Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV-79 година 15.07.2015 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти граждански въззивен състав
На
двадесет и девети юни две хиляди и петнадесета
година
в
открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ГРАДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛКА
УЗУНОВА
2.мл.с.КАМЕЛИЯ
НЕНКОВА
Секретар Ж.Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Узунова
въззивно гражданско дело номер 735 по
описа за 2015 година ,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба,подадена от адв.Диана Вълчева в
качеството и на особен представител на ответницата по гр.д.№ 315/2014г.по описа на АРС- Т.Г.С. против
съдебно решение от 19.03.2015г.,постановено от АРС по гр.д.№ 315/2014г., с което съдът е ОСЪДИЛ Т.Г.С. да заплати на Х.А.С. сумата от
10 000 лева,представляваща главница по договор от 11.01.2014г.за паричен
заем,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 28.04.2014г.до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност
на постановеното първоинстанционно решение,като се настоява за отмяната
му от въззивната инстанция и постановяването на съдебно решение,с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.Оспорен е изводът на АРС,че
представената и приета като доказателство разписка представлява договор за
заем,сключен с ищеца.Направен е подробен анализ на съдържанието на
документа,който според въззивницата сочи на извод,че материализира само
обещание за плащане,но е и изявление за получаване на сумата.Счита,че като е
приел обратното,районният съд е постановил решението си в противоречие с
практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Заявява се,че не е налице и хипотезата на
неоснователно обогатяване,защото доказателствата по делото не установяват
безспорно и категорично,че получаването на сумата от ответницата е станало без
основание,поради което и предявеният при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.55 ЗЗД също би следвало да се отхвърли. Направено е особено искане
–съдът да разпореди ищецът да внесе възнаграждение за особения представител на
ответницата за процесуалното представителство във въззивното производство.Няма
доказателствени искания.
В
представения писмен отговор въззиваемият С. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба,като намира решението на АРС за
правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото, като
отправя искане да бъде потвърдено от БОС. Счита,че правилно АРС е приел,че
представената разписка установява валидно възникване на облигационно
правоотношение по договор за заем,като изтъква в тази връзка,че в разписката не
се съдържа волеизявление за предаване или заплащане на сумата,а за връщане на
същата,от което следва извод,че получателят се е задължил да я върне,тъй като я
е получил на основание договор за заем. В тази връзка се излага и аргумент,че
авторството е било несъмнено установено чрез заключението на приетата по делото
графологична експертиза. Излага доводи,че предявеният при условията на
евентуалност иск по чл.55 ЗЗД не би бил основателен,ако сумата е получена на соченото
договорно основание,но ако съдът приеме,че главният иск е неоснователен,то би
следвало да се уважи предявеният при условията на евентуалност иск за
неоснователно обогатяване.Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание
въззивницата С. се представлява от назначения и особен представител адв.Вълчева,която
поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и. Не сочи нови доказателства.
Въззиваемият С. редовно уведомен не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не
сочи нови доказателства.
При служебната проверка по
реда на чл.270 ГПК въззивният съд намери атакуваното решение за валиден и
допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:
Пред районния съд са били
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД,а при
условията на евентуалност и иск с правно основание чл.55 и сл ЗЗД. Ищецът е
твърдял,че между него и ответницата
съществува облигационно правоотношение по договор за паричен заем от
11.01.2014г.,по силата на който С. е
предал на С. сумата 10 000 лева,а тя се задължила да му върне заетата сума пари
на 15.01.2014 г.,което задължение не е изпълнила до момента. В подкрепа на
твърденията си ищецът е представил като доказателство частен писмен документ
–разписка.
В отговора на исковата молба ответницата е оспорила допустимостта на иска
по аргумент,че твърденията на ищеца за сключен договор за заем не кореспондират
със съдържанието на представената разписка.Оспорена е и основателността на
исковата претенция по същите аргументи-защото в разписката не се съдържа
волеизявление на ответницата да е получавала сумата в заем от ищеца. Изложено е
твърдение,че няма доказателства ответницата да е получавала от ищеца сумата
10 000 лева,а в разписката не са посочени трите имена на
ответницата.Оспорен е бил подписът,положен върху разписката,като е заявено,че той
не е полаган от ответницата.
Ищецът е представил като доказателство по делото в подкрепа на иска си частен
писмен документ с дата на съставяне 11.01.2014г. и автор Т.Г.С.. От
съдържанието на документа се установява,че Т.Г.С. е направила волеизявление,че
има парично задължение към Х.А. в размер на 10 000 лева,което се задължила
да погаси на 15.01.2014г. Посочена е дата на издаване на документа- 11.01.2014г.,а
срещу имената на съставителя е положен подпис.
Частният писмен документ има
характера на разписка,удостоверяваща,че ответницата е получила от Х.А. процесната
сума,която се е задължила да му върне на
15.01.2014г. В съдържанието на документа не е записано изрично,че ищецът е предал в заем на ответницата сумата 10 000
лева,но издателят на документа-Т.Г.С. недвусмислено и ясно е посочила,че има
парично задължение към Х.А. в размер на 10 000 лева,което се задължава да
погаси изцяло на 15.01.2014г. Това волеизявление според съда следва да се
тълкува в насока,че на датата на съставяне на разписката- 11.01.2014г. ищецът е
предал на ответницата в заем сумата 10 000 лева,която сума ответницата се е
задължила да му върне на 15.01.2014г. Що се касае до непълнотата на личните
данни на ответницата и ищеца в документа,те не могат да формират извод,че
документът е неистински,тъй като от заключението на приетата по делото
съдебнографологична експертиза се установява безпротиворечиво,че положеният
след текста след изписаните имена“Т.Г.С.“ подпис е на ответницата Т.Г.С.,а
ръкописният текст на частния документ е написан също от ответницата С..
Тълкуването на съдържанието на разписката в неговата цялост и според въззивния
съд води до извод,че ответницата е признала съществуването на парично
задължение към ищеца в размер на 10 000 лева,което е заявила,че ще изпълни
на 15.01.2014г. Тъй като в документа се съдържа изявление за изпълнение на
задължение за връщане на сумата /“Обещавам,че парите ще бъдат върнати..“,то тълкувано
в съвкупност с изявлението „ще върна дължимата сума от 10 000/десет
х.лева/..“ според въззивния съд води до извод,че сумата е била предадена на
ответницата по договор за заем,при който заемополучателят дължи връщане на
получената в заем сума,за разлика от парични задължения по други договори.Така
например,при договор за продажба се дължи плащане на продажна цена,при договор
за наем-плащане на наемна цена,при договор за изработка-плащане на стойността
на изработеното и т.н.,но не и връщане.Що се касае до оплакването във
въззивната жалба,че в документа са посочени само две имена на лицето,на което
ответницата дължи връщане на сумата,поради което ищецът не би могъл да
докаже,че именно той е това лице,БОС го намери също за неоснователно. Вярно
е,че в частния документ са посочени само две имена-Х.А. и няма посочено ЕГН или
адрес,но ищецът е представил оригинала на документа,с който той не би
разполагал,ако не му е бил предаден от ответницата.
АРС е изложил подробно в решението
си мотиви,довели до извода му за основателност и доказаност на предявения иск,които
въззивната инстанция споделя и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Водим от гореизложените мотиви
въззивният съд намери,че атакуваното съдебно решение на АРС,следва да се
потвърди като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата,събрани
по делото.
С оглед изхода от спора върху
въззивницата С. следва да бъдат възложени разноските на въззиваемия в
настоящото производство- 830 лева за възнаграждение на особения
представител,както и дължимата за въззивното производство държавна такса в
размер на 200 лева,платима по сметка на Окръжен съд гр.Бургас.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският Окръжен Съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от
19.03.2015г.,постановено от АРС по гр.д.№
315/2014г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т.Г.С. с ЕГН-********** да заплати на Х.А.С. с ЕГН- **********
сумата от 830/осемстотин и тридесет/лева разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.Г.С. с ЕГН-********** с постоянен адрес с.С.,община А.,Б. област да
заплати по сметка на Окръжен съд гр.Бургас сумата от 200/двеста/лева –държавна
такса за въззивното обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред Върховния Касационен Съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: