Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV
състав, в публично заседание проведено на
девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица
Трифонова след като разгледа
докладваното гр.дело №3664 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от Н.М.Г. срещу „Енерго –Про Продажби”АД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 122.47 лева, представляваща сбор от заплатени без правно основание такси за пренос ниско напрежение и такси за достъп ниско напрежение за периода 13.06.2018г. до 07.02.2019г. за обект кл.№***, абонатен №***, находящ се в гр.Варна, ул***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба 07.03.2019г. до окончателното й изплащане.
Ищцата излага, че считано от 11.06.2018г., когато подала заявление с вх.№4860446, встъпила в договорни правоотношения с „Електроразпределение Север“АД по силата на сключен договор за достъп и пренос на ел.енергия и с „Енерго Про Продажби“АД по договор за продажба на ел.енергия.
Твърди, че по Фактура №**********/19.07.2018г. на стойност 38.03 лева без правно основание е заплатила 1.92 лева за такса достъп ниско напрежение и 7.23 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/20.08.2018г. на стойност 54.36 лева без правно основание е заплатила 2.80 лева за такса достъп ниско напрежение и 10.78 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/20.09.2018г. на стойност 50.39 лева без правно основание е заплатила 2.59 лева за такса достъп ниско напрежение и 9.94 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/19.10.2018г. на стойност 54.37 лева без правно основание е заплатила 2.76 лева за такса достъп ниско напрежение и 10.62 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/20.11.2018г. на стойност 68.15 лева без правно основание е заплатила 3.45 лева за такса достъп ниско напрежение и 13.26 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/20.12.2018г. на стойност 76.31 лева без правно основание е заплатила 3.84 лева за такса достъп ниско напрежение и 14.71 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/21.01.2019г. на стойност 97.68 лева без правно основание е заплатила 4.90 лева за такса достъп ниско напрежение и 15.74 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/20.02.2019г. на стойност 72.74 лева без правно основание е заплатила 3.70 лева за такса достъп ниско напрежение и 14.23 лева за такса пренос ниско напрежение.
Счита, че ответното дружество неоснователно е начислявало такси за пренос и достъп ниско напрежение и за нея не е възникнало задължение да ги плаща на две основания. Първото било, че доставяната от „Електроразпределение Север“АД ел.енергия до обекта й не преминавала през мрежа ниско напрежение, тъй като тя и трафопоста преди нея не са собственост на електроразпределително дружество. Второто основание било, че мястото на измерване на консумираната ел.енергия не било съобразено с нормативните изисквания и се извършвало на нерегламентирано място.
Излага се, че през 1981г. група собственици на парцели в с.о.Зеленика взели решение да електрозахранят притежаваните от тях вилни постройки и входирали молба до СК Електроснабдяване –Варна. След извършване на необходимото през 1988г. бил завършен и въведен в експлоатация със сили и средства на собствениците мачтов трафопост – ВТП 1547 и кабелна линия ниско напрежение след него. През всичките години поддържането им било за сметка на физическите лица собственици на недвижими имоти, захранени от тази мрежа. При отправяни сигнали в случаи на аварии „Електроразпределение Север“АД отказвало съдействие за отстраняването им с аргумента, че тази мрежа е частна собственост и ел.съоръженията не се притежават от електроразпределителното дружество. През годините обаче това дружество присъединявало нови потребители на ел.енергия, които ползвали процесните съоръжения без да е искало разрешение от собствениците, което довело до чести аварии. Всичко това накарало собствениците през 2018г. да отправят искане до „Електроразпределение Север“АД за увеличаване мощността на трафопоста, която да бъде съобразена с потребителския капацитет на абонатите, да се подменят старите и негодни електромери, да се извършва редовна профилактика на мрежата ниско напрежение и навременно отстраняване на авариите по нея, да се преустанови присъединяването на нови абонати. На това било отговорено, че захранването в този район се извършва от частна мрежа и дружеството притежава само една кабелна линия, от която се захранват само два абоната, които не са включени в списъка. С отговора било налице признание, че трафопостът и кабелната линия са частна собственост на лицата, които са ги изградили за тяхна сметка. Сочи, че обектът на потребление на ищцата също бил захранен от мрежата ниско напрежения и въздушен трафопост, построен от тези лица.
Твърди, че мястото на измерване на потребяваната в обекта на ищцата ел.енергия не било съобразено с нормативните изисквания и се извършвало на нерегламентирано място. СТИ не се намирало в електромерно табло на границата на собственост каквито били разпоредбите, а на около 250 м. разстояние от недвижимия имот и на много по-голямо разстояние от процесния трафопост. Излага, че към датата на встъпване в договорни правоотношения с „Електроразпределение Север“АД и „Енерго Про Продажби“АД 11.06.2018г. е била в сила Наредба №6/24.02.20.14г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към електроразпределителната и електропреносната мрежи. Разпоредбите на чл.29,ал.1 и ал.2 от тази наредба изисквали електромерът да бъде поставен в електромерно табло,а последното да се намира до или на границата на имота на клиента, което не било спазено.
В срока по чл.131 ГПК ответникът - „Енерго – Про Продажби”
АД е
депозирал писмен отговор, в който излага подробни съображения за
недопустимост и неоснователност на претенцията.
Съображенията за недопустимост са, че не е налице надлежна пасивна легитимация и правен интерес от търсената защита спрямо ответника, тъй като „Енерго Про Продажби“АД не било последния реципиент на платените суми. Дружеството имало качеството на краен снабдител и не било собственик на съоръженията, част от електроразпределителната мрежа и отговорността му можела да бъде ангажирана само в рамките на законовите и лицензионните задължения – доставка и продажба на ел.енергия до крайните клиенти каквато била ищцата. Дружеството не носело отговорност за дейностите и евентуално настъпилите вреди от тях във връзка с мрежата, собственост на „Електроразпределение Север“АД, както и във връзка с условията, при които е осъществено присъединяването към мрежата. „Електроразпределение Север“АД осъществявало дейността по разпределение на ел.енергия, а „Енерго Про Продажби“АД осъществявало дейността по снабдяване с ел.енергия. Твърди се, че съгласно чл.28,ал.2 ПТЕЕ крайният снабдител събира и заплаща на оператора на електроснабдителната мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактуриран от крайния снабдител количество ел.енергия.
В
условията на евентуалност са изложени съображения за неоснователност на иска.
Твърди
се, че „Електроразпределение Север“АД е
собственик на електроразпределителната мрежа и в неговите лицензионни права и
задължения се включват и извършването на присъединтелна
процедура по отношение на обектите и ползвателите на същата, както и
извършването по смисъла на §1, т.15 от ДР на ЗЕ на услугата достъп и пренос по
§1, т.44 ДР на ЗЕ.
Оспорва
се, че ищцата е собственик на мрежата ниско напрежение и на мачтовия трафопост
ВТП 1547, като тя същевременно твърдяла, че тези съоръжения не са собственост
на „Електроразпределение Север“АД.
Излага се, че тези твърдения не били относими за
отношенията между крайния снабдител и крайния клиент, като било единствено
релевантно, че съответния клиент е присъединен към ЕРМ на ЕРПС, а не точно при
какви технически условия било осъществено това, нито чия собственост са
съоръженията или къде се намира границата на собственост на същите. Сочи се, че
монтирането и отчитането на съответните средства за търговско измерване били
част от законово и лицензионно вменените на ЕРПС правомощия.
Излага
се, че обстоятелството за собствеността на съоръженията било изцяло ирелевантно, тъй като стойността на преноса, както и
достъпа като ценови компонент на крайната цена, изобщо не се формирала по
отношение на отделния потребител според фактическото използване на конкретно
съоръжение. Регулаторният орган възприел стандарт на диференциране на цената на
услугите на лицензианта според вида на присъединяването
и доставката на енергията. Меродавно за определяне на цената бил начина на
присъединяване на обектите чрез мрежата, поддържана и обслужвана от
разпределител с лиценз за съответната територия към съответното напрежение. В
случая не се определяла цена на ползване на конкретно захранващо съоръжение, а
се разпределяло равномерно между всички ползватели общите разходи по цялата
мрежа /чл.52 и 53 от Указанията на ДЕКВР за образуване на цените/. Ищцата като
краен потребител ползвала РМ изцяло в съответствие с правната рамка на
регулираните цени в стойността на потреблението и дължала заплащане на крайния
снабдител на начислените компонентни на преноса на ЕРМ.
Отделно
се излага, че липсва титул за собственост на процесните
съоръжения, от които да е видно, че ищцата е инвестирала в изграждането им
или документи за друг способ на
придобиване.
Излага
се, че Наредба №6/24.02.2014г. е влязла в сила след присъединяване към ЕРМ на
обекта на ищцата. Дори и да се приемело, че тази наредба е приложима, съгласно
чл.30,ал.4 при присъединяване на електропровод, собственост на съответния
мрежови оператор, към електрическата уредба на клиент, СТИ се монтирали в
електрическата уредба на потребителя до или на границата на имота му, като
понятието „граница на имота“ било различно и не съвпадало по смисъл и
съдържание с понятието „ граница на собственост на съоръженията“.
Сочи се, че съгласно чл.28,ал.4 от Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители / 17.06.2000г./ измервателните и спомагателните
устройства за търговско измерване на ел.енергия и мощност са собственост на
електроенергийното предприятие и се монтират и поддържат за негова сметка.
Отделно от това съгласно чл.93,ал.3 ЗЕЕЕ разпределителното, съответно преносното
предприятие определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди
и на управляващите и комуникационните устройства към тях, а съгласно ал.2 на
чл.93 границата на собственост се определя от шините/клемите/, разположени
непосредствено след СТИ. Твърди се, че нормативно определеното място на
присъединяване и място на монтиране на СТИ
предопределяло и обуславяло границата на собственост, а не обратното.
Излага
се, че не съществува законова уредба, която да задължава електроразпределителното
предприятие да промени мястото на СТИ без изрично искане от страна на
потребителя.
Сочи
се, че монтирането и отчитането на съответните СТИ са дейности, които са част
от законово и лицензионно вменените на ЕРПС правомощия и отговорността му
можела да бъде ангажирана само в рамките на законовите и лицензионните
задължения на дружеството- доставка и продажба на ел.енергия до крайните
клиенти. Твърди се, че ответното дружество не разполага с данни и/или документи
относно правото на собственост на присъединителните
съоръжения, част от ЕРМ, условията при които е присъединен процесния обект към
ЕРМ, в това число и на какво напрежение е присъединен обекта, както и мястото
на монтиране на СТИ.
Твърди
се, че съгласно правилата на ПТЕЕ и Указанията на ДКЕВР регламентираната задължителна компонента се
измерва на страната, на която се извършва съответното мерене и включва
осъществената услуга по пренос през цялата разпределителна мрежа, поставена под
оперативното управление на мрежовата компания. Цената за достъп и цената за
пренос били част от цената за разпределение на електрическа енергия и
представлявали цена за ползване на ЕРМ и цена за поддръжка, реконструкция и
разширявания на ЕРМ. Налагало се извод за задължителност на заплащането на
цената за достъп и цената за пренос като неделими компоненти на стойността на
доставяната ел.енергия.
Отправя
се искане за отхвърляне на иска.
По
молба на ответника на негова страна е конституирано трето лице помагач –
„Електроразпределение Север“АД.
В предоставения му срок дружеството е
изразило становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Твърди
се, че за ищеца не е налице правен интерес от водене на иска срещу „Енерго Про Продажби“АД, тъй като
самият той се бил задължил за заплащането им по силата на валидното и действащо
облигационно правоотношение между него и ответника, установено с нейното
писмено заявление от 11.06.2018г., на която дата встъпила в облигационно
правоотношение и с ЕРП Север. Ищцата като краен клиент имала задължение да
заплаща цената за консумираната от нея ел.енергия с всички нейни компоненти,
така както била утвърдена от КЕВР. Единственото изискване на законодателя, за
да възникне дължимост на цена за достъп и цена за
пренос било снабдяване на обекта с ел.енергия, което било безспорно в процесния
случай. Възможност да не се заплаща цена за пренос била предвидена само за
производителите на ел.енергия.Сочи се, че през процесния период ел.енергия била
осигурявана и пренасяна до обекта на ищцата
от ЕРП Север. Таксите за мрежовите услуги като компоненти на цена за ел.енергия
за клиентите, били дължими и правилно начислявани в процесните
фактури от ответника на основание закона и договорните отношения при общите
условия с ищцата.
Сочи
се, че това задължение почива на закона, съгласно чл.104,ал.3 ЗЕ вр. чл.29,ал.1 и ал.3 ПТЕЕ. ПОдроби
указания в този смисъл били дадени и от КЕВР като съгласно чл.48 от тези
Указания за образуване на цените за пренос на ел.енергия през ЕРМ при
регулиране чрез метода „горна граница на приходи“ за втория регулаторен период
цената за достъп до ЕРМ се определя като единна за всички потребители,
присъединени на средно и ниско напрежение. В чл.50 и чл.51 от Указанията било
записано, че цената за достъп се заплаща от всички потребители, присъединени на
средно и ниско напрежение, а цената за пренос се определяла по нива на
напрежение- средно или ниско.
Излага
се, че съгласно чл.23,ал.4 от Наредбата за регулиране на цените на
електрическата енергия ЕРП възстановяват чрез цената за пренос през ЕРМ
определените от комисията технологични разходи за съответната разпределителна
мрежа т.е. възстановявали се загубите от транспортирането и преобразуването на
ел.енергия по цялата ЕРМ преди точката на мерене. Това правило било
възпроизведено и в следващата Наредба №1 за регулиране на цените на
ел.енергията, издадена от Председателя на ДКЕВР.
Твърди
се, че искът е неоснователен поради нормативното регулиране на цената на
ел.енергията и нейните съставки пренос и достъп, както нормативно установената дължимост на заплащането им срещу получена и консумирана
ел.енергия.
Сочи
се, че обстоятелствата относно собствеността на съоръженията е изцяло ирелевантно по настоящия спор, тъй като законодателят не
свързвал и не изследвал при формиране стойността на преноса и на достъпа като
ценови компонент на крайната цена ползването на конкретно съоръжение,а меродавно било нивото на напрежение.
Безспорно било обстоятелството, че ищцата е битов клиент като консумираната и
доставената ел.енергия през процесния период
такава на ниско напрежение, като това
е нивото, на което е присъединен нейния обект.
Излага
се, че обектът на ищцата се захранва чрез поредица електроразпределителни
съоръжения по цялата мрежа от точката на закупване на ел.енергията от ЕРП Север
до обекта на ищцата, които служат за пренасяне и трансформиране на
ел.енергията. Електрозахранването се осъществявало от подстанция „Лазур“
/високо напрежение/, собственост на ЕСО,
през въздушен електропровод „Галата“ 20 кв
/средно напрежение/, собственост на ЕРП Север
и мачтов трафопост 1547, собственост на ЕРП Север. В подстанция „Лазур“
ел.енергията, подавана от ЕСО се трансформирала от такава с високо напрежение в
такава със средно напрежение, след което постъпвала във въздушен електропровод
„Галата“ , по който се пренасяла до МТП 1547 , в който се трансформирала в
такава с ниско напрежение и чрез
съществуваща кабелна линия се пренасяла до електрическа касета от вида „ОК-6“ ,
разположена пред имот 3313 и от нея достигала до имота на ищцата.
Твърди
се, че ищцата не е собственик на ел. съоръженията, през които преминава
ел.енергията от началната точка подстанция „Лазур“ до нейния обект. От представените строителни документи за
изграждането на ел.съоръженията се установявало, че те са били инвестирани и
финансирани от други лица без участието на ищцата, поради което тя не била
носител на вещни права върху тези съоръжения. Когато тези съоръжения били
изградени, ищцата не била собственик на процесния обект, тъй като била го
придобила през 1996г. Отделно това се излага, че и лицата, които били
инвестирали и финансирали изграждането на тези съоръжения не били техни
собственици поради наличието на изрична законова забрана действала тогава,
други лица освен Държавата да притежават енергийни съоръжения – чл.2,ал.1
ЗЕ/1975г. отм./ Единственото изключение било в чл.2,ал.2, касаещо
кооперативни и обществени организации, които трябвало да имат разрешение на
Асоциация „Енергетика“ .
Оспорват
се твърденията на ищцата, че измерването на консумираната от нея ел.енергия се
извършвало на нерегламентирано място. Сочи се, че посочените нормативни уредни
от ищцата в тази връзка не са приложими.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С
писмо от 26.10.1989г. СК Електроснабдяване – Варна е изложило, че за електрозахранването на вилите в района западно от
кв.Галата, южно от Бензиностанцията и източно от старата пясъчна кариера е
необходимо в центъра на района да се монтира мачтов трафопост с необходимата мощност,
който да се прикачи към електропровода 20 кв. захранващ, съществуващия срещу
Бензиностанцията, от трафопоста следва да се развие въздушна мрежа НН за
захранването на отделните вили, като проекта
следва да се възложи на правоимаща
проектантска организация, като изграждането на ел.съоръженията следва да е със
средства на собствениците на вили.
Представен е проект за изграждане на мачтов
трафопост въз основа на договор между инвеститора и ТПО-гр.Варна.
Представен е договор за строителство от
18.01.1988г. и списък на кооператорите при местност „Беш
тепе“.
С договор за покупко-продажба от 10.04.1996г.,
обективиран в НА №38, том XI, дело №2859/1996г. Н.М.Г. е придобила Място с
площ от 502 кв.м., представляващо имот с пл.№3310 в землището на кв.Галата, м-ст Зеленика.
Представени са ОУ за договорите за пренос на
ел.енергия през електроразпределителните
мрежи на „Електроразпределение Север“ АД и ОУ на договорите за продажба
на ел.енергия на „Енерго Про
Продажби“АД.
Представени са фактури : Фактура №**********/19.07.2018г. на стойност 38.03 лева; Фактура №**********/20.08.2018г. на стойност 54.36 лева; Фактура №**********/20.09.2018г. на стойност 50.39 лева; Фактура №**********/19.10.2018г. на стойност 54.37 лева; Фактура №**********/20.11.2018г. на стойност 68.15 лева; Фактура №**********/20.12.2018г. на стойност 76.31 лева; Фактура №**********/21.01.2019г. на стойност 97.68 лева; Фактура №**********/20.02.2019г. на стойност 72.74 лева.
Съгласно извлечение от инвентарната книга на
„Електроразпределение Север“АД като актив са заприходени
Сил. -тр.п. МТП 1547 Галата
250/20/70862 с кап. дата 01.10.1986г. и ЕП 20
кв.Галата с кап. Дата 01.08.1987г.
В писмо от 14.08.2019г. от
„Електроразпределение Север“АД във връзка с подадена жалба от Н.М.Г. е
изложено, че обектът, за който е сигнализирано в СО Зеленика, кв.Галата е
присъединен към мрежа ниско напрежение, която не е собственост на
„Електроразпределение Север“АД.
На 19.09.2018г. е подадено заявление от абонатите на Енерго
Про Варна, присъединени през ВТП 1547, местност
Зеленика, кв.Галата до
„Електроразпределение Север“АД, в което е отправено искане за
увеличаване мощността на ВТП 1547, подмяна на старите и негодни ел. табла,
профилактика на мрежата и навременно отстраняване на авариите по нея, спиране
на издаването на разрешения за присъединяване на нови абонати към мрежата на
ВТП 1547.
В отговор на заявлението „Електроразпределение
Север“АД е изложило, че захранването в района се извършва от частна мрежа, като
„Електроразпределение Север“АД притежава само една кабелна линия ниско
напрежение, към която са захранени само два абоната, които не са в списъка,
приложен към заявлението.
По делото е проведена СТЕ. Съгласно
заключението на вещото лице ищцата е встъпила в договорни правоотношения с ЕРП
Север на 11.06.2018г. по силата на сключен договор за достъп и пренос на
ел.енергия и с „Енерго Про
Продажби“ АД по договор за продажба на
ел.енергия. Обектът на ищцата №*** се
захранва с електроенергия от МТП 1547 20/0.4 кв. ниво ниско напрежение. МТП
1547 20/0.4 кв е прикачен към електропровод 20 кв , захранващ съществуващия към бензиностанцията трафопост
ТП 1659 20/0.4 кв, който от своя страна е захранен от
ВЕЛ Галата на ПС 110/20 кв Лазур. Съгласно проекта
изпълнението на захранването на вилните места е осъществено от вилни касети,
тип ВК-6 и ВК-9 с възможност за монтиране на 6 и 9 броя монофазни
електромери за всеки консуматор поотделно и с главен прекъсвач тип А2, в който
чрез захранващи шини влиза и излиза захранващия кабел. Кабелната мрежа е
изградена по следния начин : от свободен извод на таблото НН на МТП 1547 излиза
кабел тип САВТУ 4х50 мм 2, който захранва касета №1, от която със същия тип
кабел САВТУ 4х50 мм 2 се захранват
касети №2 и №3.От касета №3 също с кабел САВТУ 4х50 мм 2 се захранват касети №4
и №5, а от касета №5 се захранва касета №6 с кабел САВТУ 4х50 мм 2. От тези
касети се захранват съответните консуматори, отбелязани в плана. ПО искане на
инвеститора полагането на кабели от касетите до консуматорите не са остойностени в проектно сметната документация. След
изграждане на кабелната мрежа ниско напрежение всеки предвиден за захранване
ел.консуматор полага сам необходимия му захранващ кабел. Меренето на ел.енергия
за обекта на ищцата се извършва от ОК 6 в ЕМТ 14м1т, което отстои от имот 3310
през два имота.
Съдът с оглед гореустановената
фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на имущественото разместване между него и
ответника, т.е. фактическото предаване на материалното благо и получаването му
от другата страна. Същевременно ответникът носи тежестта да докаже наличието на
основание, оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния
размер на дължимата сума.
По делото не е спорно и от
представените писмени доказателства се установява, че ищцата и „Електроразпределение
Север“АД са в договорни правоотношения по доставка
на ел.енергия и между тях има сключен
договор за пренос на ел.енергия, съобразно който „Електроразпределение
Север“АД е поело задължението да предостави услугата пренос през
разпределителната мрежа до мястото на доставката, както и в договорни правоотношения
с „Енерго Про Продажби“АД
за продажба на ел.енергия.
Отношенията
между страните през процесния период се уреждат от Закона за енергетиката, Наредба №6 от
09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия
към преносната електрическа мрежа, Правила за търговия с
електрическа енергия, приети с Решение № П-1 от 24.03.2008г. на ДКЕВР, Правила
за измерване на количеството електрическа енергия. Съгласно ЗЕ, изменен и
обнародван в ДВ бр.74 от 2006г. от 31.12.2006т. дейностите по разпределение на
електрическата енергия и оперативно управление на разпределителната мрежа се
отделят от снабдяването с електрическа енергия, поради което е въведена цена за
пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа, впоследствие разделена
от 01.07.2008г. на цена за достъп до и за пренос през разпределителната мрежа.
„Електроразределение север“АД е разпределително предприятие по смисъла на
чл. 88 ал.1 от ЗЕ и оператор на разпределителната мрежа, като е обществен
доставчик на ел.енергия. Ищцата е потребител
на ел. енергия. Съгласно чл. 120 ЗЕ ел.енергията, използвана от потребителите,
се измерва със средства за търговско измерване - собственост на преносното или
на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на
имота на потребителя. Границата на собственост върху ел.съоръженията и мястото
на средствата на СТИ съгласно чл. 120 ал.2 ЗЕ се определят съгласно
изискванията на Наредба №6 и на правилата в чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ. Последната
разпоредба от ЗЕ препраща към правилата за измерване на количеството
ел.енергия.
От представените писмени доказателства и заключението на вещото лице се
установява, че имотът на ищцата се захранва с ел.енергия от МТП 1547 20/0.4 kv ниво ниско напрежение. Изпълнението на
захранването се осъществява от вилни
касети, тип ВК-6 и ВК-9 с възможност за монтиране на 6 и 9 броя монофазни електромери за всеки консуматор поотделно и с
главен прекъсвач тип А2, в който чрез захранващи шини влиза и излиза
захранващия кабел. Кабелната мрежа е изградена по следния начин : от свободен
извод на таблото НН на МТП 1547 излиза кабел тип САВТУ 4х50 мм 2, който
захранва касета №1, от която със същия тип кабел САВТУ 4х50 мм 2 се захранват касети №2 и
№3.От касета №3 също с кабел САВТУ 4х50 мм 2 се захранват касети №4 и №5, а от
касета №5 се захранва касета №6 с кабел САВТУ 4х50 мм 2. От тези касети се
захранват съответните консуматори, отбелязани в плана. След изграждане на
кабелната мрежа ниско напрежение всеки предвиден за захранване ел.консуматор
полага сам необходимия му захранващ кабел. Меренето на ел.енергия за обекта на
ищцата се извършва от ОК 6 в ЕМТ 14м1т, което отстои от имот 3310 през два
имота.
Основният спорен въпрос по делото е има ли значение чия е
собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта
на цена за пренос през електроразп ределителната мрежа. Съдът намира, че след като захранването на ниво ниско
напрежение е от МТП 1547 20/0.4 kv, който не е
собственост на „Електроразпределение Север“А, което се установява както от проектната
документация за изграждането му, така и от писмата на дружеството до ищцата, в
които се съдържат признания на неизгодни факти, както и че съгласно проектната
документация захранващият кабел е собственост на всеки от абонатите, тъй като е
предвидено самостоятелно полагане след изграждане на кабелната мрежа НН, по аргумент от чл.29,ал.3 ПТЕЕ, то не следва да се начислява такса за достъп и пренос ниско напрежение, тъй като такава
услуга реално не се предоставя.
Отделно от
горното се установява, че мястото на мерене на консумираната от ищцата
ел.енергия не е съобразено с нормативните изисквания – чл.29,ал.5 от Наредба
№6/24.02.2014г. Електромерът се намира в табло, което е през два имота от имота
на ищцата. Независимо от датата на присъединяване към електропреносната
и електроразпределителната мрежа на имота ищцата през 1987-88 година и липсата
на нормативни изисквания в горния смисъл към тази дата, съществуващото
положение следва да се съобрази и приведе в съответстващите норми и изисквания.
Относно
предпоставките, при които се дължи цена за достъп и пренос на ел.енергия на
ниво средно или ниско напрежение е формирана съдебна практика - така с
решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, е прието, че дължимостта на цената за достъп и цената за пренос,
заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната
енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за
измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия
изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по
цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите и
измерването в места, различни от уговорените между страните или нормативно
определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
С оглед всичко изложено се установява, че липсват основания, които да
обосноват правото на ответника да
задържи платената сума, тъй като плащането е извършено при начална липса на
основание, поради и което съдът приема, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски :50 лева за заплатена държавна такса; 150 лева за заплатен депозит за вещо лице и 350 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Енерго Про Продажби” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление *** Тауърс-Г ДА
ЗАПЛАТИ на Н.М.Г., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 122.47/сто двадесет и
два лева и четиридесет и седем ст./ лева, представляваща платена
без основание такса за достъп и пренос
на ел.енергия ниско напрежение за периода 13.06.2018г. до 07.02.2019г. по Фактура
№**********/19.07.2018г.; Фактура №**********/20.08.2018г.; Фактура №**********/
20.09.2018г.; Фактура №**********/19.10.2018г.; Фактура
№**********/20.11.2018г.; Фактура
№**********/20.12.2018г.; Фактура №**********/21.01.2019г.; Фактура
№**********/ 20.02.2019г., на основание чл.55,ал.1, предложение първо
ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска -07.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление *** Тауърс-Г ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Г., ЕГН:
********** с адрес *** сумата от 650 /шестстотин
и петдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната ответника - „Електроразпределение Север“АД, ЕИК :
*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: