Р
Е Ш Е
Н И Е №
...
гр. К.,
10.10.2018 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, четвърти състав, в
публично заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 219, по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.92, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.4”, Бизнес Парк С., сграда
6, представлявано от адв. В.Г. са
сезирали съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу Д.Т.Д.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***
за сумите от: 95.76 лева – главница – за неплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 10.01.2016 година до 09.05.2016 година
за абонатен № *********, ведно със законната лихва от 26.10.2017 г. – датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, на осн.чл.422 от ГПК, както
и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 142,94 лева – начислена договорна неустойка за периода на
неизпълнение, от 30.03.2016 година до 08.02.2018 година, на основание чл.92,
ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и сумите
от: 25.00 лева -
заплатена в полза на съда държавна такса и 182.24 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство
по ч.гр.д.№ 1009/2017 г., на КРС, и 75.00 лева -
заплатена в полза на съда държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство,
съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба
и не се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
С оглед на горното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, в първото по делото заседание ищецът е поискал от съда постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.
К. районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.238, ал.1 от ГПК, обсъждайки ги
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.
Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства: договор за мобилни услуги, общи условия на Теленор, фактури за предоставени мобилни фактури – три броя, ч.гр.д. № 1009/2017 г. с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Исковата претенция се явява вероятно основателна, с
оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото
доказателства, установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към
ответника,
поради което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение,
основаващо се на предпоставките за неприсъствено такова, а именно: ответникът
не е представил отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото
заседание – редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие; ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено
решение по делото срещу ответника на основание чл.238, ал.1 от ГПК; на страните
са указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 ГПК и искът се явява вероятно
основателен и подкрепен с убедителни доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае
за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е
предявено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски, както следва: сумите от 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 182.24 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1009/2017 г., на КРС, и 75.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Воден
от горното, К. РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Т.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: *** съществуването на вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.4”, Бизнес Парк С., сграда 6, в
размер на сумите от: 95.76 лева – главница – за неплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 10.01.2016 година до 09.05.2016 година
за абонатен № *********, ведно със законната лихва от 26.10.2017 г. – датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, на осн.чл.422 от ГПК, както
и ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********
сумата от 142,94 лева – начислена
договорна неустойка за периода на неизпълнение, от 30.03.2016 година до
08.02.2018 година, на основание чл.92, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* направените разноски, както следва: сумите от 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 182.24 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1009/2017 г., на КРС, и 75.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
: