Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 71/3.6.2020 г.

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

 

Съдия: Ст. Вълчев

 

при секретаря Ст.Гюмлиева и прокурор Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 53 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на „Сараф транс-69” ЕООД със седалище и адрес на управление **, ЕИК *, представлявано от Д.С.С. *** в качеството му едноличен собственик и управител, чрез адв.Д. А.Н. ***, със съдебен адрес ***, кант.16 против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седалище София, бул."Княз Александър Дондуков" №3, представлявана от изпълнителния директор, с която се претендира да бъде осъдена същата да му заплати сумата 600 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в направени от търговеца разноски-платен адвокатски хонорар по анд № 534/2019 г. по описа на Районен съд-Ямбол и платен адвокатски хонорар по канд № 126/2019 г. по описа на Административен съд-Ямбол, по които с Решение № 179/19.07.2019 г. анд № 534/2019 г. на ЯРС е отменено Наказателно постановление № 28-0000759/11.04.2019 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ямбол, с което на дружеството на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на влизане в сила на решението на ЯРС-25.10.2019 г. до окончетелното й изплащане, като се претендират и направените в настоящото дело разноски.

Ищецът твърди, че вследствие на незаконосъобразния акт е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции в общ размер на 600 лева в производството по отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание за ищеца се явява пълномощника му адв.Н., който заявява, че подържа иска на посочените основания и претендира за уважаването му изцяло.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт К. заявява, че иска следва да се уважи, но да не се присъждат на ищеца направените в настоящото производство разноски по съображения посочени в депозирания писмен отговор на исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол изразява становище, че иска е основателен и следва да се уважи.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 28-0000759/11.04.2019 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ямбол на „Сараф транс-69” ЕООД със седалище и адрес на управление **, ЕИК *, представлявано от Д.С.С. *** в качеството му едноличен собственик и управител на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение по чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 КТ.

С Решение № 179/19.07.2019 г. по анд № 534/2019 г. Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление № 28-0000759/11.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ямбол.

Видно от Договор серия Я, №74807/23.04.2019 г. за правна защита и съдействие приложен по горното дело „Сараф транс-69” ЕООД е договорил и заплатил на адв.Д.Н. *** сумата от 300 лева за защита и процесуално представителство, което е било осъществено в хода на производството пред Районен съд-Ямбол.

С решение № 135/25.10.2019 г. по кнахд № 126/2019 г. Административен съд-Ямбол е оставил в сила решение № 179/19.07.2019 г. по анд№ 534/2019 г. на ЯРС.

Видно от Договор серия Я, №74815/01.10.2019 г. за правна защита и съдействие приложен по горното дело „Сараф транс-69” ЕООД е договорил и заплатил на адв.Д.Н. *** сумата от 300 лева за защита и процесуално представителство, което е било осъществено в хода на производството пред Административен съд-Ямбол.

Решението на касационната инстанция е окончателнои влиза в законна сила на 25.10.2019 г.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Същият е допустим, още повече че по силата на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, докладчик съдията Таня Куцарова и Лиляна Папазова делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.

Разгледан по същество искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен.

Нормата на чл.203 АПК  регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.

За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В настоящия случай ищецът твърди, че имуществените му вреди са в резултат на разноските направени в производството по отмяна на наказателното постановление.

Досежно тях съдът приема, че са налице посочените по-горе предпоставки в тяхната съвкупност, поради което претенцията се явява доказана по основание и размер, а именно:

Налице е акт на административна дейност, каквато е наказателното постановление и незаконосъобразността му е установена в нарочното производство за съдебен контрол, развило се по анд № 534/2019 г. на ЯРС и кнахд № 126/2019 г. на ЯАС, приключило с влязло в сила на 25.10.2019 г. решение, по които е отменено Наказателно постановление № 28-0000759/11.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ямбол.

За установяване незаконосъобразността на наказателното постановление ищецът е направил разноски за правна защита и съдействие пред Районен съд-Ямбол и Административен съд-Ямбол, за което съгласно Договор серия Я, №74807/23.04.2019 г. и Договор серия Я, №74815/01.10.2019 г. за правна защита и съдействие е заплатил на адв.Д.Н. общо сумата от 600 лева за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.

От своя страна направените разноски са имуществена вреда за ищеца, т.к. са намалили патримониума му и са пряка и непосредствена последица от наказателното постановление, с което му се налагат санкции засягащи негови законни права и интереси.

В тази връзка не може да се приеме, че  вредите са вследствие на воденото съдебно производство, а не на наказателното постановление. Доколкото първото се развива, за да контролира законосъобразността на санкцията, то двете производства не са самостоятелни, а се касае за единен процес на налагане на наказание и проверка съответствието му със закона. Независимо че съдебното производство е започнало по инициатива на наказания, с това не се прекъсва пряката връзка между наказателното постановление и настъпилите вреди. Лицето не е имало друга легална форма, по реда на която да установи незаконосъобразността и не е било изправено пред избор, за да говорим че е можело да предотврати или ограничи вредите. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017  г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г.

Що се касае до размера на разноските, то адвокатското възнаграждение е определено в резултат на свободна преценка и договаряне на страните и няма основание да се задължи ищеца да се защитава сам, без адвокатска помощ, дори и да има някакви правни познания, след като е преценил че правата му ще бъдат защитени по-добре от специалист, докато Наредба № 1/9.07.2004 г. регламентира само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и максималните такива, които зависят от волята на страните.

Поради това претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди е основателна и следва да се уважи до размера от 600 лева ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на Решение № 135/25.10.2019 г. по кнахд № 126/2019 г. на Административен съд-Ямбол-25.10.2019 г. до окончателното й заплащане.

Съдът счита, че искането на ответника да не се уважава претенцията на ищеца за присъждане на разноски в текущото производство е неоснователно поради следното.

Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Отговорността за разноските в производството по чл.203 АПК във връзка с чл.чл.1, ал.1 ЗОДОВ е уредена в нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 и ал.4 ЗОДОВ, които са специални и дерогира общите разпоредби на ГПК в т.ч. и тази на чл.78, ал.2 ГПК, и последните не могат да намерят приложение в настоящото дело.

Освен това чл.78, ал.2 ГПК предвижда, че ако ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая посочените предпоставки не са налице.

От една страна ответника с издаване на незаконосъобразно наказателно постановление е дал повод за завеждане на делото.

От друга страна за времето от получаване на съобщението за образуване на разглежданото производство до датата на постановяване на решението ответника е бил в състояние да предложи на ищеца споразумение или плащане по предвиден в закона начин, което той не е направил.

Ето защо единствено признанието на иска, без да са извършени реални действия по заплащане на сумата не дават основание да се възложат на ищеца съдебните разноски при уважаване на иска, в който смисъл са определение № 3983/28.03.2018 г. по адм. дело № 3647/2018 г. на ВАС и определение № 3627/21.03.2018 г. по адм. дело № 2643/2018 г. на ВАС.

В съотвествие с изхода на спора и направеното искане ответника дължи да заплати на ищеца сумата 310 лева, представляваща направените по настоящото дело разноски под формата на адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Водим от горното, Я А С, шести административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седалище София, бул."Княз Александър Дондуков" №3, представлявана от изпълнителния директор да заплати на „Сараф транс-69” ЕООД със седалище и адрес на управление **, ЕИК *, представлявано от Д.С.С. *** в качеството му едноличен собственик и управител, чрез адв.Д. А.Н. ***, със съдебен адрес ***, кант.16 сумата 600 (шестстотин) лева ведно със законната лихва считано от 25.10.2019 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените от „Сараф транс-69” ЕООД-*** имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по анд № 534/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Ямбол и по кхахд № 126/2019 г. по описа на Административен съд-гр.Ямбол, по които е отменено Наказателно постановление № 28-0000759/11.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ямбол.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седалище София, бул."Княз Александър Дондуков" №3, представлявана от изпълнителния директор да заплати на „Сараф транс-69” ЕООД със седалище и адрес на управление **, ЕИК *, представлявано от Д.С.С. *** в качеството му едноличен собственик и управител, чрез адв.Д. А.Н. ***, със съдебен адрес ***, кант.16 сумата 310 (триста и десет) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                                       СЪДИЯ : /п/ не се чете