Решение по дело №7458/2019 на Районен съд - Бургас

 

                                                Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 310                                      22.01.2020г.                                      град Бургас

                         

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав

На  дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

                                                                            

                                                                                                                                                               

Секретар  Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 7458 по описа за  2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Х.Д.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, с която е предявил срещу ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  район Триадица, ул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет. 4, представляван от изпълнителния директор С. Я., /съгласно уточнението от 24.09.2019г./ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с  чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответника, че сключения между страните договор за кредит № ***  от 29.01.2019г.  за сумата от 600 лв. е недействителен /нищожен/ поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Претендира се присъждане на разноските по делото. Ангажирани са доказателства. В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Депозира, чрез упълномощения си процесуален представител писмени молби, в които поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи, ведно с разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен е депозирал писмен отговор, в който е оспорил иска, за което е изложил подробни съображения. С допълнително становище, депозирано по повод уточнението на ищцата, ответникът е заявил, че счита, че се касае за недопустимо изменение на основанието и петитума на предявения иск. По същество излага възражения за неоснователност на исковата претенция и моли съдът да отвърли иска. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание, ответникът, не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с  чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК.

 По делото страните не спорят, че по повод одобрена заявка, подадена от ищцата от нейният имейл ***@yahoo.it, помежду им е сключен в електронна форма по силата на електронно потвърждение от ищцата- кредитополучател от същият имейл договор за потребителски кредит № *** от 29.01.2019г., по силата на който съгласно Приложение 1 към договора кредитодателят- ответник „КРЕДИСИМО” ЕАД е предоставил на ищцата в заем, а същата е получила сумата от 600 лв., при възнаградителна лихва в размер на 41.24% и ГПР 50 % със задължение да върне на кредитора сумата от 620.64 лв. в срок до 28.02.2019г.

         На същата дата -29.01.2019г., ищцата е сключила договор за предоставяне на поръчителство с „***“ ЕООД, съгласно който последното се е задължило да поръчителства за задълженията й към ответника по горепосочения договор за кредит. За предоставеното поръчителство е договорено възнаграждение в размер на 177.51 лв.

По делото е представен и  договор за поръчителство 29.01.2019г., сключен от ответниния кредитор „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя„***“ ЕООД, по силата на който последният се е задължил спрямо кредитодателя да отговаря солидарно с ищцата за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит.

Ищцата твърди, че договора за кредит, сключен с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД  е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

  Съдът намира, че процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на този закон.

  Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

Съгласно параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Посочения в случая в договора за кредит ГПР е 50%, но въпреките клаузата на т. 11 от раздел VII от общите условия на договора за кредит, липсва изрично посочване на действителната обща сума, дължима от потребителя. Така в графа ”разходи по кредита“ не фигурират общите разходи за потребителя, в това число възнаграждението за поръчителя, което е допълнителна услуга, пряко свързана с кредита, тъй като нейната стойност се отразява пряко на стойността на годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишния лихвен процент /ГПР/ отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и не може съгласно ал. 4 на чл. 19 от ЗПК да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. в случая да надвишава 50%. Очевидно невключвайки възнаграждението за поръчителя, действителния ГПР надвишава предела на чл. 19, ал. 2 от ЗПК и води на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК до недействителността на клаузата, определящо го в този размер.

         Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Затова, като не е включил възнаграждението за поръчителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона и договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.

Що се касае до изискванията на чл. 11, ал. 1, т т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва съдържа и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

 Видно от съдържанието на договора, случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, погасителен план изобщо липсва, а посочения в договора общ размер на всички плащания не съдържа разбивка по пера, показваща отделните задължения, които включва по погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи и др., което според съда представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

На следващо място съгласно чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като ал. 2 на чл. 10а от ЗПК установява забрана за кредитор да да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

                В случая в чл.4, ал.1 от договора за кредит и в чл.12 от раздел III от общите условия към него, в тежест на ищцата е уговорено задължението да предостави на заемодателя обезпечение – банкова гаранция в 10-дневен срок от подаване на заявлението или поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. По делото липсват данни за начина, по който ищцата е избрала да предостави обезпечение на кредитодателя. Такова липсва и представеното приложение № 1 към договора за кредит, както и в стандартния формиляр за предоставяне на информация по кредита.

       Следва да се отбележи, че в случая, макар договорите за поръчителство да са сключени от всяка от страните по делото с „***“ ЕООД, след извършена по реда на чл. 23 от ЗТР справка в търговския регистър се установи, че е едноличен собственик на капитала на дружеството -поръчител е именно ответникът „Кредисимо“ ЕАД. Това означава, че със сключване на договора за предоставяне на поръчителство, под предлог за обезпечение чрез поръчителство за гарантиране на събираемостта на задълженията на ищцата по договора за кредит, всъщност се цели заобикаляне и на забраната на чл.10а, ал. 2   от ЗПК, т.к. сумите, дължими от ищцата като възнаграждение за „поръчителството“, в крайна сметка се получават от „Кредисимо“ ЕАД. Това води до допълнително оскъпяване на кредита, с което се преследва забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора. 

 Това означава, че съгласно чл. 21 от ЗПК поради заобикаляне изискванията на този закон договорът за потребителски кредит е нищожен и поради нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

С оглед гореизложеното на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК искът се явява основателен, тъй като по делото се установи, че сключения между страните договор за кредит е нищожен поради нарушения на на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, с оглед на което на основание чл. 23 от ГПК следва, че ищцата дължи само чистата стойност на кредита.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК поради изцяло уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 450 лв. съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между ищцата Х.Д.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, и ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  район Триадица, ул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет. 4, представляван от изпълнителния директор С. Я., че на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК сключения помежду им договор за потребителски кредит № *** от 29.01.2019г.  е нищожен поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  район Триадица, ул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет. 4, представляван от изпълнителния директор С. Я., ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК направените по делото разноски в общ размер от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.

Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                      

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

Вярно с оригинала!

ММ