Р Е Ш
Е Н И
Е
София, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в
публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива
Иванова, като разгледа материалите по гр.д.
№ 3480/2019 г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432 КЗ за изплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 65 000 лв., предявен като частичен от
80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018 г. (датата,
следваща тази на която е постановен отказ от страна на ответника да изплати
обезщетение) до окончателното изплащане и за имущестевни вреди в размер на
611,70 лв., предявен като частичен от 1258 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба (09.03.2018 г.) до окончателното
изплащане. (Искът за имуществените вреди е бил предявен отделно и по него е
било образувано гр.д. № 16620/2018 г. по описа на СРС, което е присъдените към
настоящето дело на основание чл. 213 ГПК.).
ИЩЕЦЪТ- Н.Н.В., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** чрез Адвокатско дружество
„Д.и Х.“, Булстат *******, представлявано от адвокат Г.Б.Х. – управител твърди,
че на 24.09.2017 г., около 20.30 часа, по ул. „Г. Димитров“ в с. Здравец
водачът А.Ю.Х., управлявайки лек автомобил „Рено Клио“ с peг. № *******, поради
недостатъчно внимание го застига и блъска с дясната част на автомобила докато
се движи като пешеходец по пътното платно. Посочва, че за пътното произшествие
е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лице №10403037/24.09.2017
г. по описа на РУП - Търговище. Излага, че непосредствено след инцидента е бил
транспортиран до „МБАЛ-Търговище“ АД, където е бил хоспитализиран за периода от
24.09.2017 г. до 04.10.2017 г. и му е направена оперативна интервенция на
лявата подбедрица, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фибула, с плака с 10 отвора, фиксирана към костта с 8 винта,
като му е поставена и гипсова имобилизация. Твърди, че след извършен последващ
преглед са установени травматични увреждания, получени вследствие на пътния
инцидент, изразяващи се в разкъсно-контузни рани по челната област на главата и
по лявата раменница и левия лакът, счупване на трети горен десен зъб на коронковата
му част до нивото на венеца, както и счупване на голямопищялната кост на
дясната подколенница. Описаните увреждания са затруднили движението на левия
долен крайник за повече от 30 дни, а счупването на зъба му е довело до
затруднения в дъвченето и говора. Вследствие на обездвижването се наложило
близките му да полагат ежедневни грижи за него от битово и хигиенно естество.
Посочва, че на 06.02.2018 г. е постъпил в болница с болки в крака поради
продължителното обездвижване, като се установило, че се касае за флеботромбозис
крузис синистра. Било предприето болнично лечение, като след подобряване на
състоянието му бил изписан. Твърди, че във връзка с лечението на получените при
ПТП травматични увреждания е реализирал и имуществени вреди в размер на 1258
лв. Ищецът навежда, че към момента на настъпване на процесното ПТП за
увреждащия автомобил е бил налице валиден застрахователне договор за риска
„гражаданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, поради което
сезирал същото с искане за изплащане на обезщетение за причинените му имуществени
и неимуществени вреди. Излага, че ответникът е отказал да определи и изплати
обезщенение, поради което намира, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 432 КЗ. Моли съда да уважи
иска в предявения размер и претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ
- Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж. и З. АД, ЕИК *******, като
ответник, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Б.И.и Р.М., чрез пълномощника юрисконсулт, представя
отговор в законоустановения срок, с който признава, че към момента на
настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за процесното
МПС за риска „гражданска отговорност“, както и признава иска до размера от
15 000 лв. За останалата част от предявения размер твърди неоснователност
и прекомерност поради заявеното от него възражение за съпричинавяне. Във връзка
с последното твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП като се е
движил по пътното платно, вместо по тротоара, нарушавайки чл. 108, ал.1 ЗДвП,
като освен това е предприел пресичане на платното за движение в тъмната част на
денонощието т.е. при ограничена видимост, с което сам се е поставил в опасност.
Твърди, че с преводно нареждане от 02.04.2018 г. е преведена по сметка на ищеца
сумата 15 646.30 лева, включваща 15 000 лева - обезщетени за неимущетсвени вреди
и 646.30 лева - обещетение за имуществени вреди, като заявява, че при определяне
на размера на обезщетенията е отчетен и приноса на ищеца за настъпване на
процесния инцидент. Оспорва уврежданията, констатирани едва на 21.10.2017 г.,
да са вследствие на процесното ПТП. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за лек
автомобил „Рено Клио“ с peг. № ******* е бил налице валиден застрахователен
договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество с застрахователна полица № BG/30/117000074823, валидна от 03.01.2017
г. до 02.01.2018 г.
Не е спорно и че преди подаването на настоящият иск, застрахователното
дружество е било сезирано от ищеца с искане за извънсъдебно уреждане на спора,
по което е образувана преписка №0801-005901/2017-01, по която застрахователят е
отказал да заплати обезщетение с писмо с изх. №607/05.06.2017 г.
Не е налице спор между страните, а се установява и от представеното на
лист 83 от делото копие от преводно нареждане, че въпреки постановения изричен
отказ, на 02.04.2018 г. ответникът е изплатил обезщетение на ищеца както
следва: 15 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди и 646,30
лв. обезщетение за имуществени вреди.
Представени са медицински
документи във връзка със здравословното състояние на ищеца след настъпването на
процесното ПТП, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да
ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът е получил следните травматични увреди: Контузия на главата с
разкъсно-контузни рани по челната област (преценени, като
такива на по късен етап при преглед от съдебен лекар, въз
основа на останали белези); Охлузвания на лявата раменница и
ляв лакет; Счупване на коронката на трети горен десен зъб до нивото на венеца;
Закрито, разместено, диафизарно счупване на голямопищялна и малкопищялна
кости на лява подбедрица. След инцидента, при постъпване в болница паралелно
с диагностичния процес е стартирало лечение, включващо обработка на наранявания
превръзки; подкожно прилагане на антикоагулатни, вливания на водни- солеви
разтвори, аналгетици и антибиотици (медаксон). Провеждани са консултации с
рентгенолог, интернист, анестезиолог, хирург, неврохирург. На 27.09.17 г с
отложена спешност е проведено оперативно лечение: открито наместване на
счупването на костите на лява подбедрица с репозиция и вътрешна фиксация с
плака с 10 отвора, която е фиксирана към голямопищялната кост с 8 винта. Към
момента не е извършена повторна операция за изваждане на винтове/пирони. Отчетен
е гладък следоперативен период. При изписване на 04.10.17г. са дадени препоръки
за ХДР - щадящ режим на крайника, ЛФК, прием на Фраксипарин, Ципофлоксацин. Причиняването
на травмите добре може да се обясни с механизма на ПТП на 24.09.17 г, по начин
изложен в исковата молба и отразен в мед. документи непосредствено след
инцидента. От причинените травми на меки тъкани на главата и крайниците
пострадалият е изпитвал локални болки и е страдал, като постепенно до 2 -3
седмици след инцидента болките са намалели по интензитет и са отшумели. Като
трайна последица от раните на челото са останали белези. Счупването на
коронката на трети горен десен зъб до нивото на венеца във функционални
отношение се приравнява на избиване на зъба. При здрав зъб, такова счупване
освен със силна болка е съпроводено и с дефинитивно затруднение естествената
дъвкателна способност. Възстановяване на зъбната коронката е възможно, чрез
изграждането й със стоматологичен материал и с това биха се заличили
съществуващи функционални и естетични смущения. Счупването на костите на лява
подбедрица се съпровожда освен със силни болки и със трайно (за повече от 30
дни от травмата) затруднение на движенията на крайника. С оглед вида на
счупването, вида на приложеното лечение и възрастта на пострадалия
средностатистически при благоприятно протичане на оздравителен процес,
функционално възстановяване след подобно уврежда настъпва за около 4 - 5
месеца. В настоящия случай обаче възстановяването е продължило значително по -дълго
време, което е видно от експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ Търговище №
1105/058/03.04.18г., в което е отразено, че при прегледа на Н.Н.В. се
установяв, че лявата подбедрица е била с ограничени движения в лява глезенна
става, умерено изразен оток. Този пролонгиран възстановителен процес
най-вероятно се дължи и на обстоятелството, че като усложнение от травмата на
лява подбедрица при В. е възникнала флеботромбоза (възпаление на вена и
тромбоза на дълбоки венозни съдове) на ляв долен крайник. Като трайна и
персистираща във времето последица за здравето на В. следва да се приеме
развилата се от травмата на лява подбедрица флеботромбоза (дълбока венозна
тромбоза). Това е заболяване, при което
се формира тромб в лумена на вената. Това предизвиква вторична възпалителна
реакция, която постепенно обхваща тромба, венозната стена и околните тъкани.
Най-важният и понякога единствен симптом при флеботромбозата е отокът на
долните крайници. Той започва от глезена и обхваща крака нагоре до нивото на
запушване на съда. Отокът зависи от положението на крайника - увеличава се в
изправено положение и намалява в легнало. Появата на разширени подкожни вени
често предшества появата на подуване. Болката при дълбоката венозна тромбоза не
е характерна. Най-често се установява дискомфорт, тежест до тъпа болка, която
се усилва при натоварване на болния крайник. При покой оплакванията изчезват. Флеботромбозата е заболяване, което може да се
свърже с увреждането на крака и може да прогресира или да се стационира
процеса. Със съвременните мерки на лечение малко вероятно се очаква подобрение
и още по-малко възстановяване изцяло. Това е постоянно разстройство на
здравето. При преглед от специалист по съдебна медицина на 21.10.17 г. на В.
обективно са установени белези е розово-червеникав цвят от разкъсно-контузни
рани по кожата на челото в лява и дясна половина. Белезите от рани са с времето
могат да се поизгладят и да станат трудно различими, но като правило са
постоянни и за цял живот. Счупване на коронката на трети горен десен зъб до
нивото на венеца води до затруднение на дъвченето във фазата на отхапване на
твърда храна, но самия зъб не участва
активно в образуване на звуците и за това не може да се приеме, че липсата му
се е отразява съществено на говоренето. Съгласно ЕР на ТЕЛК 1105/058 и към
03.04.18г. Н.Н.В. е бил с нормален соматичен статус, като са персистирали
проблеми с възникнали посттраматични усложнения от лява подбедрица -
Флеботромбоза на ляв долен крайник. Същата е била оточна с промяна на цвета на
кожата, поради смутена трофика, което води до ограничения в движенията. След
личен преглед на ищеца, осъществен на 11.09.2018 г. вещото лице е установило
състоянието на лявата подбедрица към момента. Тя е силно увредена от
напредналата флеботромбоза. От подбедрицата кракът е в лилав цвят. Установен е
белег от операцията, има струпеи и охлузвания и засъхване на лимфна тъкан на
подбедрицата. Констатиран е оток на глезена и силно ограничени движения на лява
глезенна става. Поради болезненост при стоеж, ищецът се придвижва с помощни средства. Пряко от
травмата на подбедрената става се усложняват настъпилите вследствие на
флеботромбозата промени на кожата и подкожието. Налице е лимфостаза и оток,
които намаляват движението на глезенната става. Налице е мекотъканна реакция.
Има белези в областта на челото. Установено е
и състоянието на съзъбието -има счупване на коронката на трети горен
десен зъб, което е до нивото на венеца, а срещулежащите зъби при прегледа са
здрави, т.е. към момента на травмирането зъбът е имал естествена дъвкателна
способност.
По делото е
допусната съдебно –автотехническа експертиза, чието заключения съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Същото се базира на твърденията на
ищеца, неоспорени до момента на задаването на задачата на експертизата, че
същият е пресичал пътното платно, стигнал е до осевата линия, но доколкото в
другото платно е преминавал камион се е върнал назад и така се е оказал пред дясната
предна част на процесния лек автомобил. Съобразно заключението на експертизата
механизмът на настъпване на ПТП по събраните към този момент данни е следният:
На 24.09.2017 г. около 20.30 ч. л.а. „Рено Клио“ с peг. № *******се е движил в
с. Здравец с посока от гр. Попово към гр. Търговище със скорост около 48 км/ч.
В същото време пешеходеца предприема пресичане на платното за движени от дясно
на ляво спрямо посоката на движение на автомобила със скорост от 4,8 км/ч.
Разстоянието, на което се е намирал автомобилът до мястото на удара в този
момент, е било от порядъка на 67 м. Пешеходецът е продължил движението си и при
достигането си до средата на пътното платно, поради наличието на движещ се
товарен автомобил в лентата за насрещно движение, същият се е върнал назад. В
този момент л.а.“Рено Клио“ се е намирал на разстояние 20 м. от мястото на
удара. Последвал е удар между предната дясна част на автомобила и лявата част
на тялото на пешеходеца. След удара същото е отхвърлено напред и в дясно на
около 18 м. след ориентира. Причините, довели до настъпването на ПТП, са
субективните действия на водача на л.а. „Рено“, който при отстояние до мястото
на удара от 67 м при положение, че е имал техническа възможност,/ наличие на
улично осветление в района на произшествието/ да възприеме навлизането на
пешеходеца на платното за движени, не е намалил скоростта си, в случай, че
пешеходецът е променил посоката си на движение. Причина е и поведението на
пешеходеца, който е предприел пресичане на платното за движение на необозначено
за целта място, както и че при достигането си до средата пътното платно, същият
не е спрял на място, за да пропусне движещия се насрещната лента товарен
автомобил. Ако бе останал на място, пешеходецът е излизал извън габаритете на
автомобила и е нямало да бъде ударен от него. Траекторията на пресичане на
пешеходеца е отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, като
същата не се явява продължение на тротоарната площ описана в протокола за оглед
на местопроизшествието. Пътните условия, при които е настъпило ПТП, са
установени по следния начин: Произшествието е настъпило през тъмната част на
денонощието, като от протокола за оглед е видно, че пътния участък е прав и
асфарта е сух. Пътното платно е двупосочно, като широчината на целия път е
10,70 м., а широчината на дясната лента за движение е 4,76 м. Разделителна
ивица е бяла прекъсната линия. Вдясно от пътя има тротоар с широчина 1,55 м.,
като тротоарът е ограден с бетонни бордюри. При местопроизшествието бордюрът е
с височина 14 см. и е широк 10 см. От лявата страна на пътя също има тротоар,
който е с широчина 1,52 см. След десни тротоар има мрежеста дворна ограда. От
дясно на пътя има отклонение надясно, където започва ул. „Витоша“. Ул. „Витоша“
е с широчина 6,10 м. Няма пешеходни пътеки или преходи. От дясно на пътя има отклонение на дясно, където
започва ул. „Витоша“. Ул. „Витоша“ е с широчина 6,10 м. На 10,30 м. преди
ориентира , в десния банкет-бордюр се наблюдава пътен знак “Път с предимство “.
За идващите автомобили по ул. „Витоша“, към главния път, в десния банкет има
пътен знак „STOP- спри осигури предимство“ , като същият знак се намира на 7,40
м. след ориентира.В протокола за оглед на местроизшествието е записано
„....огледа започна в 21,30 ч. при следните условия нощно време, гледано от
шофьорското място на намиращия се на местроизшествието лек автомобил, на къси
светлини права човешка фигура се вижда на разстояние от около 30-40 м. На дълги
светлини човешка фигура се вижда на около 50 м., след което започва осветен
участък от улично осветление... “. Вземайки предвид данните от протокола за
оглед и наличието на улично осветление в района, вещото лице е заключило, че
видимостта за водача е била била от порядъка на 70 м. Пешеходецът е имал техническа възможност да
възприеме автомобила също от 70 м. Лек автомобил „Рено Клио“ се движил в посока
от гр. Попово към гр. Търговище. Пешеходеъта първоначално до достигане на
средата на платното за движение се е движел от дясно на ляво спрямо посоката на
автомобила, след това в обратната посока. Мястото на удара по дължина на
платното за движение е на разстояние 5,76 м след ориентира, малко след ъгъла на
пресечната ул. Витоша. Мястото на удара по широчина на платното за движение се
намира на 2,60-2,70 м. вляво от десния край на платното за движение, считано по
посоката на огледа.
По делото е
допусната и допълнителна САТЕ, въз основа на твърдението на свидетеля А.Х.,
водач на процесния лек автомобил, който твърди, че ищецът не се е върщал от
осевата линия на пътното платно, а се е появил от дясната му страна, пресичайки
пътното платно. Съобразно заключението на експертизата, видимостта на къси
светлини вдясно, от където идва пешеходецът, започвайки пресичането си, е в
рамките на 50-60 метра, а пред автомобила е 40-45 метра т.е. ако ищецът е
пресичал в посока от дясно налява пред автомобила, то той е бил видим за водача
от разстояние от 50-60 метра. Опасната зона на спиране на автомобила при скорост от 48 км.ч. е 34,26 м.с.
Пешеходецът е могъл да забележи автомобила от 70 метра.
По делото
са събрани и гласнидоказателства:
Свидетелят Г.Н.В., съпруга
на ищеца, установи с показанията си, че ПТП се е случило на 24.09.2017 г., към
20,20 ч. ,докато се прибирали от гости, където пили по една ракия. Ищецът
вървял пред свидетелката, с нормален ход, а тя се движила след него. Той стигнал до осевата линия, но тъй като от
гр. Търговище идвал камион с висока скорост, за да го пропусне, направил две
крачки назад. В този момент, идващата от обратната посока кола го блъснала и го
хвърлила близо до тротоара. Излага, че в резултат от удара ищецът бил
обезобразен от едната страна. На главата си, по веждите и лицето имал голяма
рана, а в устата му имало стъкла. Пристигнала спешна помощ и го откарали в
болница, където бил десет дни. През цялото време не бил на себе си. Не можел да
се оправя сам и тя стояла там, за да го ослужва за всичко. Кракът му бил
шиниран и му била направена операция. До шестия месец след ПТП се придвижвал с
инвалидна количка и не можел сам да се грижи за себе си, поради което това
правела тя и съседка, която и помагала, тъй ходила на работа. След това
започнал да се движи с патерици. И към момента ищецът все се оплаква от крака
си, последният се надува отдолу и посинява. Все още не може да се оправя сам и
ползва патерици. На ръката му се виждат дълбоки белези от инцидента, а по
лицето вече почти са се заличили, но били много зле. Все още не можел да спи и
се стряскал. До инцидента ищецът работел, но след това бил в болничен, а към
момента е пенсиониран по болест.
Свидетелят А.Х., водач на
процесния автомобил, установи с
показанията си, че на посочената
с искова молба дата е управлявал собствения си лек автомобил. Докато карал с 40
км.ч. от тъмното, вдясно от него, изкочил внезапно човек и той завил наляво
като се изтеглил между двете платна, но въпреки това настъпил удар. На мястото на ПТП нямало улично осветление.
Човекът паднал отпред пред колата, хората мърморели, че цял ден е пил. Миришел
на алкохол. Нямало мъгла, нито дъжд, просто било тъмно. Бил облечен с тъмен
анцуг.(Последното е видно от протокол от съдебно заседание от 02.11.2018 г. по
ч. гр.д. № 1758/18 г. по описа на районен съд Търговище за извършен разпит по
делегация по гр.д. № 16620/2018 г. по описа на СРС, присъединено по настоящето
дело).
По делото е
представена фактура № ********** от 26.09.2017 г., от която е видно, че ищецът
е заплатил сумата от 1510 лв. с ДДС за закупуването на имплант. Представена и
фактура № ********** от 04.10.2017 г., от която се установява, че от посочената
по първата фактура сума са му приспаднати 310 лв. Представена е и фактура № **********
от 04.10.2017 г., от която е видно, че ищецът е заплатил сумата от 58 лв.
потребителска такса. Твърдението на
ищеца, че посочените разходи са направени във връзка с лечението на травмите,
предизвикани от ПТП, не се оспорва от ответника. Оспорва се само размера на
обезщетението, тъй като ответникът е приел, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.432 КЗ дава
право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, при който деликвента
има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и
застрахователя.
Допустимостта на иска по чл. 432 КЗ се предпоставя и от завършването на предвидената в чл. 380 КЗ извънсъдебна
процедура пред самия застраховател, която изисква той да бъде сезиран с
исканията на пострадалия и да вземе становище по претенциите за определяне и
изплащане на обезщетение в тримесечен срок от сезирането му. В случай, че
застрахователят не се произнесе в срока по чл. 496, ал.1 КЗ, или откаже или
определи обезщетение, с чийто размер пострадалия не е съгласен, последният има
право да предяви претенцията си пред съда.
По настоящето дело са събрани
доказателства, че извънсъдебната процедура пред застрахователя е била изчерпана
преди подаването на исковата молба, като в законоустановения срок
застрахователното дружество е постановило отказ за изплащане на обезщетение. Съответно предявеният иск е допустим, като са
спазени и останалите изисквания за наличие на процесуална лигитимация на ищеца,
поради което същият следва да се разгледа по същество.
От твърденията на страните и
представените доказателства по делото е безспорно установено, че за лек
автомобил „Рено Клио“ с peг. № ******* е бил налице валиден застрахователелен договор
за риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
застрахователно дружество.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
По делото е събран противоречив
доказателствен материал досежно посоката на движение на ищеца към момента на
настъпване на ПТП. Свидетелските показания в тази връзка взаимно се изключват,
няма писмени доказателства за поведението на пешеходеца, а експертизите не са
дали становище коя от двете вероятности е действителната, тъй като нямат
обективни данни. Съответно по делото не е установено категорично дали
пешеходецът, предприемайки пресичане на пътното платно с посока на движение от
дясно наляво за посоката на движение на автомобила, след като е достигнал до
осевата линия, се е върнал назад в платното за движение на автомобила, с цел да
пропусне преминаващо в съседното платно МПС като така е идвал към автомобила от
лявата му страна или е пресичал пътното платно в посока от дясно наляво за
посоката на движение на автомобила т.е. идвал е към автомобила от дясната му
страна. И в двата случая обаче мястото на удара и скоростта на движение на
автомобила остават непроменени и установени по делото. Насочването на
пешеходеца към мястото, на което е станал ударът, независимо дали е бил от
посока лява или посока дясна за посоката на движение на автомобила, е било
видно за водача на автомобила от разстояние 50-60 метра преди удара. (В
експертизата е установено, че това е видимостта на водача вдясно от автомобила,
но доколкото не е налице специфично ограничение на видимостта вляво, следва да
се предположи, че такава е била видимостта и от тази страна). Няма събрани
доказателства, които да установяват, че пешеходецът е изкочил внезапно на
платното, а напротив – следва да се приеме, че той се е движил със спокоен ход.
Опасната зона за спиране на водача, при избраната от него скорост, която не е
превишена за пътния участък, е по-малка от разстоянието, на което водачът е
имал видимост, поради което същият е имал техническата възможност да спре или
намали скоростта с готовност за спиране, за да предотврати ПТП.(имал е достатъчно
време да спре автомобила от момента, в който е имал обективната възможност да
възприеме пешеходеца на пътното платно, както ако същият е идвал от лявата му страна на заден
ход или от дясната му страна, започвайки пресичането на платното, тъй като и в
двете хипотези той е бил обективно видим за водача от разстояние от поне 50
метра преди мястото на удара.). Съответно водачът на МПС е следвало да предприеме
действия по намаляване на скоростта от момента, в който за него е станало
обективно възможно да възприеме наличието на пешеходец на пътното платно или
такъв, който се приготвя да предприеме пресичане на същото и да има готовност
да спре във всеки един момент, което той не е сторил и така е нарушил правилото
на чл.20 ( Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие) и изр. последно (Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението).
Безспорно от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза се установи, че неимуществените вреди, търпяни от ищеца,
се намират в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдът намира, че
причинените травматични увреждания са причинили на ищеца значителни по своя вид
и характер неимуществени вреди. Същият е бил дълго време в безпомощно състояние
с нужда от чужда помощ, изпитвал е силни болки в долния крайник, имал е
затруднения при храненето и изпитал болки във връзка с избиването на зъба,
развил е допълнителни усложнения във връзка с травмата на крайните, които не
подлежат на възстановяване и към момента предизвикват болки и страдания от
физическо и емоционално естество, променил е изцяло ритъма си на живот, загубил
е възможността си да работи и да се движи свободно, като освен това от
самостоятелен маж се е превърнал в човек, имащ нужда от съдействие от друг за
всяко нещо и то за продължителен период от време и към момента продължава да се
придвижва с помощта на патерици. Здравето му не може да бъде възстановено до
предишното състояние, което ще даде трайно отрицателно отражение върху живота
му. При преценката на посочените
обстоятелства, съдът намира, че следва общият
размер на обезщетението за неимуществени вреди да се определи на 50 000
лв., като при съставянето на този извод съдът взе предвид и социално
–икономическите условия в страната и принципа, че обезщетението следва да
репарира причинени вреди и не може да служи за обогатяване на потрадалия.
При така приетото от съда,
предявеният частичен иск в размер на 65 000 лв., от вземане в общ размер
на 80 000 лв., е частично основателен до размера от 50 000 лв. В
останалата част до пълния предявен размер частичният иск е неоснователне и
недоказан.
При определяне на размера на
обезщетението по претенцията за неимущестевни вреди, съдът следва да разгледа
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. В тази връзка ответникът е навел, че ищецът, в качеството на
пешеходец се е намирал на пътното платно, вместо да се движи по тротоара, както
и че е пресичал пътното платно при положение, че на това място е било тъмно,
като така сам се е поставил в опасност.
Възражението за съпричинаване на
вредоносния резултат следва да бъде доказано така, както е заявено от ответника
при условията на пълно и главно доказване. Съдът разглежда само посочените от
последния действия/бездействия на пострадалия, като преценява налице ли е
обиктивна пряка причинно- следствена връзка между тях и настъпването на вредите
т.е. допринесло ли е поведението на пострадалия за настъпването на вредите.
Поведението на пострадалия може да е допринесло за настъпването на вредите и
без да е противоправно. Доколкото ответникът не е навел други основания за
наличието на съпричиняване, освен посочените горе, то съдът няма правомощието
да разглежда въпроси като този дали ищецът е пресичал на регламентирано за
целта място или не и други, които не са изрично въведени в предмена на делото.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че вредите са съпричинени от ищеца, тъй като същият
е нарушил правилото на чл. 108, ал.1 ЗДвП, а именно се е движил по пътното
платно вместо по тротоара. На първо място къде се е движил пешеходеца, преди да
предприеме пресичането на пътното платно, не е установено по делото, а и с
оглед на механизма на ПТП е неотносимо. Пострадалият е пресичал платното за
движение, поради което се е намирал именно на него.
Съдът намира за основателно възражението
на ответника, че предприемайки пресичане в тъмната част на денонощието и на
неосветен участък от пътя, ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП. От
събраните по делото доказателства, в частност протокола за оглед на мястото на
произшествието и изслушаните експертизи, се установи, че по пътя, на който е
станало ПТП, е налице улично осветление, но то започва известно разстояние след
мястото на удара. Съответно, действително пешеходецът е предприел опасно за
собственото си З.поведение, като е предпочел да пресече пътното платно именно
на място, на което видимостта на водачите, а и неговата собствена, зависи
основно от светлината на фаровете, въпреки че е имал обективната възможност да
избере и друго поведение, като направимер да пресече пътното платно в
осветенета от уличното осветление част от пътя, малко след мястото на ПТП,
гледано от посокана на движение на автомобила. Освен това ищецът не е съобразил
разстоянието до идващите МПС, които са били обективно видими за него, както и с
факта, че е облечен с тъмни дрехи и е трудно видим в тъмнината.
С оглед на горното съдът приема,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, което следва да се определи
на 20%, предвид което определения размер на обезщетение следва да се редуцира с
приетия размер на съпричиняването, като обезщетението при това положение е в
размер на 40 000 лв.
В тази връзка следва да се вземе
предвид, че по делото е установено, че на 05.02.2018 г. застрахователното
дружество е изплатило обезщетение на ищеца в
размер на 15 000 лв., които следва да бъдат приспаднати, поради
което определеното обезщетение в размер на 40 000 лв. следва да се
редуцира със сумата от 15 000 лв. и искът следва да се приеме за
основателен до размера от 25 000 лв. Същото следва да се присъди ведно със
законната лихва от 06.02.2018 г. –денят следващ деня на постановения отказ от
страна на застрахователното дружество до окончателното изплащане, така както е
предявено това искане от ищеца при съобразяване и на разпоредбата по чл. 497,
т.2 КЗ. В останалата, част до пълния предявен размер на частичния иск от 65 000
лв., същият следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По иска на ищеца за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, предявен като частичен за стойността от
611,70 лв., съставляваща част от вземане в общ размер на 1258 лв., съдът намира
следното:
Причинно-следствената връзка
между твърдените разходи и лечението на травматичните увреждания, настъпили при
процесното ПТП не е спорна между страните по делото. Размерът на направените
разходи е категорично установен от представените по делото фактури, посочени
горе.
При съобразяване на изложеното
горе, досежно основателността на иска за неимуществени вреди, следва да се
приеме, че по делото е доказан фактичсекия състав на чл. 423 КЗ и ответникът
следва да поеме отговорността за заплащането и на имуществените вреди, резултат
от ПТП, предизвикано от виновното поведение на застрахования при него водач. Общият
размер на дължимото обезщетение за имуществени вреди следва да се определи като
от общия размер на реализираните разходи се извади приетия от съда размер на
съпричиняване (20%) и така той се определя на сумата от 1006,40 лв. По делото
безспорно се установи, че за обезщетение на претендираните имуществени вреди
ответникът вече е изплатил сумата от 646.30 лева, което следва да се вземе
предвид при присъждането на обезщетението от съда. Съответно предявеният
частичен иск следва да бъде уважен до размера от 360 лв., като същият се явява
неоснователен за оставалата част до пълния предявен размер от 611,70 лв.
Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба( 09.03.2018 г.) до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на делото на
основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на деловодни разноски в размер на 1180,80
лв.
Във връзка с претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение от ищцовата страна, ответникът е направил
възражение за прекомерност, което съдът следва да разгледа. След направена
преценка на минимално установения размер на адвокатското възнаграждение, предвиден
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение за предявения
материален интерес, като взе предвид и дейността на процесуалния представител,
който е извършил множество действия в хода на делото и се е явил в над 4
съдебни заседания, съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. без ДДС е неоснователно. Като се
има предвид приетото и уважения размер на иска, пропорционално дължимите от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца следва да се
определят в размер на 1159,55 лв. без ДДС, съответно 1391,46 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК
ответникът има право на деловодни разноски в размер на 309,80 лв. и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 вр. чл. 78, ал.8 ГПК
вр. чл. 25 Наредбата за заплащане на правната помощ.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК *******, като
ответник, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Б.И.и Р.М., чрез пълномощника юрисконсулт да заплати на
Н.Н.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес:*** чрез Адвокатско дружество „Д.и Х.“, Булстат *******,
представлявано от адвокат Г.Б.Х. по частичен иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от ПТП,
реализирано на 24.09.2017г. в
размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), ведно със законната
лихва от 06.02.2018 г. –денят следващ деня на постановения отказ от страна на
застрахователното дружество до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
частичния иск за разликата над 25 000 лв.(двадесет и пет хиляди лева) до пълния
предявен размер от 65 000лв. (шесдесет и пет хиляди лева), предявен като част
от вземане в общ размер на 80 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК *******,
като ответник, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Б.И.и Р.М., чрез пълномощника юрисконсулт да заплати на Н.Н.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес:*** чрез Адвокатско дружество „Д.и Х.“, Булстат *******,
представлявано от адвокат Г.Б.Х. по частичен иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие от ПТП, реализирано
на 24.09.2017г. в размер на 360 лв.
(триста и шестдесет лева), ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба ( 09.03. 2018 г.) до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ частичния иск за разликата над 360 лв.(триста и шестдесет
лева) до пълния предявен размер от 611, 70 лв. (шестстотин и единадесет лева и
седемдесет стотинки), предявен като част от вземане в общ размер на 1258
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж.и
З.АД, ЕИК ******* да заплати на Н.Н.В., ЕГН ********** сумата от 1180,80 лв.
деловодни разноски и 1391,46 лв. с ДДС разноски за адвокат на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Н.Н.В., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.:
Ж.и З.АД, ЕИК ******* сумата от 309,80 лв. и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 вр. чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25
Наредбата за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: