Решение по дело №413/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 248

гр. Несебър, 20.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 413 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Д.” ЕООД, срещу Наказателно постановление № 419034-F399000/14.01.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят счита НП за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Развива подробни съображения в насока, че книгата за дневни финансови отчети не се е намирала в обекта по обективни причина – тъй като е била предоставено за проверка в ТД на НАП, офис Хасково. Намира, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като излага доводи в тази насока. Сочи, че задължението за съхранение на книгата е отпаднало с изменения в Наредбата, поради което следва да се приложи чл. 3, ал. 2 ЗАНН. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.

Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представите отправя искане обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 03.08.2018г. от служители на НАП, сред които и свидетелят А. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, била извършена проверка на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, базар „к.”, зад бар „С.Д.”, стопанисван от „Д.” ЕООД. За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 0264240 от 03.08.2018г. От проверяващите била извършена проверка на документите, които се съхраняват в обекта. Констатирано било, че в обекта има фискално устройство, но не се съхранява книга за дневните финансови отчети. Бил извършен опис на паричните средства в касата, които съответствали на регистрираните във фискалното устройство. При тези констатации на управителя на дружеството било указано да се яви на 08.08.2018г. в съответния отдел на НАП – за представяне на КДФО и за съставяне на АУАН. С оглед констатираните обстоятелства св. А. съставил на жалбоподателя АУАН № F399000 от 08.08.2018г. за извършено нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС вр. чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., който бил връчен на управителя. В дадения срок от него било депозирано писмено възражение в насока, че към момента на проверката книгата се е намирала в счетоводството на дружеството в гр. Хасково, с цел предоставянето й за проверка на ТД на НАП Хасково по искане на дирекцията. Към възражението било приложено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-16002617166897-040-003 от 14.06.2018г. от ТД на НАП гр. Пловдив до управителя на „Д.” ЕООД. От показанията на св. Мартинова (водеща счетоводството на дружеството жалбоподател) се установява, че действително през юни 2018г. от териториалната дирекция били изискани документи във връзка с продажби и изпращане на стоки чрез куриерска фирма „Еконт”. За тази цел КДФО от обекта била подготвена и предоставена в дирекцията със съответните копия, като била върната незабавно след проверката в търговския обект. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства АУАН № F399000 от 08.08.2018г., протокол за извършена проверка № 0264240 от 03.08.2018г., ведно с опис на паричните средства в касата и дневен отчет за 03.08.2018г., възражение срещу АУАН, ведно с искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-16002617166897-040-003 от 14.06.2018г. от ТД на НАП гр. Пловдив, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на актосъставителя А. и свидетелката Мартинова. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Страните не оспорват фактическата обстановка, като възражения на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че описаното в НП нарушение се установява от доказателствата по делото. Според чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, лицата по чл. 3 със стационарен търговски обект са длъжни да съхраняват в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по продажба на стоки и в който е монтирано фискално устройство, към момента на проверката не се съхранявала посочената книга. Ето защо с поведението си търговецът формално е нарушил чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Съдът обаче приема за доказано по делото, че КДФО не се е намирала в обекта по обективни причини. Видно от искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-16002617166897-040-003 от 14.06.2018г. от ТД на НАП гр. Пловдив друга териториална дирекция от структурата на НАП, с цел извършване на проверка, е изискала от търговеца доказателства и данни (вкл. за 2018г.) за извършените покупки и продажби на стоки, получени от доставчика или изпратени до клиента чрез куриерски услуги, ползвани от „Еконт” и „Лео Експрес”. Същевременно от разпита на св. Мартинова се установява, че точно в деня на проверката книгата за 2018г. е била изискана в счетоводството на дружеството за окомплектоване на необходимите документи във връзка с цитираното искане. При установения проблем с липсата й в търговския обект същата била незабавно върната в него. Тези обстоятелства не се оспорват от наказващия орган и се доказват в процеса с показанията на св. Мартинова и цитираното искане. При тези данни съдът намира, че книгата не се е намирала в обекта единствено с цел да бъдат изпълнени разпореждания от органите на НАП. Ето защо макар формално съставът на нарушението да е бил осъществен, то същото е било извършено по обективни причини и единствено с цел да бъдат изпълнени указанията на друга дирекция на НАП. Следователно поведението на жалбоподателя не може да се квалифицира като нарушение.

Извън изложеното, дори в случая да се приеме, че обективно е налице състав на нарушение, то според съда е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Принципно обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, са с висока значимост. В случая обаче е налице изключително обстоятелство, което характеризира процесното нарушение като такова с много по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Видно е, че търговецът е водел редовна отчетност, като при извършената проверка в обекта не са констатирани различия между фактическата наличност и тази, регистрирана във ФУ. Наред с това по делото се доказа, че причината за липсата на книгата е обективна. На практика търговецът е иззел книгата от търговския обект, тъй като се обслужва счетоводно от външно лице (св. Мартинова), което е следвало да се запознае с определени документи (вкл. КДФО за 2018г.), за да може се осигурят необходимите данни за друга проверка, провеждана от органите на НАП. Последното обстоятелство се отчита като изключително такова по смисъла на чл. 28 ЗАНН и характеризира случая като такъв с много ниска степен на обществена опасност. Наред с това не са настъпили и вредни последици, тъй като очевидно всички продажби са включени в отчета за деня на проверката. Ето защо крайният извод на съда е, че дори да се приеме формалното наличие на нарушение, то представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и търговецът не е следвало да бъде наказван с налагане на административна санкция.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради което не следва да се обсъждат останалите, наведени от жалбоподателя доводи. 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 419034-F399000/14.01.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „Д.” ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: