№ 276
гр. Велико Търново , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря СТЕФКА С. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20214110200097 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "*******" ЕООД, представляван от управителя ***, чрез
пълномощника адв. Григоров от ВТАК, който останал недоволен от НП № 544472-
F526983/14.05.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – В. Търново в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, му е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500 лева. В жалбата се сочи, че
при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалноправните и материалноправни норми, водещи до неговата незаконосъобразност
и неправилност - подробно изложени. Моли за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния представител, поддържа
жалбата с изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото
наказателно постановление и претендира сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт **, изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно
и законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му
1
и моли за неговото потвърждаване. претендира и направени разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 19.11.2019 г. на жалбоподателя е съставен АУАН № F526983, във връзка с
извършена на 15.11.2019 г. проверка /ПИП № 0013533/15.11.2019 г. и ПИП №
0013534/15.11.2019 г., приети като доказателство/ от служители на НАП, на търговски обект
– "склад за дърва", находящ се в гр. *********** от „*******" ЕООД. В хода на проверката
е установено, че при извършена контролна покупка от проверяващия екип на 1 чувал пелети
/15 кг./ на стойност 6 лева, от фискално устройство с ИН на ФУ ОТ257873 и ФП № 03490753
е издаден фискален бон № 0000621/15.11.2019 г., в който не са посочени - наименование на
стоката, количество и стойност по видове закупени стоки, а е изписано само за закурпен
артикул „департ 2” за сумата 6,00 лева – квалифицирано е като нарушение по чл. 26, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Актът за административно нарушение е връчен надлежно на управителя на
въззивника – *** на 19.11.2019 г., без възражения, като такива са постъпили и в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН - на 21.112019 г. /вх. № 30658 при ответника по жалбата/.
Позовавайки се на констатациите в посочения АУАН, на 14.05.2020 г. е издадено и
атакуваното НП № 544472-F526983/14.05.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности” – В. Търново в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е
наложена "Имуществена санкция" в размер на 500 лева.
Наказателното постановление е връчено на управителя – *** на дата 08.01.2021 г. и е
обжалвано в законоустановения срок /вх. № от 15.01.2021 г./.
Съгласно приетата по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по
акта. Представени и приети като доказателства са и ПИП № 0013533/15.11.2019 г. и ПИП №
0013534/15.11.2019 г. от проверка, ведно с процесния фискален касов бон № 0000621, опис
на паричните средства, дневен финансов отчет, два броя протоколи за сервиз от 01.07.2019
г. и 23.09.2019 г. от "****ООД по повод Уведомление от "*******" ЕООД, гр. *** за
унищожен паспорт на касов апарат с № ОТ257873, съкратен отчет на фискална памет,
КЛЕН, два броя Декларации от лица, работещи по трудови/граждански правоотношения,
Възражение вх. № 30658/21.011.2019 г. и приложена към него Епикриза, издадена от
Клиника по ******.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от
2
правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
При извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения на установеното
в ЗАНН производство по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички
изискуеми по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са връчени по надлежния ред на
представляващия дружеството управител. Извършеното нарушение е установено по
несъмнен и безспорен начин от страна на административнонаказващия орган и правилно е
наложена имуществена санкция на "*******" ЕООД за извършено нарушение на чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, издадена от Министерство на финансите. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4,
т. 4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: т. 4.
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. По силата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде
четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително
следните реквизити: т. 7- наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. В разглеждания случай
безспорно се установи /от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели и
приложените писмени доказателства/, а не се спори и от самия жалбоподател, че е извършил
продажба на 1 чувал пелети /15 кг/ на стойност 6.00 лева, за което е издал фискален бон №
№ 0000621/15.11.2019 г., в който не са посочени - наименование на стоката, количество и
стойност по вид закупени стоки, а е изписано само за закупен артикул „департ 2” за сумата
6,00 лева, каквото е императивното изискване на чл. 26, ал. 1, т. 7 от горепосочената
наредба. С оглед гореизложеното, съдът приема, че като не е посочил вида на закупената
стоки/услуги, количеството и единичната им стойност в издадения от него фискален бон,
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба№ Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ.
Във тази връзка изложените възражения в пункт І от жалбата - относно неправилна
правна квалификация, а именно непосочване на разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС към, която
препращала нормата на чл. 185 ал. 2 от същия закон, настоящият състав не споделя и намира
за неоснователни, както и определящи НП като незаконосъобразно. Дори и такава да беше
налице, това не би довело до незаконосъобразност на НП. Съобразно чл.118, ал.4 ЗДДС
министърът на финансите издава наредба, с която се определят: 1. условията, редът и
3
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност; 2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях; 3. изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4.
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни,
формата и сроковете на подаването им. В този смисъл, чл.118, ал.4 ЗДДС дава легитимация
на министъра да регламентира посочените обществени отношения с подзаконов акт –
наредба, като непосочването или посочването на тази разпоредба във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 7
от Наредбата не нарушава по никакъв начин правото на защита на наказваното лице. Дори
нещо повече, тъй като допуснатото нарушение е такова с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и запълващо състава на бланкетната норма на чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС / "… извърши или допусне .. нарушение на нормативен акт по неговото
прилагане …", какъвто е и настоящия случай/ - както правилно е посочена в НП,
ирелевантно се явява, дали е посочена привръзката на тази норма с чл.118, ал.4 ЗДДС. Така
посочената норма на чл. 118, ал. 4 ЗДДС не очертава състава на допуснатото нарушение,
поради което и няма как да се приеме, че посочването или непосочването на същата
ограничава правото на защита на жалбоподателя. В случая не е нарушена никоя от
хипотезите на тази норма, доколкото тя единствено би илюстрирала компетентността на
министъра да издаде подзаконовия акт.
По отношение на наведеното, че не е обсъдено възражението на жалбоподателя,
съдът намира, че същото е неоснователно. Фактически, а и от доказателствата по делото
личи, че при съставяне и връчване на АУАН на управителя на дружеството - жалбоподател,
такива /възражения/ не са направени. Действително в законовия срок е депозиран документ
пред наказавщия орган именован "възражение", но от същината на изложеното се
установява, че не се спори съдържанието на фискалния бон и по точно констатираната липса
на реквизити на същия, а се обсновава наличие на техническа грешка и се моли за
снизхождение. По този начин жалбоподателят е признал фактите, установени от
контролните органи, което е обусловило и заключението в НП, че срещу АУАН не е
постъпило възражение. Изложеното мотивира съда да отхвърли и това възражение на
жалбоподателя за съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на
наказаното лице.
Непосочването на ЕГН на свидетеля по акта /АУАН/ също не може да бъде
възприето като съществено нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице.
По аргумент от нормативното разрешение, дадено с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
наказателното постановление може да бъде издадено въпреки допуснати нередовности в
4
АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор. Следователно
не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на
издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения при
съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които
обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или
възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, могат да релевират наличието на отменително основание. В случая
непосочването на ЕГН на лицето, отразено като свидетел при съставяне на АУАН и
подписало акта в това качество, не представлява и не може да бъде квалифицирано като
съществена нередовност в съдържанието на АУАН, и то, от категорията на посочените по-
горе.
Останалите възраения в жалбата също са неоснователни и не намират опора в
доказателствения материа, поради което следва да се отхвърлят.
Във връзка с изложените в жалбата оплаквания, че в случая не са настъпили вредни
последици за фиска и административнонаказващият орган е следвало да обсъди наличието
на маловажност и приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Действително наказващият орган не е извършил преценка по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН
дали деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, но същото не
съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази
връзка настоящата съдебна инстанция не приема, че случаят е маловажен, за да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Самото нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение със същите по вид нарушения, типично е за вида
си ислучаят не може да се квалифицира като маловажен. Следва да се отбележи, че всяко
регистрирано като търговец лице е длъжно да спазва законодателството, включително и
данъчното такова, във връзка с дейността на представляваното от него дружество.
При индивидуализация на наказанието е отчетено от административнонаказващия
орган, че нарушението е първо за дружеството, като е наложена санкция в минималния,
предвиден в закона размер от 500 лева.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция счита, че правилно дружеството е
подведено под санкцията на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В случая не се спори, че фискален бон е бил издаден, поради
което санкцията следва да бъде наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, но тъй като
не води до неотразяване на приходи, следва да бъде определена съобразно изречение второ,
като се наложи имуществената санкцията по ал. 1 - в размер от 500 до 2 000 лева за
юридическите лица и едноличните търговци /актуалната към момента на извършване на
нарушението разпоредба/, т. е. да бъде наложена при условията на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДДС. Неотразяването на втората хипотеза /изр. 2/ обаче не води до отмяна на НП поради
5
неговата незаконосъобразност. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, изр. първо от ЗАНН дава
възможност на въззивния съд да потвърди, да измени или отмени наказателното
постановление, като изменението не следва да се ограничава само в изменение на размера
на санкцията. То може да касае и промяна на санкционната разпоредба, стига да не се налага
по-тежко по вид и размер наказание, в разрез с принципа за неутежняване положението на
дееца, което действие е наложително при иначе установено по несъмнен начин деяние, при
което липсва основание за прилагане разпоредба за маловажен случай и при правилно
съотнесено фактическо описание на нарушението към посочена като нарушена норма /както
е и в случая/. Нещо повече, при правилна квалификация на деянието, каквато е направена
още със съставянето на АУАН и след това преповторена в издаденото въз основа на него
НП, правилно определяне вида и размера на санкцията, дори неотразяването на тази
хипотеза не следва да води до отмяна на НП само на това основание, при положение, че не
са налице други нарушения на процесуални и материални разпоредби и наказанието е
справедливо. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 57 от ЗАНН, регламентираща
съдържанието на наказателното постановление не изисква дори цитиране на санкционната
разпоредба, а е достатъчно да се посочи нарушената такава и наложеното наказание като вид
и размер, за да бъде то законосъобразно. В случая, НП е издадено за деяние, което е
осъществено и доказано от фактическа страна, като описанието му съответства на правната
норма, посочена като нарушена. Наложената имуществена санкция е в минималния размер,
предвиден от законодателя за този вид нарушение. В този смисъл, атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и
административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на
наказващия орган в негова полза следва да се присъдят разноски съразмерно с потвърдената
част от НП. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се
има предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63, ал. 3 от ЗАНН). По
смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. Разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба
за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27 е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. Предвид това съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото,
съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
размер на 80 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Национална агенция по
приходите, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи отдел "Оперативни дейности" - В. Търново - чл. 6, ал. 5 от Закона за НАП - по
6
арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 2 от Закона за НАП вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 544472-F526983/14.05.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности” – В. Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на „*******" ЕООД, представляван от управителя ***, е наложена "имуществена
санкция" в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 26, ал. 1,
т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „*******" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, общ. *****
да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80 лева, направени по делото
разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - В. Търново в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7