№ 2010
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110155050 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по Искова молба вх. № 58413/23.09.2021 г. по описа на СРС от „ .“ АД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦАР БОРИС III № 85, ет.МЕЦАНИН, със
съдебен адрес: гр. София, бул. Цар Борис Трети № 85, мецанин, чрез адвокат Р. Д., срещу Р. Р. С.,
ЕГН: **********, гр. София, УЛ.БРЕГАЛНИЦА 70,ет.5,ап.15, със съдебен адрес: гр. София,
ул. Алабин № 33А, Търговски дом, кантора 138, чрез адвокат А. П. Г., с която е предявен
положителен установителен иск 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД във
връзка с чл. 6 от ЗПФУР за сумата от 1087,00 лв., ведно със законна лихва от 28.05.2021 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 10.06.2020 г. до 10.02.2021 г. в размер на
380,95 лв., мораторна лихва за периода от 11.06.2020 г. до 26.05.2021 г. в размер на 119,76 лв., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
-ти
ч.гр.д. № 30444/2021 г. на Софийски районен съд, I ГО, 120 състав.
С исковата молба е предявен и установителен иск за установяване дължимостта на сума,
представляваща договорна такса "Гарант" за периода от 10.06.2020 г. до 10.02.2021 г. в размер на
783,00 лв., който обаче се явява недопустим, тъй като заявлението по чл. 410 от ГПК не е било
уважено в тази част, видно от приложеното ч.гр.д. 30444/2021 г., I ГО, 120 състав по описа на РС -
гр. София. Съдът е дал указания на ищеца да посочи какъв му е правният интерес от предявяване
на посочения установителен иск, но това не е сторено, поради което следва в тази част исковата
молба да се остави без разглеждане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит на граждани без поръчителство "Екстра" № 97332/10.02.2020 г. при условията на ЗПФУР.
Сочи, че сключването на договора се извършва чрез подробна информация, достъпна на уеб адрес,
на който са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Твърди, че
1
кредитополучателят е имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за
обезпечаване на задължението си или да му бъде предоставена такава от дружество, с което
кредитодателя има сключен договор, като последният е избрал дружество-гарант и му е начислена
такава такса. Сочи, че първите три вноски по кредита са били изцяло погасени от страна на
длъжника, като по този начин същият е признал, че процесното правоотношение е породило
правното си действие. Моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
Ответната страна, е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Счита иска за неоснователен като го оспорва по основание и размер. Твърди, че причината за
неплащане от страна на ответницата е наличието на неравноправни клаузи в договора, дребен
шрифт и голям размер на информацията, която я прави негодна за усвояване от лице, което не е
компетентно, поради което претендира исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление по чл. 410 от ГПК от 28.05.2021 г., депозирано пред СРС, по което е
-ти
образувано ч.гр.д. № 30444/2021 г. на СРС, I ГО, 120 състав е поискано издаването на заповед по
чл. 410 от ГПК, като същото е уважено. С оглед на подаване от длъжника на възражение срещу
заповедта, ищецът е предявил установителен иск, което обуславя правния му интерес от водене на
настоящото производство, освен в частта, в която се претендира установяване на дължимост на
такса „Гарант“, тъй като в тази част заявлението е отхвърлено.
От представените доказателства се установява, че ищцовото дружество е вписано като
финансова институция в Регистъра по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции (Заповед
БНБ-23940 от 21.02.2020 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ Управление „Банков надзор“).
Ищецът е предоставил на ответника по негова заявка за кредит „Екстра“ сума в размер на 1450 лв.
за потребителски нужди. Договорът е от 10.02.2020 г. и е със срок за погасяване на кредита 12
месеца от датата на подписване на договора, а именно на 10.02.2021 г. Определен е фиксиран
годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 49.7 %. Уговорено е ползване
на дружество гарант, което да гарантира връщане на вноските по кредита срещу такса гарант,
която не е с посочен в договора размер, а в погасителния план и е в общ размер от 1044 лв.,
разпределени на 12 вноски от по 87 лв.
Ищецът е сключил договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити на
25.10.2014 г. с „Бикнел Корп“ ООД, като последното, в качеството му на Дружество гарант се е
задължило да гарантира вземанията на кредитодателя – ищцовото дружество – по отпуснати
потребителски кредити, съгласно сключени договори за потребителски кредити с физически лица,
ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за
отпускане на кредит и същата е била одобрена. Дружеството гарант се е задължило да отговаря
солидарно пред кредитодателя, след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец
и не е събрал дължимите му се суми, включително и по съдебен ред, в срок от две години от датата
на предсрочната изискуемост. В случай, че дружеството гарант изпълни задължения на
кредитополучателя по договор за потребителски кредит, то има право да стъпи в правата на
кредитодателя и да поиска от кредотополучателя възстановяване на сумата на платените
задължения, в това число главница, договорна лихва и законна лихва до датата на плащането,
възстановяване на дължимата такса „гаранция“, ако има такава несъбрана в полза на „Бикнел
Корп“ ООД, както и законната лихва върху платената от дружеството гарант сума за периода от
деня на плащането на задълженията на кредитодателя до окончателното издължаване, както и
разноските за изплащането на задължението към кредитодателя. В договора е уговорено и
възнаграждение в размер на договорената „такса гаранция“ за всеки отделен кредит, дължима от
кредитополучателя. За набиране на клиенти от страна на кредитодателя в полза на дружеството
гарант, последният дължи 5 % от стойността на получената такса гаранция, дължима от
кредитополучателя, която се удържа от кредитодателя.
2
От трето неучастващо в процеса лице – „Изипей“ АД – е предоставена в оригинал Разписка
№ 0700010435198827 от 10.02.2020 г., подписана лично от Р. С., ответник по делото, от която се
установява, че същата е получила сумата от 1450 лв. по процесния договор за потребителски
кредит в деня на неговото сключване.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Безспорно се установи по делото, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за
потребителски кредит от разстояние (онлайн), като е предоставен искания кредит в размер на 1450
лв., като ответникът лично е получил сумата, за което се е подписал под разписката, издадена от
„Изипей“ АД. Последната не е оспорена от страните. Срокът на договора е 12 месеца, който е
изтекъл към момента на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Вземането е ликвидно и
изискуемо към датата на образуване на заповедното производство. Ищецът претендира сумата от
1087 лв., която е неиздължена част от ответника, като същият реално е получил сумата по договора
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител. По делото няма спор, че процесният кредит е именно
потребителски. Още повече, че в отговора на исковата молба са наведени твърдени за
неравноправни клаузи и наличие на дребен шрифт. Извършвайки проверка в тази насока, съдът
констатира, че уговорената в чл. 4 от Договора между страните „такса гарант“ се явява нищожна,
тъй като не е посочен размера на тази такса. Налице е нищожност на клаузата, поради
противоречието й с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, който гласи, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, съгласно алинея 1-ва на чл.
10а от ЗПК, но същите следва да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая, в договора не е посочено по ясен начин как се формира размера на „такса гарант“.
Отделно от посоченото по-горе, чрез включване на „такса гарант“ като дължим компонент на
договора за потребителски кредит се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва,
а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение при неизпълнение, с оглед сключен между
кредитодателя и трето лице договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, по
който ответникът-длъжник не е страна и няма как да влияе на уговорките по същия. Следва да се
има предвид обаче, че в тази част исковата претенция следва да се остави без разглеждане, тъй
като ищецът не е обосновал правния си интерес от водене на установителен иск за вземане, за
което заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено и съдът е дал указания в тази насока, които не
са изпълнени.
Не се установяват други неравноправни клаузи или такива в противоречие с императивни
норми на закона. Следва обаче да се има предвид и въведеното като доводи във възражението по
чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу размера на претендираните лихви – договорна и
мораторна. Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза по искане на ищеца, но определеният
депозит не е внесен и такава не е изслушана, поради което съдът счита, че исковете за договорни
лихви са недоказани по размер и следва да бъдат отхвърлени като такива. Следва да се присъди
само лихва за забава, която се установява чрез електронна програма за изчисляване на лихви, за
което не е необходимо специални знания и съдът установява лихви в размер на 105.72 лв. В този
размер следва да се уважи този иск и до пълния такъв от 119.76 лв. да бъде отхвърлен, като
3
недоказан.
Предвид изложеното съдът счита исковата претенция за доказана до размера на усвоената и
непогасена от ответника главница в размер на 1087.51 лв., лихви за забава в общ размер от 105.72
лв., като се отхвърли иска за лихви за забава до пълния размер от 119.76 лв. като недоказан, както
и иска за договорни лихви в размер на 380.95 лв. като недоказан.
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски в исковото и в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски в заповедното в общ размер на 362.43 лв., в това число за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, и в исковото – 497.43 лв., в това число за разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Така, съразмерно на уважената част от исковете, на
ищеца му се следва сумата от 451.21 лв. разноски в двете производства от общо направени такива
в размер на 902.43 лв. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски в размер на 800
лв. за исковото производство, като е представил Договор за правна защита и съдействие от
03.05.2022 г., приложен към отговора на исковата молба. Ищцовата страна е възразила срещу
размера на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, като съгласно цената на иска
и предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството, следва същият да бъде
намален до 400 лв., съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения на
Висшия адвокатски съвет. Съразмерно на отхвърлената и прекратената част от исковите
претенции, на ответника следва да му се присъди сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед наличието на насрещни престации за разноски, съдът извърши компенсация между двете
суми до размера на по-малката, като следва ответникът да заплати сумата от 251.21 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без разглеждане предявения от „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦАР БОРИС III № 85, ет.МЕЦАНИН, със съдебен адрес: гр. София,
бул. Цар Борис Трети № 85, мецанин, чрез адвокат Р. Д., срещу Р. Р. С., ЕГН: **********, гр.
София, УЛ.БРЕГАЛНИЦА 70, ет.5, ап.15, със съдебен адрес: гр. София, ул. Алабин № 33А,
Търговски дом, кантора 138, чрез адвокат А. П. Г. установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 6 от ЗПФУР, за
установяване на дължимост на такса "Гарант" за периода от 10.06.2020 г. до 10.02.2021 г. в размер
на 783,00 лв., като недопустим, като прекратява производството в тази част.
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „.“ АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦАР БОРИС III № 85, ет.МЕЦАНИН, със съдебен адрес:
гр. София, бул. Цар Борис Трети № 85, мецанин, чрез адвокат Р. Д., срещу Р. Р. С., ЕГН:
**********, гр. София, УЛ. БРЕГАЛНИЦА 70, ет.5, ап.15, със съдебен адрес: гр. София,
ул. Алабин № 33А, Търговски дом, кантора 138, чрез адвокат А. П. Г., по предявения положителен
установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, че
ответникът Р. Р. С., ЕГН: ********** дължи на ищеца „.“ АД, ЕИК . сумите, както следва:
главница в размер на 1087.51 лв. (хиляда осемдесет и седем лева и петдесет и една стотинки) ,
4
главница, ведно със законна лихва от 28.5.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 105.72 лв. (сто и пет лева и седемдесет и две стотинки) за периода от 11.06.2020 г. до
26.05.2021 г., като отхвърля иска за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца за лихви за забава сумата над уважената част от 105.72 лв. до пълния
размер от 119.76 лв., сумата от 380.95 лв., представляваща договорна лихва за периода 10.06.2020
г. до 10.02.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Р. С., ЕГН: **********, гр. София, УЛ.БРЕГАЛНИЦА 70,ет.5,ап.15 да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., представлявано от МАРИО ГЕОРГИЕВ АЛЕКСИЕВ, със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦАР БОРИС III, №19, ВХ. В, ЕТ. 1, АП. 6, сумата от 251.21
лв. (двеста петдесет и един лева и двадесет и една стотинки) за разноски в исковото и заповедното
производство, съразмерно на уважените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5