Решение по дело №51/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 135/17.09.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 140/2009 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия С. С. О. от С., О.Момчилград за виновен в това, че на 21.03.2009 год. в Г.Момчилград отнел чужди движими вещи - дебитна карта, издадена от „ЦКБ" - клон К. на името на С.Ф.В. от Г.Момчилград, 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа", модел 2652, на стойност 47.70 лв., два броя златни обеци с общо тегло 1.5 грама, на стойност 54.00 лв., и пари в размер на 50 лв., или всичко на обща стойност 151.70 лв., от владението на А.С.В. от Г.Момчилград, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления и изпълнението на наказанието за поне едно от тях не е било отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”б”, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода”за срок от една година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.57 ал.1 от ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което спрямо подсъдимия С. С. О. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, за перÞода от 24.07.2009 год. до 07.08.2009 год. С присъдата е осъдил подс.С. С. О. да заплати по сметка на Районен съд - Момчилград сумата в размер на 83.00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С. С. О. от С., О.Момчилград, който я обжалва в частта й относно размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Твърди, че понастоящем работи, осъзнал грешката си, за която съжалявал. Моли да бъде намалено наложеното му наказание. В съдебно заседание поддържа жалбата си така, както е предявена, като моли да му наложено по-леко наказание. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, като счита, че отмереното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца и е съответно на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага събирането на нови такива и извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подс.С. С. О. е роден на хх.хх.хххх год. в М., като постоянно живее в С., О.М.. Има завършено основно образование, не е женен, не работи, многократно осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Към м. март 2009 год. подс.О. живеел на квартира в Г.М., като работел като заварчик в „Н. – ВТ” – Г.М.. На 21.03.2009 год. около 20.00 часа същият вървял по улица „М.” в Г.М., като минавайки покрай жилищен блок „Тракия” видял, че вратата на терасата на намиращ се първия етаж апартамент е отворена и тъй като нямал пари, решил да извърши кражба от апартамента. Подсъдимият О. се качил на терасата и през отворената й врата влязъл в жилището на св.А.С.В. от Г.М. в което в момента нямало никой. В една от стаите подс.О. намерил детско портмоне, от което взел сумата от 50 лв., след което го оставил. Близо до същото подсъдимия намерил и кутия с намиращ се в нея мобилен телефон марка „Нокиа" , модел 2652, който също взел. От пепелник, намиращ се на секцията в една от стаите, подсъдимият взел чифт златни обеци с общо тегло от 1.5 грама. От дамска чанта подсъдимият взел две дебитни карти, издадени на св.С.В. и на майка й, до които имало записани и ПИН-кодовете на същите, след което напуснал апартамента. С дебитните карти подс.О. отишъл до банкомат на банка ДСК – Момчилград, и след като направил проверка на балансите по сметките на двете дебитни карти, изтеглил сумата от 400 лв. от дебитната карта на св.С.В.. Подсъдимият се върнал обратно в апартамента, в който отново влязъл през балконската врата, и оставил дебитните карти, ведно с издадените бележки за проверка на балансите, в дамската чанта, от която ги бил взел, след което напуснал апартамента по начина, по който бил влязъл. С изтеглените пари, на другия ден подсъдимият си платил наема на жилището, консумативи за същото, както и си купил и дрехи. След като установил, че откраднатият телефон е повреден и не работи, подс.О. го изхвърлил в района на пазара в Г.К. до кош за боклук.

Междувременно, на 21.03.2009 год., около 21.30 часа св.А.С.В. се върнал в дома си, находящ се в Г.М. на ул."М." № х, като още с влизането установил, че вратата на терасата е отворена и видял, че в апартамента е разхвърляно, по което разбрал, че някой е влизал в жилището, поради което се обадил в полицията, а след това и на съпругата си - св.С.В., която не била в града. След като свидетелката В.се върнала, двамата със съпруга й установили, че са откраднати следните вещи - липсвали парите от портмонето на детето им – 50 лв., чифт златни обеци с тегло от 1.5 грама, както и мобилен телефон, който не се ползвал, тъй като бил повреден. По-късно св.В. установила и че дебитната й карта била използвана и били изтеглени пари на стойност 400 лв. от нея. При извършеният оглед на местопроизшествието била открита и снета годна дактилоскопна следа от кутията за мобилен телефон „Нокия”, като от писменото заключение на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза и от показанията на същото в съдебно заседание се установява, че дактилоскопната следа, намерена и иззета при оглед на местопроизшествие от 22.03.2009 год. от кутия за телефон марка „Нокиа”, е оставена /идентична/ от десния палец на подс.С. О..

Видно от писменото заключение по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, както и от показанията на вещото лице в съдебно заседание, стойността на отнетите от подсъдимия вещи възлиза общо на сумата в размер на 151.70 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – от обясненията на подс.С. О., дадени пред първоинстанционния съд, с които е направил по същество пълно признание на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по предявеното му обвинение, които съдът кредитира изцяло; от показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели А.В. и С.В., на които следва да бъде дадена вяра изцяло, тъй като същите са логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото; от писменото заключение на вещото лице Тенев по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и от показанията му в съдебно заседание, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице Иванов по назначената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза и от показанията му в съдебно заседание, на които съдът дава вяра изцяло; както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство и приети от първоинстанционния съд – протокол за оглед на местопроизшествие от 22.03.2009 год., ведно с фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване от 24.03.2009 год., одобрен по реда на чл.161 ал.2 от НПК с Разпореждане от 27.03.2009 год. на съдия от Момчилградския районен съд по Ч.н.дело № 79/2009 год. по описа на същия съд, протокол за доброволно предаване от 23.03.2009 год., справка за съдимост на подс.О., характеристична справка и др., които доказателства поотделно и в тяхната съвкупност еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, възприета и от двете съдебни инстанции.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.О. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”а” от НК - на 21.03.2009 год. в Г.Момчилград отнел чужди движими вещи - дебитна карта, издадена от „ЦКБ" - клон К. на името на С.Ф.В. от Г.Момчилград, 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа", модел 2652, на стойност 47.70 лв., два броя златни обеци с общо тегло 1.5 грама, на стойност 54.00 лв., пари в размер на 50 лв., или всичко на обща стойност 151.70 лв., от владението на А.С.В. от Г.Момчилград, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е извършил цялостни анализ и оценка на всички събрани доказателства, като е изложил подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивната жалба по същество се прави оплакване от подсъдимия само относно размера на наложеното му наказание, респ. за справедливостта на същото, което подсъдимия счита за завишено по размер.

С оглед така установената фактическа обстановка, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от подсъдимия О. от обективна и субективна страна, са обосновани и закоÝосъобразни. От обективна страна, установено е по несъмнен начин, че подс.О. е отнел чужди движими вещи – пари, мобилен телефон, златни обеци и дебитна карта, от владението на св.А.В., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с намерение да ги свои, е видно от поведението на подсъдимия – вземането на парите, мобилния телефон и златните обеци и последващото му разпореждане със същите/. Обоснован и законосъобразен е и извода на съда относно квалифициращото деянието на подсъдимия обстоятелство – за извършване на кражбата от подсъдимия при условията на опасен рецидив. Само за прецизност следва да се отбележи, че деянието на подсъдимия е извършено при условията на опасния рецидив не по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”б” от НК, както са приели прокурора и първоинстанционния съд, а при опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК. Това е така, тъй като подсъдимият О. е извършил престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, след като е бил осъждан повече от два пъти /общо тринадесет пъти/ с влезли в сила присъди на наказания “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер /предимно квалифицирани кражби/. По 8 бр. от осъжданията му с влезли в сила присъди, обаче, деянията подсъдимият е извършил като непълнолетен, при което същите не следва да се вземат предвид при квалифициране на престъплението като извършено при условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29 ал.2 от НК. Що се отнася до останалите 5 бр. осъждания – по Н.о.х.дело № 1258/2004 год. по описа на Пловдивския районен съд, по Н.о.х.дело № 1353/2004 год. по описа на РС – Пловдив, по Н.о.х.дело № 2195/2004 год. по описа на РС – Пловдив, по Н.о.х.дело № 2271/2004 год. по описа на РС – Пловдив и по Н.о.х.дело № 651/2006 год. по описа на РС - Пловдив, имащи значение за квалифициране на деянието, предмет на настоящото производство като такова, извършено при условията на опасен рецидив, то деянията по всички тях са извършени от подсъдимия при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23-25 от НК, като с протоколно определение от 26.09.2006 год. по Ч.н.дело № 1049/2006 год. по описа на РС – Пловдив, за всички тях на подс.О. е определено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което на основание чл.24 ал.1 от НК съдът е увеличил с 1 година „лишаване от свобода”, при което следва да приеме, че всъщност се касае за едно осъждане по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК, макар и да са постановени различни присъди за отделните престъпления. Това едно осъждане изпълнява изискванията именно на чл.29 ал.1 б.„а” от НК за квалификация на настоящото деяние като извършено при условията на опасен рецидив – със същото е наложено наказание „лишаване от свобода” за тежко умишлено престъпление; размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” не е по-малък от 1 година /дори и без увеличението на същото по реда на чл. 24 от НК/; изпълнението на така наложеното наказание не е отложено на основание чл. 66 от НК; и за това осъждане подсъдимият О. не е реабилитиран и от изтърпяването на наказанието не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК, тъй като видно от отразеното в справката за съдимост на подс.О., така определеното му по Ч.н.дело № 1049/2006 год. по описа на РС – Пловдив общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години, подс.О. е изтърпял на 30.08.2008 год. С други думи, инкриминираното в настоящото производство деяние е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” от НК, а не по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК, като това обстоятелство се отбелязва само за прецизност, тъй като същото не променя квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление като такова по чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл.194 ал.1 от НК и не оказва никакво влияние върху наказателната отговорност на подсъдимия О..

От субективна страна престъплението подс.О. е извършил при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подс.О. се обективира в поведението му, тъй като несъмнено, с оглед нивото на физическото и психическото му развитие, подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, без съгласието на собственика и владелеца на същите, и то с намерение да установи своя трайна фактическа власт върху тях, т.е. да ги присвои; както е съзнавал и квалифициращото деянието обстоятелство – че извършва кражбата при условията на опасен рÕцидив.

При налагане на наказанието на подсъдимия, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства – младостта на подсъдимия, чистосърдечните му самопризнания, изразеното разкаяние за извършеното, ниската обща стойност на отнетите вещи; а като отекчаващи такива – обремененото съдебно минало на подсъдимия, т.е. наличието на минали осъждания /извън осъжданията му, относими към квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен рецидив/, и завишената с оглед на тях степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. С оглед на тях първоинстанционният съд е направил извода, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия О. обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложение на разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.1 от НК е наложил на подс.О. наказание под най-ниския предвиден в закона предел, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една година/. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подс.О. наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, на обществената опасност на деянието и дееца и на останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и че същото е в състояние в пълна мяра да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо и възпитателно спрямо него и останалите членове на обществото, т.е. наложеното му от първоинстанционния съд наказание не е явно несправедливо. Още повече, че очевидно многобройните му предишни осъждания, вкл. и ефективно изтърпявани наказания „лишаване от свобода”, не са оказали необходимото поправително и възпитателно въздействие върху подсъдимия, като не са били постигнати целите на наказанието и същия е демонстрирал изключителна престъпна упоритост при извършване на престъпления от този вид – кражби, т.е. не са налице условията за проява на още по-голяма снизходителност спрямо подсъдимия. Правилен и законосъобразен е и извода на първоинстанционния съд, че така определеното на подс.О. наказание „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно от същия ефективно, при първоначален „строг” режим в затвор, съгласно разпоредбите на чл.61 т.2, във вр.с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Това е така, тъй като ефективното изтърпяване на наложеното наказание е необходимо както за постигане целите на наказанието, така и с оглед обстоятелството, че за приложението на института на условното осъждане съществува формална пречка – подс.О. е осъждан на наказания „лишаване от свобода” за престъпления от общ характер. Правилно, на основание чл. 59 ал.1 от НК, при постановяване на присъдата си, първоинстанционният съд е приспаднал от така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” времето, през което спрямо същия е била взета на съдебното производство мярка за неотклонение „задържане под стража”, за периода от 24.07.2009 год. до 07.08.2009 год.,

Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното наказание на подсъдимия О. не е явно несправедливо, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 135/19.09.2009 год. по Н.о.х.дело № 140/2009 год. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.