Определение по дело №339/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна жалба,подадена от М. Б. Й.,против решение № 225 от 10.01.2012г.,постановено по гр.д.№ 2309/11 по описа на РС Б.,с което е осъден да заплати 2000лв.,обезщетение на малолетния Стойчо П.,за претърпени от него неимуществени вреди.В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановения акт.Сочи се,че изводът на съда,че той е собственик на кучето,нападнало малолетното дете, не съответства на доказателствата по делото.Не е отчетено и съпричиняване на вредоносния резултат от родителите на детето,които са го оставили без надзор.Счита,че за допринасяне на вредоносния резултат има и Община С.,тъй като не е разпространила Наредбата за регистрация,стопанисване и контрол на кучетата на територията на Общината.Моли да се отмени обжалвания съдебен акт и се отхвърли иска.

Ответната страна,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Моли да се потвърди решението.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа страна следното:

Искът е предявен от малолетния С. А. П. , чрез неговия баща и законен представител ,с което правилно е определена и активната процесуална легитимация в настоящето дело,съгласно чл.28 ал.4 ГПК.

Не е спорно обстоятелството,че малолетното дете на 01.04.2011г. ,на улицата в гр.С. е било нападнато от куче,порода "каракачанка",при което е получило увреждания,изразяващи се в рани от ухапвания в дясно на горния клепач, темпоралната област, и по задната повърхност на ухото.

С оглед депозирания отговор на ответника,който оспорва,че е собственик на кучето,или лице,което се грижи за него,основният , релевантен за спора въпрос е,доколко е установено,че ответникът е собственик или лицето,под чийто надзор е кучето.В отговора се твърди,че кучето е задържано след инцидента в бараката на ответника,поради предписание на властите да се изследва за наличие на болест бяс.

Установено е по делото,че за това животно не е извършена регистрация,няма и паспорт,поради това за обстоятелството,кой се е грижил за кучето ,съответно кой носи отговорност на вреди произлезли от действията на животното , следва да се обсъдят други доказателства

Събраните гласни доказателства относно собствеността на кучето са противоречиви.Единствено св. Л. К. дава показания,че кучето е на ответника.Останалите свидетели Т./баща на ответника/,А.Т.,негова сестра и Б.Е. твърдят,че кучето не е обгрижвано от ответника,а е дошло в махалата и се е хранило около другото куче на ответника,но той не го е обгрижвал.Св.А. Т. сочи,че е било собственост на конкретно лице “Вальо Хищника”, пазело е стадо,но е било прогонено.

По делото като писмено доказателство е представен и приет списък,в който съседи са се подписали под изявление,че кучето не е на ответника,но това е негодно доказателство,тъй като съдържа свидетелски показания,а те се депозират устно и непосредствено пред съда,под страх от наказателна отговорност.По тези съображения съдът не прави изводи от фактическа страна,въз основа на този документ.

Свидетелските показания на Т. и Т.,на Е. и обясненията на ответника обаче са в противоречие с обективно установените факти,а именно,че след инцидента,кучето е било при ответника,в двора или в бараката.Твърдението на ответника,че това е станало по предписание на властите,за да се провери дали кучето не е заразено с бяс не съответства хронологически на установеното.

На 04.04.2011г. е сформирана комисия от Кмета на Община С.,която при посещение на място в двора на ответника е съставила констативен протокол от същата дата.В протокола е отразено,че в двора на ответника се разхожда куче каракачанка,което ответника е завързал по настояване на комисията,а в селскостопанска постройка,комисията е намерила кучето,порада каракачанка,мъжко, което по данни на придружаващ комисията съсед е ухапало детето.

На 05.04.2011г. на ответника е съставен акт за установяване на административно нарушение,а именно,че ответника не е регистрирал кучето,с което е нарушил Наредбаза регистрация,стопанисване и контрол на кучетата на територията на Община С..Актът е подписан без възражения от ответника,което означава,че към този момент,той не е отрекъл,че е собственик или по-малкото,че кучето е под негов надзор.

Предписанията за изследване на кучето са от по-късна дата -07.04.2011г.,като на 13.04.2011г.,ветеринарните власти са го умъртвили.

С оглед на изложеното,може да се направи извод,че след инцидента,ответникът е продължил да се грижи за кучето,затворил го е,обгрижвал го е,което сочи,че животното се е намирало и преди и след инцидента под негов надзор.Порадилипса на регистрация не може да се установи собственост на животното,но от изложеното по-горе за това,че след инцидента кучето е продължавало да се обгрижва от ответника в бараката, съдът прави извод,че той е осъществявал и надзора върху животното.

Поради противоречието на свидетелските показания ,дадени в полза на ответната страна,с обективно установените факти от писмените доказателства,съдът не кредитира гласните доказателства.

Въззивният съд приема,че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат,чрез бездействие на родителите.Малолетният П. към 01.04.2011г. е бил на 5 години.Без надзор на родителя , детето се е разхождало по улицата.Св.Т. твърди,че няколко часа преди инцидента детето е било на улицата,плачело,което е наложило той да го доведе при баща му в къщата,където бащата е работил.Дори след това,бащата не е оказал необходимия надзор над малолетното си 5 годишно дете.Съгласно чл.8 ал.8 от Закона за закрила на дететоРодителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.

Пострадалият С. П. е оставен сам,без надзор на родител на улицата,което при неговата ниска възраст-5 години,предполага,че е изложен на опастности относно физическото и психическото му развитие.Ако е бил придружаван от родител,вредоносния резултат би бил избегнат.Съдът определя около 40% съпричиняване.

Въззивният съд не приема за основателен довода,че и Община С. носи отговорност за пречинените щети.След приетото от фактическа страна,че кучето е било под надзора на ответника,то не следва да се счита безпризорно.Доколко е дадена гласност на Наредбата за регистрация,стопанисване и контрол на кучетата на територията на Общината е без значение,тъй като задължение на всеки гражданин е да се интересува от подзаконовите нормативни актове,доколокото те касаят неговия живот и дейността му.

При така приетото от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.50 пр.2 ЗЗД.Безспорно установено е че кучето, причинило вредата, се е намирало под грижите и надзора на ответника, което ангажира неговата отговорност по чл. 50 ЗЗД. Без значение е дали надзорът произтича от някакво право или от фактическо състояние.

По отношение на причинените неимуществени вреди РС Благоевграде обсъдил и оценил всички такива,установени от медицинската и психиатричната експертиза.Преценявайки характера и тежестта на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания ,обстоятелството,че дете на такава възраст е преживяло ужаса от нападение на животно,дори и при прието съпричиняване на вредоносния резултата, с оглед принципа за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, присъдената от първоинстанционния съд сума от 2000лв.не е завишена .Решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 225 от 10.01.2012г.,постановено по гр.д.№ 2309/11 по описа на РС Б..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:

ОМ.

Относно присъденото обезщетение докладчикът счита,че следва да се намали,съответно на приетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат.За претърпените от детето болки и страдания/физически и психически/,определената сума от 2000лв. от първоинстанционния съд,напълно покрива критериите за справедливост.Детето няма органични увреждания с траен характер,евентуално ще останат белег от ухапването над веждата.Не е имало опастност за живота му.Изписано е след двудневен престой в болнично заведение.Психиатричната експертиза не отчита увреждания на психиката,като вещото лице е докладвало,че уплахата от инцидента почти е отшумяла.Поведението на родителя е изложило детето на риск,поради което и родителите следва да понесат последиците от незаконосъобразното си поведение,а не върху ответника да се възложи пълната отговорност за репариране на вредите.

Съдия-докладчик: