Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 14.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНКА КИТОВА
при секретаря Т.Ч.
с участието на прокурора:
като разгледа докладваното от съдия
Китова НАХД № 214 по описа на съда
за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания .
Образувано е по жалба
от К.Г.Д.
с ЕГН ********** с адрес *** против Наказателно постановление № 20-0271-000682 от 14.05.2020 г. на Началника група на РУ – Харманли при
ОДМВР Хасково, с което на основание основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175 ал.1 т.5 от Закона
за движение по пътищата му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за 2 месеца за нарушение по чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност
на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че е допуснато
нарушение на процесуалните правила, като били нарушени чл.42, ал.1,т.3 от ЗАНН,
респ. чл. 57, ал.1,т.5 от ЗАНН, досежно съставомерни признаци от състава на
нарушението в АУАН и НП. Оспорва се изцяло законосъобразността на АУАН и НП
като се твърди, че са издадени при нарушение на процесуалния закон, които били
съществени такива. Жалбоподателят твърди, че била нарушена разпоредбата на
чл.40, ал.3 от ЗАНН. В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли жалбоподателят
редовно призован, се явява лично и поддържа
въззивната жалба.
Административно – наказващият орган, редовно призовани не
изпращат представител и не се представлява.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната
жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената
проверка на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на
чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2020 г. в
13:52 часа в гр. Харманли на бул. ****”
като водач на лек автомобил „
Фолксваген Поло” с per № ****, на
паркинга на Културния център управлява
собствения си лек автомобил, като участник в пътнотранспортно произшествие не
остава на място за установяване на последиците от произшествието и не уведомява
компетентните органи на МВР, поради което е извършил нарушение :не спира и не
установява последиците от ПТП, с което е нарушил разпоредбата на чл.123
ал. 1 т.1 от ЗДвП.
АУАН е предявен на
жалбоподателят, като същият не е направил възражение по него. Въз основа на
горният АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е възприета същата фактическа
обстановка. Актът за установяване на административно нарушение е съставен въз
основа на видеозаписи от камерите, в присъствие на
свид. М.А..АУАН е предявен на жалбоподателя, който подписал същия, като
същият е вписал, в съответната графа, че няма възражения по него. Препис от
АУАН е връчен на К.Г.Д. на дата, на
която е съставен - 25.04.2020г. Възражения
срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са
постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.
НП е издадено на 14.05.2020г.
и е връчено на жалбоподателя на 29.05.2020 г., видно от
отбелязването върху НП. Дадената в НП квалификация на нарушенията напълно
съвпада с тази в АУАН.
В АНП е приложена Заповед МЗ 8121з-515/ 14.05.2018 г. на Министъра на твътрешните работи, в която са
посочени длъжностните лица от МВР, които имат право да съставят АУАН и издадат НП за
установени нарушения по Закона за движение по пътищата, от която е
видно, че на Началник
група „ Пътна полиция” в РУ към ОДМВР
Хасково гр. Хасково
е възложено да издава НП по ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства –
показанията на актосъставителя П.И.К., (л.30 ), на свидетеля М.Н. А. (л.19-20), заверен препис на Заповед №8151з-515/14.05.2018 г. на Министър В. Р..
Доказателствената съвкупност е
вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради
което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК,
подробен неин анализ не се налага.
Въз основа на горе установената
фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима,
доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо
лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на
обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния и
материалния закон
При разглеждане
на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция
по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на
това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр.
чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма.
Налице е и
редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено
надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
но не и към законосъобразността на неговото издаване.
Съдът счита, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление по следните съображения:
Актът за
нарушение има функция да повдигне обвинението и да очертае от обективна и
субективна страна предметът на доказване, като от съществено значение с оглед
правото на защита на жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението и
съответстващата пълна правна квалификация. В акта за нарушение е посочено само,
че водачът на 14.04.2020 г. в 13:52 часа в гр. Харманли на бул. **** на паркинга
на Културния център управлява собствения си лек автомобил „ Фолксваген
Поло” с per №*****, като участник в пътнотранспортно произшествие
не остава на място за установяване на последиците от произшествието и не
уведомява компетентните органи на МВР. В нарушение на чл.42, т.4
от ЗАНН липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е
извършено. Липсва конкретно посочване, какви точно обстоятелства са настъпили, за да
се приеме, че е осъществено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
Разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП дефинира "Пътнотранспортно
произшествие" като събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Тези фактически обстоятелства, касаещи нараняване на хора, материални
щети, за кого са настъпили липсват, поради което е невъзможно както да се
приеме, че е настъпило ПТП, което е елемент от обективната страна на
нарушението, така и деянието да бъде правилно квалифицирано. При издаването на
наказателното постановление също е допуснато нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН,
тъй като фактическата обстановка и в него страда от същия порок-липсва описание
на фактическите обстоятелства, касаещи съставомерни признаци на
деянието.
Освен изложеното
следва да се отбележи и друго нарушение, което също е съществено, тъй като
рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя. В акта за нарушение
деянието е квалифицирано по чл.123, ал.1, т. 1 от ЗДвП, което е задължение на участника в ПТП
за дължимо поведение от него,като водач на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. На
жалбоподателя е вменено и нарушението, че не уведомява компетентните органи на
МВР, което съставлява нарушение при наличие на пострадали хора и се субсумира
под правната норма на разпоредбата на чл.123, ал.1,т.2, буква «а» от ЗДвП.
Пострадали хора обаче не са установени по делото, поради което описаното
деянието не е съответства на правната квалификация вписана в АУАН и НП. В този
смисъл е допуснато нарушение, като деянието не е квалифицирано при ясно и
точно посочване на пълния законов текст, обосноваващ административно-наказателната
отговорност, както и правната квалификация на нарушената норма в АУАН и НП не
съответства на фактите изложени в обстоятелствената им част.
Не на последно място,
въззивната инстанция намира за
основателни наведените доводи за допуснато съществено нарушение на особената
административно наказателна процедура в насока нарушение на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН. Такова се доказва именно чрез събраните доказателства.
Принципът е даден в
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която, актът за установяване
на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които присъстват при извършване или установяване на нарушението.
Когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се
яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие /чл. 40, ал. 2
от ЗАНН/. Безспорно, процесният АУАН не е съставен на датата на
нарушението, която се визира в него, а едва на 25.04.2020г., което изключва
приложение на хипотезата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН. При това положение и доколкото е съставен в отсъствието на
лицето, посочено като нарушител, то следва органът да докаже и наличие на
установените предпоставки, за да е законосъобразен крайния акт – наказателното
постановление.
В показанията на свидетелите
пред въззивния съд еднопосочно се излага, че нарушителят е известен на
контролните органи. Свид.П.К., актосъставител твърди, че АУАН е съставен след
получаване на писмо от Общена Харманли и видеозаписи от камерите. По делото
обаче липсват данни жалбоподателят К.Д. да е търсен за съставяне на АУАН, нито че не е намерен на адреса си
/въпреки че е "известен" на органа/, или че не се явява след покана
за съставяне на акта. Прилагайки правилото на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН актосъставителят следва да спазва установеното в тази
норма, като даде възможност на лицето да се яви или да изпрати валидно
упълномощен представител, който да присъства при съставянето на АУАН на дата 25.04.2020г.,
но след като му се отправи покана за явяване за определената дата, посочена в
акта.
Получаването от
санкционираното лице само на препис от акта на 25.04.2020г., без реално същото
да присъства или поне да е надлежно поканен да присъства на неговото съставяне,
не санира нарушенията на процедурата по чл. 40 от ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, при липса на особените
предпоставки за това, в случая се явява процесуално нарушение, което опорочава
административно-наказателна процедура и прави крайният акт незаконосъобразен.
Така твърдяното от
жалбоподателя нарушение на чл. 40 от ЗАНН се доказва, а и същото, като водещо в конкретния случай до
нарушаване на правата на нарушителя да присъства при съставяне на АУАН и да се
запознае със обективните и субективни предели на административно-наказателното
обвинение, се явява съществено такова. Констатираното съставлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
извън горепосочените.
Приложението на изключението
на чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН от правилото на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН предпоставя редовно връчена на нарушителя покана,
каквато няма в това производство. Без да има изпълнение на визираната по-горе
законова предпоставка, АУАН не може да се счита задочно съставен в отсъствие на
нарушителя, поради неявяването му след покана в хипотезата по чл. 40, ал.
2, пр. 2 от ЗАНН.
По
разноските
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото
такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за
присъждане на разноски в размер на 400,00 лева /л.17/ за заплатено адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие е
удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си
размер.
Разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Хасково като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така
Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм.
д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
С оглед на изложеното и на
основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0271-000682 от 14.05.2020 г. на Началника
група на РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, с което на К.Г.Д.
с ЕГН ********** с адрес *** на основание основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.1 т.5 от Закона за
движение по пътищата и е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за 2 месеца за нарушение по чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ХАСКОВО да заплати на К.Г.Д. с ЕГН **********
с адрес ***, сумата от 400 ( четиристотин ) лева, представляваща
разноски по НАХД № 214/ 2020г. на РС –
Харманли за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: