Мотиви към Присъда № 260059/23.05.2021
год. постановена по НОХД № 505/2020 год. по описа на ЯРС:
ЯРП е предявила обвинение срещу
подсъдимия Д.П.С. *** за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.
Пострадалото физическо лице Н.И.Д.
не участва в съдебно заседание. Същият по реда на чл.84 и сл. от НПК бе
конституиран в качеството на граждански ищец в наказателното производство,
предявявайки с молба против подсъдимия Д.П.С.
граждански иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 15.09.2019 г. Д. бе конституиран и в качеството на частен
обвинител в наказателното производство.
Съдебното
производство се разгледа при условията на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 във вр. с
чл.372, ал.4 от НПК, а именно съкратено съдебно
следствие.
В съдебно заседание участващият
по делото изразява становище, че от събраните доказателства обосновават по
несъмнен начин вината на подсъдимия и пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен по предявеното обвинение. По отношение на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия, представителят на държавното обвинение счита, че
следва да му бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК, като
предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца, което да бъде намалено с 1/3, т.е. четири месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок
от три години. Относно предявения граждански иск, се изразява становище за
неговата основателност.
Подсъдимият Д.П.С., редовно призован, участва
лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адвокат от АК –
гр.Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му пледира по
отношение на подсъдимия да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, предвид
това, че са налице законовите предпоставки за това. По отношение на гражданския
иск се изразява становище за неговата основателност до размера на 1000 лв., а в
останалата му част до предявения такъв от 5000 лв. защитникът счита, че е
недоказан.
Съдът, на основание чл.373, ал.2
от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
Вечерта на 14.09.2019 г. в механа „Б.“, находяща се в
гр. Я., ул. „Б.“ № **“, празнувала компания, в която бил подсъдимия Д.П.С.
***.
Същата вечер в заведението свирели музиканти от гр. С., с които бил свид. Н.И. ***
и който стоял на масата на музикантите. Подс. С. и
свид. Д. не се познавали. Около 00:30 часа на 15.09.2019 г. подсъдимият поискал
от свид. Д.П.К., който свирел на тъпан, да свири с тъпана специално за неговата
компания. Подсъдимият С. накарал свид. К. да се качи
върху стол и да свири на тъпана. Подсъдимият взел в ръце и намиращи се като
украса в заведението метални мечове и започнал да ги върти в непосредствена
близост до свид. К., който се притеснил, слязъл от стола и казал, че е прекарал
инфаркт и не иска да свири както го принуждават. Подсъдимият С. му казал да продължи по тази начин с изпълнението
на тъпана. В този момент, за да изведе свид. К. от създалата се ситуация се
намесил свид. Д.. Последният отишъл до масата на компанията на подс. С., взел тъпана от свид. К. и го
оставил до мястото на останалите музиканти, след което седнал на мястото си на
масата на музикантите. Непосредствено след това до него се приближил подс. С., казал му: „ти ли ще кажеш
какво ще става тука“ и му нанесъл удар с главата си в областта на главата на
свид. Д.. Свид. Д. паднал на земята и за кратко изгубил спомен. След намеса на
лица, присъстващи в заведението, побоят бил преустановен. Свид. Д. се опомнил,
когато бил отведен до кухнята на заведението, където се измил, т.к. от носа му
текла кръв. А подсъдимият
излязъл извън заведението. Междувременно бил подаден сигнал в полицията и
мястото било посетено от служители на РУ-Ямбол, в чийто състав бил свид. С.И.П..
Свид. Д. заявил на полицаите, че непознато за него лице от празнуваща в
заведението компания, безпричинно го ударил с глава в лицето, след което
непознатият напуснал заведението. Малко след това пред заведението се появил подс.
С., полицейските служители разговаряли с него, като подсъдимият
не отрекъл, че е имало спречкване в заведението. На подс. С. бил
съставен протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР да не отправя
закани и да не нанася телесни повреди на Д.. Свид. Д. *** с певеца свид. М.С.М.
и съпругата му свид. Р.К.М. с автомобил, който М. управлявала. По пътя на свид.
Д. на няколко пъти му ставало лошо, спирали, за да повръща, поради което
приятелите му директно го закарали в Спешното отделение на МБАЛ-Сливен, където
му била оказана помощ. На следващия ден 16.09.2019 г. свид. Д. бил
освидителстван и от съдебен лекар.
От заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза № 284/2019 г. и допълнителната
съдебно-медицинска експертиза се установило, че в резултат на инцидента и нанесения
му на 15.09.2019 г. побой свид. Н.Д. е получил травма в областта на главата,
изразяваща се в анамнестични и клинични данни за лекостепенно сътресение на
мозъка и разкъсно-контузна рана по гръбначната повършност на носа с клинични и
рентгенологични данни за счупване на носните костици без дислокация на костните
фрагменти. Експертизата приема, че описаните телесни увреждания имат
травматична генеза, дължат се на механично действие на твърди тъпи и/или
тъпоръбести предмети и добре отговарят да се дължат на нанесен силен удар с
глава в областта на основата на носната пирамида, предимно отляво. Полученото
от Д. лекостепенно сътресение на мозъка е осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Откритото счупване на носните костици без дислокация на костните фрагменти по
своя характер представлява нарушаване на анатомичната цялост на тъканите в
засегната област и по този начин само по себе си е довело до „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“.
От
приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият Д.П.С. е неосъждан.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
подсъдимият Д.П.С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1,
т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 15.09.2019 г. около 00:30 часа в механа „Б.“, находяща се в гр. Я., ул. Б.
**, чрез нанасяне на удар с глава, е причинил на Н.И. *** леки телесни повреди, изразяващи се в лекостепенно сътресение на
мозъка, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и
счупване на носните костици без дислокация на костните фрагменти, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено
по хулигански подбуди.
Авторството на деянието и начина на
извършването му са безспорно доказани от обясненията на подсъдимия Д.П.С., дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от показанията на разпитаните по
делото в хода на досъдебното производство свидетели Н.Д., Д.К., П.К., М.М., Р.М., С.П., В.Д., В.С., В.Д., М.М., А.Й. и Ж.Д.,
както и заключението на съдебно-медицинската и допълнителната
съдебно-медицинска експертизи, които се кредитират изцяло от съда като
логични, последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по делото
писмени доказателства.
Налице е извършено съставомерно
деяние по горепосочения текст от Наказателния кодекс. Авторството на деянието се установява по безспорен
начин от обясненията на подсъдимия С.,
които са логични, последователни и безпротиворечиви и се подкрепят изцяло от
показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази насока са и данните,
съдържащи се в заключението на съдебномедицинската експертиза и допълнителната експертиза
и медицинската документация. От обективна страна изпълнителното деяние се
характеризира с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква изменение
в отделни органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или води до
промени в тяхното функциониране. Касае се за типично резултатно престъпление,
като за квалифициране на деянието по чл.130, ал.1
от НК е необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да е
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
В конкретния случай по безспорен начин се установява, че пострадалия Д. е претърпял увреждания, характеризиращи ги
като лека телесна повреда, тъй като причинените му лекостепенно сътресение на мозъка и счупване на носните костици са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия, които увреждания
представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. В тази насока съдът възприе изцяло
заключението на съдебномедицинската и допълнителната такава експертизи като
обосновани, компетентни
и обективно съставени, съобразени изцяло с наличната по делото медицинска документация
и събраните гласни доказателства.
Подсъдимият
С. е извършил престъпното посегателство върху телесната неприкосновеност на
пострадалия Д. по хулигански подбуди. Чрез нанасянето на удар с глава на
пострадалия, подсъдимият е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение. Същият е противопоставил себе си на правилата
на общественоприемливо поведение, като с поведението си е демонстрирал своето
явно и грубо неуважение към обществото.
Освен
проявлението на елементите на леката телесна повреда, в конкретния случай е
налице и наличие на хулигански мотив за извършването на престъплението.
Деянието е извършено от подсъдимия С. без причина, без основание и е израз на
неговото съзнание и волята му да извърши непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. В конкретния
случай, хулиганският мотив се изразява в стремежа на подсъдимия С. открито да
пренебрегне обществения порядък и да причини телесни увреждания на пострадалия.
Със самия процес на причиняване на телесната повреда, подсъдимият С. е желаел
да изрази и е показал своето превъзходство над останалите членове на обществото
и по-конкретно над пострадалия Д., както и да накърни телесната му
неприкосновеност. В случая общественият порядък е бил нарушен чрез
осъщественото насилие към пострадалия Д..
От
субективна страна деянието е извършено виновно с форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал, че с нанасянето
на удар с глава на пострадалия Д. ще му причини телесни увреждания и пряко е
целял настъпването на този вредоносен резултат. Съзнавал е, че с употребеното
без всякакъв повод насилие ще нанесе телесна повреда на пострадалия Д. и
едновременно с това е съзнавал, че това са дръзки и непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Относно
вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
За
извършеното от подсъдимия Д.П.С.
престъпление, Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до
три години. При определяне на наказанието за извършеното престъпление, съдът
взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието,
предвид високата динамика на този вид престъпления към настоящия момент в
страната, а от друга страна взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и процесуалното
му поведение в хода на проведеното съдебно следствие. С оглед на данните по
делото и квалификацията на деянието съдът прие, че са налице условията на
чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия С.
с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, подсъдимият С. не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност, от престъплението не са причинени имуществени вреди и целите на
наказанието биха могли да се постигнат по този начин, поради което съдът счете,
че на подсъдимия С. следва да му се наложи административно наказание глоба.
Съдът, след като взе предвид материалното и социално положение на подсъдимия,
прецени, че следва да му се наложи административно наказание глоба над
минималния размер, предвиден в чл.78а, ал.1 от НК, като му наложи такава в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Предявеният от страна на
гражданския ищец Н.И.Д. против подсъдимия Д.П.С. граждански иск за претърпени
от престъплението неимуществени вреди съдът прецени като основателен и доказан
до размера на 3000 лв. По делото по безспорен начин се установи, че в резултат
на причинените на пострадалия наранявания, същият е претърпял болки, страдания
и неудобства от уврежданията, причинени му от престъпното поведение на
подсъдимия. Предвид изложеното, съдът счете предявеният граждански иск за
претърпени неимуществени вреди за основателен до размера на 3000 лв. и присъди
тази сума в полза на гражданския ищец, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 15.09.2019 г. до окончателното й изплащане. За
разликата над този размер до претендирания от Д. размер от 5000 лв., съдът
отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото, подсъдимият Д.П.С.
бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 381,40
лв. в приход на държавни бюджет по сметката на ОД на МВР – Ямбол и държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 120 лв. в приход на
бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Съдът осъди подсъдимият Д.П.С. да заплати в полза на гражданския ищец и частен обвинител Н.И.Д. направените от
последния разноски по делото в размер на 1500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: