Решение по дело №539/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юли 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20217260700539
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 184

 

30.07.2021г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Василка Желева 

 Членове: Пенка Костова

Росица Чиркалева

 

при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 539 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от Р.В.Т. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №260072 от 19.04.2021г., постановено по АНД №181 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдът не изпълнил задълженията си по НПК като не извършил всестранно и пълно изследване на обстоятелствата и фактите по делото. Мотивите на съдебния акт не съдържали дължимия анализ на въведените за обсъждане и относими към случая норми на глава тридесет и пета от Кодекса за застраховането, които въвеждали правила за поведение на публичните органи. Ако процесуалният и материалния закон били приложени правилно, съдът щял да забележи, че в конкретния случай АНО и служителите му, както и компетентните органи по КЗ не изпълнили задълженията си за надлежно уведомяване, предвид което тези действия довели до извършване на процесното административно нарушение. В противен случай, следвало да се приеме, че с извършените от органите по КЗ – Информационен център към Гаранционния фонд, и органите на ОДМВР, съгласно ЗДвП, се претендирала една безвиновна отговорност на наказаното лице. Неправилно и необосновано съдът не обсъдил и размера на наложеното наказание.  

По изложените съображения се претендира отмяна на атакуваното съдебно решение.

Ответникът, Група при ОДМВР - Хасково, РУ Свиленград, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените в жалбата касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №260072 от 19.04.2021г., постановено по АНД №181/2021г., Районен съд – Свиленград е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №21-0351-000089 от 04.02.2021г., издадено от началник група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Р.В.Т., за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание чл.638, ал.3 от КЗ, е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление районният съд установил, че не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, съответно представляващи основания за отмяна на наказателно постановление. Последното, както и АУАН, въз основа на който било издадено отговаряли съответно на чл.57 и чл.42 от ЗАНН. Актът и НП били издадени от компетентни органи и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Приел за извършено от обективна и субективна страна нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като оспорващата не изпълнила задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като не положила необходимата грижа преди предприемането на управлението на МПС най- малкото да направи справка в интернет сайта на Гаранционния фонд. Във връзка с твърденията на адвоката по делото, че наказаната не била уведомена за прекратяването на застраховката „Гражданска отговорност”, съдът посочил, че в настоящия случай ставало дума за несключена застраховка, а не за прекратена такава какъвто бил случаят в цитираното от защитника решение на Административен съд – Хасково, което твърдението било неотносимо към настоящия случай. Обосновал извода си за липса на основание за определяне на случая като маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Посочил, че наказанието за извършеното нарушение било правилно определено, с оглед фиксирания размер на същото, определен от законодателя.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд.

Правилно е прието, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл. 42, респ. в чл. 57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението, в какво се изразява то, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършване на деянието.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на визираното в АУАН и НП нарушение, регламентирано в разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Съгласно последната, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

След като е безспорно доказано по делото, че на посочената в АУАН и НП дата - 07.01.2021г., около21:00 часа, Р.В.Т. е управлявала моторно превозно средство, което не е нейна собственост, във връзка с чието притежаване и използване нямала сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то същата е осъществила от обективна и субективна страна вмененото ѝ административно нарушение.

При постановяване на решението си съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Преценявайки фактите по случая и анализирайки наличните доказателства, районният съд е установил правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните правни изводи.

Не се споделя твърдението в касационната жалба, че съдът не изпълнил задълженията си по НПК, като не извършил всестранно и пълно изследване на обстоятелствата и фактите по делото, аргументирано с довода, че мотивите на съдебния акт не съдържат дължимия анализ на въведените за обсъждане и относими към случая норми на глава тридесет и пета от КЗ, които щели да доведат до извода, че АНО и служителите му, както и компетентните органи по КЗ, не изпълнили задълженията си за надлежно уведомяване. Изводът на районния съд в тази насока е правилен и съответно напълно се споделя от настоящата инстанция, доколкото в случая не е налице прекратяване на застрахователния договор, а за липса на сключен такъв. Настоящият случай не предполага приложение на хипотези на КЗ за задължително уведомяване за липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвидената в чл.574, ал.10 от КЗ процедура има отношение към прекратяване регистрацията на МПС и евентуалното ѝ неизпълнение не дава право на собственика или ползвателя да управлява МПС без наличието на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Ето защо, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, които да водят до отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260072 от 19.04.2021г., постановено по АНД №181 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г.

Решението е окончателно.

 

Председател:                                                  Членове: 1.

 

 

                                                                                           2.