Р Е Ш Е Н И
Е №
260352
Гр.Пловдив,
10.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 02.03. две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№190/2021 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр.***** чрез юриск.И.Н.
против решение №260907/16.10.2020 г.,
постановено по гр. дело №15682/2019г. по описа
на Пловдивски районен съд, 2 гр. състав, с което се отхвърлят предявените искове за признаване за установено
в отношенията между страните, че И.Й.Е., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение № 4998/04.06.2019г. по ч.гр.д. № 9280/2019г.
по описа на ПРС, 13-ти гр. състав:
сумата
1019,65 лева, представляваща дължима
главница; 91,43 лева договорна лихва
за периода 13.01.2017 г. до 16.06.2017 г.; 496,92
лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
13.01.2017 г. до 16.06.2017 г.; 233,32 лева
обезщетение за забава за периода 14.01.2017 г. до 03.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
03.06.2019 г. до окончателното погасяване.
Жалбоподателят
моли съда да отмени решението на районния съд по съображения изложени в жалбата
и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна И.Й.Е. чрез особения си представител адв.Т.Д. - счита жалбата за неоснователна и
моли съда да потвърди решението на съда. Претендира адвокатско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след
като провери обжалваното решение съобразно чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и
обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивникът
поддържа, че решението е неправилно, тъй като в нарушение на материалния и
процесуалния закон първоинстанционния съд е приел,
че липсва ясна методика за формиране на ГПР по кредита – посочения в договора
за кредит ГЛП и ГПР съответстват на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и чл.19 ЗПК; погрешно РС е приел, че договорът за кредит е недействителен на осн.чл.22 ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.11 и т.12 ЗПК – неоснователено РС е приел, че
липсва разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, разбивка на всяка погасителна вноска, защото в договора
за кредит се съдържали всички изискуеми от закона реквизити с подробна
информация за размера на всеки от тях; в този смисъл неоснователна била
констатацията на РС за липса на погасителен план; счита, че съдът е следвало да
приложи чл.23 ЗПК, уреден като правна последица от при констатирана
недействителност на договора, която произтича пряко от ЗПК и е субсидиарно
приложима при обявяване на недействителност на договора.
В отговора
на особения представител на въззиваемия се оспорва въззивната жалба като неснователна: счита, че е правилен извода на
съда, че не е спазен чл.11,ал.1 ,т.10 ЗПК – в договора за кредит е следвало да
са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя, че е правилен извода на
съда, за недействителност на неустойката; че липсвал приложен погасителен план
с посочване на дължимите плащания, срокове и условия, който да съдържа разбивка
на всички погасителни вноски.
По първоинстанционното дело е предявен установителен иск с пр.осн.чл.422 ГПК.
На
03.06.2019 г. цесионерът АСВ е подал заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№9280/2019г.на
ПРС,13 гр.с., в което се иска издаване на заповед за изпълнение на сумата
1019,65 лв. главница, 91,43 лв. договорна лихва, 496,92 лв.- неустойка за
периода 13.01.2017-16.06.2017 г./падеж на последна погасителна вноска, 233,32
лв. –обезщетение за забава от 14.01.2017 г. до подаване на заявлението и
законната лихва от подаване на заявлението -03.06.2019 г. до окончателното
плащане и разноски. За посочените суми в заявлението е издадена заповед за
изпълнение.
От приетият
по делото договор е видно, че на 18.11.2016 г. между И.Й.Е. и Изи Асет мениджмънт“АД, е подписан договор за потребителски
кредит №2684661,
по силата на което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от
1250 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от
1388,85 лв., представляваща общ размер на всички плащания, на равни двуседмични
погасителни вноски от по 92,59лв., с падеж на първата вноска на 2.12.2016 г., а
на последната -16.6.2017 г.; фиксиран годишен лихвен процент 35 %, годишен процент на разходите – 41,72 %.
По кредита ищеца е заплатил общо 433,20лв.- видно от приетото и неоспорено
заключение на в.л. М. М. /л.88 и сл. от д.РС/ В договора било уговорено задължение за
заемополучателя в срок от три дни от сключването на договора да осигури
обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция, като в противен случай се
дължала неустойка в размер на 652,35 лева. Общата дължима сума по договора, заедно с
неустойката следвало да бъдат върнати на 15 двуседмични погасителни
вноски.
Видно от приложените доказателства, на 1.01.2018 г. е било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от дата 16.11.2010г, на основание чл. 99 от ЗЗД, между Изи Асет мениджмънт“АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ****, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2684661, сключен между Изи Асет мениджмънт“АД и И.Й.Е., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК **** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, а с пълномощно /л.19/ цедента е упълномощил цесионера да уведоми от
името на стария кредитор всички негови длъжници. На ответника било изпратено
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от АСВ с изх. №
УПЦ-П-ИАМ /2684661 от 9.1.2018 г., с известие за доставяне
чрез Български пощи ЕАД, получено от длъжника /л.21/.
От приетата неоспорена ССЕ, изпълнена от в.л.М. М. – заключение от
31.8.2020 г. се установява, че на 18.11.2016 г. Е. е получил заемната сума от
1250 лв., както и че по кредита същият е
заплатил общо 433,20 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа следната
информация: лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
На л.6 и сл. по първоинстанционното дело е прието заверено копие от
екземпляр от договора за паричен заем, подписан и от двете страни на всяка една
страница. Спазени са изискванията на чл.11, т.т.9, 10 и 11 от ЗПК за
предоставяне на информация за лихвения процент по кредита, годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, както и взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Не е спазено обаче
изискването по чл.10,ал.1 ЗПК, който изисква договорът да бъде изготвен на
шрифт, не по-малък от 12, което го прави недействителен съгласно чл.22 ЗПК.
Не е спазено и изискването по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК за изготвяне на
погасителен план, съдържащ информация за последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми. И при фиксиран лихвен процент
следва да е налице яснота относно начина на изчисление на възнаградителната лихва- на база на целия размер на
кредита към датата на неговото сключване, на база на остатъчната част от
главницата при нейното последователно плащане или др. Погасителният план би
следвало да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно,
каква част от тях съставлява главница и каква- възнаградителна лихва, а също и
каква част от вноската е неустойката, каква е падежната дата на всяка дължима
сума. В тази връзка към договора липсва погасителен план, от който да е видна
тази разбивка.Ето защо ПОС намира, че договорът за кредит не отговаря на
императивната рапоредба на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, което го прави недействителен
на осн.чл.22 от ЗПК. Освен това не е налице и категорично основание да се
приеме, че е спазено изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК за подписване на всяка
една страница от общите условия към договора от всяка една от страните. Видно
от съдържанието на договора, след чл.5 от същия клаузите придобиват общ
характер, но не е изрично отбелязано те да съставляват общи условия на
дружеството, които да се считат именно като такива за неразделна част от
договора. От дружеството- жалбоподател не са представени ОУ, при които е
отпуснат заемът, поради което не е възможно да се извърши сравнение с
отразените в индивидуалния договор текстове.
В случая, клаузата на договора, която предвижда заплащане на
неустойка от 652,35 лв./претендирана в
заповедното производство в размер на 496,92 лв./ е неравноправна, тъй като размерът й съставлява повече от 50% от заемната
сума без да е ясно как е формирана неустойката по отношение на заемната сума,
съобразно изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП; неустойката е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън нейната наказателна,
обезщетителна и обезпечителна функции тъй като за неизпълнение задължението на
длъжника да предостави исканите от кредитора обезпечения, съгласно чл.71 ЗЗД
кредиторът има право да иска предсрочно изпълнение на задължението, а не
неустойка. В този
смисъл така договорената
клауза за неустойката води до завишаване на общия размер на потребителските
разходи по кредита и оскъпяване цената на предоставената от кредитора услуга
над определения в ДПК ГПР в размер на 41,72 % като по този начин надвишава
максимално допустимия размер на ГПР съгласно чл.19,ал.4 ЗПК и води до неговата
нищожност на основание чл.19,ал.5 от ЗПК.
Съгласно
разпередбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят върща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви и други разходи по кредита.В този смисъл предявеният иск е основателен за сумата
816,80лв., представляваща разликата между чистата заемна сума от1250 лв. сумата
433,20 лв.-платено по кредита, която въззиваемият следва да заплати.
По изложените мотиви първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено
в обжалваната му част за сумата 816,80 лв.-главница и вместо него в тази част
следва да се постанови ново, с което да се признае за установено, че въззиваемият
дължи на въззивника сумата 816,80 лв., ведно с законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 03.06.2019 г.; следва
решението на РС да бъде потвърдено
разликата над 816,80 лв. до пълния предявен размер от 1019,65 лв., както и в
останалата отхвърлителна част за сумите 91,43 лв. договорна лихва и 233,32 лв.-
обезщетение за забава и 496,92 лв.-неустойка.С оглед частичното уважаване на
ВЖ, на въззивника следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер на 607,23 лв, формирани както следва:
АСВз. е направил всичко разноски за производството в размер на 1368,90
лв., от които - в заповедното производство – 75 лв.; в исковото пред ПРС –
733,90 лв./в т.ч. 175 лв.-ДТ,358,90 лв.-възнаграждение за особен
представител,100 лв.- за в.л. и 100 лв.- юрисконсулско възнаграждение,
определено от съда/, пред ПОС - 560
лв./в т.ч.100 лв.ДТ, 360 лв.-за особ.представител и 100 лв.- юрисконсулско
възнаграждение, определено от съда/. ЦИ
=1841,32 лв. Или разноските по съразмерност =816,80х1368,90:1841,32=607,23 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №260907/16.10.2020 г.,
постановено по гр. дело №15682/2019г. по описа
на Пловдивски районен съд, 2 гр.с., в
частта, с което отхвърлят предявените искове за признаване за установено
в отношенията между страните, че И.Й.Е., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
сумата 816,80 лева, представляваща дължима главница–
неизплатената главница по договор за потребителски
кредит№2684661/18.11.2016
г. с Изи Асет мениджмънт“АД, за които е издадена заповед за
изпълнение № 4998/04.06.2019г. по ч.гр.д. № 9280/2019г.
по описа на ПРС, 13-ти гр. състав и вместо него в тази част
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.Й.Е., ЕГН ********** дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: **** сумата 816,80лв. –
неизплатената главница по договор
за потребителски кредит №2684661/18.11.2016 г., сключен с Изи Асет
мениджмънт“АД ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по
чл.410 гпк– 03.06.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260907/16.10.2020 г.,
постановено по гр. дело №15682/2019г. по описа
на Пловдивски районен съд, 2 гр.с., в
частта, с което се отхвърлят предявения иск за признаване за установено, че И.Й.Е., ЕГН ********** дължи на АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: **** неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит №2684661/18.11.2016 г. за разликата над сумата 816,80 лв. до
пълния предявен размер от 1019,65лв.,
представляваща дължима главница; 91,43 лева договорна лихва за периода
13.01.2017 г. до 16.06.2017 г.; 496,92 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 13.01.2017 г. до
16.06.2017 г.; 233,32 лева обезщетение
за забава за периода 14.01.2017 г. до 03.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2019 г.
до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА И.Й.Е., ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: **** сумата 607,23лв. –
разноски по делото по съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: