№ 3304
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100504263 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Р. Р. А., ответник в
първоинстанционното производство, чрез особен представител адв. Ц. Х.
срещу решение № 2652/15.02.2024 г. на СРС, 40 състав, постановено по гр.д.
37 686/2023 г., в частта, в която е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153
от ЗЕ, че Р. Р. А. дължи сумата от 905, 30 лв. – стойност на доставена топлинна
енергия за периода м. 01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
24.02.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 167, 50 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., за сумата от
10, 90 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.
07.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.02.2023
г. до изплащане на вземането , за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. 10 141/23 г. по описа на СРС, 40 състав.
В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно.
Заявени са твърдения, че не са ангажирани доказателства, че ответникът е
1
собственик на имота. Не били ангажирани доказателства, установяващи
исковете по основание и размер като не можело да се обоснове убедителен
извод, че ответницата има качеството потребител, както и че е предоставена в
цялост твърдяна услуга. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и
постановяване на ново, с което решението на СРС в обжалваната му част да
бъде отменено, а заявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се
съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия са
наведени твърдения, че решението на СРС е правилно и законосъобразно.
Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се
присъдят сторените в производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните са формирали спор, че въззвникът – ответник в
първоинстанционното производството е собственик/вещен ползвател на
процесния имот през исковия период. Видно от съдържанието на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, дело 35/2011 г. на Нотариус
2
А.Г., на 16.03.2011 г. Р. Р. А. е закупила недвижим имот, представляващ **,
находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда II“, бл. ****., който имот е идентичен
на процесния по делото.
От представения по делото приемо-предавателен протокол, съставен на
26.04.2011 г. се установява, че продавачът по разпоредителния договор е
предал владението на гореописания имот на сочената дата на купувача по
договора – Р. Р. А..
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В качеството си на такъв клиент
за ответника съществува задължение да заплаща цената на доставяната
топлинна енергия.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на
етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се
осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ
респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но
релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от
12 март 2020 г. за топлоснабдяването, релевантна след отмяната на
предходната наредба . Законодателят е предвидил задължението за заплащане
на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си
задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за БГВ и топлинна енергия за отопление на имотите по арг.
от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.
Видно от изводите на СТЕ, изготвена от ВЛ – инж. Д.Г.С. през
процесния период в имота на ответницата е имало два броя водомери като
сградата не е ползвала отопление, поради което не е изчислявана и енергия,
отдадена за сградна инсталация. Посочено в заключението е, че дяловото
разпределение, индивидуалното измерване на потребление на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за топла вода е извършвано в
процесния период от ищцовото дружество. Стойността на потребената
топлинна енергия за БГВ е изчислена от вещото лице след съобразяване на
изготвените месечни отчети като е обективиран извод, че остойностяването на
потребена топлинна енергия съответства на нормативните изисквания.
3
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“" от
потребителя на продавача е предвидена в чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г.
(отм.) и чл. 36 от ОУ от 2016 г. Условие за заплащане на цената за тази услуга
е нейното извършване. Видно от представените по делото писмени
доказателства и изготвени изравнителни сметки такава е извършвана от ищеца
за отоплителните периоди, попадащи в исковия такъв.
Съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи условия към договора,
сключен между страните, месечните суми за топлинна енергия са дължими в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения
срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва - чл. 33, ал. 4 от ОУ т.е. задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и изпадането в забава не се обуславя от изпращане на покана до
длъжника.
Няма данни по делото, а и не се твърди от страните, че е извършено
заплащане на падежа, поради което се следва и обезщетение за забава върху
главницата, представляваща сума за потребена топлинна енергия.
Относно размера на задълженията не са заявени възражения във
въззивната жалба, поради което настоящият съдебен състав не намира
причина да ги ревизира.
При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и
предвид на обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав
съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор,
депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално
представителство, на същата не се следват разноски в настоящото
производство.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2652/15.02.2024 г. на СРС, 40 състав,
постановено по гр.д. 37 686/2023 г., в частта, в която е признато за установено
по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от
ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ, че Р. Р. А. дължи сумата от 905, 30 лв. – стойност на
доставена топлинна енергия за периода м. 01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 167,
50 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. до
15.02.2023 г., за сумата от 10, 90 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 10 141/23 г.
по описа на СРС, 40 състав.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5