№ 34
Гр. Велико Търново, 21.01.2022 година
Административен съд – Велико Търново,
десети състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивелина
Янева
като разгледа адм. дело № 41 / 2022г. по описа на
АС – Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от Медицински
университет „Професор д-р Параскев Иванов Стоянов“ - Варна против Предписание
за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх. №
ЗП-01-153 / 19.10.2021г., издадено от държавен здравен инспектор в отдел
„Държавен здравен контрол“ на Дирекция „Обществено здраве“ в Регионална здравна
инспекция Велико Търново.
При извършена служебна проверка на административната
преписка и депозираната жалба съдът установи, че адресат на акта е „Директор на
МУ-Варна, Филиал Велико Търново“, а жалбата е подадена от Ректора на МУ
„Професор д-р Параскев Иванов Стоянов“ – Варна. Следователно жалбата е подадена
от лице, спрямо което липсва властническо изявление и предписание за извършване
на определени дейности.
Жалбата се явява недопустима и поради липсата на годен
предмет за оспорване.
Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при
наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и
процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални
предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК/, от
категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е наличието на акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.
В случая оспореното Предписание за провеждане на
задължителни хигиенни и противоепидемични мерки не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Даването на това предписание е
в изпълнение на правомощията на органите на РЗИ по осъществяване на държавен
здравен контрол, предвидени в чл.19, ал.2, т.6 от Закона за здравето. Съгласно
посочената разпоредба държавните здравни инспектори имат право да предписват
провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят
срокове за тяхното изпълнение. Същевременно, в съответствие с чл.19, ал.2, т.13
от ЗЗ, държавните здравни инспектори могат да правят и предложения за налагане
на принудителни административни мерки, предвидени в закон, като изрично в ал.3
на чл.19 от ЗЗ е регламентирано, че компетентният да налага принудителни
административни мерки орган, е директорът на съответната регионална здравна
инспекция, като принудителните административни мерки се налагат със заповед. В
разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗЗ е предвидено, че при неспазване
на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, за продуктите,
стоките и дейностите със значение за здравето на човека и на максимално
допустимите нива на факторите на жизнената среда, държавните здравни инспектори
дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията,
като при неизпълнение на задължителните предписания в определения срок
директорът на РЗИ, съответно директорът на НЦРРЗ, издава заповед за спиране
експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната
дейност до отстраняване на нарушенията. Анализът на посочената нормативна
регламентация обуславя извод, че даденото от проверяващия орган Предписание за
провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки е при изпълнение
на контролните функции и задачите за спазване на хигиенните изисквания,
възложени на държавния здравен инспектор с нормата на чл. 19, ал.2, т.6 от
Закона за здравето. Предписанието, макар и задължително за изпълнение, съгласно
чл.44 от Закона за здравето, няма характеристиките на наложена принудителна
административна мярка по чл.19, ал.3 във вр. с чл.38,
ал.2 от ЗЗ, нито представлява ПАМ по чл.38, ал.3 от ЗЗ и съответно не
представлява индивидуален административен акт, който може да бъде обжалван. По
аргумент от чл.45 от ЗЗ индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно
оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, би била заповедта на
Директора на РЗИ – Велико Търново за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.19, ал.3 във вр. с чл.38, ал.2 от ЗЗ, в
случай че даденото от държавния здравен инспектор задължително предписание не
бъде изпълнено. В производството по оспорване на заповедта за налагане на
принудителната административна мярка адресатът ще може да изложи и възраженията
си срещу законосъобразността на предприетите преди налагане на принудителната
административна мярка действия – дадените задължителни предписания по чл. 19,
ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 38, ал.1 от ЗЗ. В
този смисъл е и константната практика на ВАС по аналогични казуси, отразена в
Определение №4102 от 25.03.2013г. по АД №2880/2013г., Определение
№9630/03.07.2012г. по АД №7595/2012г., Определение №940 от 18.01.2012г. по АД
№15541/2011г., Определение №641 от 14.01.2011г. по АД №16045/2010г. и др.
Предвид гореизложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Медицински
университет „Професор д-р Параскев Иванов Стоянов“ - Варна против Предписание
за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх. №
ЗП-01-153 / 19.10.2021г., издадено от държавен здравен инспектор в отдел
„Държавен здравен контрол“ на Дирекция „Обществено здраве“ в Регионална здравна
инспекция Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 41 по описа на Административен съд- Велико Търново
за 2022г.
Определението подлежи на обжалване в седмодневен срок
от получаването му пред Върховен административен съд.
Съдия: