РЕШЕНИЕ
№
Гр.София,
………. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XIV-ти въззивен състав в публично
съдебно заседание нa седемнадесети март две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ ДЕЧЕВ
КРИСТИНА
ГЮРОВА
при участието на секретаря Б. Гешева и в присъствието на прокурора Калина Накова, като
разгледа докладваното от съдия Дечев
ВАНД № 3248/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК:
С
решение от 05.03.2020 г., постановено по НАХД № 20913/2018 г., СРС, НО, 22-ри
състав, е признал обвиняемия К.П.Г. за виновен в това, че на 08.03.2017 г.,
около 16.45 часа в гр. София, район Кремиковци, в офис, находящ се на ул. „*********, в качеството му на длъжностно лице –
управител на „А. Т.“ ЕООД, осъществяващ ръководна работа и управление в
посоченото юридическо лице, при изпълнение на функцията си по ръководство и
управление на дейността на дружеството, чрез нанасяне на удар с ръка в областта
на лявата половина на главата, причинил на И. С. П.лека телесна повреда, изразяваща
се в маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана в долно-задния й квадрант,
което увреждане реализира медико-биологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, като телесната повреда е причинена на П.в
качеството му на длъжностно лице, осъществяващо ръководна работа в посоченото
юридическо лице (П.е назначен на длъжност търговски директор в „А.Т.“ ЕООД с
трудов договор № 10/05.02.2016 г. и длъжностна характеристика към него от
05.02.2016 г.), при и по повод изпълнение на функцията му по организация,
контрол и ръководство на дейността в дружеството, явяващо се престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност налагайки му административно
наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3
от НПК е осъдил обвиняемия К.П.Г. да заплати в полза на държавата сумата от
300.00 лева, направени в хода на досъдебното производство разноски, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, сумата в
размер на 5,00 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист по сметка на първоинстанционния съд.
Срещу така постановения съдебен акт е
подадена въззивна жалба, ведно с допълнение към нея от защитника на обв. К.П.Г.,
в които се излагат аргументи за неговата незаконосъобразност и необоснованост.
Сочат се съображения за некоректен доказателствен анализ, изразяващ се в
кредитиране показанията на пострадалото лице, като подкрепящи се от тези на св.
К.св. М.-П.и св. Т., без обаче да са отчетени противоречията между тях, и при
пълно игнориране на показанията на св. Д., св. Т. и св. С.. Излагат се доводи
за липса на обективност в показанията на св. П., произтичаща от неговата
заинтересованост от изхода на делото. Поддържа се тезата за недоказаност на
причинно-следствената връзка между инкриминираните събития и телесното
увреждане на св. П., наложило приемането му във ВМА на 10.03.2017г., който
извод се обосновава и със заключението на изготвената по делото СМЕ. Като
аргумент в подкрепа на тази теза се сочи и наличието на издаден болничен лист
на пострадалия, но не за проблем с ухото, а с диагноза „хипертонично сърце без
/застойна/ сърдечна недостатъчност“, което обстоятелство се твърди да е
залегнало в решение № 3163/27.02.2020 г. и решение №13980/12.11.2020 г. на
Върховния административен съд. Възразява се срещу квалификацията на деянието,
като такова по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. Предлага се въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да признае
обвиняемия К.П.Г. за невиновен в извършването на престъплението, за което е
предаден на съд, алтернативно се моли делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд.
В разпоредително заседание на
11.11.2020 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и
свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В проведеното на 18.01.2021 г.
съдебно заседание, въззивният съдебен състав прецени, че за изясняване на
делото от фактическа страна и правилното му решаване, следва да бъде проведено
въззивно съдебно следствие на осн. чл. 327, ал. 4 от НПК, поради което допусна
и назначи допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на
въпросите: Какъв е характера и медико-биологичната характеристика на телесните
увреждания, причинени на И. С. П.? Какъв е механизмът на получаване на
травматичните увреждания? Възможно ли е уврежданията, които са били
претендирани от И. С. П., във връзка със случилото се на 08.03.2017 г. да са
били получени по-рано или по-късно до приемането му в болницата на 10.03.2017
г., поради някакво друго заболяване?
В открито съдебно заседание на
17.03.2021 г. е проведено въззивно съдебно следствие, в рамките на което след
изслушване на вещото лице д-р А.С., по делото е приета назначената от въззивния
съд допълнителна съдебно-медицинска експертиза, със задача да даде отговор на
посочените по- горе въпроси.
В хода на съдебните прения пред
въззивния съд, защитникът на обвиняемия Г. – адв. В., поддържа подадената
въззивна жалба и допълнението към нея,
по съображенията, изложения в тях. Счита, че обвинението не е доказано по
необходимия категоричен начин, a почива на предположения. Застъпва становището,
че заключението на допълнителната СМЕ не доказва съществуването на пряка
причинно-следствена връзка между инкриминираното деяние и констатираното при
пострадалия, телесно увреждане. Счита, че това експертно заключение е и
некомпетентно изготвено, тъй като според защитата същото игнорира огромна част
от доказателствения материал, доказваща, че пострадалият е имал увреждане на
дясното си ухо, както и двустранно намаление на слуха. Подчертава, че решенията
на ТЕЛК и НЕЛК, са били отменени от ВАС, тъй като издаденият на пострадалия
болничен лист, е за исхимична болест на сърцето, а не за проблеми със слуха.
Счита, че последващата инцидента, медицинска документация не обосновава извод
за наличие на пряка връзка между констатираните в тях увреждания при
пострадалото лице и датата на самия инцидент. Твърди, че обясненията на
обвиняемия, в които същият отрича да е нанасял удар на пострадалия се подкрепят
не само от показанията на служителите на фирмата, но и от показанията на
случайни очевидци. Позовава се на противоречия в показанията на пострадалото
лице и на св. К.които не са били обсъдени от районния съд. Оспорва наличието на
квалифициращите обстоятелства по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК. Моли съдът да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да оправдае
обв. Г..
Представителят на Софийска градска прокуратура
счита жалбата за неоснователна, а решението на първoстепенния съд за правилно и
законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Сочи, че противоречията в
свидетелските показания са били успешно преодолени чрез заключенията на
назначените по делото СМЕ, от които се установява механизма на причиняване на
телесното увреждане при пострадалото лице, с оглед на което правилно
подсъдимият е бил признат за виновен от СРС. В тази връзка моли за потвърждаване
на решението на първостепенния съд.
Редовно призован, подсъдимият К.Г. не се
явява в заседанието пред въззивния съд и не изразява становище.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, XIV -ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, констатира следното:
Производството пред първата инстанция е
протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК при
внесено предложение на прокурор при СРП за освобождаване на обвиняемото лице от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За да постанови обжалваното
решение, с оглед спецификата на особените правила, установени в глава XXVIII от
НПК, първостепенният съд надлежно е приобщил събрания на досъдебното
производство доказателствен материал, като в хода на съдебното следствие е
събрал и проверил, и гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля
П.и обясненията на обвиняемия Г..
Пред настоящата съдебна инстанция бяха
събрани нови доказателства – бе проведен разпит на вещото лице д-р А.С. и бе
прието заключението на допълнителната СМЕ, допусната от въззивния съд, както и
бяха приобщени нови писмени доказателства.
Целта на новосъбраните по делото
доказателства бе с оглед възраженията направени, в жалбата срещу
първоинстанционното решение и в тази връзка за проверка на твърденията на
пострадалото лице.
Въззивната инстанция счита, че
първостепенният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото на
база събрания доказателствен материал, като новосъбраните такива пред
настоящата инстанция не само не доведоха до промяна във фактическите изводи на
първостепенния съд, а даже напротив - изслушаното заключение на допълнителната
СМЕ и допълнителния разпит на вещото лице по категоричен и несъмнен начин
подкрепиха фактическите и правни изводи, направени от първостепенния съд. Ето
защо и настоящата съдебна инстанция възприе изцяло фактическата обстановка,
установена от първостепенния съд, която е следната:
Обвиняемият К.П.Г., живущ ***, е роден
на *** г. в гр. Киев, Украйна, българин,
с българско гражданство, с висше образование, женен, управител на „А.Т.“ ЕООД,
неосъждан, ЕГН: **********.
Обв. Г., управител на търговско дружество „А.Т.“
ЕООД, осъществявал ръководна работа и управление в посоченото юридическо лице.
Седалището и адресът на управление на дружеството бил в гр. София, бул. „*******, ет. 1; шоурумът и сервизната база на
дружеството се помещавали на адрес в гр. София, район Кремиковци, ул. ********
С трудов договор № 10 от 05.02.2016 г. и
длъжностна характеристика към него, св. П.бил назначен на длъжност „търговски
директор“ в „А.Т.“ ЕООД. По длъжностна характеристика той е осъществявал
функции по организация и контрол на дружеството, осигуряване на максимална
ефективност и високи резултати в дружеството и гарантиране на най-висок
стандарт в нивото на обслужване на клиентите. Работното място на св. П.било
в гр. София, район Кремиковци, ул. ********
Съгласно длъжностната му характеристика, св. П.извършвал ръководна работа в
дружеството, като осъществявал организация, ръководство и контрол върху
дейността му.
На 08.03.2017 г. св. П.се намирал в офиса си
на горния адрес. Около 11.00 часа обв. Г. влязал в офиса и му казал, че иска да
проведат разговор. Между 16.00 часа – 16.15 часа обв. Г. отново отишъл в офиса
на св. П., когото заварил на бюрото му. Обв. Г. се приближил към него, замахнал
през бюрото с ръка и му нанесъл силен удар с длан по главата, по-конкретно в
областта на лявото ухо, лявата скула и лявата буза. В резултат на удара, св. П.паднал
от стола надясно и си ударил главата в бюрото и шкафчетата около него, като
изпитал силна остра болка отляво в областта на главата и ухото. След това обв. Г.
сграбчил св. П.за яката и започнал да го дърпа към кабинета си, като през
цялото време крещял и го обиждал, като искал да признае за извършена от него
сделка с автомобили. Когато стигнали до
офиса на обв. Г., влезли вътре, а там се намирали свидетелите Д., Т. и С.
/последния си тръгнал впоследствие/. Обв. Г. започнал да пита „на висок тон“
св. П., дали е участвал в търг от името на фирмата и ако - да, защо го е
направил, без разрешение от него, като го обвинил, че сключил сделката с цел
лично облагодетелстване. Тъй като св. П.отрекъл да има нещо общо със сделката,
обв. Г. повикал св. С. и започнал и на него да задава въпроси във връзка с
въпросната сделка. Св. П.се възползвал
от това, казал, че не се чувства добре и напуснал кабинета на обв. Г.. На
излизане срещнал свидетелите Т. иК.. След това разстроен и уплашен, св. П.се
прибрал вкъщи. На следващия ден, както и на по-следващия, той бил прегледан от
лекари – общопрактикуващ такъв, съдебен лекар и УНГ специалист. Медиците
констатирали следните травматични увреждания: травматичен оток на лявата буза,
лявата скула, лявата ушна мида; маргинално разкъсванена тъпанчевата мембрана в
долно- задния й квадрант, възпалние на мембраната, оточен външен слухов проход;
оток и лигавично кръвонасядане на горна устна вляво; разклащане на първи и
втори горни леви зъби.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза по писменни данни от заключението, на която се установява, че на
пострадалия са причинени следните травматични увреждания: травматичен оток на
лявата буза, лявата скула, на лявата ушна мида; маргинално разкъсване на
тъпанчевата мембрана, оточен външен слухов проход; оток и лигавично
кръвонасядане на горната устна в ляво; разклащане на първи и втори горни леви
зъби. Според заключението травмите на лявото ухо, лявата буза и лявата скула са
получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари
с или върху такива, и могат да се получат по начина, съобщен от пострадалия, а
именно от нанесен удар с отворена ръка. По своя вид разкъсването на тъпанчевата
мембрана на лявото ухо е реализирало медико-биолигичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а описаните други определени като
мекотъканни увреждания по кожата на лявата лицева страна са причинили на
пострадалия болка и страдание. Експертизата не интерпретира травмите в областта
на горната устна в ляво и на първите два предни леви зъби, като такива свързани
с инцидента.
Изготвена е била и повторна
съдебно-медицинска експертиза, заключението, на която потвърждава вида на
причинените на пострадалия травматични увреждания : травматичен оток на лявата
буза, лявата скула и лявата ушна мида; маргинално разкъсване на тъпанчевата
мембрана, оточен външен слухов проход; оток и лигавично кръвонасядане на
горната устна в ляво; разклащане на първи и втори леви зъби. Прието е, че
посочените травматични увреждания са резултат от удари с твърди тъпи предмети,
каквито са човешките крайници и могат да бъдат получени по начин, съобщен от
пострадалия. Според вещите
лица констатираното при пострадалия, разкъсване на тъпанчевата мембрана, може
да бъде получено чрез нанасяне на удар „шамар“ в областта на ухото, и е
резултат от рязкото повишаване на налягането на въздушната струя в обастта на
външния слухов проход. На базата на изготвените аудиометрични изследвания,
експертите са приели, че при пострадалия е налице намаление на слуха на лявото
ухо от смесен тип – звукопроводно и звукоприемно /от засягане на левия слухов
нерв/, налично от момента след получаване на травмата до момента на експертното
изследване. Становището на експертите е, че към 08.03.2017 г. увреждането на
слуховия нерв е било налице, но не може да бъде даден категоричен отговор, кога
е настъпило същото и дали е свързано с конкретната травма. Допълнително е
посочено, че е налице и намаление на слуха на дясното ухо, също от смесен тип -
звукопроводно и звукоприемно /от увреждане на десния слухов нерв/, т.е. при
пострадалия е налице двустранно намаление на слуха – за ляво и дясно ухо, без
да може да се даде категоричен отговор за причината, която го е предизвикала.
По тези причини, травмата /маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана/ е
приета като покриваща характеристиките на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
По отношение на мекотъканните увреждания /травматичен оток на лявата
буза, лявата скула и лявата ушна мида/ и тази експертиза заключава, че са
причинили на пострадалия болка и страдание. Изводите на вещите лице досежно
травмата на зъбите, изразяващи се в разклащане на първи и втори горни леви
зъби, съвпадат с тези на експерта изготвил първоначалната СМЕ.
Съгласно заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психолигична
експертиза пострадалия П.е прихично здрав, без симптоми на психично
разстройство както от тревожния регистър, така и от психоза в тесния смисъл на
думата. Реакцията му на отправените към него закани за извършване на
престъпление, придружени от съответни действия /нападение и закани в
присъствието на други служители/, са във физиологичните граници и не покриват
критериите за остра реакция към стрес, поради което не са възбудили у него
основателен страх от осъществяването им. Заключението на експертите е, че
психичното състояние и ниво на интелектуално развитие на пострадалия П.му
позволяват правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и
обстоятелствата по делото.
Според заключението на приетата по делото
пред настоящият съд, допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице доц. д-р А.С. – специалист по ушно-носно гърлени болести и оТ.рология,
до момента на травмата 08.03.2017 г. няма регистрирани за пострадалия
анамнестични данни, същият да е имал заболявания на ушите. Според вещото лице
травмата на лявото ухо от 08.03.2017 г., отговаря да е получена в резултат на
физическо насилие, упражнено върху пострадалия на работното му място.
Заключението на вещото лице е, че се касае за травматично, а не болестно
увреждане на тъпанчето.
От разпита на вещото лице пред въззивния съд
се установи, че след оперативната интервенция, пострадалият е имал
звукопроводно намаление на слуха, но към днешна дата слухът му може да бъде
определен като нормален, социално адекватен за неговата възраст. Вещото лице бе
категорично, че травматичната руптура, е протекла с налягане в лявото ухо и
спукване на тъпанчето на характерно за този вид травма място – задно долния
квадрант, и може да бъде причинена единствено в резултат на удар в областта на
лявото ухо, но не и поради друго заболяване.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от събраните в хода на наказателното
производство доказателства и доказателствени средства /както тези събрани в
съдебното следствие, така и събраните такива и в досъдебното производство по
аргумент на чл. 378, ал. 2 от НПК/, а именно гласните доказателствени средства:
обясненията на обвиняемия Г. /частично/, показанията на свидетелите И. П., А. Д.
/частично/, А.Т., М. К.И.С., Ю.Т. /частично/, Е.М.-П.а, писмените доказателства
и доказателствени средства: трудов договор №10/05.02.2016 г., длъжностна
характеристика, справка НАП, справка в АИС, справка БДС, извлечение от
търговския регистър, копие на медицинска документация, справка за съдимост;
способи на доказване от досъдебното производство – съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, повторна съдебно-медицинска експертиза, комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, които следва да бъдат допълнени с
назначената и приета в хода на проведеното пред настоящата съдебна инстанция
въззивно съдебно следствие, допълнителна съдебно-медицинска експертиза.
Въззивният съд счита, че вътрешното
убеждение на първостепенния съд по фактите е формирано на основата на правилен
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като в хода на
производството пред въззивната инстанция бяха събрани нови доказателства във
връзка с инкриминирания случай, но на база на същите не бяха установени други
различни обстоятелства и по- точно обстоятелства, които да са в противоречие с
тези възприети от първата инстанция. Новосъбраните доказателства единствено
подкрепиха анализа на доказателствата направен от СРС, който е подробен,
съобразен с правилата на формалната логика и се споделя изцяло и от настоящата
съдебна инстанция, с оглед на което не се споделят аргументите на защитата за
допуснато нарушение в извършената от първата инстанция оценъчна дейност на
доказателствения материал.
Спецификата на инцидента, при който е
увреден свидетеля И. П., ясно поляризира свидетелските показания. Още
първостепенният съд е оценил тази особеност и е положил усилия да изясни
правнорелевантните факти, като държи сметка за възможната заинтересованост на
разпитваните лица. В този смисъл по делото ясно се очертават две групи
доказателствени източници, отразяващи напълно конфронтиращите се версии за
случилото се на 08.03.2017 г. В едната група гласни доказателствени източници
биха могли да бъдат включени показанията на свидетелите И. П., Ев. М.-П.а, А.Т.,
М.К. и П. С., а в другата група биха могли да бъдат отнесени показанията на
свидетелите А. Д., И.С., Ю.А. и обясненията на обвиняемия К.Г.. Значителна част
от обстоятелствата от предмета на доказване по делото, обаче се установява по
безпротиворечив начин от доказателствената маса.Така настоящият съд намира за
безспорно изяснени фактите досежно времето и мястото на конфликта, участвалите
в него лица, както и относно повода на възникването му. Относно разглежданите
факти, еднопосочни данни се съдържат в показанията на всички разпитани
свидетели, поради което същите следва да се разглеждат като безспорно
установени и не налагат подробно обсъждане. Спорните въпроси по делото се
свеждат до това дали обв. Г. е имал физическо съприкосновение със св. П.и дали
в резултат на това съприкосновение е
причинил процесното телесно увреждане на пострадалия по описания в
постановлението механизъм. В тази връзка
ясно се очертават посочените две диаметрално противоположни групи от гласни
доказателства и доказателствени средства. Реална е липсата на корелация между
тези групи гласни доказателствени средства по отношение съпричастността на
обвиняемото лице към престъпния акт и проявните форми на инкриминираното му
поведение. Това обстоятелство налага преценката на съда за това кои от
посочените гласни доказателства и доказателствени средства да бъдат кредитирани
да бъде направена на базата на обективните находки по делото, намерили израз в
медицинските документи и заключенията на съдебно-медицинските експертизи досежно механизма на получаване на травматичните увреждания
на св. П., тъй като логическата им връзка с тях, обстоятелството дали признават
съществуването на тези факти и какво обяснение им дават, позволяват да бъде
преценено кои от свидетелските показания и обяснения съдържат достоверни
доказателства и могат да бъдат кредитирани.
С
оглед възраженията на защитата за неправилна оценка на доказателствата,
настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отбележи, че се солидаризира с
основния доказателствен извод на първоинстанционния съд, че съществена роля при
изясняване на подлежащите на доказване факти имат именно показанията на
свидетелите от първата група - пострадалия И. П.и свидетелите Ев.М.-П.а, А.Т.,
М.К. и П. С.. Давайки вяра на показанията на св.
П.като очевидец на деянието, на
практика първата инстанция е привнесла в делото преки доказателства за начина,
по който са протекли събитията. Вярно е, че същите освен доказателствено средство са
и средство за защита на накърнени интереси. Затова съдебните инстанции са
длъжни да извършат обстоен анализ на такива показания, като изложат съображения
дали им дават вяра или не и кои са причините затова, в каквато насока са и
доводите на защитата. Действително фактът, че св. П.се явява пострадал от
инкриминираното престъпление, предполага неговата заинтересованост от изхода на
делото. Това обаче не е основание същите да бъдат изключени от
доказателствената основа, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира
недостоверност в показанията му, а следва да се разглежда като основание за по
- задълбочен анализ. В този смисъл, съдът намира, че не съществува основание да
изключи така депозираните показания на пострадалото лице от доказателствената
основа, върху която изгражда своите изводи и да отрече достоверността им само
поради индиция за заинтересованост. Нещо повече, съдебната практика е
константна, че осъдителна присъда може да бъде обоснована само на показания на
пострадалото лице, стига те да се подкрепят от останалия доказателствен
материал. За да се довери на показанията на пострадалото лице, на първо място
въззивният съд констатира, че е налице последователност в изложеното от
свидетеля по време на разпитите му в хода на наказателното производство, в
които пресъздава по еднопосочен начин хронологията на случилото се на
инкриминираната дата в рамките, на която очертава конкретиката на осъщественото
спрямо него неправомерно посегателство. Същият дава сведения последователно и
добросъвестно за случилото се на 08.03.2017 г., за извършителя на деянието,
както и относно събитията преди и след случката, като пресъздадените от пострадалия
лични възприятия са категорични относно посочените обстоятелства, обхващащи
предмета на доказване. Пострадалият П.е разпитван подробно пред органите на ДП,
както и при разглеждане на делото пред първата инстанция. При всичките си
разпити пострадалият е посочил едно и също, а именно: къде се е намирал на
инкриминираната дата и място, пресъздал е хронологията на събитието от
влизането на обв. Г. в офиса му, последвалата физическа агресия от негова
страна, изразяваща се в нанесен силен удар с длан в областта на лявото ухо,
лявата скула и лявата буза на пострадалия, в резултат на който последният
паднал от стола надясно и си ударил главата в бюрото и шкафчетата около него,
както и последвалата разправия между тях в кабинета на обвиняемия и причината
за това. По делото св. П.е давал показания в хода на досъдебното производство,
както и на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като и двата пъти
изложените от него обстоятелства досежно механизма на деянието са
последователни и непротиворечи. Пострадалият е категоричен, че телесното
увреждане му е причинено от обвиняемия чрез силен шамар в лявата половина на
главата, където впоследствие са констатирани травматичен оток на лявата буза,
лявата скула и лявата ушна мида, както и маргинално разкъсване на тъпанчевата
мембрана. Като в разпита си, видно от
протокол от 13.06.2019 г. (л. 30 от СП) П.недвусмислено заявява : „..той без
нищо да ми каже, ми удари един уникален „зверски“ шамар в лявата част на
лицето“. Съществено при проверка на достоверността на показанията на процесния
свидетел, според въззивния съд се явява обстоятелството, че на съобщените от
него факти, конкретно относно механизма на извършване на деянието - а именно
нанасяне на удар /силен шамар/ в лявата част на лицето му, съответства
вписаното в амбулаторен лист № 25 от 09.03.2017 г., в данните отразени в СМУ №
11/2017 г. от 09.03.2017 г., както и в изводите на изготвените и приети по
делото съдебно-медицински експертизи, от които се установява съответствието на характера
на получените телесни увреждания (травматичен оток на лявата буза, лявата скула
и лявата ушна мида, и маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана, оточен
външен слухов проход) с описания от пострадалия механизъм на нанасянето им.
Като в тази връзка следва да се отбележи, че възможността за причиняване на
инкриминираното телесно увреждане /маргинално разкъсване на тъпанчевата
мембрана/ по посочения от пострадалия начин, е потвърдена на три пъти по
експертен път, който въпрос ще бъде обсъден по обстойно на съответното място от
настоящето изложение. Ето защо показанията на пострадалия, категорично
уличаващи обвиняемия следва да бъдат кредитирани при съпоставката им с данните
от съдебно-медицинските експертизи и разясненията на вещото лице, изнесени пред
настоящата инстанция.
Настоящият съдебен състав споделя преценката
на предходната инстанция, че показанията на пострадалия се допълват и подкрепят
от показанията на свидетелите К.Т. и С., които макар да не са възприели пряко действията
на обвиняемия и пострадалия в рамките на развилия се между тях конфликт,
непротиворечиво изясняват две групи обстоятелства – това, което лично са
възприели за вида и състоянието, в което се е намирал пострадалия П.,
непосредствено след деянието, като в тази връзка св. Т. е съобщил, че е
възприел пострадалия да излиза от кабинета на обв. Г. видимо пребледнял и
треперещ, а св.К. е заявил пред органите на ДП, че е видял пострадалия да се
държи за бузата, и от друга страна показанията на свидетелите от тази група са
еднопосочни относно това, което св. П.им е споделил, а именно, че е бил ударен
от обв. Г.. Доводите на защитата, че пострадалия не е изложил разказа си за
случилото се пред св. Тотев, непосредствено след инцидента, а е сторил това
по-късно, е несъстоятелен. Последното обстоятелство е добре обяснимо предвид
състоянието, в което се е намирал св. П., непосредствено след инцидента, като
същия е заявил, че му се е виело свят, чувствал е засилваща се болка в лявото
ухо, с оглед на което водещо е било желанието му по-бързо да се оттегли от
мястото на престъплението, пред това да споделя за случилото се на св. Т., в
какъвто смисъл са и дадените от него показания „Исках възможно по-скоро да се
махна от там. Казах, че имам нужда от медицинска помощ, защото страшно много ме
болеше лявото ухо, исках да пия вода, да се измия..“. Аргументът на защитата,
че св. Т. е отрекъл в своите показания пред разследващия орган, да е чул шум от
офиса на обв. Г., въззивният съд също намира за неоснователен. Никъде в
показанията на този свидетел не се твърди, същият да се е намирал в кабинета си
през цялото време на инкриминираните събития, а единствено се сочи неуточнено,
че докато свидетеля е бил там не е чул шумове от офиса на обвиняемия. Наред с
това по делото са събрани достатъчно доказателства, че между обвиняемия и св. П.е
имало скандал на висок тон – в показанията си, св.К. казва, че е чул викове,
идващи от офисите на втория етаж, цитирайки конкретна реплика, казана от св. П.„Ама,
г-н Г., моля ви се!“, което обстоятелство се потвърждава в показанията на св. С.,
в които той съобщава, че е чул спор на висок тон, идващ от втория етаж, като е
разпознал гласовете на обв. Г. и пострадалия П.. От показанията на св. К.които
обосновано районният съд е кредитирал като обективни и безпристрастни, се
изяснява също така, че след инцидента е услужил на пострадалия с мобилния си
телефон, тъй като последния му заявил, че неговия е счупен. Последното обстоятелство се потвърждава и от
показанията на св. М. – П.а, която признава, че на инкриминираната дата,
пострадалият се е свързал с нея от непознат номер, за който впоследствие
узнала, че принадлежи на св.К.. В действителност въззивната инстанция
констатира известно несъществено различие в последователността на събитията,
описани от страна на пострадалия и св. К.доколкото последният е заявил, че
първо е чул пострадалия да изрича цитираната по-горе реплика, а след това шум
като „пляскане“. Противно на доводите на защитата, така констатираното
несъответствие в показанията на св.К. предвид изтеклия период от три месеца
между датата на деянието и датата на разпита му не води до извод за наличие на
съществени противоречия, които в своя доказателствен обем да се отразяват на
действителната фактическа обстановка и съставомерността на деянието. В същото време това разминаване е показателно за липсата
на предварително съгласуване на показанията на двамата свидетели. Отделно от
това, посоченото разминаване не внася съмнение в обвинителната теза, и поради
това, че двамата дават категорични показания, както относно възникналия шумен
скандал, така и относно осъщественото от страна на обвиняемия физическо
насилие, изразяващо се в нанасяне на удар в лявата част на главата на
пострадалия. Вярно е, че досежно последното обстоятелство, показанията на св.К.
възпроизвеждат наученото от пострадалия, но доказателства за друг механизъм,
при който може да бъде получено констатираното разкъсване на тъпанчевата
мембрана и отоците по лявата буза, лявата скула и лявата ушна мида, не са
събрани.
Противно на доводите на защитата, настоящата
съдебна инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на св. М.-П.а, която, макар и като съпруга на пострадалото лице да
е принципно заинтересувана от изхода на делото, е дала показания, които
съответстват на обективните находки по главата на пострадалия, отразени в
медицинските документи, както и със заключението на съдебно-медицинските
експертизи. Свидетелката М.-П.е възприела лично пострадалия почти
непосредствено след нанасянето на леката телесна повреда и е изслушала разказа
му за случката, поради което, макар и да не е очевидец на инцидента, нейните
показания са от съществена важност за предмета на делото. Показанията й обаче,
не са автоматично пресъздаване на чутото от св. П., доколкото възпроизвеждат
нейния спомен за неговия разказ. Поради това производните гласни доказателства
са обусловени от насочеността на нейния интерес към събитието, който поради
загрижеността на свидетелката естествено е свързан с основните факти - кога,
как, от кого и защо съпругът й е бил ударен. Именно в тази насока показанията й
могат да служат и като контролно доказателства за достоверността на показанията
на самия пострадал - за това дали той е последователен, когато съобщава
информация в тази насока. Сравнителният
анализ на показанията на св. М.-П.и на св. П.показва, че помежду им няма
съществени противоречия. Св. М.-П.разказва, че съпругът й споделил, че обв. Г.
е влязъл в кабинета му, докато той провеждал разговор по мобилния си телефон,
след което обвиняемият му нанесъл удар в лявата част на главата, вследствие на
който пострадалият паднал и се ударил в стоящите в дясно от него шкафчета. В
показанията си св. М.-П.а, предоставя информация не само за разказаното й от
пострадалия по повод на инцидента, но и за физическото /“лявата страна на
лицето му беше подута“/ и психическото състояние, в което той се е намирал
непосредствено след него. По отношение на последния факт от показанията на
свидетелката се установява, че пострадалият е бил видимо силно изплашен и
притеснен. Вярно е от друга страна, че изводимите от показанията на св. М.-П.доказателства
по отношение на главния факт предмет на доказване, а именно механизмът на
осъществяване на престъпното деяние са производни, на което защитата обръща
специално внимание във въззивната си жалба. Това обстоятелство обаче, не води
до извод за недостоверност на споделеното относно действията на обвиняемия по
отношение на св. П., още повече, когато обективирания резултат от тези действия
е удостоверен в СМУ № 11/2017 г. от 09.03.2017 г. и останалата, приобщена по
делото медицинска документация, респ. проверката на данните по делото в тази
насока чрез изготвените и приети съдебно-медицински експертизи, които
утвърждават изводите за получени увреждания от П., респ. техния механизъм.
Относно установеността на последния, следва да се посочи, че липсват каквито и
да е данни, които да насочат към други възможни начини на причиняване.
За да изгради фактическите си изводи,
позовавайки се изцяло на първата условно обособена група гласни доказателствени
средства, въззивният съд отчете факта, че описаната от тях хронология на
събитията не само намира потвърждение в множеството медицински документи, съдържащи
информация за несъмнено установените обективни факти на нараняванията по
пострадалия П., но не се опровергава по убедителен начин от втората група
ангажирани по делото гласни доказателствени източници. Настоящият съдебен
състав, също като контролираната инстанция намира, че обясненията на
обвиняемото лице, както и подкрепящите ги показания на свидетелите А. Д., И.С.
и Ю.А., не следва да се кредитират от съда с доверие, доколкото последните се
опровергават по категоричен начин от останалите доказателствени източници, на
които съдът даде вяра.
Правилно първостепенният съд е преценил
твърденията на свидетелите Д., Т. и С., при съблюдаване заинтересоваността на
първите две свидетелки от изхода на процеса, предвид зависимото им йерархично
служебно положение от обвиняемия. Действително това обстоятелство само по себе
си не е достатъчно, за да обуслови недостоверност на изнесената от тях
информация, а следва да бъде направена изключително внимателна преценка от
решаващия състав за съответствието им както помежду им, така и с останалите
доказателствени източници. В резултат на извършената доказателствена проверка,
настоящият съдебен състав кредитира показанията на св. Д., св. Т. и св. С.
единствено в частта, в която изясняват фактите по делото, относно повода за
конфликта, а именно- получени от обв. Г. имейли и проведен от него разговор с
представител на чуждестранна фирма на английски език във връзка със сделка с
автомобили, сключена от името на дружеството, за която последният не бил
информиран и по повод, на която дружеството следвало да плати голяма сума пари
и неустойка. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и еднопосочни, и
досежно последващата реакция на обвиняемия, който след проведения разговор бил
видимо разстроен и изнервен, като напуснал своя кабинет и се отправил към
кабинета на св. П.. На показанията на тримата свидетели в останалата им част, в
която последните дават сведения за случилото след излизането на обвиняемия от
кабинета и липсата на упражнено от него физическо насилие спрямо пострадалия,
настоящият съдебен състав не се довери. Разказаното от тези свидетели се
противопоставя не само на останалите събрани по делото гласни доказателства –
показанията на св. П., който описва подробно и хронологично самото нападение от
обвиняемия и подкрепящите го показания на св. Т., св. К.св. М.- П.а, но и на
обективните находки по делото – причинените на пострадалия травматични увреди и
медицинското обяснение за тяхното причиняване, съдържащи се в заключенията на
приетите по делото съдебно-медицински експертизи.
Гласните доказателствени средства
в своята съвкупност (обяснения и всички показания) са еднопосочни в обстоятелството,
че на 08.03.2017 г. е имало конфликт между обвиняемия и пострадалия по повод
сделката с автомобили, и в този смисъл е и налице мотив от страна на обвиняемия
да извърши инкриминираното деяние. Това обстоятелство съчетано с обективния
факт на несъмнено доказаното увреждане на телесния интегритет на св. П., дава
основание на въззивния съд да приеме, че в случая по делото и на база тези
доказателства по несъмнен начин се установява авторството на инкриминираното
деяние в лицето на обв. Г.. Това следва и от факта, че според заключенията на
СМЕ, констатираните при пострадалия травми са резултат от удари с твърди тъпи
предмети, каквито са човешките крайници, което обстоятелство обективно сочи на
насилствения им характер. От друга страна не се установява пострадалия да има
специални познания в областта на медицината, така че да може заявеното от него като вид, характер и механизъм на извършване
на деянието да бъде „нагодено“ на обективно констатираните при него телесни
увреждания и обективния механизъм на получаване на същите. В този смисъл и твърденията в жалбата, че по делото
не се доказва пряка причинно-следствена връзка между инкриминирания инцидент и
полученото от пострадалия телесно увреждане на лявото ухо, поради факта, че
последното е констатирано на деня следващ инцидента – 09.03.2017 г., се явява
напълно голословен. Трудно мислимо и обяснимо е пострадалият сам да се е
наранил, т.е. да си е нанесъл удар в областта на ухото, който да може да
причини това му увреждане и след това да твърди, че друг го е ударил, като
последното обективно и от медицинска гледна точка да е и достоверно, доколкото
и както бе посочено, пострадалият не разполага със специални познания, които да
му позволят да нагоди твърденията си така, че да звучат обективно достоверно по
въпроса за механизма на получаване на обективно констатираната при него травма.
Още на 09.03.2017 г., св. П.е получил
направление за хоспитализация, а на следващия – 10.03.2017 г. е бил приет ВМА,
където му е бил извършена тимпанопластика синистра тип 1. Обстоятелството, че
на пострадалия е издаден болничен лист за деня на 09.03.2017 г., в който е
посочена диагноза „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност,
не означава, че същият не е получил констатираните в Амбулаторен лист №
25/09.03.2017 г. /издаден в 08:30 часа, т.е. преди болничния лист/, СМУ№11/2017
г. от 09.03.2017 г. и заключенията на СМЕ телесни увреждания, и по-специално
разкъсването на тъпанчевата мембрана на лявото ухо с последвала оперативна
интервенция, а идва да покаже, че наред с последните, св. П.е имал и друго
оплакване, а именно стягане в задгръдната кост, по повод, на което е посетил и
съответен специалист. Съпоставката между гласните доказателства и обективно
установените по делото находки (увредите на пострадалия) с възможните от
медицинска гледна точка начини на причиняването им, водят до еднозначния извод
за достоверност на застъпената от св. П.версия за събитията на 08.03.2017 г.,
респ. за недостоверност на разказа на св. Д., св. Т. и св. С..
Предвид факта, че по делото беше
установено, че не са налице доказателства, които да опровергават по безспорен
начин показанията на св. П., в които последния свидетелства за получен удар от
страна на обвиняемия, а от друга страна показанията му намират подкрепа в
приложената по делото медицинска документация и изготвените въз основа на нея
СМЕ, въззивната инстанция се солидаризира изцяло с позицията на първостепенния
съд да не кредитира обясненията на обвиняемия Г., в частта, в която последният
отрича да е причинил констатираното в медицинските експертизи травматично
увреждане на пострадалия. При анализа на обясненията му въззивният съд отчете
двойствената им правна природа - като средство за защита и доказателствено
средство, необвързано със задължение за установяване на обективната истина.
Съгласно правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 -, ал. 3 НПК,
за да бъдат приети за достоверни обясненията на обвиняемия, не се изисква те да
намират подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено
установени доказателства. В настоящия случай въззивният съд констатира, че
обясненията на обвиняемия, в частта, в която последният отрича да е засегнал
физическата неприкосновеност на пострадалия, се опровергават по убедителен
начин от показанията на свидетелите от първата група, намиращи опора в
несъмнено установените медицински факти за полученото от св. П.увреждане,
поради което не подходи към тях с доверие.
Медико-биологичната
характеристика на причинените на пострадалия травматични увреждания, както и
причинно-следствената връзка между тях и действията на обвиняемия, се
установяват от заключенията на изготвените СМЕ, които СРС правилно е преценил
като компетентно изготвени и обосновани. При съвкупната
им преценка се установява, че на пострадалия са били причинени травматичен оток
на лявата буза, лявата скула и лявата ушна мида, както и маргинално разкъсване
на тъпанчевата мембрана, оточен външен слухов проход. Настоящият съд намира за неоснователно възражението на
защитата, че въпроса за причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат остава неизяснен въпреки наличието на три съдебно-медицински
експертизи по делото, като в тази връзка намира, че заключенията от досъдебната
фаза и от въззивното производство не съдържат значими противоречия, поради
което и становището им за травматичния характер на телесната увреда на лявото
ухо на пострадалия, изразяваща се разкъсване на тъпанчевата мембрана, е
категорично. Разказаният от св. П.механизъм, по който му е била причинена
травмата е потвърден още в приетото заключение на първоначалната СМЕ, и
препотвърден в заключението на повторната СМЕ и допълнителната СМЕ, от които
експертни заключения е видно, че травматичните увреждания - оток на лявата
буза, лявата скула и лявата ушна мида,
са резултат от удари с твърди тъпи предмети, каквито са човешките крайници,
както и че разкъсването на тъпанчевата мембрана е резултат от рязкото
повишаване на налягането на въздушната струя в областта на външния слухов
проход, и може да бъде получено чрез нанасяне на удар „шамар“ в областта на
ухото. Възражението на защитата, че приетия от вещите лица механизъм на
получаване на телесното увреждане /чрез шамар/ не е единствено възможен, не
може да бъде споделено. В тази връзка следва да се отбележи, че в нито едно от
изготвените по делото експертни заключения не се сочи друг възможен механизъм
на причиняване на увредата на лявото ухо на св. П.или друга вероятна причина за
нейното настъпване, освен претърпяната травма. Така в повторната СМЕ, изрично
се коментира въпроса за травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана, дължащо
се на рязко повишаване на налягането на въздушната струя в областта на външния
слухов проход, но не и за евентуално съществувало при пострадалия болестно
състояние, което да е причина за перфорацията на тъпанчето. Естеството на
въпросното увреждане на тъпанчевата мембрана е потвърдено и от заключението на
допълнителната СМЕ, което е категорично, че е налице травматично, а не болестно
увреждане на тъпанчето на пострадалото лице. Следователно, възможността
разкъсването на тъпанчевата мембрана на лявото ухо на св. П.да се дължи на
болестни промени е изключена по експертен път. Ето защо доводите на защитата,
че пострадалия е имал „по принцип проблеми с ушите“, както и че е претърпял
операция на дясното си ухо, не разколебават обвинителната теза за причинена
травма на лявото му ухо така, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Този въпрос е бил изрично изследван от цитираната вече повторна СМЕ, от която е
видно, че вещите лица са се запознали с извършените на пострадалия
аудиометрични изследвания, непосредствено преди и след извършената му операция,
и във връзка с тях са констатирали, че при него се наблюдава двустранно
намаление на слуха от смесен тип звукопроводен и звукоприемен /от увреждане на
ляв и десен слухов нерв/. Във връзка с последната констатация е внесено и
уточнението, че само ако са налични изследвания на слуха на пострадалия за период
от 3-5 години назад, може да бъде направено обективно заключение за времето и
степента на увредата, но на левия слуховия нерв. Следва обаче дебело да се
подчертае, че последното уточнение по никакъв начин не променя обстоятелството,
че пострадалия е претърпял травматично увреждане на лявото си ухо, изразяващо
се в маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана, а доколкото по делото не са
представени документи от аудиометрични изследвания на неговия слух за периода
посочен в експертното заключение, които да бъдат съпоставени с наличните
такива, то въззивният съд приема, че същото покрива медико-биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
В подкрепа на изложената фактология на събитията, въззивната
инстанция кредитира изброените по-горе писмени доказателства (медицински
документи), доколкото според съда последните изхождат от лицата, които са
посочени в тях, като няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи
на обективната действителност, отразените в тях обстоятелства.
От справката за съдимост на обвиняемото
лице се установява фактът, че към момента на извършване на инкриминираното
деяние обвиняемият Г. не е бил осъждан и освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
С оглед изложените съображения, настоящата
съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото доказателствени
материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и не е допуснато
превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите
е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.
Правилно
първостепенният съд е приел, че с оглед на установената по делото фактическа
обстановка от обективна страна обвиняемият К.П.Г. на 08.03.2017 г., около 16.45
часа в гр. София, район Кремиковци, в офис, находящ се на ул. „************, е причинил чрез нанасяне на удар с ръка в областта на
лявата половина на главата на И. С. П., лека телесна повреда, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в маргинално разкъсване на тъпанчевата
мембрана в долно-задния й квадрант, като увреждането има медикобиологичната
характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Правилни са съжденията на първостепенния съд
кога според съдебната практика е налице съставът на престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, както и че настоящият случай попада под тази хипотеза, поради
което и мотивите на първостепенния съд в тази насока не е необходимо да бъдат
преповтаряни.
Безспорно според настоящата инстанция обвиняемото лице е автор на
вмененото му престъпление, което беше категорично доказано въз основа на
правилно кредитираните от първия съд гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, и съдебномедицински експертизи.
В
случая, както законосъобразно е счел и състава на СРС, е налице пряка
причинно-следствена връзка между действията на обвиняемия Г., изразяващи се в
нанесен удар с ръка /силен шамар/ в областта на лявата половина на главата на
пострадалия, и полученото от последния увреждане, тъй като видно от изслушаните
пред първия съд и пред настоящата инстанция експертизи, приложеното по делото
съдебно-медицинско удостоверение (издадено на дена следващ инцидента) от
показанията на св. П., пряко претърпял нападението и от показанията на св. К.св.
Т. и св. М.-П.- възприели последиците от инцидента, нараняванията на
пострадалия си били причинени именно вследствие на противоправните действия на
обвиняемия.
Предвид безспорно констатираното нарушение
на телесната цялост на пострадалия П., районният съд правилно е приел, че на
лицето е причинена лека телесна повреда. Същата се изразява в констатираното
при пострадалия травматично увреждане, причинило на последния временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаното в заключенията на
приетите по делото СМЕ увреждане на пострадалия съответства по
медико-биологичния си и правен характер на изложеното в ППВС № 3/27.09.1979 г.
относно леката телесна повреда. Именно от кредитираните от двете съдебни
инстанции заключения на съдебномедицинските експертизи, въззивният съд, подобно
на районния съд изведе категоричният факт относно полученото от св. Продонов
телесно увреждане, механизмът на получаването на което, според вещите лица,
съответства именно на сочения от пострадалия.
Настоящият състав се солидаризира с извода
на първоинстанционния съд за наличие на квалифициращия признак по чл. 131, ал.
1, т. 1 от НК - причиняване на телесна повреда на длъжностно лице при и по
повод изпълнение на службата му. На първо място пострадалият следва да има
качеството на длъжностно лице.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1, б.
„б.“ от НК длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно ръководна работа или работа,
свързана с пазене или управляване на чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен
търговец, както и на нотариус и помощник- нотариус, частен съдебен изпълнител и
помощник частен-съдебен изпълнител. Даденото определение на длъжностно лице
важи за всички случаи, където е употребено в НК, независимо от това дали се
касае за субект на престъпление или обект на посегателство /така Тълкувателно
решение № 73 от 23. XII .1974 г. по н.д. № 66/74 г. на, ОСНК на ВС/. В случая,
както правилно е приел и първоинстанционният съд, пострадалият е имал
качеството на длъжностно лице, доколкото е бил назначен постоянно и срещу
предварително уговорено възнаграждение с трудов договор № 10/05.02.2016 г. в
организационната структура на търговско дружество „А.Т.“ ЕООД на длъжност
„търговски директор“, като видно от длъжностната характеристика са му били
възложени да изпълнява задачи, свързани с организация и контрол на дейността в
дружеството, осигуряване на максимална ефективност и високи резултати, и
гарантиране на най-висок стандарт в нивото на обслужване на клиентите. Освен
наличието на качеството длъжностно лице, необходимо е още от обективна страна
телесната повреда да е причинена на пострадалия при или по повод изпълнението
на функцията му. За да е налице признакът „при изпълнение на служебни
задължения“ деянието следва да бъде осъществено по време на изпълнение на
служебните задължения на пострадалия, като е без значение дали това изпълнение
на служебните задължения се извършва в работно време, или извън него. В случая
пострадалият е бил на работното си място, през работно време и е изпълнявал
служебните си задължения. Правилно, първостепенният съд е приел, че деянието е
извършено и „по повод“ изпълнението на служебните задължения на пострадалия,
доколкото от показанията на всички разпитани по делото свидетели, както и от
обясненията на самия обвиняем се изяснява, че повода за конфронтацията му с
пострадалия е свързан със сключена сделка с автомобили, която предполагаемо
била сключена от св. П.в служебното му качество на търговски директор на
дружеството. Възражението на защитата, че пострадалия е действал неправомерно
извън службата си, че е вършел личен бизнес, ползвайки името на фирмата, е
неоснователно. Престъплението ще е извършено „по повод изпълнение на службата“
и тогава, когато пострадалия не е изпълнявал свое служебно задължение, но има
пряка връзка между деянието и неговата служебна дейност. Ето защо настоящият състав намира, че е налице и
този елемент от квалифицирания признак по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК.
Налице е и квалифициращото
обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК - обвиняемият Г. е извършил
деянието в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б.“ от НК,
доколкото както е отчетено и от СРС, Г. е заемал длъжността „управител“ на
търговско дружество „А.Т.“ ЕООД, като същият е осъществявал ръководна работа и
управление в посоченото юридическо лице. Инкриминираното деяние е извършено при
изпълнение на задълженията по служба на обвиняемото лице, в рамките на работния
ден и по повод сключена сделка с автомобили от името на търговското дружество е
възникнал конфликта, довел до физическо съприкосновение и нанесената средна
телесна повреда.
Същевременно
правилно е преценено от първата инстанция, че от субективна страна обвиняемият Г.
е съзнавал, че нанася удар с ръка в областта на главата на пострадалия,
съзнавал е характера и интензитета на удара си, както и че същият е от естество
да причини лека телесна повреда на пострадалото лице, респективно да му причини
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като е целял това. У
обвиняемия, като зрял индивид, е съществувала ясна представа за
противоправността и обществената укоримост на увреждането на телесната цялост
на човешкия организъм, като последният е съзнавал, че извършва деянието в
качеството си на длъжностно лице и спрямо длъжностно лице при и по повод изпълнение
на службата му. С оглед на това и напълно законосъобразно съдът е заключил, че
подсъдимият е действал при пряк умисъл при извършване на инкриминираното
деяние.
При
формирания извод за виновността на обв. К.Г. в извършване на инкриминираното
деяние, въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд и по отношение
приложението на чл. 78, ал. 1 от НК спрямо обвиняемия и индивидуализацията на
административното наказание. С оглед чистото съдебно минало на обвиняемия,
предвиденото наказание за престъплението и липсата на осъждания или предходни
приложения на чл. 78а, ал. 1 от НК същият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание.
Въззивният
съд не споделя преценката на районния съд, че като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете фактът, че обвиняемият е неосъждан, тъй като
това обстоятелство вече е използвано, за да се приложи чл. 78А от НК. От друга
страна правилна е преценката за липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Независимо
от горното извършвайки собствен анализ на релевантните за индивидуализация на
отговорността на обв. Г. обстоятелства,
настоящият съдебен състав, намира че наложеното от контролираната инстанция
административното наказание „глоба“ размер на 1000 лева е правилно индивидуализирано,
като няма основание за неговото изменение в посока намаляване.
Законосъобразно са изчислени и извършените в наказателното
производство разноски и с оглед изхода на делото обосновано са поставени в
тежест на обвиняемия.
С
оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на обвиняемия
следва да бъдат възложени и направените пред въззивния съд разноски, а именно
120 лева - възнаграждение за вещото лице, изготвило допълнителната СМЕ.
След
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна,
поради което и с оглед на посочените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
334, т. 6 от НПК във връзка с чл. 338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV
въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
05.03.2020 г. по НАХД № 20913/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 22
състав.
ОСЪЖДА обвиняемия К.П.Г. (с установена
по делото самоличност) да заплати в полза на държавата и по сметка на СГС
направените пред въззивния съд разноски в размер от 120 (сто и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.