Р. К. Г. сумата 591.00 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
причинени телесни увреждания от ПТП на 30.07.2019 г. от водач на
застрахован с „гражданска отговорност“ автомобил , ведно със законна лихва
от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ иска за
разликата до претендирания размер от 985.00 лв.
Осъдил страните за разноски.
Решението е обжалвано и от двете страни.
1
Въззивните жалби са допустими – подадени е от лица, които има
правен интерес и са легитимирани да обжалва първоинстанционното
решение, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на закона –
260 и чл. 261 ГПК.
Въззивните жалби са били надлежно разменени. Постъпили са
отговори в законния срок.
Въззивникът ЗК „*** АД обжалва решението в осъдителната
част на иска за неимуществени вреди за размера над 5 000 лв. до
присъдения от 12 000 лв. Счита решението в тази част за необосновано и
незаконосъобразно. Моли за отмяна и за постановяване на ново, с което искът
да бъде отхвърлен за посочената разлика от 5000 лв. до 12 000 лв.
Изтъква следните съображения:
Позовава се на ППВС № 4/68 г., т. 11 по отношение релевантните
за размера на обезщетението обстоятелства, включително обществено –
икономическата конюнктура в страна от значение за паричното измерение на
обезщетението. Не ставало ясно по какъв начин съдът е определил размера на
обезщетението, тъй като липсвало конкретика относно обществено-
икономическите условия в страната към момента на ПТП. Според въззивника
следва да се имат предвид официалните данни на НСИ за доходите и
разходите на населението за периода на ПТП – среден годишен доход 6952
лв. и среден годишен разход 6158 лв. В случая размера на обезщетението не
намира обосновка по тези критерии. Определения общ размер от 20 000 лв.,
от който е извършено намалението поради съпричиняване, е тригодишен
доход, което е прекомерно.
В отговор на въззивнвата жалба въззиваемия Р. К. Г. я оспорва и
счита за неоснователна.
Твърди, че действително съдът не отчел всички специфични за
случая обстоятелства, които са от значение за размера, а именно установени
от съдебно-медицинската експертиза и показанията на св. Георгиева счупване
на външен малеол на десен крак с възстановяване 2 – 4 месеца и състоянието
2
на пострадалия след инцидента. Съдът не съобразил решението си със
задължителната съдебна практика – ПП № 4/68 г. решението на съда не
съдържа обосновка какво е съържанието на справедливостта довела до извод
за остойностяване с присъдения размер.
Въззивникът Р. К. Г. обжалва решението в отхвърлителната
част на иска за неимуществени вреди за размера над 12 000 лв. до от 50 000
лв., както и в отхвърлителната част на иска за имуществени вреди за
разликата над присъдените 591, 00 лв. до предявения размер от 985, 00 лв. и в
частта за разноските. Счита решението в тези части за неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Моли за отмяната му в тези части
и за постановяване на ново, с което искът за неимущствени вреди да се уважи
и за разликата от 12 000 лв. до 50 000 лв., а искът на неимуществени вреди да
се уважи за разликата над присъдените 591,00 лв до 985. 00 лв.
Изтъква следните съображения:
Нарушени са чл. 52 ЗЗД, чл. 172 ГПК, чл. 200 и сл. и чл. 236, ал.2
ГПК ГПК. Определеното обезщетение от 20 000 лв. не отговаря на принципа
на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съдът не се съобразил с постоянната съдебна
практика на ВКС, не отчел достатъчно характера, тежестта и последиците от
увреждането. Неоснователно отказал да кредитира свидетелските показания
на св. Георгиева във връзка с претърпените болки и страдания. Необосновано
приел, че показанията се опровергават от съдебно – медицинската експертиза.
При сравнение между заключението и обясненията на експерта и показанията
на свидетелката съдът възприел некоректно направения коментар на
показанията на свидетелката от страна на експерта. От друга страна
конкретно установени от свидетелката факти не се опровергават от експерта,
но съдът не го зачел. Неправилен бил и извода на съда, че свидетелката е
заинтересована от изхода на делото, като неправилно е приложен чл. 172
ГПК. Това е процесуално нарушение, поради което извън преценката на съда
са останали свидетелските показания за важни и значими за спора факти.
Не била съобразена и задължителната съдебна практика относно
3
значимите факти и обстоятелства при определяне размера на обезщетението.
Позоваването от съда на икономическите условия в страната било формално
и не е съобразено с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Приетия от съда
размер на обезщетението от 20 000 лв. било в грубо нарушение на
изискването за справедливост. При съобразяване с всички обстоятелства
паричния еквивалент на обезщетението е 50 000 лв.
Съдът е допуснал нарушение и при съобразяване факта на
съпричиняването от страна на пострадалия. В нарушение на закона съдът
приел, че начина на протичане на произшествието е установен
безпротиворечиво. Напрлавените от експерта изводи в заключението се
базирали на участници в ПТП, които не са свидетели. Спорно било в кой
момент пострадалия е видял автомобила, по който въпрос заключението било
вътрешно противоречиво. В случая пострадалия не е могъл да възприеме
автомобила към момента на маневрата „заобикаляне“. Противоречиво е
заключението и по въпроса могъл ли е пострадалия да предотврати ПТП.
Според въззивника ПТП е настъпило изключително по вина на водача на
автомолиба. Неправилно съд е приел, че постардалия също е допуснал
нарушение на правилата за движение по чл. 25, ал.1 ЗДвП.
В отговор на въззивната жалба застрахователното дружество я
оспорва по следните съображения:
Оплакванията се отнасят до размера на обезщетението и факта на
съпричиняването, като по тези въпроси съдът не е допуснал нарушение и
изводите му са правилни. В тази връзка механизма на произшествието е бил
правилно и категорично установен. Участници в него са пострадалия, който е
управлявал мотоциклет, водача на автомобила и друг автомобил – зелен
джип. Поведението на водачите е регламентирано в закона. Съпричиняване
има, тъй като мотоциклета не е изчакал потеглянето на зеления джип. В този
смисъл оспорването на заключението е неоснователно. Същото е обосновано
и подробно. Относно размера се поддържат всички доводи във въззивната
жалба.
По доказателствените искания съдът намира:
4
Въззивникът Р.Г. е поискал назначаване на допълнителна
експертиза. Мотивира се с процесуални нарушения при кредитиране на
заключението на експерта и нарушение на чл. 200 и сл. ГПК.
Доказателственото искане не следва да се допуска.
При преценката си на заключението на експерта и в изпълнение
на закона съдът е изложил ясни и обстойни мотиви, като го е обсъдил в
кореспонденция с останалите относими доказателства по делото. В съдебното
заседание страната е направила възражение без да поиска назначаването на
повторна АТЕ. Съдът е в правото си да преценява и да възприеме или да не
възприеме експертното заключение. При положение, че не са допуснати
процесуални нарушения искането за назначаване на повторна експертиза няма
основание в закона.
Делото следва да се внесе в открито заседание.
Като се води от горното и на осн. чл. 267 ГПК БАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане по същество жалбите на: ЗК „*** АД
и Р. К. Г. против решение № 361 от 14.12.2020 г. по тд № 646/2019 г. по описа
на ОС-Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба на
Р.Г. доказателствено искане за назначаване на повторна съдебна-
автотехническа експертиза.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание.
5
НАСРОЧВА за 22.04.2021 г. от 10.15 ч., за която дата да се
призоват страните.
УКАЗВА на страните да посочат електронен адрес и телефон за
връчване на призовки и съобщения
Определението не се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6