ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 765
гр. Перник, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20221700500594 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Първа инвестиционна банка" АД против
Разпореждане № 12338/18.08.2022г. по ч.гр. д. № 4726/2022г. на Районен съд - Перник,
в частта, с която частично е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК срещу В. С. В. за
сумите: 3 748,88 лв. - договорна лихва, начислена за периода *** до ***, 1 874,45 лв. -
наказателна лихва за забава, начислена за периода *** до *** и съответстващите на
отхвърлената част разноски в размер на 112,47 лв. - държавна такса и 150 лв. –
юрисконсулско възнаграждение. В жалбата по подробни доводи и съображения се
оспорват изводите на районния съд, като се иска отмяната на разпореждането в
обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението
суми.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите
на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема
следното:
Ч.гр.д. № 4726/2022г. на Районен съд - Перник е образувано по заявление от
„Първа инвестиционна банка" АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
срещу В. С. В., за сумата 1000,00 лв. - главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка № ***, сумата 3748,88 лв. - договорна
1
възнаградителна лихва за периода *** - ***, сумата 1874,45 лв. - наказателна лихва за
забава за периода *** - ***, сумата 1,94 лв. - законна лихва за забава за периода *** -
***, сумата 78,00 лв. - годишна такса за поддръжка на кредитната карта, и сумата
120,00 лв. - разноски за връчване на покани, ведно със законната лихва върху
главницата от 1000,00 лв., считано от датата на постъпване на заявлението в съда -
18.08.2022 г. до окончателното й изплащане. Към заявлението са представени: Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит (овърдрафт) с неговите приложения и общи условия, извлечение от
счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД, покана до креитополучателя
от ЧСИ А. В., ведно с разписка за връчването й и фактури за такси. Договорът е
сключен за сумата от 1000 лв., предоставена за срок от 24 месеца. В т. 12 на
заявлението е посочено, че към *** кредитът е в просрочие - общо 3 986 дни, считано
от ***. Кредитополучателят В. В. не е изпълнил задължението си по договора, като
поради неплащане в срок на задълженията по същия, му е изпратена покана за
доброволно изпълнение на задължението в 7 дневен срок. Поканата е връчена чрез
ЧСИ на ***. В дадения му срок за доброволно изпълнение, кредитополучателя не е
погасил просрочените си задължения, поради което Банката е обявила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, считано от ***.
Заявлението е отхвърлено от Районен съд в обжалваната част по подробни
мотиви, като отбелязва, че уведомлението на банката, с което се обявява кредита за
предсрочно изискуем, е връчено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на длъжника на ***, след
която дата кредитополучателя не дължи възнаградителна лихва.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда възможността съдът да се
откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на закона и добрите
нрави, като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да установи съществуване на вземането си в
осъдително исково производство. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК, според която съдът следва да откаже издаване на заповед за
изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. С оглед на това възраженията в жалбата в противен
смисъл са неоснователни.
Въззивният състав намира за правилен извода на първоинстанционният съд,
който позовавайки се на съдебната практика и установеното по казуса намира, че след
тази дата на която банката е обявила кредита за изискуем, кредитополучателят не
2
дължи възнаградителна лихва. Правилна е и преценката на съда, относно това, че
доколкото липсва разбивка каква е дължимата възнаградителна лихва до настъпването
на предсрочната изискуемост, искането за издаване на заповед за изпълнение за
вземането за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлено изцяло. Относно
искането за издаване на заповед за изпълнение за вземането за неустойка, районният
съдът правилно е приел съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Посочва, че клаузата за дължимост на наказателна лихва в размер на
договорения лихвен процент и надбавка от 12% противоречи на ограничението на чл.
33 ЗПК и въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника, с оглед на което правилно е отхвърлено искането за
издаване на заповед за изпълнение за вземането за наказателна лихва. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Правилото на закона е
императивно и цели да предпази икономически по-слабата страна в правоотношенията
с кредитодатели от клаузи, предвиждащи заплащането на обезщетение за забава в
размери, по - високи от определената по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД законна лихва.
Доколкото клаузата по т. 8 от договора предвижда при забава на длъжника
заплащането на просрочена наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент
плюс наказателна надбавка в размер на 12%, същата се намира в противоречие с
императивните правила на закона. Следва да бъде отбелязано, че уговорената между
страните неустойка излиза извън присъщите й по закон обезпечителна и
обезщетителна функция и цели неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави
нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че се касае за клауза, която е в противоречие с
принципа на добросъвестност и справедливост в търговските отношения и е отхвърлил
искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта за сумата от 3
748,88 лева - договорна възнаградителна лихва за периода *** до *** и сумата от 1
874,45 лева - наказателна лихва за забава за периода *** до ***.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент и надбавка от 12%, след
обявяването на сключения договор за предсрочно изискуем противоречи на добрите
нрави и е неравноправна клауза. Съответно същата е и нищожна съгл. чл. 26, ал. 1, вр.
ал. 4 ЗЗД, чл. 21, вр. чл. 33 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП - основанията по чл.
411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК. В съответствие със закона районния съд е отказал издаване на
заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12338/18.08.2022г. по ч.гр.д. № 4726/2022 г.
по описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4