Решение по дело №578/2018 на Районен съд - Айтос

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

№ 214

 

гр.А., 23.11.2018 година

 

В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

А.кият районен съд, гражданско отделение, ІІ състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                     Председател :  Мария Джанкова

 

при участието на секретаря Яна Петкова, като разгледа докладваното от съдията Мария Джанкова гр.дело № 578 по описа на АРС за 2 018 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на „М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.П., община А., обл.Б., представлявано от М. А., чрез пълномощник  адв.Т.С., с посочен съдебен адрес:*** против Заповед № РД-08-333/28.05.2018г. на Кмета на Община А., издадена по реда на чл. 36, ал.1 от ЗОСИ, с която на Х. Х. К. е учредено право на преминаване през следните недвижими имоти: ПИ 000184; ПИ 069009; ПИ 069013; ПИ 069014; ПИ 069108; ПИ 069113; ПИ 0699117 и ПИ 093002, всички находящи се в землището на с.Ч.м., община А., обл.Б., за срок от девет години и е определено обезщетение за вредите, които се причиняват на служещите имоти.

Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед страда от съществени пороци: издадена е при допуснати нарушения на процесуалните правила на чл. 26, ал.1 от АПК, а именно: не е била спазена процедурата по уведомяване на заинтересованите лица за започнатото административно производство по издаването й, не била спазена процедурата по ЗОСИ, не били налице предпоставките по чл.36, ал.1 и 2 от ЗОСИ за издаването й. Ищцовото дружество претендира заплащане на направените  деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Кмета на Община А. счита,че обжалваната Заповед е правилна и законосъобразна, поради което моли жалбата да се остави без уважение. В съдебно заседание не се представлява, като изпраща писмено становище.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед и становищата на страните, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена от надлежна страна в законовоустановения 14-дневен срок за обжалване, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, съдът намира и за основателна по следните съображения:

С молба вх.№  94-00-200/19.01.2018 г. Х.  Х. К., собственик на поземлен имот  № 069027, находящ се в землището на с.Ч.м., община А. е поискала да й бъде предоставено право на преминаване по реда на чл. 36, ал.1 от ЗОСИ. С изрична заповед № РД -08-170 от 13.02.2018г., Кметът на община А. на осн. чл.36, ал.2 от ЗОСИ е назначил комисия, която от своя страна с констативен протокол от 14.03.2018г. е извършила проверка и е излязла с предложение за най-подходящ вариант  за право на преминаване през съседни земи. Същата комисия е постановила девет решения от дата 11.04.2018г., с които е определила трасето на преминаване от ПИ № 069027, с площ от 3,926 дка, собственост на молителката Х.  Х. К., до обществен път и е определила размера на обезщетението за причинените вреди на засегната част от съседни имоти, включително имот, собственост на дружество-жалбоподател. С Решение № 19/20.04.2018г. Комисията  изменя своето предходно Решение № 9/11.04.2018г. в частта му относно размера на определеното обезщетение.

Междувременно от страна на „М.“ ООД е направено възражение вх.№ Ж-41/09.05.2018г. на Община А. против Решение № 7/11.04.2018г. Същото, с Решение № 11/10.05.2018г. е обсъдено от назначената комисия и оставено без уважение.

На 28.05.2018 г.  Кметът на Община А. е издал оспорваната заповед, с която по реда на чл. 36, ал.1 от ЗОСИ, на Х. Х. К. е учредено право на преминаване през следните недвижими имоти: ПИ 000184; ПИ 069009; ПИ 069013; ПИ 069014; ПИ 069108; ПИ 069113; ПИ 0699117 и ПИ 093002, всички находящи се в землището на с.Ч.м., община А., обл.Б., за срок от девет години и е определено обезщетение за вредите, които се причиняват на служещите имоти.

 По делото са изготвени и приети две заключения (основно и допълнително) на вещото лице И.П.Б., която е коментирала наличие на други технически варианти за достъп до процесния имот.

Наред с това от приетите по делото съдебно – технически  експертизи на в.л.Б. се установи, че освен съществуването на други варианти за преминаване на собственика на господстващия имот – Х. К., приетият в обжалваната заповед вариант е трасе, перпендикулярно на редовете на засетите трайни насаждения – череши  с разстояние между отделните дръвчето от 3 м. и след години, при порастване на овошките няма де е възможно безпрепятствено  преминаване на селскостопанска техника, без да се уврежда и засяга имота на „М.“ ООД. Видно от приложената от вещото лице скица с обжалнато заповед правото на преминаване е учредено за тресе значително по-голямо по протежение и пресичащо седем имота, докато предложението на експерта е за трасе, пресицащо пет имота и същевременно по-кратко. От допълнителното заключение    е видно, че достъпът до предложеното от експерта трасе е осигурен чрез временен горски път, който макар да няма характеристики на „обществен“ път е проходим и отворен за ползване, за разлика от този, предвиден с обжалваната заповед, какъвто е проектирано да се прокара, но  на място се установило, че не съществува.

При това положение се налага извод, че не е спазено изискването по чл. 36, ал.2 ЗОСИ - да се причинява най-малка вреда на служещата земя. Правото на преминаване не е съобразено нито със съществуващото на място положение – на практика липса на път, нито с изискването за причиняване на минимални вреди на служещите имоти – в случая собственост на жалбоподателя „М.“ ООД, поради което съдът намира, че  възприетият от административния орган вариант за преминаване е нецелесъобразен.

 

Изложеното дотук е достатъчно да се приеме че процесната заповед е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени. Съгласно  чл. 36, ал. 3 ЗОСИ заповедта подлежи на обжалване пред районния съд, който по силата на чл. 36, ал. 4 ЗОСИ разглежда делото по същество. В това производство Съдът проверява дали са спазени процесуалните и материалноправните изисквания на закона и ако констатира, че те не са нарушени, постановява потвърждаването на заповедта, а ако бъде установено нарушение на изискванията, отменява заповедта и в съгласие със събраните и от него доказателства постановява по същество решение за учредяване на сервитута на преминаване. Подобно решение по същество е възможно, ако не е наложителна промяна по отношение на служещите имоти. Настоящият случай не е такъв. Изискването на закона да се причини най-малка вреда на служещите имоти не може да се спази, без да се засегнат правата на лица, които не са били предмет на разглеждане, нито при издаване на заповедта, нито в производството пред съда, поради което за последния не съществува възможност да учреди сервитут върху земите на тези лица. При това положение процесната заповед следва да се отмени, поради неспазването на законни изисквания и делото да се върне на същия административен орган с указания за тяхното спазване при издаване на нова заповед, съобразно постановеното от настоящия състав решение.

Водим от изложените съображения съдът намира, че се събраха доказателства за  наличие на основания за отмяна на обжалваната заповед.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодните разноски за настоящото производство, съобразно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 750,00 лева. 

 

 

Мотивиран от гореизложеното, А.кият районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-08-333/28.05.2018г. на Кмета на Община А., издадена по реда на чл. 36, ал.1 от ЗОСИ, с която на Х. Х. К. е учредено право на преминаване през следните недвижими имоти: ПИ 000184; ПИ 069009; ПИ 069013; ПИ 069014; ПИ 069108; ПИ 069113; ПИ 0699117 и ПИ 093002, всички находящи се в землището на с.Ч.м., община А., за срок от девет години и е определено обезщетение за вредите, които се причиняват на служещите имоти.

 

ВРЪЩА преписката на Административния орган - Кмета на Община А., за постановяване на нова заповед съобразно указанията на съда.

 

ОСЪЖДА Кмета на Община А. да заплати на „М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.П., община А., обл.Б., представлявано от М. А., направените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер от 750,00 (седемстотин и петдесет) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ :